В обятията на Шамбала

213
Изглежда те също владеят силата на мисълта и знаят заклинания, с помощта на които им се удава да направят горе-долу това, което е правил Миларепа-йога. Именно по време на медитация лечителят „рисува“ мисловния образ на своята ръка, с която трябва да проникне в човешкото тяло. После „рисува“ и пространството около ръката, в което ще „работи“. Ширината на това пространство е познато само на него. Той знае също, че мисловното пространство трябва да се премества заедно с ръката му.
В това мисловно пространство се разиграват основните събития.
Той концентрира силата на мисълта си точно в пространството около своята ръка. Може би разбира, че неговата мисъл е енергия на свободното време, може би не. Според мен обаче той изпълва триизмерното вещество на мисловното пространство с енергия на времето. Концентрирайки се все повече и произнасяйки заклинанията наум, той пълни с тази енергия веществото около ръката си, докато във възбуденото му подсъзнание не се чуе жадуваното прещракване,
което маркира преминаването на тетраедрически изкривената материя в октаедрически изкривена. С една дума, след прещракването триизмерната материя се превръща в четириизмерна само в очертаното чрез мисълта пространство около ръката. После лечителят смело вкарва ръката си в човешкото тяло и тя свободно преминава през него. Той разбира, че е извършил чудо и то благодарение на своята собствена сила на мисълта. Вдига очи към небето и произнася наум: „Благодаря ти. Боже! Благодаря ти, че ме дари със силата на мисълта! Че в главата ми неизвестно откъде изплува това изпълнено със страст заклинание и се появи призивът да лекувам хората, като вкарвам в телата им ръката си, за да «напипам болестта» и да я извлека от тях.“
Лечителят знае, че заклинанието е предадено лично и само на него. Че няма право да разкрива тайната, защото така му е наредил свръхчовекът. Ако го каже някому, веднага ще умре. Трудно му е да осъзнае кой е този свръхчовек, но чувства, че той присъства незримо в него самия — в мъничкия филипински човечец с невзрачна фигура,
който по негова воля е станал лечител. И само понякога дълбоко в душата му, като ярък сноп светлина, се появява мисълта, че той,
лечителят, е нещо като „изложбен експонат“. Задачата му е да демонстрира силата на мисълта, която все още не може да бъде

214
поверена на човечеството заради злобните, завистливите, алчните и подлите хора, които не дават възможност на другите да осъзнаят напълно смисъла на красивия, страстен и дразнещ въображението символ — Чистата душа.
Съмнявам се, че той знае нещо за четириизмерната материя,
която създава със своята сила на мисълта в очертаното около ръката му пространство. Той знае обаче, че именно това пространство дава свобода на ръката му „да прониква навсякъде“. Той сигурно се чуди на своите способности, а после, след като излезе от състоянието на медитация или транс, хвърля поглед към бедните филипински колиби и още повече се чуди защо Бог не е дал на всички останали хора,
бездарно съществуващи в тях, способността да използват силата на мисълта. С нейна помощ те биха могли да правят чудеса и да превърнат живота си в истинско вълшебство. Лечителят естествено не знае, че ако на хората, които хранят свинете си близо до бамбуковата колиба, им се разреши да използват на воля силата на мисълта, то повечето от тях ще се превърнат в демони и ще се унищожават един друг в угода на долнопробните си стремежи. О, колко вода трябва да изтече, докато хората започнат да живеят с кристално светли мисли в душите си.
Размърдах се на пейката, като се опитах да се отърва от тъжните мисли, и отново потънах в света на филипинските лечители. По принцип разбирах, че ръката му, „облечена в зона“, в която триизмерното вещество се превръща в четириизмерно, може безпрепятствено да влезе в тялото на човека. Изглежда процесът на преминаване на триизмерното вещество в четириизмерно се извършва мигновено. Затова накъдето и да посегне той вътре в тялото на болния, тъканите и органите му, намиращи се в зоната около ръката му, моментално стават четириизмерни. Зоната, която лечителят е
„заредил“ с енергия на свободното време, действа безотказно.
Изглежда зоната има малка ширина. Поне в документалните филми за филипинските феномени не се вижда около ръцете им широка прозрачна ивица.
Пак погледнах към каменната плоча на Миларепа. Внезапно ме обзеха съмнения. „Нещо не е така! — възкликнах наум. — Нещо не пасва! Когато разсъждавах за евентуалния механизъм на «работа» на
Миларепа-йога, излизаше, че той е прехвърлял триизмерната почва от

215
мисловния образ на тунела в четириизмерния свят, където тази почва е изчезвала в безкрайните далнини на паралелния свят. Тогава защо тъканите на човека, които лечителят също прехвърля в паралелния четириизмерен свят, не изчезват?“
Отново се почесах по плешивината. Нейната двуизмерна полирана повърхност ми беше неприятна. Мисловният ми апарат се напрегна и почти изправен, си казах: „Петте елемента! Само петте елемента — водата, огънят, вятърът, земята и човекът, могат да преминават от един свят в друг и да се връщат обратно. Всичко друго остава там, след като бъде прехвърлено в паралелния свят. Само петте елемента се връщат обратно! Затова тъканите на човешкото тяло,
прехвърлени от лечителя в друго пространствено измерение, могат да се върнат обратно в нашия свят, където живеем и… боледуваме.“
Главата ми клюмна от умора. Мислите ми течаха плавно и спокойно. Всичко се подреждаше в една обща система. Вече разбирах,
че енергията на свободното време, тоест силата на мисълта, може да действа в зоната около ръката на хилъра, като за миг изпълва триизмерните тъкани на болния и след прещракването променя качественото им състояние в четириизмерна материя. После,
следвайки ръката на хилъра, „зоната“ се премества и прехвърля нови тъкани на болния в четириизмерното състояние. Докато тъканите,
напуснали влиянието на „зоната“, с обратно прещракване се връщат в триизмерното състояние. Този процес — прехвърлянето на материята от триизмерния в четириизмерния свят и обратно — се извършва мигновено.
Съмнявам се, разбира се, че тези краткотрайни преминавания от единия свят в другия са под съзнателния контрол на лечителя.
Известно е, че в подобни моменти той почти изключва своето съзнание. Някакъв създаден от Бога механизъм, намиращ се в подсъзнанието, ръководи този процес, като засилва или намалява зареждането на „зоната“ с енергията на свободното време. О, колко загадки се крият още в баналното на пръв поглед понятие време!
Спомних си, че по някое време лечителят извлича с ръката си от човешкото тяло някакво парченце месо. Какво е то? Очевидно е болестотворният агент. Предполагам, че лечителят „вижда“ болните участъци точно в четвъртото измерение, където те сигурно излъчват

216
особена светлина и се възприемат от него с подсъзнанието му, в което той е потопен.
Обаче тогава остава, образно казано, „дупка“ или дефект на мястото на премахнатия болен орган. Но човешкият организъм не търпи вътре в себе си „дупки“. Това ми е известно като хирург.
„Дупката“ (или дефектът) задължително трябва да бъде запълнена —
най-добре с регенерирала здрава тъкан, в най-лошия — с шев.
Познавам неколцина хора, които са се лекували при филипинските лечители. Те нямаха никакви белези от шевове по тялото си, а един хирург — повярвайте — винаги би ги различил. Следователно,
вадейки болестотворната телесна част, лечителят веднага „зашива дупката“, останала на това място, с нормална здрава тъкан, без да прави шев. Как става това?
Замисляйки се над тази тема, усетих такова напрежение, че инстинктивно се изправих от пейката, където седях.

Изтегляне 1.98 Mb.

Сподели с приятели: