Степен на значимост и застрашеност

Степен на значимост и застрашеност

на херпетофауната в района на обекта

• 
  Орнитофауна (пти­ци)
  

Типични представители на ор­ни­то­фа­уна­та в района са: ма­лък яс­т­реб (Accipiter nisus), обик­но­вен мише­лов (Buteo buteo), ку­ку­ви­ца (Cuculus canorus), го­лям пъс­тър къл­вач (Dendrocopus major), гор­с­ка бъб­ри­ца (Authus trivialis), пла­нин­с­ка стър­чи­опаш­ка (Motаcilla cinerea), орех­че (Troglodites troglodites), гор­с­ка за­ви­руш­ка (Prunella modilaris), чер­ве­ног­ръд­ка (Erithacus rubecula), до­маш­на чер­ве­но­опаш­ка (Phoenicurus ochrurus), бе­ло­гуш дрозд (Turdus torquatos), кос (Trudus merula), чер­ног­ла­во коп­ри­вар­че (Sylvia atricapilla), елов пе­вец (Phylloscopus collybita), жъл­тог­ла­во крал­че (Regulus regulus), го­лям си­ни­гер (Parus major), ка­чу­лат си­ни­гер (Parus cristatus), бо­ров си­ни­гер (Parus ater), гор­с­ка зи­дар­ка (Sitta europaea), чер­ве­но­гър­ба сврач­ка (Lanius collurio), сой­ка (Carrulus glandarius), обик­но­ве­на чин­ка (Fringilla coelebs), ди­во ка­нар­че (Serinus serinus), зе­ле­ни­ка (Carduelis chloris), ка­дън­ка (Carduelis cardielis), ел­хо­ва ска­тия (Carduelis spinus), чер­ве­нуш­ка (Pyrrhula pyrrhula).

Поради близостта на района със село Смолян и големи обработваеми площи (ниви) типични са и някои синантропни видове птици: сива врана (Corvus corone), чавка (гарга) (Corvus monedula), сврака (Pica pica).

Съг­лас­но Приложение № 2 с Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие от посочените видове не­за­щи­те­ни са един­с­т­ве­но, сойка­та (Garrulus glandarius), сивата врана (Corvus corone), гаргата (Corvus monedula) и свраката (Pica pica).

Мал­ки­ят яс­т­реб (Accipiter nisus), обик­но­ве­ни­ят ми­ше­лов (Buteo buteo) имат ста­тут на зас­т­ра­ше­ни ви­до­ве в Чер­ве­на­та кни­га на Бъл­га­рия, но са с бла­гоп­ри­ятен ста­тус.

Съг­лас­но SPEC ка­те­го­ри­за­ци­ята на ев­ро­пейс­ки­те пти­ци (Ticher, Heath, 1994; Ми­чев, Т., Пет­ров, Ц. “Пти­ци­те в Ро­до­пи­те”) сред спо­ме­на­ти­те в гор­ния спи­сък пти­ци не при­със­т­ват ти­по­ве, има­щи ка­те­го­рия Spec 1 (гло­бал­но зас­т­ра­ше­ни ви­до­ве), а към Spec 2 (ви­до­ве, кон­цен­т­ри­ра­ни в Ев­ро­па и с неб­ла­гоп­ри­ятен при­ро­до­за­щи­тен ста­тус) се отнася са­мо Picus viridis (но в бъл­гар­с­ка­та Чер­ве­на кни­га те са без ка­те­го­ри­я).

В ка­те­го­ри­ята Spec 4 (ви­до­ве с бла­гоп­ри­ятен при­ро­до­за­щи­тен ста­тус, но кон­цен­т­ри­ра­ни в Ев­ро­па и с на­ма­ля­ва­ща чис­ле­ност), Regulus regulus, Serinus serinus, Carduelis chloris, Carduelis spinus, Fringila coelebs, Turdus merula, Turdus torquatos, Sylvia atricopila, Prunella modulatis (ни­кои от те­зи ви­до­ве не са вклю­че­ни в Чер­ве­на­та кни­га на Бъл­га­ри­я).

От ана­ли­за е оче­вид­но, че сред по­тен­ци­ал­ни­те пред­с­та­ви­те­ли на ор­ни­то­фа­уна­та на района не се сре­щат ви­до­ве, ко­ито да са зас­т­ра­ше­ни и съ­щев­ре­мен­но с не­бла­гоп­ри­ятен ста­тус (уяз­ви­ми, ред­ки, на­ма­ля­ва­щи).

По­ве­че­то от пред­с­та­ви­те­ли­те са три­ви­ал­ни ви­до­ве за п­ла­нин­с­ки­те го­ри, по­ве­че­то от ко­ито се на­ми­рат под за­щи­та­та на Закона за биологичното разнообразие.

• 
  Бо­зайни­ци
  

Потенциални обитатели на имотите са дребни бозайници от разредите насекомоядни и гризачи:

Сивият заек (Lepas europaeus) е обичаен представител на бозайниците. Горите и поляните в района се обитават от сърни (Capreolus capreolus), лисици (Vulpes vulpes).

Посочените видове са широко разпространени и нямат природо­защитен статус.

Възможно е коритото на река Арда в близост до рибарниците да се обитава от видрата (Lutra lutra), която е защитен вид съгласно българското природозащитно законодателство.

Според Националната Стратегия за опазване на биологичното разно­образие районът на обекта е с висока степен на значимост по отношение на ендемизма на видовете (виж карта 3 с допълнително отбелязано местопо­ложението на обекта). Според Стратегията районът е с висока степен на значимост по отношение на редките таксони (карта 4 с допълнително отбе­лязано местоположението на обекта). Степента на значимост на района въз основа на обобщените данни за видово богатство е с висока степен на значи­мост (виж карта 7 с допълнително отбелязано местоположение на обекта).

Територията на бъдещото ваканционно селище не е място за размножаване, хранене и почивка при миграции и линеене на дивите животни. Районът на обекта не е КОРИНЕ място, Рамсарско място и не е орнитологично важно място.

Площта на имотите, предстоящи за застрояване не се населява трайно от животински видове, вклю­чени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообрази. В рамките на имотите не са установени местообитания на застра­шени, редки и ендемични видове в рамките на Националната екологична мрежа.

3.8. Ландшафт
Районът, в който се намира площадката, попада в Осоговско-Родопската ландшафтна зона, Западно-Родопска ландшафтна област, според ландшафтно-топологичната схема на България.

Съгласно съществуващите определения ландшафтът е относително еднородна по своя генезис територия, в която се наблюдава закономерно повторение на участъци, тъждествени на геоложкия строеж, формата на релефа, хидрогеологията, микроклимат, биоценози и почви.

Въз основа на приетата класификация на ландшафтите и изхождайки от определението по БДС 17.8.1.01.88, че ландшафт е “териториална система, състояща се от взаимодействащи помежду си природни и антропогенни компоненти и комплекси”, оценяваната територия се отнася към:

Клас – Антропогенен

Тип – Благоприятни антропогенни изменения

Подтип – Урбогенен.

Ландшафтът е територия, специфичният облик и елементи на която са възникнали в резултат на действия и взаимодействия между природни и човешки фактори. Той е съвкупност от явления и предмети, в които релефът, климатът, водите, почвата, растителността, животинският свят и дейността на хората се сливат в едно цяло.

Ландшафтът в района на площадката е типично високопланински с преобладаване на иглолистната растителност. Ха­рак­тер­ни­те му осо­бе­нос­ти се оп­ре­де­лят от ком­п­лекс при­род­ни фак­то­ри, включ­ва­щи: слож­нос­т­та на кон­фи­гу­ра­ци­ята на те­ре­на, ви­со­ки­те над­мор­с­ки рав­ни­ща, осо­бе­нос­ти­те на кли­ма­та, поч­ви­те, ви­до­во­то раз­но­об­ра­зие, раз­по­ло­же­ние и със­то­яние на рас­ти­тел­на­та пок­рив­ка.

Всич­ки спо­ме­на­ти фак­то­ри, раз­г­леж­да­ни в ком­п­лекс, са обо­со­би­ли те­ри­то­рия с ви­со­коп­ла­нин­с­ки лан­д­шафт, почти непро­ме­нен в момента от ан­т­ро­по­ген­но вли­яние.

Ландшафтните разновидности в района на площадката са следните:

• 
  горски иглолистен склонов;
  
• 
  горски иглолистен билен;
  
• 
  горски иглолистен долинен;
  
• 
  ливаден склонов;
  
• 
  ливаден билен;
  
• 
  воден – река Арда, южно от площадката;
  
• 
  транспортен – асфалтов път Смилян – Рудозем, южно от площадката.
  

Районът на обекта попада в най-югоизточните части на защитената зона Родопи – Западни с код BG 0001030.

(Подробно описание на защитената зона е направена в Доклада за съвместимост на инвестиционното предложения с предметите и целите на опазването ù.)

