Утвърждавам! Проф д-р Пенчо Пенчев Областен управител на Област Велико Търново

1. 
   Въведение………………………………………………………………стр. 3
   

2. 
   Актуално състояние на ромската общност.………………………….стр. 5
   

3. 
   Визия……………………………………………………………….…..стр. 14
   
4. 
   Стратегическа цел………………………………………………….….стр. 14
   

5. 
   Водещи принципи и хоризонтални аспекти при изпълнението…...стр. 15
   

6. 
   Приоритети: образование, здравеопазване, жилищни условия, заетост,
   

7. 
   Институционална рамка и структури…………………………..…....стр. 23
   

8. 
   Заключение…………………………………………………………….стр. 25
   

1. 
   ВЪВЕДЕНИЕ
   

Следвайки Националната стратегия и рамката на Европейския съюз (ЕС) за национални ромски стратегии, настоящият документ използва названието „роми” като обобщаващо, както за българските граждани в уязвимо социално-икономическо положение, които се самоопределят като роми, така и за гражданите в сходна ситуация, които околното население определя като такива, независимо от начина на тяхното самоопределяне.

Съгласно Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020) Областната стратегия продължава и развива политическата ангажираност на правителството за европейско развитие на България в съответствие с Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.) и с Националния план за действие по инициативата „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.” на областнo ниво.

Стратегията прилага целенасочен интегриран подход към гражданите в уязвимо положение от ромски произход, който се прилага в рамките на по-общата стратегия за борба с бедността и изключването, и включва предоставянето на подкрепа и за лица в неравностойно положение от други етнически групи.

Областната стратегия за интегриране на ромите е изработена в резултат на добро сътрудничество от определен със заповед на Областния управител Областен оперативен екип, в чийто състав влизат представители на общините на територията на областта, Регионален инспекторат по образованието, Регионална здравна инспекция, Регионална служба по заетостта, Регионална дирекция за социално подпомагане, Териториално статистическо бюро, Областна дирекция „Полиция”, Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ и Сдружение „Рома-Заедно” – гр. Полски Тръмбеш.

Изпълнението на настоящата стратегия е тясно обвързана с реализирането на други стратегически документи на областно ниво – Актуализирания документ за изпълнение на Стратегия за развитие на Област Велико Търново 2011 – 2013 г. и Стратегията за развитие на социалните услуги в Област Велико Търново 2012 – 2015 година.

Настоящият документ се приема за период до 2020 г. включително. Оперативното изпълнение на Областната стратегия на област Велико Търново за интегриране на ромите (2012-2020) се осъществява чрез Общинските планове за действие (ОПД), изпълнявани в два периода. Първият период 2012-2014 г. завършва с изпълнението на Националния план за действие по международната инициатива „Десетилетие на ромското включване 2005-2015 г.”, актуализиран през 2011 г., като с оглед неговото приключване (2 февруари 2015 г.) е предвиден цялостен анализ на изпълнението за периода. Вторият период 2014-2020 г. обхваща следващия програмен период на Европейския съюз по Оперативните програми за България с оглед финансова подкрепа чрез използването на инструментите на ЕС. С цел осигуряването на ефективност и устойчивост на мерките се предвижда междинен преглед/ актуализация на ОПД през 2017 г.

След 2020 година, Стратегията ще може да бъде продължена, допълнена или изменена, в зависимост от постигнатите резултати и евентуалните промени, които биха могли да настъпят в Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020).

2. 
   АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ НА РОМСКАТА ОБЩНОСТ
   

По данни на Националния статистически институт от преброяването на населението и жилищния фонд от 2011 г., ромите остават третата по големина етническа група в България. На територията на Област Велико Търново като роми са се самоопределили 3875 души.

Както посочва Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите „Продължава тенденцията част от хората, които околното население назовава като „роми” или „цигани” да се самоопределят като българи, турци, румънци и др., което произтича от правото на преброяваното лице само да определи етническата си принадлежност или да не посочи такава.” Посоченото важи и за област Велико Търново, като голяма част от населението, определяно от околните като „роми“, се самоопределя като турци, власи или българи (т.нар. групи миллет, рудари и др.). По мнение на експерти и неправителствени организации броят на ромите в Област Велико Търново е около 22 000 души, като една част от тях трайно са в чужбина по икономически причини.

