В периода от месечна възраст до годишна възраст детето по природа е недоверчиво и подозрително към непознатите, докато не ги огледа
Изтегляне 43.5 Kb.
|
| Дозиране на непознатото
В квартала, в който живия, на гости на баба си В. идва 25 месечния Иван – много свито дете и щом ме видя скри лицето си в тялото на своята баба. Всеки мой опит за сближаване с Иван бе неуспешен. Един ден по-късно, малкият събираше паднали листа от дърветата, а баба му го наглеждаше. Вървейки заедно с тях, се опитах да установя контакт с Иван отново. Приятелското отношение на баба му донякъде ми помогна. Когато му казах, че го помня като много мъничко бебе, той вече ме слушаше усмихнат и не се дърпаше, и криеше както преди. След няколко часа го срещнах на улицата с баба си и му дадох шоколад и той си взе. Дадох му още едно голямо парче от шоколада и когато си тръгнах той не отделяше поглед от мен, докато не завих зад ъгъла. Така постепенно на малки дози се сближихме и вече не се страхува от мен. Кърмачето не винаги се страхува еднакво силно. Ако настъпи нова ситуация или ново лице се яви на сцената и кърмачето не е претоварено от тази случка, а може да остане на ръба на действието, то ще го посрещне с една смесица от страх и любопитство. Така се получава например, когато майката вози кърмачето в количката за покупки в супермаркета. Кърмачето иска да пипа по лавиците със стоки, да докосва дрехите и палтата на други купувачи или да се закача с тях на опашката на касата. Чак когато някой купувач се приближи прекалено бързо, с широко отворени очи и ядосан глас, любопитството може да премине в страх. Сближаването трябва да става постепенно. По същия начин трябва да действа по-късно и малкото дете, когато се срещне с непознати ситуации. При удобен случай човек може да наблюдава как детето се доближава с много малки стъпки в зависимост от това, дали се касае за напълно чужда, непозната, позната или отблизо позната ситуация. Дори и зад страха на кърмачето още се крие любопитството към новото и може бързо да се покаже отново. Това означава, че кърмачето ще се страхува по-малко, ако при срещи с нещо ново може да участва в определянето на темпа и вида на сближаването. При това трябва да се взема предвид както неговото любопитство, така и всички сигнали, с които то се опитва да забавя действието. Кърмачетата прилагат определени активни начини на действие при запознаване с непознати неща. Те вземат предмети в ръка, хвърлят ги и отново ги вземат, въртят ги и ги разглеждат от различни страни, опитват ги, възпроизвеждат шумове с тях, пробват да ги употребят като инструменти и така опитват да обхванат предмета с различни сетивни канали. След това отново и отново повтарят процеса. На възрастните този начин за събиране на сведения може да изглежда монотонен и обстоятелствен. Той показва как кърмачето трябва да започне да опознава околната си среда с най-прости средства и колко висока е степента на новост и непознатост на всички неща в началото на живота. Чрез свързване на различните сетивни дразнения – слух, зрение, докосване – в едно общо впечатление един нов предмет се закрепва по-задълбочено в представите на детето. Този процес помага на детето да се чувства самото то свързано с нещата и да ги усвои. Изтегляне 43.5 Kb. Сподели с приятели:
|