Ваксина против стрес, Синелников
глас, го има в моето подсъзнание.“
Изтегляне 1.43 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Възлюби-своята-болест-Валерий Синелников
| глас, го има в моето подсъзнание.“ Именно сега то е готово да се разкрие. Спомням си един случай от моя живот от преди няколко години. Беше през зимата. Наваля много сняг и цялото семейство решихме да отидем в планината, за да се пързаляме с шейни. За свой срам трябва да си призная, че за тези трийсет и пет години, откакто живея в Крим, нито веднъж не бях посещавал Ангорската седловина през зимата. Рано сутринта се отбих при родителите си, за да взема вълнени чорапи за сина си. - Къде сте тръгнали? - попита ме майка ми. - Решихме да отидем да се попързаляме в планината с шейни - отговорих й аз. - Да не си се побъркал? - включи се в разговора ни баща ми. - Виж какво е времето. Според прогнозите се очаква снеговалеж. Ами ако закъсате в планината?! Наскоро писаха във вестника, че двама са се загубили в планината и са загинали. - Баща ти е прав - добави мама. - Може би наистина е по-добре да не тръгвате. Дима ще се www.spiralata.net 17 измокри, може да се разболее. Помниш ли как се измокри и разболя, когато беше на три години? За няколко минути моите родители ми предадоха огромна негативна информация. Преди в подобни ситуации можех да си позволя да се разсърдя и да се ядосам, но сега реших да приложа новите си знания. И докато родителите ми ме плашеха със счупени ръце и крака, аз се запитах: „Как създадох тази ситуация? Какво отразяват родителите ми в мен?“ Отговорът дойде тутакси: „Те отразяват твоите собствени страхове.“ Разбрах каква е причината. Вечерта преди пътуването у мен нахлуха различни мисли-страхове, но аз ги отблъсквах, т.е. прогонвах ги дълбоко в подсъзнанието си. И сега моите родители, като най-близките ми хора, разкриваха собствените ми страхове и безпокойство. Веднага ми стана по-леко. Изчезна желанието ми да се карам с родителите си и им благодарих. -Добре - казах аз. - Изслушах ви внимателно и съм ви много благодарен за желанието ви да ни предпазите, както и за вашите грижи. Кажете ми как можете да ни помогнете, за да бъде пътуването ни максимално безопасно и комфортно? Те се учудиха на реакцията ми, защото очакваха, че ще започна да проявявам типичното за мен упорство и се съгласиха да ни помогнат. - Какво трябва да направим? - попита майка ми. - Пригответе ни голям термос с горещ чай; втори чифт дрехи, за да може Дима да се преоблече, ако се измокри, и кибрит, за да запалим огън и да се стоплим. И мога да ви уверя, че няма да се бавим, тъй като отиваме там за първи път. След известно време всичко беше готово и ние тръгнахме на път. През цялото време, докато пътувахме, работех над себе си. Никога не съм предполагал, че у мен се крият толкова много страхове: и големи, и малки. По-рано си казвах. „Ти си мъж! Не трябва да се страхуваш от нищо. Прогонвах негативните си мисли, потисках чувствата и емоциите си. Така постъпват повечето хора. И ето, благодарение на родителите си аз разбрах много неща за себе си. Внезапно ми хрумна мисъл, гениална по своята простота. Оказва се, че всичко, което се опитваме да докажем или да натрапим на другите, ни липсва на нас. Най-напред доказваме на себе си. Колко е просто всичко. Явно не са нужни спорове и скандали. Глупаво е да се изяснява кой е прав и кой - виновен. Трябва да бъдем много внимателни и да умеем да изслушваме събеседника си. И той ще ни разкаже всичко за нас самите. Но да се върнем към пътуването в планината. Пристигнахме благополучно. Времето беше прекрасно. Имаше много хора. Пързаляхме се с шейни и с големи найлони. Синът ни се измокри Изтегляне 1.43 Mb. Сподели с приятели:
|