В обятията на шамбала

Монахът ме изгледа внимателно със своите тъжни очи и не отговори. С жест ни прикани да се приближим към малкия олтар, където горяха свещи и бяха подредени десетина статуетки, изоб­разяващи божества.

Докато се приближавах, някой ме дръпна за лакътя. Обърнах се - беше Равил.

- Шефе - прошепна той, - внесох под якето си видеокамерата. Искам тайно да снимам.

Аз му кимнах заговорнически.

- А къде е входът към пещерата? - прогърмя басът на Селиверстов.

- Не ти ли е ясно, че входът е преграден от олтара, за да не могат хората да влизат там и да попадат под влиянието на психо-енергийната бариера на пещерата, която според легендата води към Царството на мъртвите - скастри го Юсупов.

- Вече се сетих - отвърна Селиверстов. - Щях да мина и без вашето подсказване.

- Тогава защо питаш?

- Всеки има право да пита?

- На такова свято място е по-добре да се мълчи - с поучителен тон заяви Рафаел Юсупов. - Още повече на място, свързано с мъртвите, защото те обикновено мълчат.

- Аз пък съм жив. А вие, Рафаел Гаязович, като си сложите бялата маска ...

- Хайде без евтини намеци - разсърди той. - Това съвсем не означава...

- Шефе - Равил оглеждаше олтара, -- отзад се вижда стена, изградена от камъни, която прикрива входа към пещерата.

Селиверстов разгледа стената и подхвърли:

- Не само олтарът прегражда входа! Видяхте ли, Рафаел Гая­зович...

Спомних си разказа на непалеца Туктен. Според него пещерата на Миларепа е изградена от огромни каменни плочи, които не могат да повдигнат дори хиляди хора вкупом.

- А къде са каменните плочи? - попитах аз.

- Ето ги. - Монахът посочи лошо осветената част от стената над олтара. В полумрака наистина видях огромна плоча, поставе­на хоризонтално на височина 2,5 метра.

- Може би ще разрешите да снимаме плочата? - обърнах се към него.

- Не, не, не - категорично запротестира той. - Не е разрешено!

- Но защо?

- Шефе, успях да снимам с видеокамерата. Да се надяваме, че е станало - прошепна в ухото ми Равил.

Монахът ни разказа, че квадратната плоча е широка 4 метра и с дебелина 40 сантиметра. Поставена е върху две шлифовани гра­нитни скали, в горната част на които са направени специални пра­воъгълни вдлъбнатини за плочата. Ширината на прохода между скалите е 2,5 метра. Преди 20 години неговият учител построил каменната стена, която прегражда прохода, за да не може хората да влизат вътре в пещерата и да загиват. Пак той наредил олтарът да бъде поставен пред преградната стена.

Приближих се към олтара и наистина видях встрани от него две обработени скали с вдлъбнатини за поставяне на плочата. Тя явно се отличаваше от другите по своята структура и цвета на гранита. Лежеше върху тях неподвижно, сякаш беше напасната идеално. Оп­ределих на око тежестта й - беше някъде около деСет тона.

- А истина ли е, че Миларепа е обработвал плочата на друго място? - обърнах се пак към монаха.

- Да, това място е високо в планината - отговори той.

- Обработвал я е с ръцете си и я е пренесъл тук с помощта на очите си? - подсмихнах се.

- Да, да - закима монахът. - Искам само да добавя, че велики­ят йога Миларепа е направил много такива плочи и ги е пренесъл тук, за да прегради с тях входа към пещерата, която пак той е изградил сам.

- С какво е „направил" пещерата? Пак ли с ръцете?

- Разбира се. С какво друго? - почуди се монахът на моята недосетливост.

- Не е ли разполагал с някакви уреди?

- Не, уреди не е имало.

- Да не би с ръцете си да е направил цял тунел в скалистата почва? - усъмни се Рафаел Юсупов.

- Разбира се - невъзмутимо отговори монахът.

- Да... - избоботи Юсупов, - при това прераждане едва ли ще разберем точния смисъл на израза „работа с ръце". Напълно въз­можно е в следващия живот...

- Разбира се, вие, Рафаел Гаязович, пак няма да го разберете -някъде отстрани подхвърли Селиверстов.

-Защо пък?

- Ами защото не се прераждате твърде сполучливо! - автори­тетно произнесе Селиверстов.

- Несполучливо?! Аз ли не съм сполучлив?

- Да, несполучлив сте!

- Ти да не би да си нещо повече! Да ти имам прераждането...

- Добре де - подаде ръка за помирение Селиверстов, - в този свят всички не сме много сполучливи... нито можем тунели да копаем с ръцете си, нито с очите си да пренасяме плочи. При това положение ще твърдите ли все така, че сме сполучливи? Единственото, което можем, е да вдигнем камък от земята и да го из­ползваме като оръжие на пролетариата. Надявам се, че при след­ващото прераждане ще имаме по-голям късмет.