Урокът по история

Задача: Моля, отворете учбниците сина стри прочетете документ №1. След като го прочетете, помислете върху въпроса кой би могъл да е авторът на приписката? От какво се възмущавали българите Какво било отношението на гръцкия владика към българите
Отговор: Авторът на приписката е Хрисант йеромонах – българин, станал жертвана гръцкия митрополит Антим и свидетелстващ за злоупотребите на гръцкия владика. Така на много места по българските земи се засилва недоволството от своеволията на гръцкото духовенство. Едни от най-активните били жителите на страта българска столица – Търново.
Запиште Втори подвъпрос: б) събитията в Търново през 1839 г. През 1839 г. търновци издигат искането да бъде назначен за търновски митрополит обичаният книжовник и учител Неофит Бозвели. Негов портрет можете да видите на стр. 33 под № 2. Това са първите прояви на българите по отношение на църковния въпрос. Освен в Търново важни събития се разиграли и в столицата на Османската империя – Цариград. Запишете втори въпрос. Битката за българска църква в Цариград През XIX в. В Цариград живеят много заможни и влиятелни българи, които подкрепят църковната борба. През 1844 г. в османската столица пристига Неофит
Бозвели. Там той се среща с образования духовник Иларион Макариополски. Отгърнете учебника сина стр. 34, в полето под № 3 има поместена кртака автобиография на Иларион Макариополски, както и негов портрет Същата 1844 г. двамата видни българи подават до Високата порта две прошения (писмени молби.
Високата порта през XIX в. е наричано османското правителство.
Задача: Прочетете какви са българските искания на Неофит Бозвели и
Иларион Макариополски пред Високата порта. Къде искат те да бъдат назначени български владици?
Отговор: Н. Бозвели и Ил. Макариополски искат да бъдат назначени български владици в българските земи. По този начин те искат да очертаят националните граници или териториите, населявани от българи.
30

Изтегляне 1.78 Mb.

Сподели с приятели: