В обятията на шамбала

В този миг мислите ми станаха по-абстрактни и се опитаха да вникнат в тайните на мирозданието. Дори приседнах на някаква пейка в манастира на Миларепа и отново се почесах по тила с неприятното усещане за плешивина.

Представих си, че веществото е изкривено и затворено прос­транство, вътре в което е заключена енергията на времето. В триизмерния свят тя е заключена вътре в тетраедъра - обемната фигура на триъгълника, в четириизмерния свят - в октаедъра, тоест вътре в обемната фигура на четириъгълника, и т.н. Но ма­кар и заключена, енергията на времето не губи своята сила. Тя само е притаена и се проявява веднага, щом определени обстоя­телства й позволяват да излезе навън. Ненапразно например ед­но банално парче дърво може да гори с ярък огън или гъстата черна течност, наричана нефт, да съдържа в себе си толкова енер­гия, че почти всички достижения на съвременното човечество се базират върху използването й. Струва ми се, че във всич­ки видове енергии - незави­симо дали е топлинна или някаква друга - най-важни­ят елемент е скритата и тайнствена енергия на вре­мето, пусната навън.

Напълно обосновано е в тази връзка да си зададем въпроса какво ще стане, ако за сметка на силите на свободното време (или силите на мисълта) увеличим енергийния потенциал на заключеното вътре време, например на триизмерно изкривено­то пространство? Дали изкривеното пространство ще се разпад­не, като се разтресе от прекаленото количество на клокочещата в него енергия на времето?

Не зная защо, но ми се струва, че триизмерно изкривеното прос­транство под формата на тетраедър няма да се разпадне, а ще от-реагира автоматично. С едно прещракване то ще превърне тетра-едърния тип изкривяване на пространството в октаедърен, тоест в четириизмерен. Вследствие на това триизмерното (или тетраедърното) вещество ще стане четириизмерно (или октаедърно), тоест ще се превърне във вещество от паралелния четириизмерен свят, където всичко е различно - други са жабите, дърветата, простете, жените и много-много... други четириизмерни неща. И трябва да кажем, че това друго е много по-мощно не просто защото е по-едро, а защото във всяка частица на четириизмерното вещество е заключено по-голямо количество енергия на времето.

Преминаването към друг, по-висок паралелен свят е чудо, раз­бира се. Но то е достижимо, защото Бог е създал сила, способна да го осъществи. Тя се нарича енергия на свободното време или сила на мисълта.

Колко важно е да владеем мислите си, да ги чистим от налепи­те на вездесъщите призиви на алчния, завистливия или подлия ха­рактер. Когато успеем да заредим със своята мисъл (или с енер­гията на свободното време) баналното триизмерно вещество и чуем желаното прещракване, сигнализиращо за преминаването му в четириизмерно вещество, тогава внезапно ще усетим своята лич­на сила на мисълта. Тогава пред теб - бившия триизмерен човек, ще се отвори новият четириизмерен свят, където може би ще отк­риеш своята нова... четириизмерна любов!

Как обаче триизмерната енергия може да бъде превърната в четириизмерна?

Разбирах, че триизмерната енергия е тетраедрически изкри­вено пространство, в което - за разлика от веществото - време­то тече, а не е заключено. Въпреки това не можех да си предста­вя как времето може да тече в тетраедрически изкривеното прос­транство. Все мислех и мислех, като от време на време прекар­вах длан по плешивината си. Не си го представях образно. Дори ми се стори, че от многобройните почесвания си бях направил мазол на плешивината. И тогава осъзнах, че понеже съм трииз­мерен човек, никога няма да мога да си го представя. За тази цел би трябвало да стана най-малкото четириизмерен, а може би и петизмерен.

Понамръщих се, когато установих, че плешивината ми не мо­же да оправдае своето предназначение като „признак за голям ум".

Съвсем ясно си пред­ставих обаче как чо­век с висока степен на силата на мисълта е способен да „зареди" с мисълта си, тоест с енергията на свобод­ното време, трииз­мерното време, тоест онова, чието течение е ограничено от три­измерно изкривеното пространство. Щом „зареждането" дос­тигне определено ни­во, нещо прещраква и преобразува триизмерните „рамки" на хода на времето в четириизмерни. После станалата вече по-мощна след зареждането енергия на времето тече в новия четири­измерен „коридор", изчезвайки завинаги от триизмерния свят и запълвайки новия четириизмерен.

Тогава си помислих, че хората от по-висшите паралелни све­тове биха могли, ако пожелаят, да „източат" нашия триизмерен свят, като преобразуват триизмерните енергии в своите четири-пет- или шестизмерни светове. Те никога няма да го сторят обаче. защото разбират, че силата на мисълта, способна да прехвър-ля енергиите и веществата от един свят в друг, им е дарена от Бога. А той е създал тези светове и е вдъхнал на хората в тях способността да мислят, като използват енергията на свободното време. Но сигурно чистотата на техните четириизмерни или пе-тизмерни помисли е по-голяма.

Тилът ме засърбя. Стана ми жал за невидимите двуизмерни хора, принудени да живеят в плоския свят. Нямаше как да им изразя съчувствието си, защото не притежавах онази сила на ми­сълта, която би могла да ме прехвърли в техния неприятен свят, който прилича на равна гладка плешивина. А още по-жал ми ста­на за едноизмерните хора, принудени да живеят в една линия, от която им е толкова трудно да слязат. Или... хората на нулевото измерение, които пребивават в една точка - те пък изобщо не мо­гат да се измъкнат. Нещо повече - нямах никакво желание да по­падам там дори от любопитство или съчувствие.

Стори ми се, че едноизмерният свят е създаден, за да претър­пяват там наказанията си онези, които са заменили чистотата и силата на мисълта срещу свръхсит тумбак или клокочеща омра­за. С една дума, този свят е бил създаден като ад. Естествено, едва ли някой умира от желание да се озове там.

- Е-е-ех! - изпъшка Селиверстов, докато се опитваше да пов­дигне плочата, поставена навремето от Миларепа точно на това място.

- Няма да стане! Слаби са ни силиците! - изкоментира Рафаел Юсупов.

- А вие, Рафаел Гаязович, да не би да сте по-силен?! - възмути се от думите му Селиверстов. - Аз за разлика от вас поне се опитах!