www.spiralata.net 13
отговорен? - попитах я аз. - Отново и двамата - отговори тя. - Докторе - обърна се към мен жената след кратък размисъл, - започвам да се досещам. Но вие ми помогнете да разбера в какво се състои моята отговорност за лошата ситуация в семейството ни. Та нали аз не пия. - Съпругът е винаги отражение на съпругата си - обясних аз, - а съпругата -
отражение на съпруга си. В семейството всеки изпълнява своите функции. И всеки има своя принос за него. Съпругът ви пие заради своята слабост и безотговорност. Душата му е болна. В нея има много агресия към себе си и към света. Той не иска да живее в този свят. И затова се унищожава с помощта на алкохола. Той му помага да притъпи болката и за известно време да забрави за всичко. - Да, докторе, вие сте прав - съгласи се пациентката. -
Той ми е говорил много пъти за своята безизходност. Но щом като съпругът ми е мое отражение, нима всичко това го има у мен? Замълчах, настъпи пауза. А жената се замисли. - Знаете ли - спомни си тя, - когато бях млада, много пъти мислих за самоубийство. Още преди да се запозная със съпруга си. И зная защо. Баща ми пиеше много. И през цялото си детство живях в непрекъснат стрес и страх. Бракът беше спасение за мен. А след известно време и съпругът ми започна да пие много, а дотогава не пиеше. Оказва се - обобщи тя, - че със своето пиянство мъжът ми отразява вътрешното ми душевно състояние. А щом е така, значи оттогава в душата ми няма почти никаква промяна. Навремето съпругът ми ме спаси. Сега аз трябва да го спася. Ако аз се променя, той ще престане да пие. Докторе, сега разбрах какво представлява отговорността. Тогава хайде да лекуваме душата ми. Половин година след нашите сеанси жената дойде при мен с подарък. Но тя не беше същата. Беше се подмладила. Лицето й буквално сияеше. - Заповядайте, Валерий Владимирович - каза ми тя, като остави на масата един пакет, - това е за вас в израз на благодарност. И искам да споделя с вас радостта си. Съпругът ми престана да пие и вече има хубава работа. Мислим да си родим още едно дете. Той и досега не знае, че съм идвала при вас на консултации. Счита, че това е негова заслуга. Нека си мисли така. Важното е, че животът ни се промени. Да, не е толкова лесно да престанеш да бъдеш жертва и да се почувстваш стопанин на своя живот.
На някои хора са им нужни години, за да го постигнат. При други това става много по-бързо.
Най-важното е да имате силно желание и твърдо намерение да овладеете новия модел. И да се освободите от всякакви съмнения и страхове.
Предлагам ви да
усвоявате новия модел поетапно, стъпка по стъпка. Отначало вие съзнателно контролирате своите мисли и действия, а след това процесът преминава на подсъзнателно ниво и става автоматически. Спомнете си как сте се учили да карате велосипед. Имали сте огромно желание да се научите. И независимо от драскотините и подутините вие отново и отново сте се качвали на колелото. Но пък какво е било усещането ви на възторг, когато сте успявали да изминете 100-200 метра! И сега вие се качвате и тръгвате, дори и да не сте карали велосипед 10-20 години. Защо? Ами защото подсъзнателният навик остава за цял живот.
Същото се получава и при усвояването на новия модел. Опитвайте, опитвайте и опитвайте.
Изпълнявайте всички, упражнения. С времето ще установите, че сте се променили. И тези навици ще останат у вас завинаги.
Идеята за отговорност за своя живот е преходен етап от стария към новия модел.
Започва да се променя вашето отношение към житейските ситуации и начинът ви на мислене. В новия модел няма място за оплаквания и жал, обиди и осъждане. У вас се появяват нови мисли.