Лицата от ромската етническа група в Област Велико Търново са разпределени териториално по общини, както следва:

Най-голям е делът на самоопределилите се като роми в общините Горна Оряховица, Велико Търново и Елена. С най-нисък дял са общините Златарица и Сухиндол. В същото време голям е процентът на населението, определяно като „роми“, но самоопределили се по друг начин, както в посочените общини, така и в общините Павликени, Стражица и Полски Тръмбеш.

На доброволния въпрос за етническа принадлежност не са отговорили

Идентифцираните по-долу проблеми и предизвикателства се отнасят както към групите, самоопределящи се като роми, така и към групите, които околното население определя като роми, но те предпочитат друго самоопределение. Поради това и дейностите за интеграция следва да бъдат насочени към всички, намиращи се в уязвимо положение, следвайки принципа „Експлицитна, но не изключваща насоченост“.

По данни на НСИ от последното преброяване на населението и жилищния фонд от 2011 г. на областно ниво средно жилищната площ на едно лице е 31,6 кв. метра. Част от ромските семейства живеят в собствени жилища, но голяма част от тях обитават наети жилищни имоти.

Наетите по трудово и служебно правоотношение общо за област Велико Търново възлизат на 69 215 души за 2011 г. Безработните лица възлизат на 10,4 %. Регистрираните безработни лица на територията на област Велико Търново, самоопределили се като роми са 489 души.

В последните десетилетия, в следствие на икономическите промени, и не на последно място под влиянието на икономическата криза след 2008 г. ромите са в неизгодно положение на пазара на труда. Голяма част от ромите са дълготрайно безработни, други не са регистрирани в Бюрата по труда и спадат към категорията на „обезкуражените“ и „неактивните“ лица. Много от ромите периодично или трайно мигрират в страните от Западна Европа с цел търсене на работа.

Образование

По данни на Националния статистически институт от преброяването на населението и жилищния фонд от 2011 г., ромите остават третата по големина етническа група в България – 4,9% от българските граждани. По експертни данни на Съвета на Европа и Европейската комисия (цитирани в Рамката на ЕС за Национални стратегии за интеграция на ромите) процентът на ромите в България е около 10,5 %. Аналогична в процентно съотношение е статистиката за област Велико Търново.

Образователният статус на ромите в област В. Търново е значително по-нисък от този на мнозинството:

Сред основните проблеми, с които се сблъсват ромите в областта на образованието са:

• 
  Ранното отпадане от училище: част от ромските деца напускат училище без да са завършили 8 клас, а други (особено живеещите в селата) не продължават образование в гимназиална степен;
  
• 
  В училищата с преобладаващ брой ученици, за които българският език не е майчин, сериозен проблем е недоброто владеене на български език към момента на постъпване в първи клас. Много често те не посещават подготвителна група или подготвителен клас, не разбират смисловото значение на много думи, често използваните от тях изрази са смесица от български и майчин език. Овладяването в достатъчна степен на умения за правилно устно и писмено речево общуване на книжовен български език затруднява работата на учителите в начален етап и в голяма степен пречи на учениците при постъпване в прогимназиален или гимназиален етап на обучение, като ги превръща в потенциално отпаднали ученици. Причините за това са в семейството и близкото обкръжение на тези деца, които говорят на майчиния си език. Последици от този процес са липсата на всякакъв родителски контрол, предоставяне на родителските права на роднини и дълго отсъствие на ученици от учебния процес.
  
• 
  Неосъзната необходимост от образование, от страна на родителите: през последните години е налице постепенно преодоляване на този проблем и превръщане на образованието в ценност за повечето родители, което се дължи на засилената общностна работа от страна на Центровете за развитие на общността в Павликени, Велико Търново и Стражица и на цялостната дейност на Център „Амалипе“;
  
• 
  Все още е сериозен проблемът (особено в селата) с учениците, които завършвайки основно образование не продължават в гимназиална степен. Една от причините за това са разходите за пътуване до градовете, които са непосилни за по-бедните семейства. Запазени патриархални обичаи като ранните бракове са друга причина, която възпрепятства образованието на ромските момичета в гимназиална степен.
  

• 
  Повишаване на качеството на образование в детските градини и училища, посещавани предимно от ромски деца и деца от уязвми групи.
  
• 
  Въвеждане на интеркултурно образование и обучение в дух на толерантност и недискриминация в детските градини и в училищата чрез съхраняване и развиване на културната идентичност на деца и ученици от ромски произход.
  
• 
  Прилагане на разнообразни форми и програми за работа с деца с трудности и дефицити в обучението, и отпаднали от училище с цел тяхната реинтеграция.
  
• 
  Приобщаване и приемане на родителите-роми към образователния процес и засилване на участието им в училищния живот.
  
• 
  Усъвършенстване на образователните условия за качествено образование чрез квалификация на педагогическите специалисти за взаимодействие в мултиетническа образователна среда, интеркултурна компетентност у директорите, учителите и другите педагогически специалисти.
  

Безпокойство буди и тенденцията за нарастване броя на учениците с поведенчески проблеми, поради нездрава семейна обстановка. Липсва възможността за работа с психолог или педагогически съветник с цел намаляване агресията и дискриминационните отношения в училище. Задълбочава се безразличието на родителите на децата с проблеми към обучението и възпитанието, липсва мотивация за учебен труд.

Сезонната трудова миграция сред определени групи на територията на областта придобива масов характер, като последица от този процес е липсата на родителски контрол. Част от децата пътуват в чужбина с родителите си, което води до тяхното отпадане от училище.
Здравеопазване

По данни от Националната стратегия на Република България за интеграция на ромите 2012-2020 г., рисковите фактори създават условия и повишават вероятността от възникване на заболявания. При лицата, принадлежащи към големите малцинствени общности в България, се наблюдава по-силно влияние на първичните (масово обедняване, висока безработица, влошена структура на доходите и потреблението, неблагоприятна околна и жилищна среда, начин на живот, генетични заболявания) и вторичните рискови фактори (някои болестни състояния с хронично протичане, които от своя страна създават условия за усложнения или други заболявания).

На територията на област Велико Търново няма действащи здравни медиатори, не функционират мобилни кабинети за извършване на прегледи в населени места с компактно ромско население.

За периода 2008-2012 г. с анонимно и безплатно консултиране и изследване за ХИВ/СПИН са обхванати общо 741 лица от ромски етнос, което представлява 9,23% от всички консултирани и изследвани за ХИВ/СПИН лица за същия период. Една част от консултираните са изследвани и за други сексуално предавани инфекции.

Друга доказала своя успех програма, която работи на територията на областта в общините Велико Търново, Павликени и Горна Оряховица е Програма за общностен мониторинг на здравните услуги. Това е инициатива, чиято обща цел е да се въведе и утвърди общностният мониторинг на здравните услуги в малцинствени етнически общности в България, за да се засили застъпничеството „отдолу-нагоре”, което ще даде възможност на местните общности да участват в политиката и процесите на управление на местно ниво, подобряването на здравните услуги и подобряване на здравния статус на ромите и другите етнически групи в дългосрочен план. Тази дейност е изпълнение на точки 9 и 10 от Водещите принципи и цели при изпълнението на Областната стратегия за участие на гражданското общество и активно участие на ромите. Цел на програмата е да се разработи, тества, оцени и приложи механизъм за мобилизиране на местната общност, използвайки метода „социален одит” в общините на територията на областта.

Допълнителна цел е да се създадат предпоставки за по-нататъшно разширяване на модела в други общини и региони в цяла България през следващите години на програмата, която започна в началото на 2011 г.

За целите на програмата в две населени места Център «Амалипе» разкри местни клубове за развитие на общността, чиято дейност се координира от два общински центъра за развитие на общността, ситуирани във Велико Търново и Павликени. Центровете работят по проблемите на общностната мобилизация и подпомагат процеса, при който проблемите на отделните индивиди да бъдат идентифицирани като общностни проблеми, което е първата стъпка по атакуване на проблемните въпроси.

Друга основна цел на общностния мониторинг на здравните услуги е да се насърчи взаимодействието на местните хора със здравните власти на местно ниво, като това включва общопрактикуващите лекари и зъболекари, болниците, Регионалната здравна инспекция и центровете за спешна медицинска помощ, защото гражданите са тези, които трябва да държат отговорни институциите за качеството и достъпността на здравното обслужване.

Като част от програмата за общностен мониторинг на здравните услуги на всеки 6 месеца се провеждат проучвания от типа „допитване до общността”. При последното проучване, провело се през декември 2012 година, са анкетирани 558 респонденти – жени на възраст между 18 и 55 години. Те отговаряха на въпроси за здравноосигурителния статус, достъпа до здравни услуги и тяхното качество. Като резултат от всички запитани жени, 54,3 % не са здравноосигурени.

20,96 % от запитаните казват, че децата им не ходят на годишен профилактичен медицински преглед, а 5,37 % отговарят, че или не знаят отговора на въпроса, или че лекарят не им е казал, че детето трябва да посети такъв преглед.

Когато бъдат запитани дали детето им посещава профилактичен зъболекарски преглед, 40,50 % казват „не”, а 5,37 % не са отговорили.

Тези няколко извадки от данни са показателни за ниския достъп до здравеопазване в малките населени места, както и за лошата здравна култура на живеещите в селата.

Други инициативи за интеграция на ромите, реализирани на територията на област Велико Търново:

Общини, училища и неправителствени организации от област Велико Търново са реализирали и реализират множество дейности за интеграция на ромите и другите групи в уязвимо положение.

От 2002 г. по инициатива на Център „Амалипе“ в основни училища се изучава СИП „Фолклор на етносите – Ромски фолклор“. Дейността води до повишен интерес към учебния процес от страна на учениците и техните родители, намаляване на отпадането на ромските деца, както и до формиране на толерантна класна стая. Тази инициатива, която започна от област Велико Търново понастоящем се прилага в над 250 училища от цялата страна.

От 2012 г. в общините Павликени, В. Търново и Стражица функционират Центрове за развитие на общността, формирани от НПО „Амалипе“ като иновативна услуга за работа с уязвими етнически групи. Центровете имат свои местни клубове в селата Батак, Върбовка, Стамболово, гр. Бяла черква (община Павликени), Водолей и Леденик (община Велико Търново), както и в квартал „Калтинец“ на община Горна Оряховица, които функционират с активното съдействие на местните кметства. Центровете и местните клубове реализират широк спектър от дейности за превенция на отпадането на деца от училище, повишаване на здравната култура, превенция на социално-значими заболявания, работа с младежи, отбелязване на традиционни календарни празници, както и дейности за мониторинг на здравните услуги на местно ниво. Идентифицирана е потребност от разширяване на дейността на Центровете и формиране на местни клубове и в други населени места.

3. 
   ВИЗИЯ
   

4. 
   СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ
   

5. 
   ВОДЕЩИ ПРИНЦИПИ И ХОРИЗОНТАЛНИ АСПЕКТИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО
   

1. 
   Конструктивни, прагматични и недискриминационни политики;
   
2. 
   Изрична, ясно определена, но не изключителна насоченост;
   
3. 
   Междукултурен подход;
   
4. 
   Приобщаване към мнозинството;
   
5. 
   Осъзнаване на измерението за равенството между половете;
   
6. 
   Трансфер на основани на фактите политики;
   
7. 
   Използване на инструменти на ЕС;
   
8. 
   Участие на регионалните и местните власти;
   
9. 
   Участие на гражданското общество;
   
10. 
    Активно участие на ромите.
    

Стратегията обединява действащите стратегически документи и планове за развитие на отделните сектори на областно ниво. Основни подходи при изпълнение на дейностите:

• 
  Насърчаване на позитивни действия за преодоляване на различни форми на неравнопоставеност във всички обществени сектори. Утвърждаване на позитивни обществени нагласи към ромската общност;
  
• 
  Насърчаване на позитивни действия за преодоляване на традиционни практики в ромската общност, които засягат правата на жените и децата;
  
• 
  Интегриран териториален подход, при който на териториален принцип едновременно се предприемат мерки и обединяват ресурси по различни приоритети, съобразени с местните особености и нужди, включително на най-нуждаещите се с цел постигане на видима промяна на конкретно населено място /квартал, махала/;
  
• 
  Гарантране на участието на ромите и на стрктурите на гражданското общество при изпълнението на стратегията.
  

• 
  Ефективност на предприетите действия и оптимизиране на използването на ресурсите (финансови и човешки ресурси, материална база и социална инфраструктура);
  
• 
  Развитие на междусекторното сътрудничество и взаимодействие за намиране на устойчиви решения за стимулиране на социалното включване на уязвимите етнически общности и маргинализираните групи в Област Велико Търново и нейните общини;
  
• 
  Планиране на дейности, обхващащи територията на цялата област или на две или повече общини, които да решават специфични проблеми на маргинализирани етнически групи и изключени етнически общности, които надхвърлят възможностите на отделните общини;
  
• 
  Съответствие на предприетите действия с реалните потребности на маргинализираните групи.
  

