Урок - Изповедта възстановява нарушеното общение

11 Урок - Изповедта възстановява нарушеното общение

Текст от Библията: "Псалм 137:1-4; Йоан 1:3-10; Яков 5:14-15; Евреи 10:1-4.

В този урок ще разгледаме изповедта на вярващия, който е нарушил взаимоотношението си с Бога.

В Псалм 137 виждаме драматичен пример за нарушени взаимоотношениия. В резултат на греха Израел бе пренесен във Вавилон.
„При реките на Вавилон, там седнахме,

Да! плакахме, когато си спомняхме за Сион;

На върбите всред него

Окачихме арфите си.

Защото там ония, които ни бяха пленили,

Поискаха от нас да пеем думи;

И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки:

Попейте ни от сионските песни.

Как да пеем песента Господна

В чужда земя?“
В този откъс от Писанието Израел се оплаква от своето пленяване. Божият народ си спомня Сион, но сега са в печал, а техните арфи висят на върбите. Те не могат: "да пеят песента на Господ в чужда земя."

Песента на вярата не звучи, когато са нарушени взаимоотношенията. Ние изгубваме свидетелството си когато съгрешаваме. Грехът винаги изгасва светлината.

Забележете тази дума "общение" в тези стихове е използвана 4 пъти.

Те са писани за вярващи, а не за грешници.

Първо като предупреждение за нарушаване на взаимоотношенията и второ като път за възстановяване на общението с Бог.

В 6 стих е казано:

"Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината."

С други думи, ако сме нарушили общението с Бог, а казваме, че имаме общение с Него и казваме, че всичко е наред, не говорим истината.

Но Той говори, че ако ние изповядаме греховете си: "Той е верен и праведен да ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда."

В момента, в който правим нещо неправилно, нещо вътре в нас ни казва. Нашият новороден дух веднага ни дава знак, че сме извършили грях. Ако някъде не си уцелил целта, не се отказвай. Спри и помоли Бог за прошка. Той ще ти прости и ти ще продължиш общението си с Него.

Изповядал веднъж, знай че Той ти е простил и е забравил за това. Той вече не го помни:

Но, ако те поискат прошка от Бог, Той няма да си спомня какво са направили. Тогава, защо ние го помним. Те само говорят против вярата си.

Вярващият трябва да прости сам на себе си, точно така, както Бог иска да му прости.

Много хора изгубват вярата си, защото не искат да си простят.

Много пъти, когато виждаме болен, който има нарушени взаимоотношения с Бог, ние казваме: "Той е направил нещо нередно, сега бере плодовете на греха си. Той е болен заради греха." Понякога нарушените взаимоотношения са причина за болест, но Божието Слово казва: "ако е извършил грехове, ще му се простят."

Срещал съм хора, които вярват,че трябва да останат болни до края, защото са паднали в грях. Но това не е така. Писанието говори: "ако е извършил грехове, ще му се простят."

В изцелението има прошка.

Но благодарение на нашето изкупление в Христос, Бог ни изкупи от съзнанието за грях:

Ти не трябва повече да помниш греховете си. Бог не ги помни, на теб за какво ти са? Виждаш с каква увереност и дръзновение можеш да се молиш, знаейки със сигурност, че Той те слуша.