В началото на 21 век развитието на техниката, генетиката, фармацията и др частни науки увеличават възможностите на медицината

45
Правно регулиране на информираното съгласие
Принципът на информираното съгласие е и правно регламентиран. Българското законодателство изисква изрично съгласие при следните случаи: при прилагане на методи за диагностика и лечение, които водят до временна промяна на съзнанието; при прилагане на методи, които не са намерили всеобщо приложение; при извършване на хирургически операции и сложни диагностични методи; при присаждане на орган – съгласие от реципиента; при донорство на орган – съгласие от донора.


КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ В МЕДИЦИНАТА

Съхранението на медицинската тайна е едно от основните професионални и морални задължения на медицинските специалисти и същевременно основно право на пациента.

Същност на медицинската тайна
Медицинската
тайна е съхранение и използване на
информацията от пациента единствено за диагностиката и
лечението на неговото заболяването.
Медицинската тайна включва всички сведения, които пациентът е споделил с медицинския екип във връзка със състоянието си, установени факти при прегледа и изследванията, както и всичко, което лекарят е научил при упражняване на професията си относно пациента.
Конфиденциалността касае цялата медицинска документация, включително данните и заключенията на извършените консултации.
Информацията която се обменя между медицинските специалисти и пациента е от различно естество.
Идентификация на пациента – име, адрес, пол, семейно положение, месторабота.

46
Медицинска информация – заболяване, степен на заболяване, резултати, минали заболявания, лечение.
Социална информация – условия на живот и работа, семейство, социални взаимоотношения.
Психологическа информация – емоционално състояние, лични проблеми, сексуални нарушения.
Финансово-здравна информация - цената на здравните услуги, видове здравно осигуряване и т.н.
Подобна информация се обменя от медицинския екип непрекъснато по време на изпълнение на преките задължения, свързани с попълване на документация, визитации, рапорти, срещи в отделението, обучение на студенти, консултации и др.
Професионалната тайна на медицинските работници дълго време се разглежда единствено като лекарска тайна. С развитието на медицината в лечебно-диагностичния процес се включват лекари-консултанти и редица други специалисти. На практика всеки служител в лечебното заведение, където е лекуван пациента, е длъжен да спазва лекарската тайна. В тази връзка е предложена промяна в терминологията и вместо лекарска тайна днес се е наложило понятието медицинска тайна.
Проблемът за конфиденциалността в медицината се третира още от древността. Древногръцките лекари през V век пр. н.е въвеждат за лекарското съсловие клетва, която се явява кодекс на професионалната етика. Това е клетвата на Хипократ и според нея лечителят трябва да уважава тайните на пациента и да не ги разпространява.

„Независимо дали е във връзка с професионалната ми практика
или не, аз виждам и чувам в живота на човека това, което не
трябва да се казва навън. Няма да го разказвам, считайки, че
всичко това трябва да се пази в тайна.”
Клетвата на Хипократ
Вергилий нарича медицината “...изкуството да се мълчи”.

47
В своя обет Флорънс Найтингейл също засяга темата за съхранението на информацията, която достига до медицинските специалисти по време на изпълнението на професионалните задължения.

„Аз..... ще държа в тайна всички лични факти, доведени до
моето знание в практиката на професията, която изпълнявам.”
Обет на Флорънс Найтингейл

„...Сестрата държи в тайна личната информация и взима
решение, споделяйки тази информация.“
Кодекс на сестрата, Международен съвет на сестрите 1973 г.

„Правото на тайна е неотменно човешко право. Пациентът
вярва на сестрата, че ще държи в тайна цялата поверителна
информация. Тази вяра може да се наруши и благополучието на
пациента да се окаже в опасност чрез неразумното разкриване на
поверителна информация. Задължението за поверителност не е
абсолютно, когато невинни страни са подложени на директна
опасност.“
Кодекс на сестрите на АСА 1985 г.
Според съвременната трактовка, разглеждана в редица документи от международни форуми: „Лекарят трябва да
съхранява в абсолютна тайна всичко, което научи за своя
пациент, дори след неговата смърт.” (декларация от Женева –
1948 г., допълнена в Сидни -1968 г. и Венеция – 1983 г.).
Според определението на СЗО здравето може да се разглежда като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто като липса на болест или недъг. За да може да се справят успешно със заболяванията, медицинските специалисти се нуждаят от информация не само за конкретните физически симптоми, но така също и за същността на работата на пациента, условията при които живее и работи, взаимоотношенията

48 в семейството и на работното място, емоционалното състояние.
Разпространението на тази информация в редица случаи би нанесла вреда на пациента и семейството му. Ето защо е възприето лекарят да пази тайната на пациента.
Другата основна причина налагаща спазването на тайната е възможността да се спечели доверието на пациента и той да е максимално откровен при предоставянето на информация за заболяването и неговото протичане.
Проблемът за конфиденциалността има три страни
-
професионална, етична и правна.
1.
Професионална - няма друга професия, която така да прониква в най-интимния свят на пациента. Няма друга професия, която да се базира на пълно доверие при общуването между лекар и пациент.
2.
Етична - неетично е медицинските специалисти да разпространяват и обсъждат тайната на пациента.
3.
Правна - законът също третира правото на конфиденциалност.
Разкриването на медицинска информация за пациента може да окаже социална вреда и в такива случаи пациентът може да съди медицинските служители за нарушение на медицинската тайна.
Въпросът за медицинската тайна се третира в различни нормативни документи: Наказателния кодекс (чл. 145 от НК), Законът за здравето (чл. 86).

Изтегляне 1.16 Mb.

Сподели с приятели: