В м. Горно Поляне, земл с. Смилян, общ. Смолян Доклад

Подземните води в района са представени от трите генетични типа: карстови, пукнатинни и порови (грунтови).

Най-значителни са карстовите води. Те са разпространени в Смолянския карстов басейн и са привързани към мраморите на Добростанската свита. Формират се в пукнатини, каверни и канали, образувани в резултат от разтварящото действие на водата.

Смолянският карстов район е изграден от разтворимите скали: варовици, мрамори, доломити, гипс и др. В повечето случаи карстовите води са безнапорни. Подхранват се главно от валежни и повърхностни води. Характерни за тези води са големите амплитуди във водните им количества. При обилни валежи и снеготопене водата им понякога се замътва за кратък период от време – 3-5 дни. Наличието на множество карстови форми във водосборите им ги прави уязвими по отношение на замърсяване и замътване. Най-значимите в района карстови извори, използвани за водоснабдяване, са следните:

• 
  Извор “Хубча” – разположен под с. Соколовци със среден дебит Q_ср. = 150 л/сек. Използва се за водоснабдяване на гр. Смолян – кв. Устово и с. Търън.
  
• 
  Извор “Беденски врис” – разположен на кота 788 м с минимален дебит 240 л/сек. Водообилието на този карстов извор се дължи на подприщването на силикатен клин.
  
• 
  Извор “Бралото” – намира се в кв. Г. Райково със среден дебит Q_ср. = 200 л/сек. Това е основният водоизточник за водоснабдяване на гр. Смолян.
  
• 
  Извор “Св. Иван” – разположен в кв. Д. Райково със среден дебит Q_ср. = 40 л/сек.
  
• 
  Извор “Св. Дух” – намира се северозападно от гр. Чепеларе със среден дебит Q_ср. = 60 л/сек. Използва се за водоснабдяване на гр. Чепеларе.
  
• 
  Извор “Мугленски горен” – разположен в горната част на с. Мугла със среден дебит Q_ср. = 100 л/сек и Q_мин. = 30 л/сек. Използва се за водоснабдяване на к.к. Пампорово.
  
• 
  Извор “Мугленски долен” – намира се в средната част на с. Мугла със среден дебит Q_ср. = 150 л/сек и Q_мин. = 40 л/сек. Предвиден е по проект за водоснабдяване на к.к. Пампорово, като в момента се извършват строително-монтажни работи и предстои включването му във водоснабдителната система “Мугла – Пампорово”.
  
• 
  Най-близко разположен до площадката на обекта е извор “Дупката”, който се използва за водоснабдяване на гр. Рудозем и на с. Смилян чрез изградената помпена станция. Този водоизточник е със среден дебит 12 л/сек и се намира на 450 м от ваканционното селище.
  

Площадката на инвестиционното предложение, предмет на доклада за ОВОС, не попада в обхвата на санитарно-охранителните зони на питейните водоизточници, ползвани за водоснабдяване.

През 2007 г. от РИОСВ – Смолян е извършен хидробиологичен мониторинг на повърхностни води, включен в Националната система. При анализа на пробите е използван Биотичен индекс (БИ) за оценка качеството на повърхностните течащи води с петстепенна скала. Този метод дава интегрална оценка на замърсяването за дълъг период от време чрез анализ на съобществата от дънни макроорганизми (макрозообентос).

Най-високата стойност БИ-5 е за най-чисти води, неповлияни от човешката дейност, докато БИ-1 е за изключително тежко замърсени води.

Връзка на биологичните категории с приетата категоризация

за водоприемниците според Наредба № 7 / 08.08.1986 г.

(ДВ, бр. 96 / 12.12.1986 г.)

Биотичен индекс	Категория по Наредба № 7	Качество на водата
5; 4-5; 4	І	Чисти, незамърсени води с високо качество
3-4	ІІ	Слабо замърсени води
3	ІІ-ІІІ	Слабо до средно замърсени води
2-3	ІІІ	Средно замърсени води
2	ІІІ – извън категориите	Силно замърсени води
1-2; 1	Извън категориите	Много силно замърсени води; екологически “поразен речен участък”

Река Арда е изследвана от с. Могилица до с. Вехтино в Смолянска област. В горното течение реката е слабо повлияна от човешката дейност. Селата Арда, Могилица, Смилян и др. слабо повлияват на качеството на водите – БИ 3-4. След гр. Рудозем качеството на водите се променя до БИ-3, като среднозамърсени. Влияние върху качеството оказва гр. Рудозем с отпадните води и рудничните и хвостови води.

Река Черна е изследвана от пункт кв. Райково при КАТ до пункт с. Търън. При пункт кв. Райково водите на реката са слабо замърсени – БИ-3. Не се променят до с. Търън.
3.3. Отпадъци
Характеристика на отпадъците

Очакваните видове отпадъци, които ще се генерират по време на строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение, съгласно Наредба № 3 от 01.04.2004 г. за класификация на отпадъците (ДВ бр. 44 / 2004) са следните:

Това са отпадъци, които се образуват в периода на строителството на обекта и обхващат:

На този етап във фаза ПУП-ПРЗ няма информация за очакваното количество строителни отпадъци.

Предполагаемото количество изкопни земни маси ще бъде около 1000 м³. Ще се използват за обратно засипване, за вертикална планировка и за озеленяване на площадката. Излишните скални и земни маси ще се извозват и депонират на место, определено от община Смолян.
Битови отпадъци

Този вид отпадъци се образуват както по време на строителството, така и в периода на експлоатацията.

0,120 кг × 10 бр. работници × 300 дни = 336 кг = 0,336 т/годишно

При 60 бр. легла количеството на отпадъците ще бъде:

60 бр.л. × 80 кг/л. = 4800 кг/год. = 4,8 т/год. = 24 м³/годишно

Тези отпадъци ще се събират в найлонови чували и ще се съхраняват в предвидено за тази цел помещение или навес. Ще се извозват периодично за депониране на сметището в м. Теклен дол.

Битовите отпадъци ще бъдат следните:

• 
  Хартия и картон Код 20 01 01
  
• 
  Стъкло Код 20 01 02
  
• 
  Биоразградими отпадъци от кухни, заведения за обществено хранене Код 20 01 08
  
• 
  Облекла Код 20 01 10
  
• 
  Текстилни материали Код 20 01 11
  
• 
  Хранителни масла и мазнини Код 20 01 25
  
• 
  Бои, мастила, лепила Код 20 01 28
  
• 
  Излязло от употреба електрическо и електронно оборудване Код 20 01 36
  
• 
  Перилни и почистващи препарати Код 20 01 30
  
• 
  Дървесни материали и отпадъци Код 20 01 38
  
• 
  Пластмаси Код 20 01 39
  
• 
  Метали Код 20 01 40
  
• 
  Биоразградими отпадъци от паркове и градини Код 20 02 01
  
• 
  Смесени битови отпадъци Код 20 03 01.
  

Ще се образуват по време на строителството и експлоатацията и ще бъдат:

• 
  Хартиени и картонени опаковки 15 01 01
  
• 
  Пластмасови опаковки 15 01 02
  
• 
  Опаковки от дървесни материали 15 01 03
  
• 
  Метални опаковки 15 01 04
  
• 
  Смесени опаковки 15 01 06
  
• 
  Стъклени опаковки 15 01 07
  
• 
  Текстилни опаковки 15 01 09
  

По експертна оценка очакваните количества опасни отпадъци при строителството и експлоатацията на комплекса ще бъдат незначителни.

Направените проучвания през последните години доказват, че макар стабилизирана земя, Родопите са претърпели в редица свои дялове промени от по-ново време, които са оформили релефа на днешната планина.

Геоложкият строеж е свързан с процесите на планинообразуването.

В близост до площадката преминава Смилянският дълбочинен разлом. Разривната тектоника е представена предимно от разломи и пукнатини с екваториално простиране (Смилянски разлом), както и такива със северозападно и североизточно разпространение.

В геоложкия строеж на района участват скали от два структурни етажа:

• 
  Докамбрийски – представен от скалите на Чепеларската и Добростанската свити. Чепеларската свита е изградена от биотитови гнайси, гнайсошисти и шисти, а Добростанската от мрамори, биотитови и двуслюдени шисти.
  
• 
  Палеогенски – представен от седименти и седиментни и вулкански скали: конгломерати, брекчоконгломерати, разнозърнести пясъчници, туфопясъчници, туфи и риолити.
  

Основните литостратиграфски единици, съгласно геоложката карта на района, имащи значение за инженерно-геоложката среда, са следните:

• 
  sℓγK₂ – Горна креда, представена от Смилянски среднозърнести аплитоидно-пегматоидни и биотитови гранити. Разпространени с в района на площадката, южно от с. Смилян и във водосбора на р. Сивинска;
  
• 
  tcPєD – Докамбрий, Чепеларска свита, представена от дребнозърнести биотитови гнайси, шисти, гнайсошисти, калкошисти, лептинити и др. Разпространени са североизточно от гр. Рудозем;
  
• 
  vcPєD – Докамбрий, Въчанска свита, представена от биотитови, амфиболбиотитови гнайси, с прослойки от шисти и лептинити. Срещат се източно от с. Могилица;
  
• 
  2Pg₃¹ – Палеоген, Конгломерато-пясъчникова задруга, представена от пясъчници и конгломерати. Разпространени са източно от с. Арда;
  
• 
  doPєF – Докамбрий, Добростанска свита, представена от мрамори. Разпространени са северозападно от с. Смилян и южно от с. Могилица;
  
• 
  1Pg₂³ – Палеоген, Брекчоконгломерато-аргилито-пясъчникова задруга, представена от брекчоконгломерати, конгломерати, пясъчници и аргилити. Разпространени са в района на с. Чокманово;
  
• 
  bogPєD – Докамбрий, Богутевска свита, представена от мигматизирани биотитови гнайси, с прослойки от биотитови гнайсошисти и лептитоподобни гнайси. Разпространени са югоизточно от с. Смилян, от двете страни на река Арда и в района на с. Могилица.
  

Годни за фундиране са делувиалните отложения и коренните скали.

По предварителна оценка и оглед на место, геотехническите показатели на земната основа са подходящи за реализиране на предвиденото строителство. Необходимо е да се направи геоложко проучване на площадката и да се изготви геоложки доклад.

Съгласно картата за сеизмичното райониране на Република България площадката попада в район със степен на сеизмичност VІІ^-ма по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник (МШК-64) с коефициент на сеизмичност К_с = 0.10.

Шумовото натоварване в разглеждания район е преди всичко от транспорта, строителството и някои увеселителни заведения.

В основата на нормирането на шума е заложен стремежът да се огра­ничат вредните последствия, които той има върху здравословното състо­яние на човека. При това се търсят граничните стойности, при които не настъпват трайни промени в човешкия организъм, т.е. целта не е достига­нето на действителен акустичен комфорт, а на условия, при които не е за­страшено здравето на човека.

Приемливи са нивата на производствен шум под 70 dB, средна сте­пен на биологично въздействие има шумът от порядъка на 71-84 dB при хигиенна норма 85 dB.

Пределно допустимите нива на звуково налягане в различните зони на населените места са публикувани в “Хигиенни норми № 0-64 за пределно допустимите нива на шум в жилищни райони” (ДВ бр. 161 от 1975 г.) и са представени в следната таблица:

Пределно допустими нива на звуково налягане

Шумът е предмет на системно наблюдение, оценка и анализ осъществяван от органите на държавния здравен контрол. Ежегодно РИОКОЗ изготвя шумовата характеристика на гр. Смолян, която отразява шума, създаван от движението на моторните превозни средства като основен източник на шум в урбанизираната среда.

Шумовата характеристика на града се изготвя на база резултатите от измерванията в 15^-те пункта, утвърдени от МЗ, като 40 % от тях са върху територии, прилежащи към пътни трасета; 27 % са на територии с промишлени и локални източници на шум и 33 % са на територии, подлежащи на усилена шумозащита.

През 2008 г. мониторинг на шумовото натоварване се проведе в периода от 1 до 30 септември, при интензивен автомобилен трафик, с трикратно измерване в рамките на два последователни работни дни с шумомер “Медиатор” 2238. Резултатите от измерванията са нанесени в протоколи за контрол на уличен шум, съгласно приложение № 1 от Наредба № 2, обн. ДВ бр. 37/2006 г.

Изготвени са таблица № 1 (за най-ниските, средните и най-високите измерени нива на шум по пунктове за текущата година) и таблица № 2 (за брой пунктове по нива на шум в dB/А).

В контролните пунктове са регистрирани средни еквивалентни шумови нива в следните диапазони:

В посочените пунктове се запазва тенденцията за трайно превишаване на шумовите нива над максимално допустимите. Пунктовете са разположени на основната пътна артерия за курорт Пампорово и гр.Пловдив. Като допълнителен фактор се явява липсата на озеленяване, гъсто сградостроителство и тесни тротоари. Голям е броят и на товарните моторни превозни средства.

В посочените пунктове, с изключение на КП № 10, са регистрирани наднормени шумови нива, с тенденция за покачване през последните четири години. Минималните стойности на шума в горепосочената група са в границите от 63,6 до 69,4 dB/А/, а максималните от 69,2 до 77,7 dB/А/

Нивото на уличния шум е високо, най-вероятно в резултат на:

• 
  липса на озеленяване;
  
• 
  увеличения автомобилен трафик;
  
• 
  множество автомобили, паркирани на уличното платно, с което допълнително го стесняват.
  

Видно от таблицата, в КП № 8 и 9 са регистрирани шумови нива в нормата регламентирана в Наредба № 6, ДВ, бр. 58/2006 г., за показателите за шум в околната среда, отчитаща степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите на шум в околната среда, методи за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението.

В КП № 14 са измерени нива на шум, несъответстващи на хигиенните норми и с трайна тенденция за покачване. Това най-вероятно се дължи на увеличения автомобилен трафик, интензивната строителна дейност и липсата на паркоместа.

От таблицата се вижда, че нивата на шум в пунктовете, разположени върху територии, подлежащи на усилена шумозащита и с промишлени източници на шум, не превишават установените норми. Подобрението се дължи на променената схема на движение на МПС в близост до КП № 15 и слабия автомобилен трафик в промишлената зона. Изключение прави КП № 11 разположен в близост до главна пътна артерия.

През 2008 г. се установяват наднормени нива на шум в 66,6 % (10 пункта) от контролираните пунктове при 66,7 % за 2007 г. и 85.7 % за 2006 г., като превишението е в порядъка от 7,4 до 16,2 dB/А при нива за 2007 г. в рамките на 2,3 до 16,2 dB/А/. В три пункта – 20,0 % средните шумови нива са в норма, а в два пункта част от измерените нива са над нормата.

• 
  Пунктове разположени върху територии, прилежащи към пътни трасета
  

В посочените пунктове средно еквивалентните шумови нива превишават установената норма от 60 dB/А/, като превишението е в порядъка от 9,5 до 16,2 dB/А/, с регистрирана моментна максимална стойност – 83,1 dB/А/. Запазва се тенденцията от предходните години за трайно превишаване на граничните стойности.

• 
  Пунктове върху територии с промишлени източници на шум
  

• 
  Пунктове върху територии, подлежащи на усилена шумозащита
  

Настилката на пътя, който минава в близост до обекта, е добра, асфалтова с двупосочно движе­ние. Интензивността на МПС е незначителна. Прави впечатление ниският брой на товарните превозни средства и автобуси, което обуславя сравни­телно високо еквивалентно ниво на шума.

Районът е слабо засегнат от антропогенна дейност, което предполага ниски нива на шумово натоварване и зони на акустичен комфорт.

Шумовото натоварване от транспортната техника се определя от честотата на преминаване и общата звукова енергия, излъчвана от всеки един автомобил. Излъчената звукова енергия от един самосвал се при­вежда към време 1 секунда, която представлява така нареченото ниво на шумовата експозиция, от единично шумово събитие [L_AE dB(A)].

Автотранспортният шум представлява около 80% от всички шумове, които проникват в местата за пребиваване на човек. Особено неприятен е в райони с ниско фоново шумово ниво, какъвто е разглежданият случай. Автотранспортният шум е в зависимост от редица фактори като: скоростта, интензивността на движението, броя на автомобилите и автобусите в транспортния поток, надлъжния наклон на пътя, типа на пътното покритие, вида на гумите, обкръжението, времето.
Вибрации

Ос­но­вен до­ку­мент за оцен­ка на виб­ра­ци­ите как­то в тран­с­пор­т­ни­те сред­с­т­ва, та­ка и в про­миш­ле­ни обек­ти, е меж­ду­на­род­ни­ят стан­дарт ИСО 2631—74 и “Виб­ра­ции, пре­да­ва­ни на чо­веш­ко­то тя­ло”. Спо­ред не­го ре­ак­ци­ите на чо­ве­ка вслед­с­т­вие виб­ра­ции са пос­та­ве­ни в за­ви­си­мост от че­ти­ри фак­то­ра: ин­тен­зив­ност, чес­то­та, нап­рав­ле­ние и про­дъл­жи­тел­ност.

