СЪЗЕРЦАВАЙТЕ С ЛЮБОВ ДОМА НА ЩАСТЛИВИЯ КАМЪК

76
— Някои се превръщат в старци, а други — не — незабележимо се усмихна монахът. — Зависи от човека. Едни намират в него велико щастие, други — смъртта си…
В този миг сякаш наяве усетих значимостта на човешките мисли и дори започнах да се страхувам някоя гадничка мисъл да не посети съзнанието ми. В Града на боговете всичко беше необичайно и изострено — тук човешката мисъл сякаш беше кацнала върху острието на нож и съвсем лесно можеше да се наклони в една или друга посока — към великото щастие или фаталния край.
— Какво означава велико щастие — да попаднеш в чудния свят на Шамбала?
— Не зная, още не съм чел — простодушно отвърна монахът. —
Зная само, че върху една от стените на Каменния дом има голям квадратен отвор, прикрит от вътрешната страна с плоча. Както и няколко по-малки. Към тях обаче човек не бива да се приближава.
Стори ли го, ще го застигне Божието наказание.
— Портата към Шамбала… — замечтано промълвих аз. — Ако знаехме заклинанието, тя би могла и да се отвори.
— Споменавали са ми за него. Но никой не може да го произнесе, докато Бог не му разреши. Бог дава тази възможност само на изключителни хора, за да влязат в Дома на щастливия камък и да видят с очите си какво е велико и вечно щастие.
След минута мълчание попитах:
— Били ли сте в Долината на смъртта?
— Не, не съм.
— Но навярно сте чувал за двата камъка, нали до тях протича съдът на съвестта на царя на смъртта Яма?
— Поназнайвам нещо, но слабо.
Монахът замълча, после вдигна ръка към Гомпо-Панг и Дома на щастливия камък и каза:
— Всеки поклонник свежда глава пред тях.
И отново замлъкна. След минута-две тихо произнесе:
— Има и трети монумент, пред който поклонниците задължително свеждат глава. Намира се на петнайсет километра от тук, в северна посока. Наричаме го пиковете Тшела Намсум.
— Пикове ли?

77
— Да, планински върхове. Те са два, абсолютно еднакви и плоски, свързани помежду си. И олицетворяват силата.
— Силата ли?
Монахът внезапно извади от джоба си парче хляб и започна да го размачква. Постепенно оформи пирамидка, а после и конус.
— Какво е това? — запита го Равил.
— Свещена форма — отвърна той.
Сбогувахме се. На изпроводяк монахът подхвърли след нас: —
Съзерцавайте с любов Дома на щастливия камък.
[1]
Между другото този феномен се потвърди чрез изучаването на човешката аура с апарата на Коротков.
↑

78

Изтегляне 1.98 Mb.

Сподели с приятели: