39
Вгледах се настървено в
заснежения превал и вече, без да се учудвам, открих там конструкция, която приличаше на малка пирамида с абсолютно правилна форма и две стъпала. На
върха й имаше образувание, което от запад беше покрито със сняг и стоеше върху някакъв чист бял квадрат, ограничен от черна зигзагообразна линия. Дълго оглеждах белия квадрат, но не можах да разбера какво представлява —
приличаше на сняг, но вътре в квадрата той беше по- бял. Защо? Не ми беше ясно.
— Пирамидата е доста далече. Оттук има поне няколко десетки километра. Детайлите не се виждат. Белият квадрат е много интересен
— промърморих си под носа.
— Пирамидата не е чак толкова малка. Големината й е почти като Хеопсовата, само че ние я гледаме отдалеч — надзърна през окуляра Равил. — Но сред тибетските гиганти тя наистина изглежда малка. Шефе, защо според теб им е притрябвало да издигат тук толкова грамадни пирамиди? Какъв е смисълът? Обърни се, погледни към Кайлас! Та това направо е пирамидален колос. Супер-пирамида!
— Не знам, Равил, но усещам, че този град е бил издигнат от древните с някаква много важна и величествена цел.
Известно време стояхме мълчаливо, след което предложих:
— Хайде да се изкачим още по-нагоре. Ще ми се да разгледам по-добре самото дъно на урвата. Може би и там има пирамиди.
Само че вече се смрачава, а се появи и лека мъгла. Да побързаме!
Сподели с приятели: