Уважаема госпожо съдия



Дата13.05.2017
Размер212.62 Kb.
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СЪДИЯ,
Поддържам изцяло повдигнатото с тъжбата обвинение и Ви моля да признаете подсъдимия за виновен по това обвинение и да го осъдите да заплати на доверителката ми направените по делото разноски.

Не се спори по делото, че към момента на деянието доверителката ми Мирослава Тодорова е съдия в Софийския градски съд. Към момента на деянието и досега тя е и председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България. Тези факти са публични и служебно известни на съда.

От представената публикация по делото беше установено, че на 23 януари 2012 г. във вестник „24 часа” е публикувано интервю на журналистката Сима Радкова с вицепремиера и министър на вътрешните работи г-н Цветан Цветанов под заглавие „Най-големият ни критик бави дело срещу мафията” и подзаглавие „Дали съдия Мирослава Тодорова не обслужва организираната престъпност”.

В интервюто министърът на вътрешните работи обсъжда работата на доверителката ми като съдия по конкретно дело, излага вижданията си за причините за забавянето на изготвянето на мотивите към съдебния акт, противопоставя нейното поведение и морал на поведението и морала на съдии, които „ежедневно разговарят” с него и „са носители на промяната”. Според министъра на вътрешните работи поведението на съдия Тодорова дава основание за създаване на „благоприятна среда в полза на организираната престъпност” и за изграждане на предположения за „схемите за функционирането на така наречения Октопод в съдебната система”. Министърът на вътрешните работи е категоричен, че „подобни неща деморализират съда и хвърлят тъмно петно върху него”.

От публикацията е видно, че министърът на вътрешните работи съзнава позорния характер на твърденията си, поради което изрично заявява, че се извинява, „ако редовите съдии са се засегнали”, като уточнява, че коментира конкретни случаи – „Сега давам пример с председателя на Съюза на съдиите г-жа Мирослава Тодорова”. Последните думи означават, че всички твърдения, които се отнасят за г-жа Мирослава Тодорова като съдия, в същото време са отнесени към нея и в качеството й на председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България.

От представения по делото запис на интервюто на министър Цветан Цветанов в предаването на бТВ „Тази сутрин” от 24.01.2012 г., предоставено на доверителката ми по реда на чл. 14, ал. 3 от Закона за радиото и телевизията от телевизионния оператор и впоследствие изискано от съда, е видно, че на следващия ден – 24.01.2012 г., министър Цветанов е бил гост в предаването „Тази сутрин” на бТВ. На въпрос на водещата Ани Цолова: „Скандал с шефката на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова. Вие я обвинихте, че покровителства едва ли не престъпността, организираната престъпност и мафията”, министърът на вътрешните работи е отговорил категорично и недвусмислено следното: „Абсолютно! Абсолютно!” А след това министърът е продължил: „Има подходи, които се прилагат в съдебната система от подобни съдии, които в същност са в услуга не на обществото, не на тези, които плащаме данъците си, за да издържаме съдебната система, а всъщност те подкрепят точно организираната престъпност.”

Посочените цитати от интервюто пред бТВ, разгледани в контекста на изявата на министър Цветанов във вестник „24 часа” предишния ден, недвусмислено установяват, че министър Цветанов съзнателно е уронил престижа на г-жа Мирослава Тодорова в качеството й на съдия и председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България, като е разпространил за нея неверни и позорни обстоятелства с цел тя да престане да изразява публично становищата си, които според министър Цветанов съдържат критика към МВР.

От представените по делото доказателства е видно, че подсъдимият е разпространил неверни обстоятелства, защото не е имал никакво фактическо основание да твърди, че доверителката ми покровителства организираната престъпност. Неговото изявление почива на разгледаното под председателството на съдия Тодорова дело срещу подсъдимия Маникатов. За да се види несъстоятелността на твърденията на министъра на вътрешните работи, следва да се анализират определени факти, свързани с това дело.



Първо. От обвинителния акт по делото, по което Маникатов е подсъдим, е видно следното.

Подсъдимият Маникатов се обвинява в това, че

в периода януари 2006 г. – 13.07.2007 г. е образувал и ръководил организирана престъпна група, създадена с цел да извършва престъпления по чл. 354а, ал. 1 ал. 2 НК (разпространение на наркотици) на територията на гр. София – престъпление по чл. 321, ал. 3 пр. 2, т. 1 вр. ал. 1 НК;

както и в това, че в периода от 12.07. 2007 г. до 13.07.2007 г. от килията си в Софийския централен затвор, като подбудител и помагач, умишлено склонил и улеснил друго лице, без надлежно разрешително да получи с цел разпространение високо рисково наркотично вещество – общо 990 грама хероин – престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

От обвинителния акт се вижда, че се инкриминира дейност на подсъдимия на територията на гр. София.

Според твърденията, изложени в обвинителния акт, Маникатов разполага в затвора с мобилни телефони, от които поставя задачи на участници в престъпната група.

В обвинителния акт е посочено също, че Маникатов е осъждан преди инкриминираното деяние по две наказателни производства, по които е осъден съответно на 4 години лишаване от свобода и на 9 години лишаване от свобода.

Тези факти от обвинителния акт министър Цветанов трябва да ги знае по служба. Досъдебното производство, както е посочено в титулната част на обвинителния акт, е проведено от ГДБОП.



Второ. По делото са представени съдебни протоколи от производството по н. о. х. д. № 328/2008 г. на СГС, по което Маникатов е подсъдим в състава на съдия Мирослава Тодорова.

В протокола от 25.11.2008 г. е отбелязано, че подсъдимият Маникатов е бил призоваван от Софийския централен затвор.

В протокола от 17.04.2009 г. (след отвличането на подс. Маникатов) е отбелязано, че подс. Маникатов все така се призовава от Софийския централен затвор. От същия протокол е видно, че след даване ход на съдебните прения адвокат Илиян Василев заявява, че подзащитният му Маникатов междувременно е бил отвлечен, докато е бил затворник. Съдът отменя определението си за приключване на съдебното следствие и за даване ход на съдебните прения, възобновява съдебното следствие и дава възможност на подсъдимия да изложи допълнителни обяснения във връзка с отвличането му. Едва от тези обяснения става ясно, че до отвличането му на 27.11.2008 г. подс. Маникатов е изтърпявал наказанието си не в Софийския централен затвор, а в ТПО Казичане и е работел на външен обект – пазара в ж. к. „Дружба”, където ремонтирал апарати за минерална вода.

Този факт не е бил известен на съда, което е видно от призоваването, удостоверено с протоколите от съдебните заседания. А затворническото общежитие в Казичане по никакъв начин не съответства на законоустановеното място за изтърпяване на наказание 9 години лишаване от свобода.

Въпросът защо подс. Маникатов се е разхождал по софийските улици по време на изтърпяване на 9-годишната си присъда, е от компетентността на изпълнителната власт. Освен това не се нуждае от коментар.

Само трябва да се припомни, че единственото основание подс. Маникатов да няма мярка за неотклонение по това дело, е обстоятелството, че правото му на свободно придвижване дългосрочно и с максимална степен на сигурност е било ограничено в затвора за изтърпяване на наказание лишаване от свобода от 9 години.



От протокола от 9.07.2009 г. е видно, че за това съдебно заседание подс. Маникатов е призован от Затвора – Бобов дол. Продължаващото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода (вече със сигурност в условията на затвор) е основание след обявяването на присъдата на 10.07.2009 г. (за което също е представен протокол) по реда на чл. 309 НПК да не бъде взета мярка за неотклонение на подс. Маникатов.

От присъдата от 10.07.2009 г. е видно, че подс. Маникатов е признат за виновен по второто обвинение – за умишлено улесняване на придобиването и държането с цел разпространение от затворническата килия на високо рисково наркотично вещество в размер общо на 990 грама хероин, и е осъден на 8 години лишаване от свобода и глоба в размер на 60 000 лв. при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор от закрит тип.

Мотивите на присъдата установяват фактическите констатации на съда. Съдебният състав е приел за доказано въз основа на събраните по делото доказателства, че подс. Маникатов от килията си Софийския централен затвор (л. 9 от мотивите) организирал покупката (намирането и заплащането), преработването в Република България и доставянето в Република Гърция на високо рисково вещество хероин за продължителен неустановен период от време, „изградил и поддържал на свое разположение широка мрежа от различни лица, които фактически осъществявали дейността по придобиването и разпространението на хероина. Придобитите от тази незаконна дейност печалби, както и парите за закупуването на наркотиците били поверени на сина на подс. Маникатов – Борето, който живеел в гр. Сандански. Хероинът бил предназначен за дилъри от Република Гърция. Организационната и ръководната си функции Маникатов осъществявал посредством използването на мобилните телефонни апарати”.

