В обятията на Шамбала
КАКВО ИМА НА ДЪНОТО НА УРВАТА
Изтегляне 1.98 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Непризнатите преброявания в историята на българската статистика
| КАКВО ИМА НА ДЪНОТО НА УРВАТА След около два километра отново поставихме статива на видеокамерата и погледнахме през окуляра. Дъното на урвата се виждаше сравнително добре, макар и замъглено. Както и предполагах, там имаше три пирамиди, но освен тях изпъкваха и две разклонения от самата планина. Западната верига завършваше с нещо подобно на огромен каменен стълб, на чийто връх личеше малка пирамида. Източното разклонение беше по-дълго — приблизително около 2–3 километра. Намерих плосък камък и като се разположих върху него, започнах да скицирам. Разбира се, рисувах доста схематично и понякога добавях онези участъци, които бяха покрити със сняг, бяха разрушени или не се виждаха достатъчно отчетливо заради мъглата. 40 Естествено, можех да сгреша и да сметна някое планинско възвишение с правилна форма за пирамида, но се кълна, че никога и никъде не съм фантазирал. А и нямаше смисъл — Градът на боговете и без друго беше пълен с чудеса. Направи ми впечатление един по-особен участък — нещо като тераса, върху която се издигаха две стъпаловидни пирамиди. Едната — по-малката, която обозначих с № 100, имаше срязан връх и две вертикално срязани страни. Другата — №99, завършваше с остър връх и имаше четири страни. Малко по на югоизток на друга, по-ниско разположена тераса, се издигаше още една пирамида — № 101, която завършваше с обемиста цилиндрична издатина. Внимателно огледах западното и източното разклонение на Кайлас. — Равил! Тату ни спомена за два Кайласа — Голям и Малък. Помниш ли? — Помня, разбира се. Вече от доста време търся Малкия Кайлас — съсредоточено сбърчи вежди Равил. — По думите на Тату Малкият Кайлас се намира на висока каменна издатина от западната страна на Големия Кайлас и представлява малка, но ясно забележима пирамида. Тату спомена също, че ролята на Малкия Кайлас не е по-незначителна от тази на Големия. — Аз също се учудих тогава — подкрепи ме Равил. — Погледни към западното разклонение с цилиндричната издатина, която завършва с пирамида. Според мен това е Малкият Кайлас. Вярно е, че сме далеч. Хайде да се приближим и да проверим дали е така. Направих схемата на Малкия Кайлас — № 4, и на Големия Кайлас — №98. Източното разклонение на Големия Кайлас — № 103 имаше извита форма и се намираше на същото ниво, на каквото беше и предполагаемият Малък Кайлас. Любопитното беше, че върху това разклонение също се забелязваше вертикална бразда — № 102, идентична на централната бразда на Големия Кайлас. Пак бразда! Тя пък за какво е? Какво ли разделя тук? Докато разглеждах източното разклонение, забелязах периферна издатина — № 104, и дълго я разглеждах през визьора на 41 видеокамерата и с бинокъл. В нея се таеше нещо зловещо. Може би точно това беше Секирата на кармата, за която пишеше Ангарика Говинда? Разглеждах още няколко минути източното разклонение на Големия Кайлас. Чувството на вътрешна тревога, което необяснимо как ме овладя, постепенно прерасна в страх. Опитах се да го превъзмогна и започнах да скицирам източното разклонение на Големия Кайлас. Тогава дори и не подозирах, че рисувам обратната страна на Огледалото на царя на смъртта Яма. Щом приключих, с бърз ход се насочихме на северозапад. Свещената планина ту се скриваше зад хълмовете, ту отново се появяваше, като всеки път ни поразяваше със своето величие. Изтегляне 1.98 Mb. Сподели с приятели:
|