6. 
   ПРИОРИТЕТИ:
   

1. 
   ОБРАЗОВАНИЕ
   

1. 
   Пълно обхващане на всички ромски деца и ученици в задължителна училищна възраст от образователната система; реинтеграция на отпадналите ученици в системата на образованието;
   
2. 
   Насърчаване на образование от 5 годишна възраст на деца от ромския етнос, включително чрез намаляване на таксите за детска градина за най-бедните семейства;
   
3. 
   Превенция на отпадането на ромските деца от училище: за целта ще бъде стимулирано изработването и изпълнението на училищни програми за превенция на ранното напускане на училище, които да включват конкретни мерки, като въвеждане на интеркултурно образование (чрез СИП «Фолклор на етносите» и други форми), сформиране на училищни парламенти, въвеждане на практиката «ученици-наставници», сформиране на родителски клубове с активното участие на ромски родители и т.н.;
   
4. 
   Обучение в дух на етническа толерантност в детските градини и училищата; обучение на педагогическите кадри за работа в мултиетническа образователна среда;
   
5. 
   Привличане на родителите на ромските деца към образователния процес и създаване на родителски активи и ученически парламенти;
   
6. 
   Стимулиране на творческия потенциал и изявата на талантливи деца и ученици от ромски произход;
   
7. 
   Увеличаване на завършилите средно и висше образование роми в област Велико Търново;
   
8. 
   Повишаване образователния статус на ромите в област Велико Търново.
   

1. 
   Осигуряване на достъп до здравни услуги;
   
2. 
   Подобряване на здравната помощ за новородените и децата в предучилищна възраст;
   
3. 
   Намаляване на детската смъртност;
   
4. 
   Подобряване на профилактичните дейности сред ромското население;
   
5. 
   Функциониране на мобилни кабинети за извършване на прегледи в населени места с компактно ромско население и наличие на здравни медиатори;
   
6. 
   Превенция на ранните бракове;
   
7. 
   Повишаване на здравните знания и информираността на ромското население: разширяване на дейността на Центровете за развитие на общността в тази посока, включване на училищата и други институции;
   
8. 
   Оценяване и наблюдение на здравното състояние на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства: разширяване на практиката на общностен мониторинг на здравните услуги, реализираща се в момента в общините Павликени, Горна Оряховица и Велико Търново, така че тя да покрие и останалите общини в областта. Тази мярка пряко ще работи за постигане на оперативната цел за осигуряване на равенство в достъпа до качествени здравни услуги.
   

1. 
   Подобряване на жилищните условия в населени места с преобладаващо ромско население и друго живеещо при подобни условия население;
   
2. 
   Проектиране и изграждане на техническа инфраструктура;
   
3. 
   Осигуряване на жилищно настаняване съгласно действащите нормативни уредби;
   
4. 
   Реконструкция на обекти на социалната инфраструктура за целите на образованието, културата и др.;
   
5. 
   Регулация на ромските махали.
   

1. 
   Задълбочаване на социалния и граждански диалог чрез развитие на партньорство между етническите общности, НПО и представители на бизнеса;
   
2. 
   Осигуряване на достъп на ромите и друго живеещо при подобни условия население от областта до пазар на труда и до различните инициативи за самостоятелна заетост;
   
3. 
   Ограмотяване, квалификация и преквалификация на роми и друго живеещо при подобни условия население, включително и на заети в професии, традиционно характерни за етноса /дърводобив, билкарство, цветарство, строителство и ремонт на покриви и пътища/;
   
4. 
   Насърчаване на заетостта на "зелени работни места" чрез субсидиране на работни места в екологични дейности за създаване на качествена заетост и опазване на околната среда.
   
5. 
   Насърчаване на предприемачеството, стартиране и управление на собствен бизнес;
   
6. 
   Стимулиране на трудовата мобилност сред общността в областта за достъп до сезонни работни места и работни места в значими инфраструктурни проекти /селско стопанство, строителство на магистрали и пътища/;
   
7. 
   Задълбочаване на социалния и граждански диалог, привличане за партньори лидерите сред общността в областта, ромските НПО и бизнес субекти;
   
8. 
   Разширяване на дейността на Центровете за развитие на общността по въпросите на социалното включване и по-високата заетост в ромска общност. Формиране на Центрове за развитие на общността във всички общини от областта.
   