В мотивите на л. 10 подробно се описва начинът на процедирането и провеждането на конкретни разговори с указания и отчет за извършени действия по придобиване и разпространение на хероин. Описани са места на доставка, като например по пътищата за Солун, за Аспровалта, Серес, Ксанти, Кавала.

Казвам това, уважаема госпожо съдия, защото съпоставката между фактическата рамка на обвинението, изведена в обвинителния акт, и приетите за установени факти в мотивите показва, че установените факти надхвърлят рамките на обвинението и че тези факти са давали възможност за повдигането на много по-мащабни обвинения, включително за разкриване на престъпната дейност на други лица. Тези факти са били известни на ГДБОП, защото те са ги приложили по делото. По тези факти подс. Маникатов обаче никога не би могъл да бъде осъден, защото не са били възведени в обвинението му по делото. Инкриминираната му дейност е само за територията на гр. София и само за това той е осъден.

Срещу постановената присъда не е постъпил протест от Софийската градска прокуратура.



От протокола от 31.01.2012 г. е видно, че в това съдебно заседание на подсъдимия Маникатов е взета мярка за неотклонение задържане под стража по искане прокуратурата, след като публично е станало известно, че подсъдимият Маникатов е бил освободен след изтърпяване на наказанието му.

Искането на Софийската градска прокуратура е направено след изявленията на г-н Цветанов и публикациите по темата.

От мотивите на съда е видно, че единственото основание подс. Маникатов да няма мярка за неотклонение до този момент е било обстоятелството, че той е изтърпявал наказание лишаване от свобода – 4 години и 9 години.

Доказано е освен това, че подс. Маникатов е положил труд в рамките на 1406 дни.

Определението е влязло в сила, което личи от представеното писмо от началника на Затвора Бобов дол до СГС – от 21.02.2012 г. В него се цитира, че Софийският апелативен съд е потвърдил това определение с определение по в. ч. н. д. № 010/2012 г. от 13.02.2012 г.

Впрочем от справка от 14.06.2010 г., изх. № 44/2009 г., издадена от Главна дирекция за изпълнение на наказанията – гр. Бобов дол, се установява, че с протокол от 22.01.2009 г. на Комисията по чл. 17 от ЗИН (нов чл. 73 ЗИНЗС) лишеният от свобода Маникатов е преместен в заведение от закрит тип (а това означава, че до този момент е бил в заведение от открит тип). Мотивът за преместването му е „с оглед на лична безопасност на лишения от свобода и предотвратяване на нови опити за отвличане”. Същата справка установява още, че лишеният от свобода се третира като извършил бягство на 27.11.2008 г. и е бил в отклонение 11 дни (към този момент съдът още не се е бил произнесъл по това дали наистина Маникатов е бил отвлечен или не).

Ще продължа с анализа на още няколко факти около личността на подс. Маникатов, за да дам отговор на въпроса дали е вярно, че съдебните материали и доказателствата от досъдебното производство показват, че съдия Мирослава Тодорова е покровителствала организираната престъпност, най-малко в негово лице, каквото е твърдението на министъра на вътрешните работи.

Какво установяват представените от нас материали по н. о. х. д. № 459/2012 Г. на Софийския градски съд – 7 с., по което Васил Маникатов е пострадал от отвличане?

Протоколът от 25.02.2011 г. съдържа разпит на св. Маникатов, който описва обстоятелствата, при които е бил отвлечен. Маникатов разказва, че жената, с която живее на семейни начала Анелия Стойчева, имала договор с фирмата, към която работел, за да може да го взима и прибира вечер в Казичане. „Фирмата подписа договор със Затвора и той (затворът) назначи Анелия да работи към фирмата и й дава договор тя да идва да ме взима”. След това Маникатов разказва, че в деня на отвличането Анелия Стойчева го е взела от обекта с нейния собствен джип, отишли до училището на дъщеря им Ванеса, за да я вземат, след което тръгнали към кв. „Дружба”, за да вземат „колегата” на Васил Маникатов Славчо Иванов. В близост до апартамента, в който Маникатов и Стойчева живеели, Маникатов бил отвлечен с кола от 4-5 души.

Протоколът от 23.03.2011 г. съдържа показания на св. Анелия Стойчева, която живее на семейни начала с Васил Маникатов. Тя потвърждава, че отвличането е станало в близост до жилището, където двамата са живеели към онзи момент, кв. „Витоша”, потвърждава, че по това време Маникатов е бил в Казичане на лек режим – „Ходеше на работа в една фирма и аз имах разрешително, за да мога да го превозвам от затвора до работата и обратно. Казва, че в деня на отвличането е взела Маникатов от работа по-рано, защото трябвало да вземе и детето им от училище. Поради това, че била забравила документите си вкъщи, се наложило да се върнат до семейното им жилище, пред което Маникатов бил отвлечен.

В същия протокол като свидетел на обвинението е разпитан и Борис Маникатов – сина на Васил Маникатов, за който в мотивите на осъдителната присъда срещу него е записано, че се занимава с разпространението на наркотици от Сандански към Гърция. От показанията му се установява, че тъкмо той е събирал парите за откупа и крайната сума, която е била предадена като откуп, е 241 000 евро.



С присъдата от 2.04.2012 г. по същото дело част от подсъдимите са признати за виновни в това, че на 27.11.2008 г., в гр. София, ул. „Яна Язова” № 12 пред бл. № 14 са отвлекли Васил Борисов Маникатов с цел противозаконно да го лишат от свобода и от деянието са настъпили значителни вредни последици – платени са 241 000 евро с цел освобождаване на отвлечения.

От изложеното по-горе е видно, че подс. Маникатов е изтърпявал наказанието си от 9 години лишаване от свобода при такива условия, които са му гарантирали свобода на придвижване по улиците на София – до степен да бъде отвлечен от улицата. Защо на лишения от свобода Маникатов, осъден за разпространение на наркотици с влязла в сила присъда, са били създадени такива условия, е въпрос на изпълнителната власт. Той също не се нуждае от коментар.

По делото са представени и материали по в. н. ч. д. № 44/2012 г. на Софийския апелативен съд, по което дело е допуснато изпълнение на европейска заповед за арест, издадена на 5.12.2011 г. от Прокуратурата на Апелативния съд – Атина, Република Гърция, с цел провеждане на наказателно преследване срещу Васил Маникатов по първоначална заповед за арест от 27.12.1996 г. – за деяние, извършено през 1996 г., свързано с разпространение на 1500 гр. хероин.

С решение № 25/31.01.2012 г. на Софийския апелативен съд е допуснато изпълнението на европейската заповед, като предаването на Васил Маникатов се отлага до приключване на наказателното производство срещу него.

Независимо от това – доколкото е осъден на 8 години лишаване от свобода, след приключване на производството в Гърция съгласно чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА Маникатов трябва да бъде върнат в България за изтърпяване евентуално на наложеното в Гърция наказание и на наказанието по делото, по което е осъден от състава на съдия Тодорова. Това е видно от мотивите към решението, постановено по горното дело.

Това е ситуацията с подсъдимия Маникатов, по повод на който министър Цветанов обвини доверителката ми, че покровителства организираната престъпност и мафията.



Какви са мотивите на министър Цветанов да разпространи публично клеветнически твърдения за съдия Тодорова?

Длъжна съм да се спра на този въпрос, макар че мотивите за извършване на деянието са публично известни. Те дори са посочени в заглавието на цитираното в тъжбата интервю във вестник „24 часа“ – то излиза под заглавие „Ней-големият ни критик бави дело срещу мафията“.

Обстоятелството, че съдия Мирослава Тодорова нееднократно публично е отправяла критики към министъра на вътрешните работи се доказва от приложените към делото писма и становища на Съюза на съдиите в България, които са подписани от нея в качеството й на председател на този съюз.