Нор­ми­те за про­из­вод­с­т­ве­ни виб­ра­ции, от­на­ся­щи се за всич­ки ин­с­т­ру­мен­ти, ма­ши­ни и съ­оръ­же­ния, из­точ­ник на виб­ра­ции, се рег­ла­мен­ти­рат със са­ни­тар­ни­те нор­ми за про­из­вод­с­т­ве­ни виб­ра­ции СН № 0-45.
Вредни лъчения (светлинни, топлинни, радиация)

Отчитайки факта, че работата на обекта ще се извършва от работниците на открито, можем да предположим, че през горещите месеци ще се създават възможности за прегряване в кабините на работната и транспортна техника, а през зимата работата ще се извършва в условията на преохлаждане.

В района на реализирането на инвестиционното намерение почвите са изключително планинско-ливадни. Отнасят се към Планинската почвена зона на България и към Родопския агроекологичен район на кафявите горски и планинско-ливадни почви.

Планинско-ливадните почви заемат цялата част от района на осъществяване на инвестиционното намерение. Като почвообразуващи скали на планинско-ливадните почви обикновено са безкарбонатни скали – изветрителен материал от гранит и други масивни скали. За почвообразувателния процес е характерно образуването на чимов хоризонт.

Тук почвообразуването протича под влияние на развиващата се ливадна растителност, която оставя върху повърхността голямо количество мъртви растителни отпадъци, които поради ниските температури бавно се минерализират. По такъв начин се създават благоприятни условия за образуването на чимов хоризонт. Когато вече е създаден, той задържа голямо количество вода и почвообразувателният процес на някои места придобива черти на блатния процес. Поради това на някои места планинско-ливадните почви се отнасят към преовлажнените.

Под добре оформения чим (10-15 см) лежи добре развит хумусно-акумулативен хоризонт. Долната част на чимовия хоризонт, както и хумусно-акумулативния, имат кафеникав оттенък от недобре разложени растителни отпадъци. Хумусният хоризонт постепенно преминава в почвообразуващата скала.

Механичният състав на тези почви е глинесто-песъклив до пекъсливо-глинест с много скелет. Хумусът е с високо съдържание на органична материя, но е груб и некачествен. Почвите са с троховидно-зърнеста структура.

Тези почви се използват като ливади и пасища. Поради високата влага, вложения въздушен режим и тежкия топлинен такъв върху тях трудно могат да се настанят дървесни видове.

Категорията на почвите при неполивни условия се определя на осма. Имотите са неполивна площ, което се удостоверява от документите, издадени от “Напоителни системи” ЕАД – София, клон Пловдив, приложени към доклада. Не се наблюдават ерозирали, нарушени и замърсени терени. Транспортната връзка ще се осъществява по съществуващо трасе, което е отклонка от пътя Смилян – Рудозем.

Имотите, върху които ще се осъществява инвестиционното намерение, са собственост на инвеститора. Направено е необходимото съгласно ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ за промяна предназначението на земята и урегулирането ù за ваканционно селище и път.



3.7. Биологично разнообразие

и неговите компоненти
3.7.1. Растителен свят

Обектът “Ваканционно селище в местността Горно поляне” се предвижда да се разположи върху поземлени имот № 012061 с площ 3,208 дка и поземлени имот № 012062 с площ 3,208 дка или с обща площ по ПУП ПРЗ – 6416 м² в землището на село Смилян, общ. Смолян.

Ландшафтът е планински със средна надморска височина на терена на обекта 800 метра. Площадката е с южно изложение.

Обектът е разположен на 1,9 км източно от регулационната линия на село Смилян и граничи с големи обработваеми площи (ниви, собственост на жители на селото). Намира се на левия бряг на р. Арда, в голяма близост (около 100 метра северно) от автомобилния път с. Смилян – гр. Рудозем, който до този участък е напълно обновен и асфалтиран. Върху имотите преминава електропровод 20 kW.

Ливадата е умерено богата на видове мезофитна (съставена от средновлаголюбиви видове) формация от вида Agrostideta capillaris (по Бондев). Развива се по северен склон при сравнително постоянна въздушна влажност и има следния видов състав изброен по семейства:

• 
  Сем. Poacaeae: Житни
  

• 
  Сем. Cyperaceae Острицови
  

• 
  Сем. Fabaceae: Бобови (Пеперудоцветни)
  

