В обятията на шамбала

Може би сред нас, триизмерните съвременни хора, няма или почти няма хора с Чиста душа. Душа с онази степен на чистота, която позволява на човек да се изкачи на качествено друго ниво, където психичната му енергия се преобразява в активно действа­що оръдие в ръцете на разума, необременен от лоши мисли, и дава възможност да се превърнат в реалност онези чудеса, за кои­то сме чували още в детските си години от приказките и легенди­те. Вероятно личностите с Чиста душа пристигат в нашия прехо­ден свят от прекрасната Шамбала, където и исторически, и ево­люционно са се събрали Най-добрите от най-добрите сред основ­ните човешки раси. А избираните за живот в Шамбала премина­ват в този неизвестен нам свят през допълнително прочистване, като стават членове на общество, където злото не съществува.

След като заживеят в Шамбала, те усещат, че всяка тяхна клетчица се освобождава от налепите на отрицателната енергия. Така бившият земен човек става божествен, понеже от душата и тяло­то му напълно е излетяла дяволската енергия. Присъствието й до

този момент е било предопределено от еволюционното изграж­дане на човека като самопрогресиращо начало, когато борбата между доброто и злото е била заложена като стимул към безкрай­ния и определен от Бога прогрес. От този момент нататък чове­кът вече разбира, че в Шамбала действа друг закон - за Чистата душа, тъй като стимулиращата борба между доброто и злото вече не е необходима. В човешката душа се утвърждава друг критерий - за божественото разбиране на живота.

Когато човек се самоосъзнае като частица от постоянно прог­ресиращия и усложняващ се свят, в който светлият път за издига­нето му до самия Творец е предопределен, той не би трябвало и няма право да не прогресира. Та нали самият Създател постоянно върви по пътя на прогреса, като поражда различни светове и усво­ява чрез своя и нашия живот все още неусвоеното и диво трииз­мерно пространство. Той го прави, за да изведе относително при­митивните триизмерни хора на ново ниво - нивото на Чистата душа, и да ги приобщи към обществото на светлите и чисти све­тове.

Стана ми тъжно - разбирах, че на мен, триизмерния човек, ми е оставена мечтата - същата онази прекрасна розова мечта, която гнезди в нашите сърца през безгрижното ни детство. За достига­нето й ще са необходими хиляди години, през които човекът тряб­ва да закали своята душа, за да не допусне никога повече тя да бъде завладяна от суетата, алчността и прекалената гордост.