Урокът по история
Въпрос: Защо точно в Цариград, а не някъде другаде те искат да бъде издаван български вестник ида бъде построен български храм Отговор
Изтегляне 1.78 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Тест по ИТ- ООП- 9 клас- ПРИЛОЖНИ ПРОГРАМИ, МЕТОДИЧЕСКА РАЗРАБОТКА (1)
| Въпрос: Защо точно в Цариград, а не някъде другаде те искат да бъде издаван български вестник ида бъде построен български храм Отговор: Защото Царигад е столица на Османската империя и средищно място за много представители на други държави. Така те ще разберат, че в Османската империя съществува български народ. Разбирайки за двете прошения, Патриаршията решава да накаже техните автори като заточава ръководителите им – Н. Бозвели и Ил. Макариополски в манастир в Света гора. Цариградските българи обаче не се отказват от започнатото дело и решават да построят свой храм. През 1849 г. Стефан Богориди дарява свой имот, който българите използват, за да построят българската църква, кръстена по името на човека, който е направил дарението – „Св. Стефан. На стр. 35, под № 7 може да видите сградата на църквата „Св. Стефан, както ида видите под №4 Стефан Богориди. Въпреки тези придобивки по църковния въпрос българите все още не били извоювали своя самостоятелна църковна власт, затова те снови сили продължили борбата и успели да получат своя църковна институция, наречена екзархия. Моля, запишете трети въпрос 3. Създаване на Българската екзархия За разрастване на църковната борба и обосновка на българските исания допринесъл и един реформен акт, издаден от самата османска власт – наречен Хатихумаюн. Запишете първи подвъпрос: а) Хатихумаюнът от 1856 г. Хатихумаюнът представлява османски реформен документ, който провъзгласява равноправие и религиозна свобода на всички поданици на империята. Този документ още повече насърчава българите в тяхната инициатива за извоюване на църковна независимост. Особено активни били действията на българите, живеещи в Цариград. Те организират една акция останала в историята като Българският Великден. Запишете втори подвъпрос: б) Българският Великден След като не получават положителен отговор от Високата порта на своите искания, българите предприемат решителна стъпка. На 3.04.1860 г. по времена великденската литургия Иларион Макариополски не споменава името на патриарха, което по църковните правила е голямо нарушение. Именно тази постъпка остава в българската история под името Българският Великден. Тя е знак на пълното отхвърляне на гръцката духовна власт. Независимо обаче от нейното символно значение, българите все още не са постигнали своята църковна независимост поради противодействието от Цариградската гръцка патриаршия. Българите получили неочаквана подкрепа отстрана на Високата порта. Запишете трети подвъпрос: в) Създаване на Българската екзархия Изминават 10 години след Великденската акция на Българите докато настъпи моментът за окончателното решаване на църковния въпрос. Едва на 28.02. 1870 г. под непрекъснатия натиск на българите от градове и села турският султан изадава ферман (писмена заповед, който признава самостоятелна българска църква, начело с екзарх. Изтегляне 1.78 Mb. Сподели с приятели:
|