УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
ВАШЕ ВИСОКО ПРЕОСВЕЩЕНСТВО,
ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
ГОСПОДА МИНИСТРИ,
УВАЖАЕМИ ГОСТИ,
ОФИЦЕРИ И ВОЙНИЦИ,
УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ,
ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!
Преди 135 години тук възкръсна България.
Възкръсна върху пепелта на родните огнища и върху костите на дедите ни, положени пред олтара на свободата. Дедите ни, бяха герои, ангели и мъченици, най-честните и чистите чеда на отечеството ни, както ги нарече Захари Стоянов, нравствено извисени и останали недостижими.
България оцеля в петвековното робство, защото винаги е била Държава на духа. И възкръсна с вярата и езика си, с възродения български дух. Народът ни “порасна на няколко века” и изкачи върховете на духовното си Възраждане. Водеха го неговите учители и свещеници, апостоли и войводи, читалищни дейци и комитетски люде.
През Април 1876-та България възкръсна с клетвените думи “Свобода или смърт”, със звъна на камбаните и гърмежите на черешовите топчета, обявили края на империята на робството и победата на българския дух. В земите на въстаналите българи беше страшно, но пътят бе славен и изпълнен с чудеса от героизъм.
Възкръсна България, защото имаше Знаме. Знамето с българския лъв, извезано със сърма и със златно родолюбие от едно 20-годишно момиче, превърнало се в легенда
и останало в историята ни и в народната памет с името Княгиня.
Да, със Знамето Отечеството ни възкръсна, защото “Със знаме всичко е възможно” и панагюрци го доказаха през съдбовната априлска пролет. А американският журналист Макгахан именно така озаглави репортажа си за десетдневната бунтовна и свободна столица на България - “Панагюрище: Със знаме всичко е възможно”.
Нашият Български Великден дойде с едно Къравво писмо, изгря със златния лъв на Знамето, полетя с Хвърковатата чета, роди великата саможертва и подвига в името на отечеството и свободата. И освети героите и мъчениците на най-българското време.
Пред тяхната свята кръв и бели кости днес България коленичи и ни задължава не само да се поклоним пред дедите си, но и да пазим идеалите им, да помним уроците и заветите им. Наш дълг е да бъдем отговорни не само пред миналото, но и пред настоящето и бъдещето, пред свободата и отечеството, пред децата и внуците си.
Длъжни сме да издигнем отново онова българско знаме, с което всичко е възможно и с което възкръсва в кръвта ни българският дух. За да има своите бляскави български върхове и нашето време. Да оставим и ние следа и памет, като запишем с родолюбие и гордост, че сме българи. За да възкръсва България, да има достойни дни и да пребъде в бъднините.
Поклон пред безсмъртното дело на загиналите през Април 1876-та, дълбок поклон пред всички, дали живота си за свободата и отечеството!
За мен е чест да предоставя думата за слово по случай 135-та годишнина от Априлското въстание на Президента на Република България г-н Георги Първанов.
Сподели с приятели: |