Фондът за лечение най-накрая придвижи молбите на 40 деца

СЗО очаква Зика по Черноморието

Вирусът Зика това лято може да достигне Европа, а сред най-застрашените райони е черноморското крайбрежие, предупреди Световната здравна организация. Все пак вероятността от епидемично разпространение е "от ниска до умерена" се казва в съобщението, цитирано от Би Би Си. Най-застрашени са районите, където комарите Aedes може да разпространяват вируси. Сред тях СЗО сочи Черноморското крайбрежие на Русия и Грузия и португалския остров Мадейра. Страните със среден риск включват Франция, Испания, Италия и Гърция. Експертите от СЗО казват, че рисковете са по-високи в късната пролет и през лятото, когато комарите са по-активни. Проф. Джими Уитуърт от лондонския Колеж по хигиена и тропическа медицина предупреждава, че рискът Зика да плъзне в Европа е реален и призова летуващите да се вслушват в здравните съвети.

"Трябва да се избягва ненужното събиране на вода в жилищата - например под саксиите с цветя, във вази, които дълго време не се използват, или да речем в кофи или лейки на балкона или в градината, които събират дъждовна вода. Също така е препоръчително да се използват химически препарати като BTI под формата на таблетки, които убиват ларвите", коментира "Дойче веле".

За 1-и път у нас: модерни антибиотици безсилни при тежки инфекции

Рязко увеличение на устойчивостта на микроби, причинители на вътреболнични инфекции, към модерни антибиотици е отчетено през 2015 г. За първи път резистентността към антибиотиците от групата на карбапенемите става проблем и у нас, след като повечето европейски страни алармират за това от 3 г.

Това съобщи за "24 часа" проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести и национален консултант по микробиология. Тревожните данни бяха обсъдени на 14-ия конгрес по клинична микробиология в София тези дни.

Карбапенемите са сравнително нови антибиотици, въведени преди 10-ина години като средство срещу резистентността на микроорганизмите към по-старите антибиотици -основно от групите на цефалоспорилите и пеницилините. Преди 5 г. обаче резистентността към тях, докладвана от различни европейски страни, също започва да расте стремително.

В тази ситуация лечението на вътреболничните инфекции се затруднява много силно, тъй като трябва да се търсят малкото алтернативи сред по-старите антибиотици, чиито цени са по-високи, обяснява проф. Кантарджиев. Част от тях са и токсични за бъбреците.

Висока остава резистентността към цефалоспорини 3-а генерация и пеницилини.

За преодоляване на увеличената резистентност трябва да се изработи национална програма и нова стратегия за антибиотично лечение, съветват микробиолозите. На места е нужно и обучение на болничните микробиолози. Не трябва да се допускат никакви компромиси с инструкциите за дезинфекция в болниците. Като цяло антибиотичното лечение трябва да се обърне към по-старите медикаменти, които бяха изключени от масово приложение в последните години и резистентността към тях е спаднала.

При хоспитализиран пациент с тежка инфекция трябва да се спазват строги мерки за ограничаване на разпространението на резистентните щамове бактерии, напомня проф. Кантарджиев. Първото правило е пациентът да бъде изолиран сам в стая. Обслужващите го сестри, санитари, лекари трябва да сменят престилките и ръкавиците си след контакт с него. Кожата на пациента трябва да се дезинфекцира, тъй като причинителят се заселва по нея и след преглед например лекарят може да "изнесе" инфекцията с ръцете си. Антибиограмата е задължителна.

Всяка уроинфекция, възникнала 15 дни след изписване от болница, е вътреболнична инфекция. Същото важи и за инфекция, появила се до 30 дни след оперативна процедура и до 1 г. след поставяне на имплант. Тогава пациентът не бива да ходи при джипито си и да се лекува с антибиотик от аптеката, а в болницата, където е лекуван, казва проф. Кантарджиев.