В обятията на Шамбала
Изтегляне 1.98 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Непризнатите преброявания в историята на българската статистика
| КОЛКО ПИРАМИДИ ИМА ТУК Скоро пред нас се разкри гледката на цяла група подобни на пирамида конструкции, разположени по на юг от Кайлас. — Колко пирамиди има тук! — възкликна Равил. — Усещането е, че се наслагват една върху друга. Прилича на пирамидален конгломерат. Между другото, тази група подобни на пирамида конструкции е разположена на по-голямо разстояние от Кайлас, отколкото групата, която току-що скицирах. — Изглежда са много древни пирамиди, на доста места личат разрушения — въздъхна Равил. — Какво многообразие на формите обаче! Нито една… — Хайде да скицираме и снимаме! Скоро ще се стъмни — прекъснах го аз. — Ти снимай с фотоапарата и видеокамерата, а аз ще пообиколя наоколо. Разделихме се и аз потърсих по-удобни места, откъдето направих първите скици. Забелязах, че появилите се кълбовидни облаци започнаха да хвърлят черни сенки върху онези подобни на пирамиди конструкции, които вече бях скицирал. Едва ли трябваше да очаквам, че снимките и видеофилмът ще се отличават с високо качество. Фото и видео техниката трудно пробиват през мрака на високопланинските сенки, докато човешкото око е способно да го стори и да улови поредицата детайли на необикновените планини. Най-интересна ми се стори една странна конструкция, която бях отбелязал в експедиционния си дневник под № 92. Нейните широки 42 стъпала се изкачваха нагоре и завършваха с триъгълен „покрив“. Интересно, какво би могло да означава пространство, изкривено по такъв необичаен начин? Какво ли вещество са създавали древните хора, щом са изкривявали пространството в подобна форма и са спирали в него времето? Ако са създавали някаква молекула, защо е с такива гигантски размери? Нима първоначално молекулите са имали подобни на пирамида форми и са се различавали една от друга по вида изкривено пространство? Въпросите застрашително се множаха, без обаче да намират отговори. От ляво, на запад от № 92, се виждаха две пирамидални конструкции — 89 и 90, между които се извисяваше обикновен тибетски хълм с неестествено остър връх. Пирамидалната конструкция № 89 беше доста разрушена, но и там достатъчно ясно личаха стъпала. На горната й площадка се виждаха постройки, които може би бяха предаватели на непознати нам видове енергии. № 90 беше стъпаловидна двустранна пирамида с ясно очертан централен отвор на горното стъпало. КОМИНЪТ Най-силно впечатление ми направи един обикновен хълм с неестествено остър връх. За да го разгледам по-добре, се изкачих на съседното възвишение и оттам ясно видях, че на върха му стърчи цилиндричен комин. — Равил! Ела насам! Донеси видеокамерата и бинокъла! Равил се приближи и аз му посочих комина: — Според теб какво е това? — Прилича на грамада — продума той. — Понякога местните жители или туристите отбелязват планинските пътеки с каменни грамади. — Грамада, висока колкото три-четириетажна сграда. Как се издига подобно чудо? Ами че тя ще се срути! — Да, така е — съгласи се Равил. — Имам усещането, че този гладък цилиндър е изрязан от цял камък, занесен е на върха и е поставен там по същия начин, както са били пренесени и поставени каменните великани на Великденските острови или са били изграждани египетските пирамиди. — Прилича на цилиндър. Сякаш е фар… 43 — Но без прозорци и врати. — Интересно, какво ли е предназначението му? Имам идея. А ти? — И аз също — Равил сведе глава. Замълчахме. Изпълваше ме все по-голяма вяра, че всички тези така наречени конструкции, които разглеждахме, снимахме и скицирахме, не са резултат от чудноватата работа на вятъра и водата. Че са били създадени в древни времена — твърде контрастно се открояваха те на фона на естествените тибетски хълмове. А и се усещаше известна последователност, съзнателно и целенасочено планиране, за жалост неразбираемо за нас. Ясно беше само, че са архаични и само руините напомняха за някогашната красота на Града на боговете. Замислих се за методите, прилаганите при изграждането на тези гигантски съоръжения. Изглеждаше така, сякаш естествените планини са били обработвани, а огромните скални блокове са подреждани, за да образуват строго определена конструкция. Как е ставало това? И с каква цел? Не знаех. Отново разгледах комина с бинокъл. — Равил, върху него има някакъв клюн. Любопитно ми е накъде сочи? Дай да определим с компаса по картата! След като пет минути въртяхме компаса и двамата едновременно възкликнахме: — Сочи към Малкия Кайлас! Ненапразно Тату спомена, че той не отстъпва по значение на Големия Кайлас. Изтегляне 1.98 Mb. Сподели с приятели:
|