Устойчиво развитие Същност и характеристика на ур

-икономически

-социални

-екологични

-институционални

За начало на концепцията УР се счита 1968г.През тази година се провежда конференция и се дава начало на доктрина с наименование „Границите на растежа”.В този доклад се говори,че ако продължи екстензивния тип на икономически растеж и се продължи с използването на изчерпаемите или невъзстовимо ресурси,ще доведе до гибелта на планетата.

В хронологично развитие е докладът от ООН през 1972г.Този доклад засяга областите по опазване на околната среда и препоръки за екологично равновесие.Основен акцент в този доклад е системното взаимообвързване на проблематиката и политиката по опазване на околната среда с икономическите реалности и закономерности.Основните съдържателни елементи в този доклад се дават в 5 направления,които се считат за водещи и до наши дни.

1/Икономическото развитие и неговата връзка с околната среда.

2/Самият човек,отговорна личност и въздействието му върху околната среда.

3/Развитие на политиката по опазване на околната среда.

4/Създаване на т.нар. човешка екология

5/Създаване на световна комисия по околната среда

УР може да се следва само ако числеността на населението е растежът са в хармония с промените в продуктовия потенциал на екосистемата.

Това развитие не е финансирано състояние,а е по-скоро процес на промяна,при която експлоатирането на ресурсите,насочването на инвестициите и технологичното развитие,оттам и промените в институциите се извършват в съотвествие,както с бъдещите,така и със сегашните потребности.За тази цел в отделните страни се създават правителствени и неправителствено организации,които имат основна роля в провеждане на политика по устойчиво развитие.До днес тази политика се основава на препоръките,дадени в т.нар. план 21,който се нарича план за действие в областта на УР през 21 век.

Едно от най-първите определения за същността на концепцията УР се дава в доклада на т.нар. комисия Брут Ланд:УР е процес на промяна,при който експлоатацията на ресурсите,насочеността на инвестициите,ориентирането на технологиите и институционалните промени са в хармония по между си увеличават текущия и бъдещия поренциал,с който се осигуряват човешките потребности и стремежи.

В устойчивото развитие внимание заслужават следните системи:

-политическа-тя осигурява ефективно гражданско участие в разработването на управленските решения.

-икономическа-тя трябва да изгради т.нар.устойчива база за развитие на икономиката,създаване на технологии и нови знания,икономии на определени ресурси/изчерпаеми/.

-социална-тук основната роля е на човешкия фактор,свързан с вземане на решения,които предотвратяват намерения в различни страни от света/конфликти/

-производствена-тя трябва да съхрани и да изгради екологична база за развитие на човечеството

-технологична-промяна в технологиите,въвеждане на висококачествени,високоосъвършенствани екологични производства.

-административна-тя трябва да бъде с възможност да се саморегулира

-междунарадона-тя е свързана с целите и решенията във взаимовръзката между отделните световни пазари.

По-важните насоки за развитие на УР според план 21:

1/международно сътрудничество и ускоряване на УР и свързването му с т.нар. вътрешна политика.

2/борба с бедността

3/смяна на различните модели за консумация

4/демографска динамика и устойчивост

5/насърчаване на УР на населените места

6/обединяване на икономиката и околната среда при вземане на решения

7/интегриран подход в управлението на земните ресурси

8/екологично управление на биотехнологиите

9/екологосъобразно управление на опасни отпадъци

10/устойчивост на образованието,обществена информираност и обучение на персонала

11/създаване на правителствени и неправителствени организации

12/създаване на закони,регулатори и нова институционална структура

13/създаване на международни законодателни инструменти и механизми

14/информация за взетите решения
3.Принципи на УР:

Ефективното функциониране при УР предполага оптимално използване на потенциала на системата.Това означава използване на материалнотрудовите,природните ресурси под влияние,на което на изхода на системата се получават такива резултати,които дават основание да счита дали е на лице устойчивост на системата.УР изисква във всеки момент системата да е в състояние да може да гарантира оптимално използване на своите ресурси и това да доведе до оптимална ефективни резултати.Това развитие предполага равномерен темп,установен за по-продължителен период от време.УР не означава непременно възходяща тенденция,важно е системата да функционира максимално ефективно,в зависимост от състоянието на вътрешните и външните фактори,обуславяща нейните капацитетни възможности.УР е желано състояние от всеки мениджърски екип и за да се постигне е необходимо да се съобрази с някои задължителни принципи.

1/принципи на балансираност-характерно е обезателно наличие на равновесие между параметрите,характеризиращи отделните страни на динамичното състояние на системата.Ако няма баланс или равновесие между ресурси и потребление не би могло да се говори за устойчивост.

2/принцип на съподчиненост-този принцип гарантира решаване на предварително поставени цели,които се подреждат по важност.В даден етап от УР една цел се явява като главна,а в другия момент се явява като второстепенна и не е необходимо координиране на действията между управленскип етап и,поставящ и възлагащ целите и изпълнителният персонал,осъществяващ целите.

3/принцип на авторегулиране-той е свързан с коригиране на параметрите на системата,отчитайки критериите и изискванията и предварително фиксирани параметри на резултатите на изхода.

4/принцип на мобилност-той предполага взаимодействие между политическите,икономическите,международните и др.причини,които в някои случаи,оказват негативно и непредвидимо състояние върху УР.

5/принцип на адаптивност/приспособимост/-свързан с приспособяване на всяка система към политиката за УР във всяка страна в световен мащаб.Това се предопределя от параметрите на икономическото развитие в отделната страна.

6/принцип на корелативност-параметрите на входящата и изходящата информация,формулиращи УР на системата са взаимнообвързани по между си .Между тези параметри съществува по-слаба или по-силна зависимост от гледна точка на поставените цели /главни и второстепенни/

7/принцип на ритмичност-свързан с ритмично осигуряване на системите с материални,човешки,финансови и др.ресурси и съответната организация за тяхното използване в дългосрочен план.
4.Същност на УР на фирмено равнище

1)Най-общо устойчивостта на фирмата означава създаване на баланс на взаимодействие на вътрешното състояние на системата с външната среда,при което се създават условия за по-добро използване на нейния потенциал,за да се характеризира УР на икономическия потенциал и на самите системи се въвеждат следните понятия.

(следва схема-вътрешна и външна среда на фирмата)
2)Реактивност в икономически системи-това е скорост на отдалечаване или приближаване към нещо.Реактивността е свързана с икономическия заряд.По-голям икономически заряд осигурява по-голяма реактивност в икономическите системи.В различни периоди от време,реактивността на системите към успех може да бъде различна,което води до извода,че темповете на развитие не са развномерни .Причината е,че не се влияят от динамиката на процесите вътре в системите и външната среда,в която те функционират.За да бъде точно оценена реактивността е необходимо да се въведе и понятието критерии за УР.Това е равнището от което се сравнява поведението на изхода на системата относно постигането на поставените цели.Обиконовено критериите се изработват на базата на определени достижения в сродни икономически системи и резултати,които удовлетворяват пазарните потребности.Критериите за УР се променят в две основни величини,а именно:

1/равнище на промяна на потребности

2/степен на тяхното задоволяване

След като се има предвид понятието критерии за УР,то реактивността като скорост на промяна,може да се приеме като основен такъв критерии в икономическите системи.

5.1 Фактори,които влияят върху тази стратегия са следните :

1/съвкупността от пазари ,технологии и финансови ресурси,придобива ново значение в постигане на устойчивост в пазарната икономика.

2/развитието на технологията,като световна тенденция за постигане на устойчивост и изграждане на т.нар. индустриално общество.

3/подготовка на кадри,адекватни на новите технологии

4/изграждането на адаптивни и съответстващи на промените,управленски структури.

5/приоритет на управленско общуване и на т.нар.междуличностни отношения в дадени системи.

6/обръщане внимание на т.нар.традиционни показатели на икономическо развитие(БВП,БНД,год.растеж,равнище на заетост,безработица)

1/способност на фирмите да прогнозират промените по отношение на пазарите,технологиите и потребността от нови професии и съответстващ квалифициран персонал.

2/гъвкава реактивност на поведението на фирмите в зависимост от конкретната ситуация.Това зависи най-вече от вида на фирмата.

