В периода от месечна възраст до годишна възраст детето по природа е недоверчиво и подозрително към непознатите, докато не ги огледа
Изтегляне 43.5 Kb.
|
| Страх от непознати и ксенофобия
Малката Михаела, до навършването на 3 год. възраст странеше от всички, които не са от семейството. Майка й Б. е общителна и често се среща с различни хора, но Михаела не допускаше никого до личното си пространство. Любознателна е и приказлива, говореше, но да я доближиш беше пълен абсурд. Веднага след като тръгна на детска градина, една вечер поисках да я прегърна и тя позволи. Това показва, че беше свикнала с мен. При всичко ново, с което се среща кърмачето, то трябва да разчита на обратната връзка с майката или друг близък му човек. То се уверява чрез израза на лицето й, тембъра на гласа и езика на тялото й, дали срещата с непознатото носи опасност или не. В зависимост от това, какъв е резултатът на този интуитивен изпит, кърмачето реагира по-скоро любопитно или боязливо. Обратната връзка има две значения. Най-напред кърмачето набира информация, за да може по-добре да прецени реалността: “Майката има опит, тя знае…”. Кърмачето иска обаче чрез обратната връзка да стане по-наясно и със своите собствени чувства: “Страх ли ме е или желая новото? Кое чувство преобладава?” При раздвоението между любопитството и страха чувството на майката може да натежи на кантара. Накрая обаче решението на детето има само много индиректно общо с действителната ситуация. Така майката притежава едно немалко влияние върху изживяването и реакциите на кърмачето и като привлича вниманието му върху действителни опасности, и като му предава своята интуиция. Реална е опасността чувствата на кърмачето да бъдат манипулирани чрез чувствата на майката. Такава манипулация обаче е неизбежна! Защото чувствата на кърмачето са още изразено многозначни. Без помощта на майката или друго близко стоящо лице детето не може да постигне свои отношения и нагласи. Чувствата, които показва детето, трябва първо да бъдат “калибрирани”. Не може да се каже, че детето няма собствени чувства. Но на него му липсват идеи, как въз основа на тези чувства може да бъде разбрана и решена дадена ситуация. Майката или бащата не могат да не тълкуват неясното и опитващо изразяване на чувствата на детето. Всяка майка, всеки баща и всеки близък на детето притежават разработени модели, с които те реагират на нещо непознато, например пристигането на лице, което не се е обадило предварително или не е поканено, на чужда миризма, на нова рецепта за готвене, друга посока за разходка, друг сапун, необичайна промяна на поведението. Детето възприема тези модели в присъствието на родителите си за собствена ориентация, както и определен базисен начин на поведение, който прилага при появата на нещо ново и непознато. Докато засегнатите не забелязват нищо, еднаквото поведение на дете и родители може да бъде фрапиращо за един чужд наблюдател. Базисни начини на поведение и представи, които по-късно в живота определят кое е познато или непознато, по този начин се оформят рано. Не трябва обаче да се изхожда от това, че този ранен опит ще предопределя напълно живота по-късно. Със своите приятели в детската градина и училището, а и в клубовете и на работното място порастващото дете има възможност да преосмисли своето поведение. Страхът на кърмачето от непознати е зависим още и от културни влияния. Кърмачета, за които се е грижило едно лице, се страхуват от непознати повече, отколкото кърмачета, за които са се грижили повече лица. Деца, които са възпитавани в групи, също се страхуват по-малко. В тукашното общество съществува предубеждението, че деца, които отрано са възпитавани в малки групи и от повече хора, рискуват да получат характерни недостатъци. Тясната връзка на детето с отделен човек се смята за по-добра. Хората знаят, че може да се появи страх от непознати, но се примиряват с това. Има родители, които регистрират с удоволствие, колко рано е започнало да се страхува от непознати собственото им дете. Не е далеч от истината съмнението, че тукашното общество смята силните едностранни връзки за опора на колективния живот. Кърмачетата, за които са се грижили отделни хора, като възрастни могат да имат по-силни, по здрави чувства. По-лесно могат да изградят една ясна еднозначна самоличност. Те разполагат с едно по-добро чувство за сигурност. Те разполагат с едно по-добро чувство за сигурност. Но още при въпроса за сигурността трябва да съществува съмнението дали едно кърмаче, което е възпитавано от повече хора, няма също да получи сигурност, ако е налице предпоставката те да принадлежат едни към други и да останат заедно. Без съмнение деца, които са възпитавани от повече хора в групи, не достигат такава висока степен на индивидуалните връзки като другите деца. Те обаче притежават други качества. Ангажират се по-силно с правилата на една група и със стойностните представи на обществото и се ориентират по-силно към тях. Човек може да отиде и по-нататък и критично да попита дали тесните индивидуални връзки благоприятстват страха от непознатото. Тук трябва да отговорим отрицателно. Детето ще развие антипатия срещу непознати само когато неговите майка или баща се държат отблъскващо спрямо непознати или ако между родители и дете има сигурни връзки. Докато едно дете може да се ориентира във връзките, които му дават сигурност и му внушават доверие към колоната му среда, дотогава то ще допуска до себе си непознатото с любопитство и интерес. Изтегляне 43.5 Kb. Сподели с приятели:
|