В отворено писмо на Съюза на съдиите в България от 28.12.2009 г. до членовете на Министерския съвет с копие до Представителството на Европейската комисия се казва: „В последните няколко седмици наблюдаваме поредните опити за недопустимо посегателство върху независимостта на българската съдебна система от страна на различни представители на изпълнителната власт. Наш дълг е всеки път да алармираме за тези неща, защото единствено поддържането на нетърпимост към тях е ефективна гаранция срещу авторитарно управление. Напомняме, че независимостта на съдебната власт е предвидена в Конституцията като необходимо условие за функционирането на правовата държава и е в услуга на обществото…” В писмото се цитират думите на министъра на вътрешните работи Цветанов, че „МВР е събрало безспорни доказателства за задържани граждани, обвинение в извършване на поредица отвличания, при които доказателства. „Няма европейски съд в Европа, който да не осъди тези лица на възможно най-високата присъда, която могат да получат”. По-нататък се посочва, че внушението на тези думи е недвусмислено и представлява натиск върху вътрешното убеждение на съда, който ще разглежда основателността на исканията за вземането на мерки за неотклонение „задържане под стража” (въззивното заседание към този момент предстои, то се провежда на 29.12.2009 г.).

Представили сме също отворено писмо на Съюза на съдиите в България от 5.02.2010 г. до министър председателя на Република България, с копие до представителството на Европейската комисия. В началото се посочва, че Съюзът на съдиите в България се обръща към министър председателя, тъй като в срещата си с членовете на Висшия съдебен съвет той е поел да бъде гарант на взаимното уважение между държавните институции. В публичното си изявление след срещата министър председателят е изразил разбиране, че предварителното произнасяне по вината на обвинени лица в извършване на престъпление от висши представители на изпълнителната власт е недопустимо и би могло да доведе до осъждане на България от Европейския съд по правата на човека. Поради това в писмото неизчерпателно и в хронологичен ред са посочени някои от последните публични изказвания на министъра на вътрешните работи Цветанов, които директно внушават недоверие в българското правораздаване, манипулират общественото мнение чрез изразяване на оценки и квалификации и представляват недопустим натиск върху дейността на съда.

Накрая Съюзът на съдиите в България заявява, че при липса на диалог и разбиране от страна на изпълнителната власт ССБ ще се обърне към Европейската комисия и международната съдийска общност, като ще поиска да бъде осъществен „мониторинг” върху ситуацията, в която правораздава българският съд – върху извънмерната натовареност на част от съдилищата, върху мизерните условия, при които работят съдиите в някои съдилища и най вече – върху непрестанния натиск, упражняван върху съда от представители на изпълнителната власт по конкретни дела.

По делото е представено и отворено писмо на Съюза на съдиите в България до министър председателя и представителството на Европейската комисия от 26.02.2010 г.

В писмото се изразява разочарование, че министърът на вътрешните работи Цветанов продължава да преценява правилността на поредица съдебни актове, което не показва промяна в опасната тенденция за подкопаване на авторитета на съда, поддържана и развивана от представители тъкмо на онова звено на изпълнителната власт, което има за задача да събира доказателства и да подпомага съда за правилното решаване на делата. В писмото се констатира и нова тенденция – „В коментарите си по повод определенията на Софийския апелативен съд по искания за задържане под стража по дела, придобили широка обществена известност, министърът на вътрешните работи г-н Цветанов отправя внушения за обвързаност на представители на съдебната власт с организираната престъпност”. В писмото се заявява, че е обществено нетърпимо министърът на вътрешните работи да има съмнения за корупция в съдебната власт, които да останат без последствия. Затова настояваме министър Цветанов незабавно да предостави на прокуратурата всички данни за свързаност на съдии с каквато и да било форма на престъпност”.

В делото се съдържа и писмо от 26.03.2012 г. на Съюза на съдиите в България до Висшия съдебен съвет – по повод на изказване на министъра на вътрешните работи от 24.03.2010 г. за това, че има „висш магистрат, съпричастен към Октопода, и той все още е в съдебната система. Става дума за лице, което е съпричастност към хората и лицата, за които говорим през последните няколко месеца. Въпрос на доказване е дали се е облагодетелствал. Важното е, че той попада в полезрението с приятелството си с определени лица, което е недопустимо за служител от съдебната система. Много е тежка ситуацията, тъй като той е много активен в съдебната система все още”.