3/конкуриране на базата на иновациите,като е необходимо тяхното ползване да създава устойчивост(природни ресурси и оттам екологични процеси и екосистеми)

(следва схема)

1/стратегия основана на прогнозите за промяна-основните видове промяна в практиката са:

*структурна

*технологична

*поведенческа

Тази стратегия на практика осигурява прогнозна информация за промените,което ще помогне и ще позволи на фирмите да се приспособят към тях.В съдържателно отношение тази стратегия включва:

-задание за прогнозиране-определяне обекта на прогнозиране

-да се определи желаната отдалеченост на прогнозираните .....?????...... за евентуалните промени

-да са ясно очертани стратегическите насоки,които ще следва фирмата в своето бъдещо развитие.
2/Предпрогнозно ориентиране

Целта му е изясняване на работните детайли на заданието за прогнозиране включва:

*събиране на базова информация

*предварително запознаване с експертни становища и оценки,засягащи стратегическите насоки в развитието на фирмата

*разравотване на предварителен план за етапите на прогнозиране.
3/Разработване и съставяне на анализ на тенденциите в развитието на фирмата-тук се дава началото на прогнозната дейност.
4/Построяване на т.нар.матрица цел-средства.Тя включва:

*определяне параметрите на основните подцели и участието на всяка една от тях в постигането на генералната цел на фирмата

*определяне преспективата на генералната цел на фирмата от гледна точка на очакваните промени.

*принципно възможни начини и средства,чрез които се постигат съответните подцели.

(следва схема)
5/Определяне и анализиране на възможностите за УР.
6/Формулиране на възможните последователности на една или друга група ключови промени и тяхното внедряване в т.нар. хипотетични мрежи при изработване на колективни управленски решения.
7/Разработване на концепция за УР на базата на прогнозната информация за промените-тук се обръща внимание на аргументирани показатели и параметри.
8/Обобщение на всички количествени показатели,отразяващи икономическия потенциал,ресурсите и организацията.
7.Стратегия за гъвкавата реактивност

Тя е ориентирана към създаване на условия за гъвкаво приспособяване на фирмата към определени промени за реализиране.На тази стратегия е необходим нов подход към информационния ресурс и към интелектуалния продукт.

По-конкретно това означава:

1/разглеждането на информацията като фактор за настройване на системата за постигане на целта на промяна.В тази насока важно значение имат и следните характеристики на информацията:

*тя е .....???? суровина,която остава и след нейното потребление

*използва се благоприятно,без да намали своята ценност

*взаимозаменяема е с др.ресурси

*на лице е зависимост между неопределеност,информираност и материален ресурс.

От гледна точна на информационния ресурс,стратегията на гъвкавата реактивност има следните характеристики:

*реактивност,основаваща се на информационния ресурс за миналото състояние на фирмата

*реактивност основаваща се на информационния ресурс за сегашносто състояние на фирмата

*реактивност,основаваща се на информационния ресурс за средата,в която функционира фирмата

*реактивност,основаваща се на прогнозни цели.
Значение на интелектуални продукт за по-голяма гъвкавост на реактивността:

Това значение е свързано и се изразява в следните насоки:

*интелектът въплатен в техниката,увеличават значително икономическия заряд на фирмата за сметка на намаляване на изискванията на работещите с нея.

*увеличаване значението на интелектуалния продукт под формата на ноу-хау за фирми и организации,където приоритетно значение има т.нар.”жив труд”.В тази връзка може да се разчита знания относно въвеждане на нови,организационни форми на управление,нови методи на управление,нови структури и други.За ефективната реализация на тази стратегия е необходимо съвместяване на информационнен ресурс и интелектуален продукт.Това съвместяване води до разработване на подцели,характерни за стратегията на гъвката реактивност.Ролята на управленския екип е да осигури повече информация и да намали риска при реализация на глобалната цел.

За да се установи УР във фирмата е необходимо познаване на конкурентите и провеждане на активна иновационна политика.Тя е следствие от два компонента:

1/познаване състоянието на собствения,действителния потенциалн на фирмата

2/познаване възможностите на конкурента

Тези два фактора са описани в т.нар.модел на Портър.Моделът включва два етапа.

Първият етап обхваща сегашната стратегия на конкурента и се прави опит за диагностика в бъдещите цели на фирмата.Вторият етап-стремеж да се проникне в бъдещето на съперника.

Тази стратегия най-общо включва следните етапи:

1.очертаване профила на конкурента

2.етап на очертаване на собствените конкурентни позиции

3.етап на очертаване на основните насоки за бизнес