В началото на 21 век развитието на техниката, генетиката, фармацията и др частни науки увеличават възможностите на медицината

24
ХІХ век се характеризира с изрична забрана на прилагането на евтаназия; неограничено спазване на лекарската тайна; ангажимент на медицинските специалисти не само към болния, но и към обществото; тенденция към подценяване личността на болния и болестта; дистанция спрямо религията и метафизиката.
Изброените особености на съвременната медицина довеждат до следните тенденции в медицинската професионална етика: възникване на нови, непознати етични, деонтологични и правни въпроси; промяна на стойността на класическите деонтологични правила с тенденция към ревизиране; разширяване на относителния дял на юридическото регламентиране на медицинската дейност.
Отстраняването на отрицателните последствия и тенденции на развитие в медицината не е дело единствено на медицинските практици и специалисти, но и на цялото общество, не. Едно от основните средства е придържането към професионално – етичните правила в професията на медика като цяло, доколкото това често е единствено в преките сили и възможности на отделния медицински специалист.

Двадесети век
В началото на ХХ век се откриват големи възможности за активна намеса и трансформация на човешкия живот чрез развитието на медико-биологичните науките, появата на нови медицински технологии, включително методи за анестезия, употребата на антибиотици и други методи за ваксиниране срещу инфекциозни и заразни болести. Това е времето, когато са постигнати редица успехи в целенасоченото въздействие върху патологичните процеси, но също така са направени опити за вмешателство в човешката същност и то на всички нива - биологично, социално и психологическо. Все повече внимание се отделя на идеята за подобряване на човешката раса чрез различни параметри, и с помощта на различни биомедицински, психо-физиологични, социални, медицински и други технологии.

25
До този момент медицинската етика се е базирала на вековна традиция заложена от Хипократ. В същото време научните изследвания в областта на медицинската генетика налагат необходимостта от едно съвременно осмисляне на проблемите свързани с евентуалните модификации на човека не само на тъканно ниво, но и на генетично ниво. Идеите за промяна на човека, подбора на "най-ценните" членовете на обществото с цел създаване на нов тип общество, чиито членове са здрави, талантливи и дееспособни хора достигат своя най-висок израз в теориите на евгениката и евтаназията.
В историята на медицинската етика ХХ век е периодът с най- много идеи за видоизмениение и модифициране на човека. Това е времето, което постави пред медицинската етика много сериозните проблеми за риска от нежелани ефекти от употребата на биомедицински технологии, не само за отделната личност, но и за обществото като цяло. Примери за тези негативни ефекти е практиката на прилагане на евтаназия в концентрационните лагери през Втората световна война, провеждането на експерименти с хора и др.
Във връзка с бурните социални сътресения и появилата се опасност от самоунищожение на човечеството, в края на XX в. и началото на ХХI в., на преден план изпъква необходимостта от преосмисляне стойността на човешкия живот и неговото съхранение в непрекъснато променящите се условия на средата.
Всички тези промени налагат през 70-те години на XX в. появата на нова форма на медицинската етика - биоетика (биомедицинска етика). Създават се няколко големи центъра по биомедицинска етика в САЩ, Великобритания и Холандия.
Издават се списания с етична тематика и енциклопедия по биомедицинска етика.
Проследявайки в хронологичен ред промените трябва да отбележим ролята на Втората световна война за появата на
Нюрнбергския кодекс 1947 г. За първи път се поставя задължението за получаване на свободно и информирано съгласие при експериментите с хора. В тази насока е и приетата Декларация от

26
Хелзинки (1964 г.), допълнена от тази във Венеция (1973 г.) и Токио
(1975
г.) целящи да контролират биомедицинските изследвания с хора. С декларацията от Манила (1981) е решено да се създадат във всички страни комитети по медицинска етика.
През 1973 г. е публикуван и по-късно утвърден законопроект за правата на пациента, целта на който е да доведе до по-ефективно обслужване и по-голяма удовлетвореност на пациентите. Основните точки в него са: внимание и уважение към личността на пациента; пълна текуща информация за състоянието на пациента, диагнозата и прогнозата; инормирано съгласие за пристъпването към определена процедура или лечение; право на пациента да получи информация относно стойността на проведеното лечение и източника на финансиране; право на пациента да знае, кои правила и наредби регулират неговото поведение.
С нарастване ролята на сестрата, в процеса на предоставяне на здравните грижи, се осъзнава необходимостта от създаване и приемане на етични кодекси за сестрите. Стандартите за етично поведение в сестринството са повлияни както от социалното развитие, така и от собственото развитие на сестринската професия. През 1953 г. Международният съвет на медицинските сестри (ICN) приема Международен етичен кодекс за медицински сестри.
Той включва четири основни елемента, които очертават стандартите на етично поведение: медицинската сестра и пациента; медицинската сестра и нейните задължения; медицинската сестра и отношението й към професията; медицинската сестра и колегите.
Едно от най-отговорните и трудни задължения на биоетиката днес е наблюдението на биомедицинските изследвания. Клонирането представлява безпрецедентен етичен проблем. Проблеми от

27 миналото като евтаназията например днес се разглеждат по нов начин. Възможностите за пренатална диагностика и генетични изследвания също поставят много етични проблеми.
Практикуването на медицината днес става все по-сложно. Все повече се набляга на правните изисквания във взаимоотношенията с пациента.
Характерна особеност в развитието на медицинската дейност на
XX век е оформящата се комерсиализация, дехуманизация, технизация и отслабване на междуличностните отношения в медицинската практика.
Едностранното увлечение по новите методи на изследване, диагностика и лечение води до надценяването им и до пренебрегването на стари, но изпитани в практиката методи.
Тенденцията към отслабване стойностите и преоценка на класическите хуманни принципи е резултат и на причини извън медицината (напр. икономически - при поддържане на пациенти в тежко състояние). Тази тенденция се свързва със съществени изменения на профила на заболяванията, както и с причините за смъртността – до две трети са нещастни случаи, сърдечносъдови заболявания и онкологични болести.
Наблюдава се увеличаване на ятрогенността на медицината и тоталната медикализация на обществото. Към ятрогенията се отнасят всички последствия от професионалната работа на медицинските специалисти, когато действията им в определен момент губят своето рационално клинично оправдание, диагностичните, стават вредни за пациента, може да причиняват вреда на здравето или на живота му.
Медикализацията е свързана с разпространява влиянието на медикаментите върху нови области от обществения живот. Тя се характеризира с проникване в масовото съзнание на медицински термини и стил на мислене, медицински концепции и идеи за причините, формите на възникване и лечение на заболяванията.
Медикализацията води до появата на нови проблеми в съвременното общество, като зависимост от антибиотици, амфетамини и барбитурати в ежедневния живот и дейност на

28 хората; етични въпроси във връзка с използването на репродуктивни технологии, органна трансплантация, клонирането и евтаназията.

Изтегляне 1.16 Mb.

Сподели с приятели: