където:
Qср.год. – средно многогодишно водно количество – м3/сек.
М – модул на средногодишния отток – л/сек/км2
W – обем на средногодишния отток – млн. м3
СV – коефициент на вариация
Характеристика на минималния средномесечен отток
№ на ХМС
|
Река и местоположение на ХМС
| F
водосбор
км2
| Н
водосбор
м
|
Qср.мес.min
м3/сек
|
СV
|
320
|
р. Арда – гр. Рудозем
|
257,7
|
1162
|
1,12
|
0,380
|
318
|
р. Арда – с. Средногорци
|
446,6
|
1209
|
1,94
|
0,360
|
319
|
р. Черна – Търън
|
242,10
|
1280
|
1,05
|
0,270
|
322
|
р. Бяла – Бостина
|
52,90
|
1300
|
0,17
|
0,500
|
315
|
р. Арда – с. Вехтино
|
587,4
|
1186
|
3,72
|
0,390
|
където:
F – площ на водосбора – м2
Н – средна надморска височина на водосбора – м
Qср.мес.min – средна многогодишна стойност на минималния месечен отток – м3/сек.
СV – коефициент на вариация
Характеристика на минималния сезонен отток
№ на ХМС
|
Река и местоположение на ХМС
|
зимен минимум
|
летен минимум
|
Q
м3/сек
|
М
л/сек/км2
|
СV
|
Q
м3/сек
|
М
л/сек/км2
|
СV
|
320
|
р. Арда –
гр. Рудозем
|
1,68
|
6,50
|
0,445
|
0,644
|
2,50
|
0,280
|
318
|
р. Арда –
с. Средногорци
|
2,99
|
6,70
|
0,450
|
1,161
|
2,60
|
0,285
|
319
|
р. Черна – Търън
|
1,66
|
6,88
|
0,460
|
0,623
|
2,71
|
0,360
|
322
|
р. Бяла – Бостина
|
0,43
|
8,05
|
0,490
|
0,170
|
3,21
|
0,280
|
315
|
р. Арда – с. Вехтино
|
5,53
|
6,45
|
0,470
|
2,315
|
2,70
|
0,295
|
където: Q – минимален сезонен минимум – м3/сек
М – модул на сезонния минимален отток – л/сек/км2
СV – коефициент на вариация
Реките в района се характеризират със сравнително висока гъстота на речната мрежа – средно около 2 км/км2.
В района на обекта няма промишлени източници на замърсяване на околната среда.
Основен източник на въздействие върху водите могат да бъдат отпадъчните битови води от обекта, преминаващите моторни превозни средства и работещите строителни машини.
Долините на реките в горното им течение са с V-образни напречни профили. Надлъжният наклон на речните им легла е сравнително голям. Твърде често тези водоизточници имат стихиен, пороен характер.
Оттокът на реките се формира основно от валежите от дъжд и сняг и в по-малка степен от карстовите и пукнатинните подземни води (изворите), намиращи се във водосборите им.
Средногодишната сума на валежите за района е 850-950 мм.
Данни за физико-химичните показатели на р. Чепеларска и р. Бяла през 2007 година, съгласно годишника за състоянието на околната среда, изготвен от РИОСВ – Смолян, посочваме в долната таблица.
Фонови стойности на реки
в района на КФС “Рожен” през 2007 г.
№
|
Показатели
|
норма
|
І-во трим.
|
ІІ-ро трим.
|
ІІІ-то трим.
|
ІV-то трим.
|
р. Чепеларска
|
р.
Бяла
|
р. Чепеларска
|
р.
Бяла
|
р. Чепеларска
|
р.
Бяла
|
р. Чепеларска
|
р.
Бяла
| -
|
Цвят
|
-
|
без
|
без
|
без
|
без
|
без
|
без
|
без
|
без
| -
|
Темп. на водата °С
|
-
|
6.9
|
0.3
|
7.3
|
8.6
|
7.6
|
11.8
|
6.8
|
2.6
| -
|
рН
|
6-8.5
|
7.6
|
7.8
|
7.53
|
7.86
|
7.69
|
8.18
|
7.37
|
7.95
| -
|
Ел. пр-ст [μS/cm]
|
700
|
412
|
171
|
418
|
164
|
423
|
269
|
438
|
113
| -
|
Обща твърдост [mgeq/l]
|
7
|
4.24
|
1.60
|
3.70
|
1.58
|
4.46
|
2.80
|
4.48
|
2.30
| -
|
Разтворени в-ва [mg/l]
|
700
|
251
|
120
|
236
|
100
|
302
|
192
|
313
|
154
| -
|
Неразтворени в-ва
|
30
|
11
|
5
|
9
|
12
|
<5
|
<5
|
7.0
|
6.0
| -
|
Азот амониев [mg/l]
|
0.1
|
0.105
|
0.085
|
0.035
|
0.083
|
0.046
|
0.011
|
0.084
|
0.160
| -
|
Азот нитратен [mg/l]
|
5
|
0.57
|
0.25
|
0.82
|
0.95
|
0.84
|
0.15
|
0.48
|
0.53
| -
|
Фосфати [mg/l]
|
0.2
|
<0.015
|
<0.015
|
0.025
|
0.069
|
<0.015
|
<0.015
|
0.019
|
<0.015
| -
|
Разтворен О2 [mg/l]
|
6
|
8.98
|
11.3
|
8.9
|
9.5
|
9.5
|
8.8
|
10.7
|
13.0
| -
|
Насищане с О2 %
|
75
|
86
|
89
|
88
|
96
|
86
|
95
|
105
|
113
| -
|
Перм. окисляемост [mg/l]
|
10
|
1.4
|
1.4
|
<1
|
2.2
|
<1
|
<1
|
<1
|
<1
| -
|
БПК5 [mg/l]
|
5
|
1.7
|
1.9
|
4.9
|
3.1
|
<1
|
<1
|
<1
|
1.04
| -
|
Мед [mg/l]
|
0.05
|
<0.018
|
<0.018
|
<0.018
|
<0.018
|
<0.018
|
<0.018
|
<0.018
|
0.066
| -
|
Цинк [mg/l]
|
1.0
|
0.046
|
0.041
|
0.058
|
0.037
|
0.023
|
0.102
|
1.412
|
1.455
| -
|
Кадмий [mg/l]
|
0.005
|
<0.004
|
<0.004
|
<0.004
|
<0.004
|
<0.004
|
<0.004
|
<0.004
|
<0.004
| -
|
Манган [mg/l]
|
0.1
|
<0.02
|
<0.02
|
0.024
|
<0.02
|
<0.02
|
<0.02
|
<0.02
|
<0.02
| -
|
Желязо [mg/l]
|
0.5
|
<0.01
|
0.01
|
<0.01
|
<0.01
|
<0.01
|
<0.01
|
<0.01
|
<0.01
| -
|
Никел [mg/l]
|
0.05
|
<0.01
|
<0.01
|
<0.01
|
<0.01
|
<0.01
|
<0.01
|
0.015
|
<0.01
| -
|
Олово [mg/l]
|
0.02
|
0.0040
|
<0.004
|
<0.004
|
<0.004
|
<0.004
|
<0.004
|
<0.004
|
<0.004
| -
|
Арсен [mg/l]
|
0.02
|
<0.00027
|
<0.00049
|
<0.00079
|
<0.00076
|
<0.0003
|
<0.00069
|
0.00226
|
<0.00359
|
Съгласно горните данни р. Чепеларска през І-то тримесечие има стойност на азот (амонячен) по-висока от ПДК – 0.105 мг/л при норма 0.1 мг/л.
Река Бяла през ІV-то тримесечие има замърсяване над ПДК само по показателя азот (амонячен) по-висока от ПДК – 0.160 мг/л при норма 0.1 мг/л.
Всички останали изследвани показатели не надвишават ПДК за съответната категория – І-ва. Пробите за изследване са взети в най-горното течение на реките – в приизворната им част, над населени места и др. антропогенни фактори, поради което почти всички показатели отговарят за воден обект І-ва категория.
Съгласно информацията, посочена в годишника за състоянието на околната среда за 2007 година, изготвен от РИОСВ – Смолян, физико-химичните показатели на р. Черна в пункта след кв. Устово и на река Арда при с. Вехтино по основните 6 показатели: рН, БПК5, НВ, Азот (амониев), Азот (нитритен) и фосфати са следните:
поречие Арда, пункт р. Черна след кв. Устово
№
|
Показатели
|
норма
|
І-во тримесечие 2007 г.
|
ІІ-ро тримесечие 2007 г.
|
ІІІ-то тримесечие 2007 г.
|
ІV-то тримесечие 2007 г.
| -
|
рН
|
6-8,5
|
7,9
|
7,76
|
7,75
|
7,75
| -
|
БПК5 [mg/l]
|
15
|
6,8
|
3,8
|
5,8
|
7,78
| -
|
Неразтворени в-ва
|
50
|
70
|
6,38
|
11,34
|
17
| -
|
Азот амониев [mg/l]
|
2
|
1,233
|
0,019
|
1,33
|
0,93
| -
|
Азот нитритен [mg/l]
|
0,04
|
0,039
|
0,048
|
0,12
|
0,67
| -
|
Фосфати [mg/l]
|
1
|
0,47
|
0,46
|
1,23
|
1,36
|
През първото тримесечие има наднормени стойности по показател неразтворени вещества. Това се получава при продължителни валежи. Пунктът за пробонабиране е разположен под мястото, където от градския колектор се заустват непречистените отпадъчни води на гр. Смолян и това води до наднормени стойности по показател азот нитритен.
поречие Арда, пункт р. Арда при с. Вехтино
№
|
Показатели
|
норма
|
І-во тримесечие 2007 г.
|
ІІ-ро тримесечие 2007 г.
|
ІІІ-то тримесечие 2007 г.
|
ІV-то тримесечие 2007 г.
| -
|
рН
|
6-8,5
|
7,9
|
8,38
|
7,8
|
8,18
| -
|
БПК5 [mg/l]
|
15
|
1,1
|
2,6
|
1,6
|
1,78
| -
|
Неразтворени в-ва
|
50
|
14
|
21
|
7
|
8
| -
|
Азот амониев [mg/l]
|
2
|
0,294
|
0,008
|
0,54
|
0,26
| -
|
Азот нитритен [mg/l]
|
0,04
|
0,016
|
0,029
|
0,044
|
0,046
| -
|
Фосфати [mg/l]
|
1
|
0,17
|
0,36
|
0,46
|
0,32
|
Повърхностните води се изследват всяко тримесечие. Честотата на пробонабиране е 4 пъти в годината на тримесечие.
Данните показват, че река Черна и р. Арда са замърсени с органични вещества основно от непречистените отпадъчни канални води на гр. Смолян, с. Средногорци и други населени места.
Липсата на пречиствателни станции за отпадъчни канални води на населените места води до аналогични замърсявания и на другите реки в участъците под селищата.
1>1>1>1>1>1>1>1>5>5>
Сподели с приятели: |