В писмото се казва, че следва да се защити професионалното достойнство на почтените съдии, като се гарантира възможността им спокойно да решават делата съобразно закона и доказателствата, но същевременно и да покаже, че нито едно съмнение за корупция или конфликт на интереси не е оставено без внимание.

В отворено писмо на Съюза на съдиите в България от 22.07.2010 г. се сочи, че след поредна медийна изява на министър Цветанов ССБ се обръща към съдиите, за да им съобщи действията, които счита, че следва да предприеме оттук насетне, след като няма отговор нито от министър председателя, нито от Висшия съдебен съвет.

Повод за писмото е съобщена от министър Цветанов информация, че 5 % от магистратите са свързани с престъпността.

Към делото е приложено писмо на Съюза на съдиите в България от 16.05.2012 г. до Представителството на ЕК в България; до Вивиан Рединг, европейски комисар по правосъдие, основни права и гражданство; до Сесилия Малстрьом – европейски комисар по вътрешните работи; до ПАСЕ и до Томас Хаммарберг – комисар по човешки права към Съвета на Европа – с копие до Консултативния съвет на европейските съдии и Европейската комисия за демокрация чрез право.

В писмото се изразява загриженост от наложената вече трайна тенденция в Република България да се засяга авторитетът на правосъдието и да се ограничава независимостта на съда, като се проследяват процесите от 1989 г. досега и се описват множество изказвания на министър Цветанов по висящи дела. Иска се извършване на юридическа експертиза на състоянието на независимостта на съда в Република България.



Към делото е приложено и писмо от 24.01.2012 г. от всички бивши председатели на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България до главния прокурор на Република България, с което се иска да бъде извършена проверка на твърденията и действията на министър Цветанов, които са извън рамките на неговата компетентност, засягат интересите на правосъдието и увреждат конкретен съдия.

В делото се съдържа Становище на Общото събрание на Съюза на съдиите в България, проведено на 27-28.01.2012 г., по повод на акцията за залавяне на Валентин Янев, озаглавена Р. А. Л. И. Ц. А. В него се казва, че наименованието на проведената операция е широко тиражирано и се случва, след като на 2.07.2011 г. министър Цветанов е обявил, че занапред операциите по залавянето на освободени с акт на съда обвиняеми ще се кръщават с имената на съдиите.

Още веднъж подчертавам, че всички писма и становища на Съюза на съдиите в България са подписани от Мирослава Тодорова като председател на съюза.

Именно тези писма и становища, съпротивата срещу накърняването на независимостта на съдебната власт са мотивът на подсъдимия Цветанов да разпространява публично чрез медиите клеветнически твърдения за съдия Тодорова.

Озлоблението очевидно е подсилено от обстоятелството, че критиките към министъра на вътрешните работи г-н Цветанов, представени публично от неговия председател г-жа Мирослава Тодорова, намират потвърждение в реакциите на международни институции и организации.

По делото е представен Доклад на делегацията на европейската асоциация на съдиите за посещението й в София за периода 27- 28.01.2011 г. Посещението е в изпълнение на решение на Общото събрание на Европейската асоциация, взето единодушно, за установяване на фактите относно това дали правителството прави опити да въздейства на съда. В заключението на доклада се посочва, че „нереалистичните очаквания за тежки присъди и предположенията и дори обвиненията на министъра на вътрешните работи за корупция и липса на компетентност от страна на съдиите излагат на риск независимостта на съдебната система и сериозно нарушават върховенството на закона. Това създава голямо напрежение върху отделния съдия, още повече че и медиите биват използвани да разпространяват тези обвинения и предположения.” Посочено е също, че Съюзът на съдиите в България работи много активно в защита на независимостта на съдебната система, сигнализира за недостатъци в съдебния процес, поставяйки ги на дневен ред пред правителството.“

Публично известни са и изявленията на г-жа Габриела Кнаул – специален докладчик на ООН за независимостта на магистратите и адвокатите. Тя заявява, че „официални представители на институциите публично изразяват своето становище за вината на определени лица преди дори да е започнало съдебно производство срещу тях, с което се оказва ненужен натиск на съда да зачете презумпцията за липса на вина до доказване на противното”.

Тези реакции на международни организации и институции показват, че становищата и отворените писма на Съюза на съдиите в България, подписани от неговия председател съдия Мирослава Тодорова, изразяват истината – че министърът на вътрешните работи прави откровени опити за въздействие върху нейната независимост, накърнява презумпцията за невиновност и руши авторитета на съдебната система.

На тази истина министър Цветанов отговаря с една лъжа – той обвинява съдия Мирослава Тодорова в покровителство на организираната престъпност и мафията. Тази лъжа е едно продължение на системното охулване на съдебната система от страна на подсъдимия Цветанов в качеството му на вицепремиер и министър на вътрешните работи. Това е лъжа, защото, както посочих в началото, г-н Цветанов няма никакво фактическо основание за твърденията си.

Ще обобщя накратко защо случаят с подсъдимият Маникатов не дава никакво фактическо основание за твърдението, че съдия Тодорова покровителства мафията и организираната престъпност.

Първо. Подсъдимият Маникатов е осъден от състава, председателстван от съдия Мирослава Тодорова, на 8 години лишаване от свобода и 60 000 лв. глоба за разпространение на наркотици в София от затвора. По делото обаче е установено, че той е разпространявал наркотици в различни райони на страната и в Гърция. За това срещу него няма повдигнато обвинение, макар че доказателствата за това са известни на ГДБОП и прокуратурата, защото се намират в делото.

До тук може да се каже само, че подсъдимият Маникатов е толериран от полицията и от прокуратурата.



Второ. Преди постановяването на присъдата от състава на съдия Мирослава Тодорова подсъдимият Маникатов е бил осъден на 9 години лишаване от свобода – такова е определеното му общо най-тежко наказание по други две наказателни производства, пак за разпространяване на наркотици.

След изявлението на г-н Цветанов и обществеността, и съдът, който го е осъдил, научават следното.

Въпреки че е осъден на 9 години лишаване от свобода, въпреки че е обвинен за престъпление, извършено в затвора, той е фактически на свободен режим и работи в някаква фирма извън затвора, а жената, с която живее на съпружески начала, го превозва със семейния им джип.

Това обстоятелство не е известно на съда, който през цялото време го е призовавал от Софийския централен затвор – място за лишаване от свобода от закрит тип, което не допуска излизане. Но начинът на изтърпяване на наказанието от страна на Васил Маникатов във всички случаи е бил известен на изпълнителната власт и на прокурора – защото органите по изпълнението са на изпълнителната власт, а контролът по изпълнението е на прокурора.



Трето. По време на изтърпяване на наказанието Васил Маникатов е бил дотолкова свободен, че е отвлечен на улицата през 2008 г., макар че поне от 2006 г. разговорите му от затвора са били проследявани от ГДБОП. Със сигурност към 2008 г. органите на МВР и прокуратурата са знаели, че доказателствата срещу него са достатъчно сериозни, за да се внесе обвинителен акт срещу него за престъпление, извършено в затвора.

При това извършването на престъпление в затвора изобщо не е довело до утежняване на статута му на затворник, а точно обратното.

Дадена му е възможност да отработи 1406 работни дни, които му се приспадат от наказанието. Макар че малък процент от затворниците имат възможност да работят предвид безработицата.

Синът му и един от съучастниците не са привлечени като обвиняеми, макар че в присъдата, постановена от състава на съдия Мирослава Тодорова, са описани и техни деяния.

Предадените пари за откуп са 241 000 евро. Няма обаче данни Комисията за конфискациите да се заинтересувала по случая. Министър Цветанов не коментира този въпрос.

Четвърто. Министър Цветанов ползва като претекст да злепоставя доверителката ми пред медиите искането за предаването на Васил Маникатов на гръцките власти. Искането е за деяние, извършено през 1996 г., а за последващите деяния информация е имала ГДБОП, но тя е била оставена без последствие.

Извън пределите на повдигнатото частно обвинение остава въпросът толериран ли е Васил Маникатов и ако е толериран – от кого. Анализираните доказателства осветляват този въпрос и най-важното – установяват, че ако някой го е толерирал, то в никакъв случай не е съдът.

По едно време в публичното пространство подсъдимият лансира версията, че имал право да се изказва като гражданин.

Тази позиция е незащитима. Клеветата е престъпно деяние, което се осъществява тъкмо от физическо лице, т.е. от гражданин. Тя е квалифицирана като още по-тежко престъпление, когато гражданинът е и длъжностно лице. В конкретния случай най-осъдително е, че гражданинът е вицепремиер и министър на вътрешните работи. Това е длъжностното лице, което по дефиниция разполага с информация за организираната престъпност и мафията, ако има такава. Това е длъжностното лице, което по силата на службата си знае кой покровителства организираната престъпност и мафията. Това е и длъжностното лице, на което се вярва за твърденията му по отношение на организираната престъпност и мафията, защото обществото предполага, че тези изявления не са голословни, а почиват на доказателства, които са известни по служба на г-н Цветанов, и с които ведомството му разполага. Затова клеветническите твърдения, поднесени от министър на вътрешните работи, сочат на завишена степен на обществена опасност на това престъпление.

Ако аз без всякакво основание кажа за един съдия, че покровителства организираната престъпност, това е престъпно, нали? А не е ли още по-престъпно, ако го каже вицепремиерът и министърът на вътрешните работи?

Изискванията към публичната реч на министъра на вътрешните работи са завишени заради голямата власт и изключителните правомощия, които той има, за противодействие и превенция на всякакъв тип престъпност. Твърденията, че г-жа Мирослава Тодорова е съдия, който обслужва организираната престъпност и мафията, внушават у гражданите висока степен на достоверност на думите му, тъкмо защото те знаят какви са правомощията на министъра на вътрешните работи, на службите и разследващите органи, които той ръководи. Неговите изявления ангажират институционално и Министерството на вътрешните работи.

Обстоятелството, че позорните твърдения са насочени срещу г-жа Тодорова като съдия, който решава дела, свързани включително с организираната престъпност, води до тежки последици за нея по смисъла на чл. 148, ал. 2 от НК.

Като твърди, че има право да се изказва като гражданин, г-н Цветанов може би иска да каже нещо за това, че има право на мнение. Само че мнението е оценка, субективно виждане, а той излага твърдения. Твърденията (които г-н Цветанов при това потвърждава с думите: „Абсолютно! Абсолютно!“), че съдия Тодорова покровителства организираната престъпност и мафията, са позорни, защото когато някой покровителства организираната престъпност и мафията, той става част от нея. Както вече посочих, позорният характер на твърдените обстоятелства се съзнава от подсъдимия, защото в цитираното интервю във в. „24 часа“ той се извинява, ако „редовите съдии са се засегнали“. Макар Вие да не приехте като доказателство интервюто на министър председателя Бойко Борисов във вестник „Капитал”, аз ще се позова на него, защото думите му са публично известни. В това интервю той заявява: „С г-н Цветанов аз говорих преди месеци да се извини на Мирослава Тодорова, да затворят медийния скандал.“ А скандалът беше предизвикан тъкмо от позорния характер на твърдените обстоятелства.

Завършвам с това, че когато подсъдимият твърди за някого позорни обстоятелства, той трябва да ги докаже пред съда, за да се оневини. Когато министърът на вътрешните работи Цветанов твърди позорни обстоятелства за съдия Мирослава Тодорова, той трябва да направи пред Вас възражение за истинност на твърденията си и да Ви представи доказателства, че съдия Тодорова покровителства организираната престъпност и мафията. Никаква друга теза не го ползва. И справките за забавени дела не го ползват. Той няма доказателства за твърденията си, поради което е осъществил престъплението „клевета”.

Предвид на това аз Ви моля, уважаема госпожо съдия, да признаете подсъдимия Цветан Генчев Цветанов за виновен в това, че на 24.01.2012 в гр. София в предаването на БТВ „Тази сутрин” в качеството си на длъжностно лице – министър на вътрешните работи и вицепремиер на Република България, по повод на изпълнение на службата си публично и по друг начин – чрез медия, е разгласил за г-жа Мирослава Тодорова неверни и позорни обстоятелства в качеството й на длъжностно лице – съдия при и по повод изпълнение на службата й и на представител на обществеността – председател на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България при и по повод на изпълнение на функциите й и от клеветата са настъпили тежки последици, като наложите на подсъдимия наказанието, предвидено в закона, и го осъдите да заплати направените от доверителката ми разноски.








База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница