Съзерцавайте с любов Дома на щастливия камък

Прегледах очите на Равил и не открих нищо освен леко почервеняване на конюнктивата.

- Странен е Домът на щастливия камък - тихо проговори мо­нахът. - Понякога не разрешава да го гледаш. И запомнете! Не бива да се приближавате към него. Там действат особени сили.

- Които превръщат хората в старци - не се стърпях аз, при­помняйки си разказите на ламите. Вече бях убеден, че сгъстеното време предизвиква подобен ефект.

- Някои се превръщат в старци, а други - не - незабележимо се усмихна монахът. - Зависи от човека. Едни намират в него вели­ко щастие, други - смъртта си...

В този миг сякаш наяве усетих значимостта на човешките мис­ли и дори започнах да се страхувам някоя гадничка мисъл да не посети съзнанието ми. В Града на боговете всичко беше необи­чайно и изострено - тук човешката мисъл сякаш беше кацнала върху острието на нож и съвсем лесно можеше да се наклони в една или друга посока - към великото щастие или фаталния край.

- Какво означава велико щастие - да попаднеш в чудния свят на Шамбала?

- Не зная, още не съм чел -простодушно отвърна мона­хът. - Зная само, че върху ед­на от стените на Каменния дом има голям квадратен отвор, прикрит от вътрешната страна с плоча. Както и няколко по-малки. Към тях обаче човек не бива да се приближава. Стори ли го, ще го застигне Божието наказание.

- Портата към Шамбала... -замечтано промълвих аз. – Ако знаехме заклинанието, тя би могла и да се отвори.

- Споменавали са ми за него. Но никой не може да го произне­се, докато Бог не му разреши. Бог дава тази възможност само на изключителни хора, за да влязат в Дома на щастливия камък и да видят с очите си какво е велико и вечно щастие.

След минута мълчание попитах:

- Били ли сте в Долината на смъртта?

- Не, не съм.

- Но навярно сте чувал за двата камъка, нали до тях протича съдът на съвестта на царя на смъртта Яма?

- Поназнайвам нещо, но слабо.

Монахът замълча, после вдигна ръка към Гомпо-Панг и Дома на щастливия камък и каза:

- Всеки поклонник свежда глава пред тях.

И отново замлъкна. След минута-две тихо произнесе:

- Има и трети монумент, пред който поклонниците задължи­телно свеждат глава. Намира се на петнайсет километра от тук, в северна посока. Наричаме го пиковете Тшела Намсум.

- Пикове ли?

- Да, планински върхове. Те са два, абсолютно еднакви и плоски, свързани помежду си. И олицетворяват силата.

- Силата ли?

Монахът внезапно изва­ди от джоба си парче хляб и започна да го размачква. Постепенно оформи пира-мидка, а после и конус.

- Какво е това? - запита го Равил.

- Свещена форма - от­върна той.

Сбогувахме се. На изпроводяк монахът подхвърли след нас: - Съзерцавайте с любов Дома на щастливия камък.