3.10. Културно-историческо наследство
В оценяваната територия по време на направения оглед на площадката не се установи наличие на исторически, археологически и архитектурни паметници.
4. описание, анализ и оценка

на предполагаемите значителни въздействия

върху населението и околната среда в резултат на:

* реализацията на инвестиционното предложение;

* ползването на природните ресурси;

* емисиите на вредни вещества при нормална експлоатация и при извън­редни ситуации, генерирането на отпадъци и създаването на дискомфорт

4.1. Атмосферен въздух
Прогнозата и оценката на очакваните изменения в качествата на атмосферния въздух е свързана с два периода:

• 
  по време на строително-монтажни работи;
  
• 
  по време на експлоатация на обекта.
  

Преобладаващо, в периода на строителство въздухът се замърсява с нетоксична прах и в по-малка степен от отпадъчните газове от работата на двигателите с вътрешно горене на транспортните средства и строителна техника.

Прахът от строителните работи обикновено се отлага на няколко метра от източника. По-дребните фракции, вкл. тези с респираторен размер (под 10 микрона), обикновено се разнасят от въздушните течения и се разсейват в атмосферата. По принцип, прахът от строителните работи не е респираторен, което е основна причина да се счита, че той не е опасен за работещите на строителната площадка.

Главен източник на респирабилни частици са дизеловите двигатели на строителната техника и транспортните средства. Те обаче няма да допринесат съществено за замърсяването на въздуха още повече, че теренът, предмет на оценка, е под въздействието на разнообразен ветрови пренос, което го определя като среда с мощен самоочистващ фактор.

По време на строителството на Ваканционното селище е възможно увеличаване на съдържанието на прах в атмосферния въздух, вследствие изкопните дейности – ръчно и с багери, и СМР на тръбопроводи и съоръжения. Отделяният прах при строителните работи се отлага в близост до източника, обикновено се разнася от въздушните течения и се разсейва в атмосферата. Този прах не представлява опасност за здравето на работещите на строителната площадка.

При заваровъчните работи, асфалтирането и при изпълнение на битумните хидроизолации съществува опасност от пожари. В бъдещите част Конструктивна, ОВ, ВиК, Ел. и Технологична на проекта трябва да бъдат подробно разработени инструкции, включващи задължителните мероприятия за БХТПБ при съответните дейности. Административното ръководство и началниците на строителната площадка са длъжни да спазват и следят за стриктното изпълнение на мерките по БХТПБ. Конкретните количества на употребяваните материали ще бъдат уточнени в следващите фази на проектиране. За нагледност на анализа ще използваме данни от аналогични обекти.

Предвижда се и асфалтиране. При полагане на асфалтовата смес върху пътното платно на вътрешно-обслужващи пътища се отделят емисии на летливи органични съединения (ЛОС) и полициклични ароматни въглеводороди (РАН), но количества на емитираните частици са незначителни.

Въздействието по време на строителството върху атмосферния въздух ще бъде краткотрайно и локализирано в огражденията на строителната площадка, без кумулативен ефект.

Подобна аналогия може да се приложи относно емисиите от транспортните средства, строителната техника и механизация, които ще се използват при изграждането на комплекса. В зависимост от вида, качеството и количеството на транспортните средства и употребяваното гориво, количествените параметри на очакваното замърсяване на въздуха ще бъде в границите на поносимото за тези периоди.

Поради обстоятелството, че на този етап инвестиционното предложение няма яснота относно вида и броя на строителната техника, механизация и транспортни средства, които ще се използват при изграждането на комплекса, както и вида и количеството на необходимото гориво, количествените параметри на очакваното замърсяване на въздуха не могат да бъдат определени.

Като се има предвид, че инвестиционното предложение визира програма с конкретни срокове за изпълнение на СМР и поради съществуващата известна териториална самостоятелност на структурните единици, следва да се очаква, че периодът на строителство на комплекса замърсяването на въздуха ще бъде в границите на приемливото за тези периоди.

Възможно е по време на строителството и при определени ветрови условия да се създадат условия за локално замърсяване, но то едва ли ще бъде критично за астрономическите наблюдения, защото строителната активност ще бъде най вече през деня

Като евентуални източници на атмосферни замърсители за ваканционното селище може да се приемат:

• 
  Oтоплителната инсталация на комплекса
  

Индиректен начин за снижаване на замърсяването може да се постигне чрез повишаване топлоизолационните качества на сградите, употребата на прозорци със стъклопакет; подходящо ориентиране на сградите с оглед максимално оползотворяване на слънчевата радиация; подгряване на вода за домакински нужди през лятото чрез соларни инсталации. Подобряване топлоизолацията на сградите намалява разхода на гориво, съответно – замърсителите на въздуха.

Единствен източник на въздействие върху атмосферния въздух по време на експлоатацията на комплекса ще бъдат моторните превозни средства.

