В м. Горно Поляне, земл с. Смилян, общ. Смолян Доклад

• 
  Влажност, облачност, мъгли и валежи
  

Ана­ли­зът на ре­зул­та­ти­те, пред­с­та­ве­ни в гор­на­та таб­ли­ца, по­каз­ва нез­на­чи­тел­ни раз­ли­чия в ме­сеч­ни­те и го­диш­ни стойнос­ти на от­но­си­тел­на­та влаж­ност в раз­г­леж­да­ния ре­ги­он.

Сред­на­та да­та на пър­ва­та снеж­на пок­рив­ка за Смо­лян е 24.ХІ, а пос­лед­на­та – 31.ІІІ, или сред­на­та про­дъл­жи­тел­ност на дни­те със снеж­на пок­рив­ка е 125.

По дан­ни от Кли­ма­тич­ния ат­лас, сред­на­та да­та на пър­ва­та снеж­на пок­рив­ка е 20.ХІ за ви­со­ки­те час­ти на пла­ни­на­та, а пос­лед­на­та – 20.ІV, или сред­на­та про­дъл­жи­тел­ност на дни­те със снеж­на пок­рив­ка е 151.

Във връз­ка с го­ля­ма­та над­мор­с­ка ви­со­чи­на су­ма­та на ва­ле­жи­те е ед­на от най-ви­со­ки­те за стра­на­та, ко­ето е бла­гоп­ри­ят­но за са­моп­ре­чис­т­ва­не­то на ат­мос­фе­ра­та.

Годишната сума на валежите е висока, която е напълно достатъчна от фито-климатична гледна точка.

• 
  Ветрове
  

По­лу­че­ни­те ре­зул­та­ти по­каз­ват ед­нак­ви тен­ден­ции в де­но­нощ­на­та и го­диш­на из­мен­чи­вост на вя­тъ­ра.

Като цяло, разглежданата територия предлага благоприятни климатични и биоклиматични условия за провеждане на спортно-рекреативни дейности на открито. Няма климатични или метеорологични ограничители по отношение реализацията на инвестиционното намерение.

Качеството на въздуха е последица от комбинираното въздействие на много и разнообразни фактори. Основните показатели, определящи качеството на въздуха в приземния слой, са нивата на суспендирани частици, фини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид и/или азотни оксиди, въглероден оксид, озон, олово (аерозол), бензен, полициклични ароматни въглеводороди и тежки метали – кадмий, никел, живак и арсен.

Тези показатели се следят чрез пункта за мониторинг в РИОСВ – Смолян, който е представителен за цялата територия на общината и е част от националната мрежа за мониторинг.

Извършените имисионни измервания стойностите на всички останали показатели не надвишават пределно допустимите концентрации (ПДК). По-високи стойности, но без да надвишават ПДК, са измерени и за серен диоксид, азотни оксиди и олово (аерозол).

Причината за наднормените стойности на общия прах и фините прахови частици е опесъчаването през зимните месеци и значителните количества пясък, оставащ по улиците и пътищата.

Завишаването на стойности на серния диоксид е вследствие на използваните горива в бита. Увеличеният автомобилен трафик, особено през летните месеци, е главната причина за по-високите стойности на азотните оксиди и олово (аерозол).

Източниците на замърсяване на въздуха на територията на общината могат да бъдат класифицирани и групирани по относителен дял както следва:

• 
  битови източници, разположени в жилищни райони;
  
• 
  автомобилен транспорт;
  
• 
  горивни инсталации за технологични нужди и отопление.
  

• 
  Ана­лиз и оцен­ка на за­мър­ся­ва­не­то на ат­мос­фер­ния въз­дух от ав­томо­бил­ния тран­с­порт
  

При из­га­ря­не­то на теч­ни­те го­ри­ва се от­де­лят твър­ди, теч­ни и га­зо­об­раз­ни ве­щес­т­ва. Те по­па­дат във въз­ду­ха на ви­со­чи­на­та на аус­пу­си­те (око­ло 50 cm от по­вър­х­нос­т­та на зе­мя­та) и се раз­п­рос­т­ра­ня­ват с раз­лич­на ско­рост в за­ви­си­мост от тех­ния вид и ат­мос­фер­ни­те ус­ло­вия.

Днес към ос­нов­ни­те за­мър­си­те­ли на окол­на­та сре­да при ек­с­п­ло­ата­ци­ята на ДВГ, свър­за­ни не­пос­ред­с­т­ве­но със със­та­ва на из­пол­зу­ва­ни­те бен­зи­но­ви, ди­зе­ло­ви, га­зо­ви го­ри­ва и раз­лич­ни­те ви­до­ве мас­ла след­ва да се от­не­сат:

1. Въг­ле­во­до­ро­ди – над 200 ви­да. Сред тях осо­бе­но вни­ма­ние зас­лу­жа­ват по­ли­цик­лич­ни­те и аро­мат­ни въг­ле­во­до­ро­ди (бен­за-а-пи­ре­нът), оле­фи­но­ви­те въг­ле­во­до­ро­ди и аце­ти­ле­но­ви­те въг­ле­во­до­ро­ди.

2. Кис­ло­ро­до­съ­дър­жа­щи съ­еди­не­ния – въг­ле­ро­ден ди­ок­сид; въг­ле­ро­ден ок­сид; ал­де­хи­ди (мрав­чен, оце­тен, бен­зал­де­хид); ке­то­ни (аце­тон, аце­тон­фе­нон); кар­бо­но­ви ки­се­ли­ни (мрав­че­на, оце­те­на, про­пи­оно­ва); епок­си­ди (ети­ли­нов, про­пи­ле­нов); ал­ко­хо­ли (ме­та­нол, ета­нол, про­па­нол); фе­но­ли; ете­ри; ете­ри на кар­бо­но­ви ки­се­ли­ни; лак­то­ни; лак­ти­ди; кат­ра­ни и др.

3. Сер­ни съ­еди­не­ния – (SO)_Х; олов­ни, кал­ци­еви, цин­ко­ви, ба­ри­еви, нат­ри­еви, ва­на­ди­еви, ни­ке­ло­ви и мо­либ­де­но­ви сул­фи­ди; ор­га­нич­ни сер­ни съ­еди­не­ния ка­то мер­кап­та­ни, сул­фи­ди, сул­фо­оки­си, сул­фо­ни, сер­ни ки­се­ли­ни, ди­сул­фи­ди и по­ли­сул­фи­ди.

4. Азот­ни съ­еди­не­ния – NO_Х; олов­ни, кал­ци­еви, цин­ко­ви, нит­ра­ти, азот­ни ки­се­ли­ни, амо­ни­еви съ­еди­не­ния, ор­га­нич­ни азот­ни съ­еди­не­ния.

5. Еле­мент­но ор­га­нич­ни съ­еди­не­ния – про­из­вод­ни на си­ли­ция, бо­ра, цин­ка, ба­рия, кал­ция, мо­либ­де­на, ва­на­дия, маг­не­зия, ни­ке­ла, фос­фа­ти, спе­ци­ал­ни съ­еди­не­ния, упот­ре­бя­ва­ни ка­то при­сад­ки за го­ри­ва и мас­ла.

То­ва са въз­мож­ни­те за­мър­си­те­ли, ко­ито те­оре­ти­чес­ки би­ха мог­ли да се от­де­лят при дви­же­ние на ДВГ по пъ­ти­ща­та. Точ­ни­ят ко­ли­чес­т­вен и ка­чес­т­вен със­тав е фун­к­ция от ви­да на дви­га­те­ли­те, от ус­ло­ви­ята на ек­с­п­ло­ата­ция, от ви­да на го­ри­ва­та, от пъ­ти­ща­та и т.н.

