Устна делова комуникация основни характеристики
Изтегляне 78.5 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 3. Видове делова комуникация 3.1. Вербална комуникация
- Невербалната комуникация
| 2. Видове делово общуване.
2.1. Институционално – общуване по делови въпроси по месторабота. Осъществява се на работното място или около него, в рамките на работното време. Проявява се на две нива – хоризонтално и вертикално. Хоризонталното общуване се осъществява между равно поставени в йерархията лица. Вертикално общуване се осъществява между лица, намиращи се на различни йерархични равнища. От своя страна вертикалното общуване се дели на регламентирано и нерегламентирано. Регламентираното общуване се осъществява в случаите, когато мениджърът обсъжда със сътрудниците си делови въпроси по време на съвещания и заседания, в приемното си време. Нерегламентираното вертикално институционално делово общуване осъществява се спонтанно, не се планира, извън кабинет. 2.2. Не институционално – общуване по делови въпроси, осъществява се извън рамките на организацията, фирмата. Например – у дома, в заведение и т. н. Това общуване е предимно хоризонтално. 3. Видове делова комуникация 3.1. Вербална комуникация: - Вербалните (словесни) комуникации използват като средство човешката реч (говор). Вербалната комуникация се осъществява при разговор лице в лице, по статичен или мобилен телефон, на конферентни или делови срещи, при преговори и дискусии.Изграждането на речева култура е важно условие за успех в кариерата и белег за степента на фирмената култура. Ежедневните контакти, участието в съвещания, конференции, заседания, кръгли маси, интервюта и коментари налагат безупречно владеене на речевия етикет. Тромавата реч, използването на диалектизми и жаргон, непоследователността на мисълта, неяснотата или недостоверността на думите са повод човек да бъде приет като нелоялен партньор, конкурент или съдружник. 3.2 Невербалната комуникация се изразява в осъществяването на общуване без думи, само с помощта на жестове, гримаси, телесни движения и фигури в пространството. Начинът, по който хората стоят, седят, обличат се и говорят, както и техните лицеви изражения, движения, маниери - всичко това участва в процеса на общуването. Освен това, проведени изследвания сочат, че при разговор над 65% от междуличностното общуването се осъществява несловесно, посредством жестове, пози, разположение в пространството и спазване на различни отстоения между събеседниците. Невербалната комуникация ни подсказва онези неща, които обикновено вербалният контакт заличава или прикрива. И информацията, която получаваме по този безмълвен начин е винаги сигурна, защото се основава на компоненти, които човек трудно би могъл да преиначи. В основата на нашите рефлекси, на всички машинални и неволеви движения, които правим с ръце, глава, тяло, голямо участие има подсъзнанието ни. Затова невербалното комуникиране трудно се поддава на манипулация и често издава онова, което искаме да скрием. Важното при този вид комуникация е, че за много кратко време може да се научат и да почувстват вярно неща, които думите не биха могли да обяснят и внушат точно, или това би отнело повече време и усилия. Състоянието на тялото и на отделните негови части (глава, рамене, ръце, торс, долни крайници) е много показателно за готовност да се преговаря или за нежелание да се контактува. Езикът на тялото издава много често реалните чувства, намерения и интереси на отсрещната страна, независимо от това което тя иска по вербален път (устно, с думи) да изрази. Умението да се разчитат знаците и кодовете на човешкото тяло, както и да се правят желаните внушения по този невербален начин е изключително полезно, но и сред най-трудно отдаващите се на хората. Подсъзнателният му характер и културната му предопределеност допълнително усложняват възприемането и усвояването на тези техники. Изтегляне 78.5 Kb. Сподели с приятели:
|