1. 
   Укрепване на междуинституционалната координация за ефективно прилагане на политиките за интеграция на ромите;
   
2. 
   Подобряване на механизмите за сътрудничество, диалог и консултации между публичния сектор, ромите и гражданските организации, работещи за интеграция на ромите;
   
3. 
   Активно включване на представители на уязвимите общности в обществения живот;
   
4. 
   Защита от дискриминация;
   
5. 
   Утвърждаване на толерантни междуетнически отношения чрез всички форми;
   
6. 
   Насърчаване равнопоставеността между жените и мъжете, и осигуряване на предпоставки за успешна реализация и нова социална роля на ромската жена;
   

1. 
   Постигане на устойчивост в резултатите на културната интеграция;
   
2. 
   Популяризиране на етническата култура на ромите като част от българската национална култура и създаване на условия за равен достъп на ромската общност до обществения културен живот на различни нива;
   
3. 
   Включване на ромските празници в културния календар на областта и подкрепа за провеждането им: „Василица – Ромската Нова Година”, „Международния ден на ромите - 8 април” и др.;
   
4. 
   Подкрепа за провеждането на Детския ромски фестивал „Отворено сърце“.
   

• 
  Подаване на редовна и подробна информация към регионалните медии за събития от всички сфери на живота на ромската общност;
  
• 
  Стимулиране участието на ромската общност до обществения културен живот;
  
• 
  Равнопоставено представяне на ромската общност, промяна на негативния образ и противодействие на проявите на „език на омразата”.
  

7. 
   ИСТИТУЦИОНАЛНА РАМКА И СТРУКТУРИ, ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОБЛАСТНАТА СТРАТЕГИЯ
   

Централно координационно звено (ЦКЗ) е секретариатът на Националния съвет по етнически и интеграционни въпроси (СНССЕИВ) и координира цялостния процес по областното планиране на национално ниво и мониторира изпълнението на областните стратегии и общинските планове.

Областната стратегия е функция на анализа на потребностите на конкретните общини и същевременно, там където е необходимо отчита, координира и обединява усилията на повече от една община за решаване на общи проблеми.

Основен подход следва да бъде интегрирания и териториален подход.

За да се улесни изпълнението на вече приетата областна стратегия се залагат конкретни отговорности за организация и координация на конкретните мерки и дейности, които се осъществяват от всички участници в процеса на планиране.

Структурата за координация на областно ниво е главното действащо звено за съгласуване на дейностите между общините и включените заинтересовани страни за оперативното изпълнение на областната стратегия.

Със Заповед на Областния управител се създава Областен координационен съвет (ОКС), който включва основните участници в разработването на областната стратегия и общинските планове за действие, както и общинските координатори, които имат пряко отношение или са ангажирани с изпълнението на интеграционната политика в съответната община. По предложение на ОКС могат да се създават целеви екипи/комисии/временни работни групи, които при необходимост да изпълняват конкретни задачи по изпълнение на областната стратегия. ОКС съгласува своята дейност с Областния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси.

Тъй като общините отговарят за цялостното изпълнение на Общинските планове на действие на собствената си територия, всяка община следва да обособи подобни структури за координация на общинско ниво, съобразно с местните нужди.

Областната стратегия и Общинските планове за действие са отворени системи, те следват динамиката на промяната в развитието на различните показатели, които определят възникването на нови потребности.

За оперативното изпълнение на дейностите със заповед на Областния управител на Област Велико Търново се обособява Звено за мониторинг и оценка. В същата заповед се определят задълженията за координация на дейности по мониторинг и оценка на областното планиране, включени в длъжностните им характеристики.

8. 
   ЗАКЛЮЧЕНИЕ
   

В резултат на изпълнение на Областната стратегия за интегриране на ромите в Област Велико Търново се очаква следният ефект и въздействие:

• 
  Засилване на политиките на социално включване в Област Велико Търново;
  
• 
  Синхронизиране на визията за развитието на етноинтеграционните процеси на всички нива – общинско, областно и национално;
  
• 
  Съответствие на областната стратегия с националните и европейските приоритети в сферата на интегрирането на маргинализираните етнически групи;
  
• 
  Осигуряване на актуална информация и детайлизирана картина на проблемите и потребностите от интегриране на маргинализираните етнически групи;
  
• 
  Съпоставимост на разработената областна стратегия и общинските планове за действие в резултат от прилагането.
  

Осигуряването на активното участие на ромите на територията на Област Велико Търново е от ключово значение. Ромите участват не само във формирането и реализацията на политиките за интеграция на ромите, но и във всички други политики те допринасят за развитието на обществото. Това изисква насърчаване на участието в администрацията на представители на ромската общност и гарантира реалното участие на ромите във всички приоритетни области на настоящата програма.