При из­га­ря­не на 1 kg от из­пол­зу­ва­ни­те у нас го­ри­ва те­зи стойнос­ти са приб­ли­зи­тел­но след­ни­те:

На ба­за­та на те­зи кон­с­та­та­ции и из­во­ди, въп­ре­ки лип­са­та на пре­ки из­мер­ва­ния на фо­но­ва­та за­мър­се­ност, мо­же да се нап­ра­ви след­на­та оцен­ка за със­то­яни­ето на ат­мос­фер­ния въз­дух в раз­г­леж­да­ния ра­йон:

• 
  Кли­ма­тич­ни­те, ме­те­оро­ло­гич­ни­те и орог­раф­с­ки­те ус­ло­вия в ра­йо­на не съз­да­ват пред­пос­тав­ки за про­дъл­жи­тел­но за­дър­жа­не на вред­ни ве­щес­т­ва в при­ем­ния слой на ат­мос­фе­ра­та.
  
• 
  Не съ­щес­т­ву­ва опас­ност от раз­п­рос­т­ра­ня­ва­не на ат­мос­фер­ни за­мър­си­те­ли на да­леч­ни раз­с­то­яния, как­то и да се въз­дейс­т­ва на със­то­яни­ето на въз­душ­ния фон в ра­йо­на от пре­но­си “от­вън”, по­ра­ди спе­ци­фич­ния ре­леф на пло­щад­ка­та на обек­та.
  
• 
  От­със­т­ви­ето на про­миш­ле­ни из­точ­ни­ци на пра­хо­во-га­зо­ви еми­сии, от­да­ле­че­нос­т­та от круп­ни на­се­ле­ни мес­та в съ­че­та­ние с под­хо­дя­щи­те кли­ма­тич­ни и ме­те­оро­ло­гич­ни фак­то­ри и мес­то­по­ло­же­ни­ето на Ваканционното селище след­ва, че чис­то­та­та на ат­мос­фер­ния въз­дух е на мак­си­мал­но ви­со­ко ни­во.
  

В границите на проучваната територия, обусловено от функцията и териториалната принадлежност, няма обекти (точкови, линейни, производствени, битови, комунални и др.), които да предизвикват дълготрайно негативно влияние върху качествата на атмосферния въздух.

Понастоящем, основен източник на емитиране на замърсители във атмосферния въздух е автомобилният транспорт.

3.2. Повърхностни и подземни води
Водният ресурс в района на обекта се определя от характерните климатични условия, голямата надморска височина, наличието на горски масиви и релефа. Антропогенните дейности също са определящи за състоянието на водите.

Основна дренираща артерия в близост до обекта е река Арда.

Районът попада в Ардинския дял на Източните Родопи и включва върховете: Ардин връх (1730 м), Ком (1589 м), Чепеларски връх (1350 м), Каракачнски връх (1589 м) и др.

Река Арда води началото си от Ардин връх. Водосборната ù област се характеризира с голяма надморска височина, високи заравнени била и вкопани (ацедентни) долини. Речната ù мрежа е гъста и добре развита. Подхранването на оттока е от дъждове и снеготопене.

Подземните води са грунтови и пукнатинни и формират основната част от постоянния речен отток.

Във водосборната област на река Арда се разкриват горнокредни гранити на Смилянския гранитов батолит и палеогенски седиментни и вулкански скали (риолити) на Ардено-Витинското понижение.

Наблюдения на режима на водния отток на реките в района се извършват от 1950 година. Сравнително добре развитата мрежа от хидрометрични станции с дългогодишни наблюдения, продължаващи и в момента, предоставя достатъчна информация относно хидроложките им характеристики.

Максималните стойности на оттока на повърхностните водоизточници (реки и дерета) са през месеците март, април и май по време на снеготопенето и проливните дъждове, а минималното през м. август и м. септември. При безвалежни есени се наблюдава маловодие и през м. октомври и м. ноември. Обикновено маловодието е устойчиво и не се прекъсва от високи води.

Най-близко разположена до площадката на обекта е ХМС 320 на р. Арда при гр. Рудозем.

Основните хидрографски и хидроложки характеристики на реките са посочени в следващите таблици.