Размисли за силите на паралелния свят

Отдалечих се в другия край на манастира и се замислих. Може би Миларепа е работил с ръцете си на принципа на филипинските лечители. Една мисъл упорито ми повтаряше, че те влизат по ня­какъв вълшебен начин в човешкото тяло и „работят" там с по­мощта на силите от паралелния четириизмерен свят. Напълно въз­можно е Миларепа също да е използвал силите от паралелния свят, за да обработи камъка.

Почесах се по тила и продължих да анализирам. Искрено вяр­вах, че паралелните светове съществуват, независимо че са неви­дими за нас. Според мен понятието пространство не означава са­мо разстоянието от оградата до плевнята, а е основа на мирозда­нието. Различните изкривявания на пространството създават раз­лични вещества и енергии. Всичко, което виждаме около себе си, всъщност е изкривено пространство. Напълно ясно съзнавах, че многообразието на вариантите може да е безкрайно. Но същевре­менно разбирах, че Създателят не е дал възможност на простран­ството да се изкривява хаотично. Той го е групирал според харак­тера на изкривяването. Изкривеното пространство от типа триъ­гълник (като обемна фигура - тетраедър) е създало триимерния свят, в който живеем, а изкривеното пространство от типа чети­риъгълник (като обемна фигура - октаедър) е създало четириизмерния свят и т.н.

Ние, триизмерните хора, виждаме само триизмерната котка, триизмерната жена, триизмерния завистник и не се досещаме, че те - и котката, и жената, и завистникът - могат да бъдат и четириизмерни! Пространството е странна субстанция - то е многоли-ко. Достатъчно е само да се промени типът изкривяване от триъ­гълник на четириъгълник и изведнъж всичко наоколо ще стане различно. Ще се появи един нов свят и пред вас, скъпи читатели, ще изникнат нови лица, само дето ще бъдат четириизмерни. Мо­же би сред тях ще намерите своята нова четириизмерна любов.

Струва си да ви напомня нещо от вече написаното. А именно, че триизмерното вещество изглежда е триъгълно изкривено прос­транство, където времето е спряно (или почти спряно!). Цялото разнообразие на веществата се определя от различието на ъглите в триъгълника. Триизмерната енергия е триъгълно изкривено прос­транство, в което времето тече. Всички варианти на видовете енер­гия също се определят от разликите в ъглите на триъгълниците. Сигурно разбирате, че същата логика може да се приложи и спря­мо четириъгълно изкривеното пространство, петоъгълно изкри­веното и т.н.

Естествено, трудно ни е да си представим, че веществото от паралелния свят е невидимо и ние сякаш преминаваме през него. Уверявам ви, скъпи читатели, че е точно така, понеже веществото е празно пространство. Ако образно си представим, че ядрото на атома е равно по-големина на грахово зърно, то електронът ще лети на разстояние 5 километра. На подобно разстояние ние, прос­тете, изобщо няма да забележим граховото зърно. А и твърдостта на камъка или елмаза зависи не от плътността на неговото вещес­тво, а от типа изкривяване на загадъчната субстанция, наречена пространство.

Струва ми се освен това, че Създателят е предвидил и възмож­ността да се преминава от един паралелен свят в друг. По прин­цип това би трябвало да става лесно. Например, ако триъгъл­но изкривеното пространство се превърне в четириъгълно или обратното. Само че на све­та трябва да съществува сила, способна да го осъществи! Каква би трябвало да е тя?

Разбира се, не мога да зная с точност, защото не съм Бог, а само дребничък, висок едва 1,80 м триизмерен човек. Имам обаче правото да се досещам и да правя предположения. Например: силата, която е способна да променя типа изкривяване на пространството или, казано с други думи, да ни прехвърля от един свят в друг, е силата на мисълта. Струва ми се, че мисълта се нами­ра извън пространството, и съм убеден, че тя се състои от също толкова значима субстанция, колкото и пространството.

В такъв случай от каква субстанция се състои мисълта?

Не мога да твърдя със сигурност и нищо не мога да докажа, но според мен мисълта е съставена от енергията на времето. Защото само времето може да повлияе върху пространството. Единствено то определя дали триизмерно изкривеното пространство да е ве­щество (ако времето е спряно) или енергия (ако тече). Все пак смя­там, че мисълта е не просто време, свързано с пространството, а е свободно време, тоест свободната енергия на времето, която жи­вее извън пространството по свои собствени закони в прекрасния свят на мислите - света на времето. Ненапразно най-дълбокият сми­съл на изключително мъдрите източни религии се свежда до това, че Бог е преди всичко време и че главната мандала на света е Кала-чакра - мандалата на времето, по аналогия с която е построен Гра­дът на боговете със сияещия над него свещен Кайлас.

Отново се почесах по тила и с неприятно чувство установих, че в горната му част има плешивина. Представих си, че силата на мисълта или... силата на свободното време е способна да прех­върля веществата и енергиите от един свят в друг. Тя въздейства пряко само върху определените от Бог пет първични елемента -огън, вода, вятър, земя и човек. Докато за останалите природни създания този закон не важи.

Ако силата на мисълта прехвърли в някакъв паралелен свят което и да е природно създание - котка, дърво или завистник, то това творение ще изчезне в безкрайната далечина на другия свят. То ще се разпадне и няма да се сглоби наново в друга котка, дърво или... И само човек с Чиста душа (а не завистник!)... или вода... или огън... или вятър... или земя няма да се разпаднат в другия паралелен свят, няма да се слеят с безкрайността му, а грациозно ще се съберат и ще се изправят пред паралелните хора или пара­лелната вода... или паралелния огън... или паралелния вятър... или паралелната земя в нов паралелен облик. Със своята поява те ще затвърдят силата на мисълта, в която (ех, колко е важно!) главен постулат е чистотата на помислите.

Шефе! Рафаел Гаязович съвсем ме довърши! Обиди ме зара­ди думата прерожденец! - чух гласа на Селиверстов.

- Стига сте се заяждали! Оставете ме да помисля още малко.

Сега вече можех да си представя, че Миларепа е изсичал от скалите огромни плочи и дори е направил тунел с ръцете си. Той е прехвърлял веществото, което е обкръжавало мисловния образ на плочата или на почвата вътре в предполагаемия тунел, към чет­въртото измерение, където то безследно е изчезвало, и е оставял в триизмерния свят плочата или тунела.

Миларепа е знаел, че Бог го е надарил със сила на мисълта от много висока степен, с помощта на която е могъл да превърне триизмерното вещество в четириизмерно. Той е разбирал, че ми­сълта е енергия на свободното време. Затова с помощта на ми­сълта е въздействал върху една от двете главни съставки на ми­розданието - времето, а другата е пространството. Той е изпол­звал енергията на времето... чрез своята мисъл. Как е ставало това?