Утвърждавам: съгласувал: областен управител заместник министър председател и област пазарджик министър на вътрешните работи

Големи предприятия в областта са: “Каучук” АД, „МАРИЦА ЕКОФРОУЗ” – ЕАД, „Агрогарант”ООД, „Агрофарм”ООД,, „Агрокемикъл”ЕООД, „Елхим Искра”АД, „Дуропак-ТракияПапир”АД, “Ритон” АД, “Оптикоелектрон” АД, “Яна” АД,, „Дино НитроМед”АД, „АСАРЕЛ - МЕДЕТ”АД, „ЕКО МЕДЕТ”ЕООД,

Пожароопасни обекти в областта са :

• 
  Горските масиви в полите на Родопите - западните Родопи, Средна гора и младите борови насаждения в общините Пазарджик, община Лесичово, община Панагюрище, община Стрелча, община Батак, община Брацигово, община Велинград, община Белово, община Пещера, община Септември, община Ракитово;
  
• 
  житните посеви – юни, юли, август на цялата територия на областта;
  
• 
  Главен газопровод минаващ през областта и го обслужва Булгаргаз-Ихтиман. Газифицираните обекти в областта създават предпоставки за възникване на пожари.
  
• 
  Продуктопровод към „Лукойл България” ЕООД
  
• 
  ПСБ гр.Ветрен – „Лукойл България”ЕООД
  
• 
  АГРС – Синитево
  
• 
  Газифицираните обекти от националното стопанство в областта създават предпоставки за възникване на пожари в газопроводната инсталация
  

■ Магистралните газопроводи и продуктопроводи

■ Пътищата от републиканската пътна мрежа

■ ЖП линиите

Чести срутвания на скална маса става по пътищата Белово-Юндола; Варвара - Велинград; Дебращица-яз.Батак;Пещера-Батак.

Ежегодно в определени райони на областта се образуват дебели снежни покривки,преспи,поледици и заледявания, които затрудняват движението на транспортните средства, а оттам парализират стопанския живот на областта. Това налага провеждането на спасителни и други неотложни работи. Най- вероятните райони са: пътните артерии Септември-Велингра,Белово-Юндола,Юндола-Белмекен,

Пазарджик-Черногорово,Пещера-Батак -през язовирната стена на яз. Батак , пътищата за Фотиново -Нова махала, Панагюрище-Панагюрски колони и др. за които ежегодно се отделя специално внимание за подготовката и за зимния период.
10.Обледявания

Обледяването прекъсва въздушните проводници или деформира и събаря носещите стълбове на свързочната и електроснабдителна мрежа,предизвиква верижни катастрофи и затруднения в транспортната мрежа на областта,затруднява питейното водоснабдявана на отделни населени места, които са с гравитачно захранване: с.Радилово, с.Костандово, с.Дорково, с.Варвара, с.Семчиново, с.Нова махала, с.Жребичко и гр.Батак

Градоносни бури на територията на областта ни често се появяват през месеците Юни, Юли и Август. Развилите се бури нанасят големи поражения върху реколтата, насажденията, електрозахранването, като може да предизвикат и пожари.

1. 
   Мерки за предотвратяване или намаляване на последиците от бедствия при земетресения
   

• 
  изследване, анализ и оценка на сеизмичния риск за територията на страната;
  
• 
  актуализация на сеизмичното райониране и провеждане на микросеизмично райониране, където е необходимо;
  
• 
  приключване на техническата паспортизация на строежите в срок, с акцентиране върху степента на сеизмична осигуреност, вкл. и за недвижимите културни ценности от национално значение и от листата на ЮНЕСКО за световното природно и културно наследство на територията на страната;
  
• 
  предприемане на геозащитни и брегоукрепителни мероприятия;
  
• 
  упражняване на строг контрол за стриктно спазване на съответната действаща нормативна уредба при териториално-устройственото планиране, инвестиционното проектиране и изпълнението и експлоатацията на строежите;
  
• 
  усилване на амортизираните и на неосигурените на сеизмични въздействия сгради и съоръжения;
  
• 
  разработка на сценарии за последствията от силни земетресения за големи урбанизирани територии, с цел установяване на най-уязвимите места и допълнителни мерки при необходимост;
  
• 
  обучение и практическа подготовка на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, силите за реагиране и населението.
  

2.1.1. карти на районите за басейново управление на водите указващи топографията и предназначението на земята, включително границите на:

а) речните басейни и подбасейни

б) крайбрежни райони - където съществуват такива;

2.1.2. описание на възникнали в миналото наводнения със значителни неблагоприятни последици върху човешкото здраве, околната среда, културното наследство, техническата инфраструктура и стопанската дейност и за които може да се очаква да се повторят в бъдеще

2.1.3. мащаба на наводненията, пътя им на разпространение и оценка на неблагоприятните последици от тях;

2.1.4. оценка на евентуалните неблагоприятни последици от бъдещи наводнения за човешкото здраве, околната среда, културното наследство, техническата инфраструктура и стопанската дейност, като се отчитат, доколкото е възможно:

а) топографията, разположението на водните течения и техните общи хидроложки и гео-морфологични характеристики, включително ретензионните низини, като естествени водозадържащи повърхности;

б) ефективността на създадени инфраструктури (системи и съоръжения) за защита от наводнения, разположението на населените места, районите на стопанска дейност и дългосрочното благоустройство;

в) влиянието на промяната на климата върху появата на наводнения.

