В началото на 21 век развитието на техниката, генетиката, фармацията и др частни науки увеличават възможностите на медицината
Изтегляне 1.16 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
- Навигация на страницата:
- Благодеяние
| Ненанасяне на вреда От времето на Хипократ в медицината е установен принципа " Преди всичко не вреди". Да се изложи пациентът на риск е оправдано само тогава, когато се стремим да постигнем определена цел по отношение на здравето и нямаме друг избор. Така например хормоналната и лъчева терапия, инвазивната диагностика може да се приемат като поемане на риск и в известна степен да е вредно за здравето на пациента, но това не е умишлено увреждане и се прилага с надеждата за успех в борбата срещу смъртоносно опасна болест и оправдава риска. 32 Принципът за ненанасянето на вреда се прилага преди всичко при вземане на решение дали дадено лечение да се проведе или не (напр. прекъсване на поддържащо живота лечение; избор на стандартно или eкспериментално лечение; изкуствено хранене и прилагане на поддържащи живота технологии). Този принцип изисква от нас да не причиняваме умишлено ненужна вреда на пациента чрез нашите действия или бездействия. Осигуряването на подходящ стандарт на грижи, които да игнорират или свеждат до минимум риска от увреждане е продиктувано от нашите общоприетите морални убеждения и законите на обществото. Този принцип потвърждава необходимостта от медицинска компетентност. Ненанасянето на вреда и благодеянието са толкова близки, че често в моралната философия биват разглеждани като един принцип. В медицинската практика ненанасянето на вреда се изразява не само в задължението да не се вреди, но и в това да не се излагат пациентите на риск. Морални правила, изразяващи принципа за ненанасяне на вреда: Не убивай! Не причинявай болка или страдание на другите! Не накърнявай правата на другите! Не извършвай престъпление и не оскърбявай другите! Не лишавай другите от благата на живота! Не поставяй другите в рискова ситуация! Благодеяние Медицинска етика изисква от медицинския специалист не само да не причинява вреди, но преди всичко да допринася за благото на пациента. "... Когато влизам в някоя къща, това ще бъде само за да лекувам някой болен ... "- гласи Хипократовата клетва. "... Аз ще се посветя на неуморна грижа за благополучието на всички поверени на мен пациенти… "- обещават последователите на Флорънс Найтингейл. Смисълът на този принцип се изразява в задължението на доставчиците на здравни услуги да бъдат от полза за пациента, 33 както и да предприемат положителни стъпки за предотвратяване и премахване на вредните за пациента фактори. Благодеянието (благотворителността) е морален дълг на здравните работници, основно деонтологично задължение. Благодеянието в медицината може да се изразява под различни форми. Това е не само умело направена операция, назначено ефективно лекарство или старателни грижи за пациентите. Към благодеянието се отнасят даването на препоръки, свързани с начина на живот на пациента; превенция на заболяванията чрез създаване и прилагане на ваксини срещу инфекциозни болести; борбата за чист въздух в региона; протести срещу военен конфликт ( напр.движенията "Лекарите против ядрената война", „Лекари без граници”) и т.н. Този принцип намира приложение както при отделните пациенти, така и за доброто на обществото като цяло. Историята на сестринството е особено богата на примери за благотворителност. Ясно е, че не бедността е причина Ф. Найтингел да отиде на предната линия по време на Кримската война. В наши дни голяма популярност придоби Майка Тереза (1910-1997), чието милосърдие и благотворителност са почувствани в много бедстващи райони, гладуващи страни и континенти. Създаденият от нея Орден на милосърдието обединява повече от 4500 сестри от 111 страни на света. Изтегляне 1.16 Mb. Сподели с приятели:
|