• 
  Обслужващите транспортни средства
  

Изграждането на пътната мрежа с трайна настилка, предвиденият вътрешен алеен транспорт и паркоместата за посетителите на ваканционно селище ще осигурят достъп до обектите му и ефективното обслужване на комплекса. Предвиждането на обслужващи пътища и паркинги ще даде възможност за по-добра пропускваемост на транспортните средства и ще преустанови безразборното унищожаване на зелените площи от паркиращи автомобили. По този начин няма да се допусне натрупване на атмосферни замърсители от форсиращи двигатели при евентуални задръствания на движението. Дори и в пиково натоварване на туристическия сезон, рекреациония капацитет на територията, благодарение на устройственото планиране (оразмерен съгласно действащите методики и при предвиденото ниско застрояване), осигурява ефективна атмосферна циркулация. Негативно въздействие от транспортните средства върху качеството на атмосферния въздух в района не се очаква.

• 
  При евентуални пожари
  

Навсякъде обектът (без санитарните възли) трябва да бъде осигурен с автоматична пожароизвестителна инсталация. На всеки етаж да бъдат предвидени подръчни противопожарни уреди и съоръжения – по 1 брой прахов пожарогасител по 6 кг и по една кофпомпа за вода. Проектантът по ел. част да предвиди защитни мероприятия срещу допирни напрежения: заземяване на ел. табла, двигатели, осветителни тела; заземяване на всички метални части, които могат да попаднат под напрежение.

Обслужващият персонал трябва да има необходимата квалификация за работа с технологичните съоръжения и периодично ще се провеждат инструктажи във връзка с изискванията на “Правила и норми по БХТПБ” за експлоатационни условия на обекта.

Инвеститорът трябва да изготви инструкция за действия при възникване на евентуални пожари, бедствия и аварийни ситуации. Ще бъдат осигурени аптечки с лекарства за първа помощ, табели за ПБ и аварийни изходи.

От нап­ра­ве­на­та в та­зи точ­ка оцен­ка на обекта, в ре­зул­тат на ре­али­зи­ра­не­то му не се очак­ват не­га­тив­ни из­ме­не­ния в ка­чес­т­во­то на ат­мос­фер­ния въз­дух, а и от там не се очак­ват на­ру­ше­ния на еко­ло­гич­но­то рав­но­ве­сие.
Оценка на въздействието върху атмосферния въздух съобразно

действащите в страната норми и стандарти за допустимо съдържание
Планировъчните мероприятия при застрояването на ваканционно селище се отнасят до възможностите за ефективно използване на релефните особености на терена, правилната организация на транспорта и комуналните удобства.

При разполагането на обектите трябва да се имат предвид следните обстоятелства:

• 
  Анализиране на метеорологичните данни за района по отношение на температурата, преобладаващите ветровете, наличността и продължителността на инверсиите. В региона на село Смилян най-неблагоприятни метеорологични условия с оглед разсейването на атмосферните замърсители се наблюдават през зимните месеци.
  
• 
  Ориентацията на сградите, съобразена с посоката на преобладаващите ветрове и слънчевото греене.
  
• 
  Важна роля за намаляване на атмосферното замърсяване има изобилието на зелени площи в района на курорта. Те представляват идеалния филтър за неутрализиране и абсорбиране на част от замърсяващите вещества. Изследванията показват, че средно до 72 % от праха и до 60 % от серния двуокис, съдържащи се в атмосферния въздух над населените места, се задържа от зелените насаждения – дървета, храсти, трева.
  
• 
  Рационална организация на транспортните комуникации за подобряване пропускваемостта на транспортните средства.
  

Концентрацията на вредните вещества в приземния слой на атмосферния въздух е в пряка зависимост от гъстотата на обитателите и активността на различните сградни единици.

Новопредвиденото застрояване на ваканционното селище ще е оразмерено на база посетители при максимално натоварване на курорта за осигуряване на многообразни възможности за ваканционен отдих, развлечения, спорт и туризъм, съобразено с изискванията на новите икономически и социални условия.

Прогнозата за въздействие върху качествата на атмосферния въздух:

• 
  териториален обхват – малък;
  
• 
  степен на въздействие – незначително;
  
• 
  продължителност – по време на строителството през деня в зависимост от вятъра;
  
• 
  честота – периодично, инцидентно въздей­ствие, в зависимост от климатич­ните условия и посоката и силата на вятъра;
  
• 
  възможност за възстановяване – не.
  

При брой на обитателите – 60 (легла) се получават следните необходими питейни водни количества:

Технически загуби – 20 % от Q_ср.дн.: 0,20 × 0,174 = 0,035

Съгласно изготвената схема се предвиждат два варианта за водоснабдяване: от самостоятелен каптиран извор, разположен на 200 м над площадката или от магистралния водопровод за гр. Рудозем, посредством помпена станция, обслужваща обектите в този район.