2.2.1. карти на райони под заплаха от наводнения и

2.2.2. карти на райони в риск от наводнения.

Картите на райони под заплаха от наводнения обхващат зони, които могат да бъдат наводнени при:

• 
  наводнения с малка вероятност за настъпване, при които вероятния период за повторно настъпване по-голям или равен на 1000 години, както и при непредвидими събития;
  
• 
  наводнения със средна вероятност за настъпване, при които вероятния период за повторно настъпване по-голям или равен на 100 години;
  
• 
  наводнения с висока вероятност за настъпване, при която вероятния период за повторно настъпване по-голям или равен на 20 години, където е целесъобразно.
  

а/. разпространението на наводнението;

б/. дълбочина или ниво на водата;

в/. когато е целесъобразно, скорост на течението или съответно водно количество.

• 
  приблизителен брой на евентуално засегнати жители;
  
• 
  вид стопанска дейност в евентуално засегнатия район;
  
• 
  инсталациите по приложение 4 към чл. 117 от Закона за опазване на околната среда, които могат да предизвикат допълнително замърсяване поради авария в случай на наводнение, и защитени зони по чл. 6 от Закона за биологичното разнообразие, за които съществува възможност да бъдат засегнати.
  
• 
  други значителни източници на замърсяване
  

2.3.1. Заключенията на предварителната оценка за риска от наводнения съгласно изискванията на под формата на обобщена карта на района за басейново управление, очертаваща районите, за които се счита, че съществува значителен потенциален риск от наводнения или вероятност за значителен потенциален риск от наводнения, които са предмет на този план за управление на риска от наводнения;

2.3.2. Картите на районите под заплаха от наводнения и картите на районите с риска от наводнения и заключенията, които могат да бъдат направени от тези карти;

2.3.3. Описание на целите на управлението на риска от наводнения,

2.3.4. Кратко представяне на мерките и техния приоритет, целящи постигане на целите на управлението на риска от наводнения, включително мерките, предприети в съответствие други нормативни актове в областта на околната среда.

2.3.5. Цели:

а) намаляването на потенциалните неблагоприятни последици от наводненията за човешкото здраве, околната среда, културното наследство, техническата инфраструктура и стопанската дейност;

б) намаляването на вероятността от наводнения.

2.3.6. Мерки за постигане на целите по т.3.5;

2.3.7. Описание на изпълнението на плана.

Плановете за управление на риска от наводнения разглеждат всички аспекти на управлението на риска от наводнение на ниво речен басейн като се съсредоточат върху:

• 
  предотвратяването на наводнението;
  
• 
  защитата от наводнение;
  
• 
  увеличаване на подготвеността за наводнение, включително прогнозите за наводнение;
  
• 
  изграждането на система за ранно предупреждение.
  

В резултат на изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда при авария в ядрен реактор може да се стигне до радиоактивно замърсяване на част от територията на страната и до облъчване на лица от населението. За да се минимизират последиците от това е необходимо:

• 
  поддържане на система за оповестяване при възникване на авария в АЕЦ или на друго място;
  

• 
  разработване на аварийни планове за потенциално опасни обекти, с цел създаване на организация за аварийно реагиране и поддържане на аварийна готовност;
  

• 
  поддържане на екипи за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи (СНАВР) в зоните за аварийно планиране;
  

• 
  периодично обучение на екипите за СНАВР чрез проиграване на аварийните планове;
  
• 
  информиране на населението при радиационна авария.
  

• 
  турбидиметър Lovibond – РС 66440- Германия за измерване на мътност
  

3. 
   Контрол на храните в мястото на бедствието се извършва от ОДБХ Пазарджик като за целта се използват 6 броя леки автомобили, а пробите се вземат чрез набор за пробонабиране и се съхраняват в хладилни чанти. Взетите проби се изпращат в акредитирани лаборатории в гр. Пловдив или гр. София. На място от специалисти се извършва визуална и органолептична преценка за състоянието на храните. За обезвреждане и унищожаване на храни се използва екарисаж гр. Варна.
   
4. 
   Лечебни заведения с алтернативно осигуряване на вода и електричество за настаняване на тежко пострадали в началния етап на бедствието:
   

• 
  МБАЛ Пазарджик
  
• 
  МБАЛ «ЕСКУЛАП» ПАЗАРДЖИК
  
• 
  МБАЛ «Св. ЕКАТЕРИНА» ПАЗАРДЖИК
  
• 
  СБАЛПФЗ ПАЗАРДЖИК
  
• 
  СБР- НК ВЕЛИНГРАД
  
• 
  ДМСГД «Св. СТИЛИАН» гр. ВЕТРЕН