Проф. Енчо Савов: Бактериофаг означава "яде бактерии", но антибиотиците ги изместиха през 1941 г

Проф. Енчо Савов: Бактериофаг означава "яде бактерии", но антибиотиците ги изместиха през 1941 г.

- Бактериофагите са известни повече от 100 години. В момента те представляват и винаги са представлявали една алтернатива на антибиотиците. Това са една голяма група вируси, обединени от общ признак - размножават се в бактериите и ги унищожават.

От 1916 г. "бактериофаг" се приема като универсално наименование на тази група вируси - буквално преведено от гръцки означава "яде бактерии". Но с въвеждането на антибиотиците през 1941 г. тяхното използване като терапевтично средство замря.

По настоящем има възраждане на идеите за използване на бактериофагите. В литературата се срещат доста публикации на тема дали биха могли те да заместят изцяло антибиотиците. Според мен това не би трябвало да стане. Но те имат своето приложение в практиката при определен тип инфекции.

- В Полша и Грузия се работи усилено. Най-големият институт за изследване на фагите е в Грузия - институтът "Елиава". Подобни институти има и в Иран и Австралия. Но като цяло няма кой знае какви успехи. Това, което е направено до момента, е да се прилагат локално: при инфекции на кожата, инфекции на средното ухо, при очни инфекции, при чревни инфекции имат изключително силно въздействие - холера, дизентерия

Според някои публикации - и при чума. На практика биха могли да бъдат използвани при абсолютно всички инфекции. Например при една бактериална бронхопневмония - също. Има такива препарати. Но в България аз не знам някъде те да са използвани с терапевтична цел поне през последните 40 години.

У нас фагови препрати се ползват за диагностични цели. Главно за диагностика на салмонелните и дизентерийните бактерии - прави се една посявка, която после се накапва с фаговия препарат и ако има т.нар. литично петно, т.е. фагът е "изял" съответния микроорганизъм, значи това би могло да бъде салмонела. Използваме ги и за доказване на идентичност на щамове, т.е. чрез тях установяваме дали микроорганизмът, изолиран от даден пациент, е идентичен на друг, изолиран от друго място, или не е. Това е много добре разработено за стафилококите.

- Там, където има бактерии, има и бактериофаги. Има ги навсякъде. Даже в чистите води те се изолират в големи количества. За институтите, които се занимават с това, изолирането им не е никак сложна работа, напротив даже е проста в сравнение с работата по антибиотиците

Един антибиотик за да влезе в употреба, е нужно от 10 до 15 години и големи финансови инвестиции. Говори се за милиарди. Всъщност след 2000 г. е създадена само една нова антибиотична молекула. Всичко останало е модификации на вече известни антибиотици. Фармацевтичните фирми вече това не ги привлича поради факта, че трябва да направят големи вложения.

При фагите това е много лесно. За няколко месеца можем да имаме много фаги, които да бъдат изолирани и насочени към определен тип микроорганизми. При възникване на резистентност (това явление може да се случи и при фагите) тези фаги могат да бъдат заместени за седмици с други, които са преодолели този феномен.

- Според мен основната причина фагите да не бъдат възприети като модерно лечебно средство, конкуриращо антибиотиците, е липсата на стандартизация при производството на фаговите продукти, каквато има при антибиотиците. Т.е. ние нямаме достатъчно коректна информация за това какво става в организма. Например: често се установява намаляване на фагите в организма, без да знаем каква е причината и дали останалите фаги ще могат да постигнат нужното въздействие.

През 80-те години' са правени много изследвания без контролни групи - изследват се определени пациенти, установява се много добър ефект, но няма контролна група, с която да се сравни, а това е много важно. Фагите според тези изследвания дават между 82 и 95% повлияване, което е много висок процент. Говори се, че при инжекционно прилагане може да стигне и 100%. Но нямаме проучвания, които да са направени от край до край съгласно съвременните изисквания на добрата клинична и лабораторна практика, поради което нямаме и стандартизирани такива препарати. Това е напълно преодолимо, но, както виждате, 120 години не е направено.

Има и нещо друго.

Едно от големите предимства на бактериофагите е, че действието им е строго специфично - определена група фаги действа само на един определен микроорганизъм. Това от една страна е много хубаво, защото унищожават само него, без да засягат нормалната чревна флора и да предизвикат дисбактериоза, която е често срещан проблем при антибиотиците. Категорично нямат странични действия.

От друга страна обаче, когато идва в болницата пациент с животозастрашаваща инфекция, ние не знаем в момента кой е причинителят. Тогава според съвременните изисквания ние трябва да приложим т. нар. деескалационна терапия започваме с препарат, който да покрие целия спектър от възможни микроорганизми, които биха могли да причинят тази инфекция, и след като имаме резултат от микробиологичното изследване, се съсредоточаваме върху конкретния причинител. При фагите това не можем да го направим, защото те са строго специфични. Докато един антибиотик покрива голям брой микроорганизми.

- Моето мнение е, че за локалните инфекции няма нужда от антибиотици, а могат да бъдат използвани фагови препарати. Но има още много неясноти. При инжекционно приложение ние не знаем със сигурност какво ще стане в организма. Един вид са непредвидими. При локално и орално приложение - знаем само донякъде. Известно ни е, че достигат кръвния поток за 4 до 8 часа, а органите за 10 часа

Оттам нататък обаче каква им е концентрацията във всеки орган - не знаем. Самите взаимоотношения между фагите и бактериите на различните места в организма не са изяснени и оттам идват проблемите. Всичко това за антибиотиците е известно.

В момента за много от микроорганизмите, които са най-чести причинители на инфекции в болниците, ние нямаме препарати. Използваме някакви комбинации от антибиотици и търсим синергистичен ефект, т.е. въпреки че е наблюдавана резистентност на антибиотиците по отделно, да се окаже, че комбинацията е ефективна.

Имаме микроби, които са резистентни на 20 от 20 тестувани антибиотика, и то най-новите

Още преди години един професор на конгрес по микробиология на въпроса "Какво правим?" каза: "Вдигаме ръце и се молим на Господ."

Ако се направи нещо в посока стандартизация на фаговите препарати, аз бих казал, че ще имаме определен успех. Защото тогава ще могат да бъдат заместени една голяма част от антибиотиците за локална и орална употреба, т.е. селективният натиск на антибиотиците по отношение на бактериите ще се намали и по този начин ще имаме известно възстановяване на чувствителността на бактериите.

Ако ние заменим антибиотиците за локална и орална употреба с фагови препарати, а продължим да използваме антибиотици за тежките инфекции, това според мен ще доведе до намаляване на антибиотичната резистентност и ще се постигне добър терапевтичен ефект.

- За локална употреба би могло - при пациент, който подпише съгласие и препаратът се достави от Грузия например със съответните документи и упътване за приложението.

Но за венозно приложение не е редно, защото ние реално не знаем какво ще стане, нямаме опит.

- Имате ли информация дали западната медицина вече работи по бактериофагите?

- Не, не се работи. Не виждам и в този институт в Грузия през последните 10 години да е направено нещо, за да излязат сериозно на пазара и да предложат препарати, стандартизирани за употреба при хора. Или време е необходимо, или ангажиране на повече институции и фармацевтични фирми с авторитет.

Очевидно с работата само на един, два или три института в света няма да стане.

- Вярно ли е, че препаратите от фаги не могат да бъдат патентовани?

- Заради това не могат да бъдат патентовани, защото не са стандартизирани по световни критерии, така че един препарат, произведен в Грузия, да бъде приет и в Германия.