• 
  Сем. Scrophulariaceae: Живеничеви
  

• 
  Сем. Apiaceae: Сенникоцветни
  

• 
  Сем. Caryophyllaceae: Карамфилови
  

• 
  Сем. Ranunkulaceae: Лютикови
  

• 
  Сем. Brassicaceae Кръстоцветни
  

• 
  Сем. Polygonaceae Лападови
  

• 
  Сем. Campanulaceae: Камбанкови
  

• 
  Сем. Lamiaceae: Устноцветни
  

• 
  Сем. Geraniaceae: Здравецови
  

• 
  Сем. Violaceae: Теменугови
  

• 
  Сем. Rosaceae: Розоцветни
  

• 
  Сем. Primulaceae: Игликови
  

• 
  Сем. Polygalaceae Телчаркови
  

• 
  Сем. Plantaginaceae: Жиловлекови
  

• 
  Сем. Asteraceae: Сложноцветни
  

• 
  Сем: Liliaceae: Лилиеви
  

По синура между двете тераси растат трънкосливка (Prunus spinosa L.), обикновен дрян (Cornus mas L.), европейски чашкодрян (Euonymus europaea L.), част от екземплярите на който са дървета високи 5-6 метра. В храсталака по синура растaт тревист зимзелен (Vinca herbacea W.K.) и треволистна перуника (Iris gеraminea L.).

По бреговете на коларския път водещ до обекта има горска ягода (Fragaria vesca L.), испанска тлъстига (Sedum hispanicum L.), дребноцветен очиболец (Potentilla micranta Ram.), горчив пелин (Artemisia absinthium L.) и мъхове.

Разположеният на около 200-300 метра северно и североизточно от ливадата скалист склон е зает от съобщество на келяв габър (Carpinus orientalis Mill.), обикновена хвойна (Juniperus communis L.) и единични екземпляри бял бор (Pinus sylvestris L.). Тревистата растителност е оскъдна представена от сухолюбиви видове, предпочитащи каменист терен – тлъстига, дребен очиболец, сграбиче (Astragalus sp.), малка динка (Snguisorba minor Scop.), космат оман (Inula hirta L.) и др.

Върхът на склона е зает от монодоминантна фитоценоза на мизийския бук (Fagus sylvatica L. subsp. moesiaca K. Mali) с характерната тревна покривка от пролетни терофити (луковични, грудкови, коренищни видове) – двулистен синчец (Scila bifolia L.), кучешки зъб (Erythronium dens-canis L.), ранункулоцветна съсънка (Anemone ranunculoides L.), плътногрудеста и грудкова лисичина (Corydalis solida L., C. bulbosa), луковична горва (Cardamine bulbifera Cr.) и др. и от летни сциофити (типични сенколюбиви видове) – европейка дебрянка (Sanicula europea L.), лазаркиня (Galium odoratum (L.) Skop.), луковична ливадина (Poa bulbosa L.) (на по-разсветлени и сухи места) и др.

По данни от Националната Стратегия за опазване на биологичното раз­но­образие районът на обекта е с висока степен на значимост по отношение на ендемизма на видовете (виж карта 3 с допълнително отбелязано место­по­ло­жението на обекта). Според Стратегията, районът е с висока степен на зна­чимост по отношение на редките таксони (виж карта 4 с допълнително отбелязано местоположението на обекта). Степента на значимост на района въз основа на обобщените данни за видово богатство е висока (виж карта 7 с допълнително отбелязано местоположението на обекта).

От направените теренни проучвания и преглед на литературни данни може да се заключи, че територията на имотите, предвидена за изграждане на ваканционно селище в местността не включва представителни типове при­родни местообитания, включени в Приложение 1 на Закона за биологичното разнообразие, както и местообитания на застрашени, редки и ендемични видове в рамките на Националната екологична мрежа, както и представители на растителни видове, включени в Приложение № 3 към чл. 37 на Закона за биологичното разнообразие. В рамките на имота не са открити растителни видове от списъка към Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания.

Фа­уна­та на разглеждания район съг­лас­но би­оге­ог­раф­с­ко­то под­раз­де­ле­ние се от­на­ся към Ри­ло-Ро­доп­с­кия ра­йон на Пла­нин­с­кия ра­йон (Груев, Б., 1988 г.). Теренът, предвиден за застрояване, е с лек наклон на юг и представлява 6,7 декара селскостопански имоти – ливада, разположени на около 100 метра от върху шосето с. Смилян – гр. Рудозем със средна надморска височина около 800 метра.

• 
  Без­г­ръб­нач­на фа­уна
  

• 
  Ихтиофауна
  

• 
  Херпетофауна (зем­но­вод­ни и вле­чу­ги)