Устна делова комуникация основни характеристики
Изисквания при организиране на речта
Изтегляне 78.5 Kb.
|
| 4. Изисквания при организиране на речта:
1) Да съобразим структурата на речта с времето за отделните части и възможност за реакция при промяна на ситуацията. 2) Да имаме задължително предварителна информация за вида и състава на аудиторията и нейните демографски характеристики. 3) Да запомним, че публиките са съпричастни и запомнят послания, които засягат икономическите и личните им интереси – нека използваме такива апели, които да провокират и професионалния, и човешкия им интерес. 4) Да съобразим предварително мястото и видимостта на говорещия – има ли физически пречки между него и публиката – колкото физическата близост е по-голяма, толкова психологическата близост е по-силна. 5) Да избягваме в говоренето: неточни и паразитни думи, излишни междуметия и ненужни паузи – това показва неорганизираност на речта и неувереност, излишната емоционалност разсейва и дразни аудиторията. 6) Да се съобразяваме с нивото на подготвеност на публиката, когато говорим със специализирани термини и чуждици, както и със съкращения. 7) Да внимаваме със скоростта на говоренето, но и с мудността и неувереността, които затрудняват приемането на думите и затормозяват вниманието на аудиторията. 8) Да избягваме прекалено много вмъкнати реплики по време на доклада или изказването, за да не отвличаме вниманието на слушателите от същността на темата и подтемите, които искаме да запомнят. 9) Да не забравяме, че мозъкът е „настроен” така, че човек е 100% съсредоточен само в първите 20 минути на ангажирането му, след което вниманието му постепенно започва да спада. 10) Да не забравяме, че магията на най-силните думи не е безкрайна – да не пресрочваме времето, което ни е определено за говорене, особено ако при официално събитие, церемония, коктейл и други публиката срещу нас стои права. 11) Да си записваме веднага въпросите, които могат да ни бъдат поставени както по време на говоренето, така и след приключване на речта. 12) В края на изложението да отговорим задължително на зададените въпроси, а ако не сме в състояние да дадем пълен и изчерпателен отговор (допълнителна статистика и факти, с които не разполагаме в момента), да предложим да ги поставим на партньорите по-късно. Умението да се води разговор изисква усилие и дисциплина; както и постоянна ангажираност към словото и е един от елементите на непрекъснатия процес на изграждане на положителен облик на личността. Умението на речевото общуване предполага изравняване на статусите да двете или повечето личности.За да е ефикасен разговорът между деловите хора, самият той трябва да бъде делови. За това е нужна съсредоточеност на мисълта, точност в изразите; добре премерена словоохотливост, когато убеждаваме в предимствата на едно начинание, както и лаконичност, когато отговаряме на деликатни въпроси. Наблюдението на околните в процеса на разговора, самонаблюдението и навременното коригиране на пропуските и недостатъците в езика и стила на общуване, търсене на подходящи фрази, зачитане на достойнството и автономността на партньора допринасят за развиване на умението да се разговаря.Чувството за хумор, остроумието и словесното богатство са добавка към професионалния разговор, която интригува, забавлява, привлича и освежава участниците в разговорите.Умението да се разговаря е сбор от уменията да се разбираме с хората. Неговият професионален бизнес аспект в никакъв случай не предписва сухотата и прагматизираната деловитост да изместват топлотата и живостта на общуването. Балансът между съсредоточеност и приемливата духовитост е една от важните граници за успех в междуличностната комуникация. Изтегляне 78.5 Kb. Сподели с приятели:
|