Мъртвите пазят древните знания

Взехме проба от водата и се върнахме към манастира. Но тъй като близо до него можехме да „нарушим спокойствието" на древ­ните книги, помолих монаха да ни отдели още няколко минути за разговор.

- На колко години са книгите?

- На 2000. Написани са на папирус, а не на хартия. Предишни­ят пазител често повтаряше, че преди 2000 години са биЛи препи­сани от още по-древни книги.

- Кажете - направих многозначителна пауза, - тези книги не са ли преписани от златни плочи, съхраняващи главните знания на древните?

- От златни плочи? - погледна ме монахът и също направи пауза. - Не знам.

- Виждал ли сте Статуята на четящия човек? - вперих поглед в него.

- На няколко пъти съм се опитвал. Ходих на мястото, откъдето се забелязва, но нито веднъж не съм я зървал. Тя винаги беше закрита от облаци.

- А знаете ли, че под нея се съхраняват най-важните златни

плочи? - с вид на многознайко зададох поредния си въпрос, макар аз самият да не бях сигурен в смисъла му.

Монахът ме погледна внимателно и се усмихна.

- Никой не може да стигне до тях... -Защо?

- Царството на мъртвите ги пази.

- Как точно ги пази?

Монахът остави въпроса ми без отговор.

Съзнавах, че най-важните знания на древните, в това число и чудодейните заклинания, едва ли някога са били записвани, за да не бъдат разкрити от коварни и жадни за власт хора. Но въпреки това ми се струваше, че източникът на знанията, описани в тези древни книги, са златните плочи на Шамбала.

- Защо манастирът е построен на толкова неудобно място -върху планински склон, сред камъни и скали? - неочаквано проз­вуча въпросът на Селиверстов.

- Мястото е избрано нарочно - монахът с обич погледна своя манастир. - Древните книги трябва да се съхраняват близо до входа към Царството на мъртвите, недалеч от Водата на дългия живот и... -И...?

- Древните книги трябва да се пазят на такова място, откъдето едновременно се виждат двата най-свещени монумента на манда­лата Калачакра - Гомпо-Панг и Домът на щастливия камък. Те даряват на книгите дълъг живот.

При тези думи на монаха ми се мярна мисълта, че те може би променят характеристиките на времето, а мандалата Калачакра е мандала на времето. Не можем да изключим, че времето е безк­райно сложна, може би най-сложната енергийна субстанция, спо­собна да избира индивидуални характеристики за протичането на живота на всеки отделен човек, клетка и дори предмет. Та нали съществуват напълно достоверни сведения за човек, преживял триста години, както и ред други факти, които не се подчиняват на обикновената логика. А и кой може да каже, че репликата на мо­наха: „Те даряват на книгите дълъг живот" е пълна глупост?

- Покажете ни двата монумента! - помоли Селиверстов.

- Ето ги, извисяват се пред вас. Този - монахът посочи почти неузнаваемия от тази гледна точка латиноамерикански монумент - се нарича Гомпо-Панг. А ей там е другият. Прилича на полира­на правоъгълна скала и се нарича Домът на щастливия камък.

Вгледах се още веднъж в добре познатия ми вече Гомпо-Панг и се учудих, че от този ракурс изглеждаше другояче - изображе­нията бяха скрити зад издатината, а формата му бе приела други очертания.

- Ех, че сложна конструкщм има! - промърморих.

Равил вече снимаше с видеокамера, но когато насочи обектива към Дома на щастливия камък, неочаквано се отдръпна и прикри с длан очите си.

- Какво ти стана? - изплаших се аз.

- Някаква рязка болка прониза очите ми, щом погледнах към него - каза той. - Май утихва вече. Странна болка, сякаш ме сряза нож.