Ако ние не играем, другите ще си играят с нас

www.spiralata.net
4
Като доказателство за това са проведени много експерименти. Ето един от тях.
По време на лекция вратата внезапно се разтваря широко и в аудиторията влизат тичешком двама души: бял и негър. Между тях започва борба. Внезапно негърът изважда един банан и бързо удря с него белия. Белият се хваща за корема и пада на пода.
След това по време на анкетата всички студенти твърдели, че са „видели“ в ръцете на негъра нож.
Същият експеримент бил повторен и в друга аудитория, но вече по-бавно. Този път мненията били различни. Едни студенти видели нож, други – банан, а трети изобщо не могли да кажат какво е държал негърът.
Ние не възприемаме пасивно света около нас. От цялото многообразие на информацията, която получаваме от Вселената, създаваме активно такава форма, в която да интерпретираме данните.
Тоест, отначало определяме правилата, а после оценяваме действителността в съответствие с тях. И вече след това възприемаме онова, което самите ние сме създали.
Ние не възприемаме пасивно, а творим активно. Всеки човек (иска или не иска, знае или не) е творец от своето раждане и остава такъв до края на живота си. Впрочем, кога, къде и как да напусне този свят човек също решава сам на подсъзнателното ниво на своя разум.
Това, което вижда един, никога не съвпада напълно с онова, което вижда друг. Всеки човек изгражда свой модел на реалността.
И няма добри или лоши модели. Така, както няма лоши или добри хора, стихове и филми. В живота злодеят може да стане положителен герой. Едно качество преминава в друго. Ледът се стопява и се превръща във вода, а водата - в пара, и обратното. Глупаво е да спорим какво представлява материята: частица или вълна.
Преди много години в Древна Гърция е имало група хора, които били считани за магьосници и вълшебници. Те се занимавали с аритметика. Тези хора познавали цифрите и умеели да ги събират и изваждат. Но веднъж сред тях назрял конфликт. Докато събирали и изваждали, те разбрали, че има не само положителни, но и отрицателни числа. Едни от тях започнали да твърдят, че съществуват само положителни числа, а другите - само отрицателни. И неизвестно как щял да завърши този спор, ако не се появил един мъдър човек. Той дошъл и казал: „Има ли смисъл да спорите кои числа са по-добри?
Хайде да обединим положителните и отрицателните числа и да наречем тази наука алгебра.“
Прав е бил Шекспир, когато е казал, че светът е сцена, а хората в него - актьори. Това наистина е така. Още като деца разучаваме различни роли, учат ни да играем на определена игра. Ние усвояваме нейните правила. Но след това забравяме, че всичко е само игра. Че можем да променим правилата, да играем на друга игра и то по свои правила. И да направим тази игра реална и правдива. Всяка игра си има правила. Всеки модел си има свои закони. Те работят само в рамките на тази игра.
Детето се удря в масата и се разплаква. Майката се приближава и го успокоява. Какво прави тя?
Казва му: „Каква лоша маса! Ела да я набием. Ето ти, така ти се пада!“ И с тези думи майката удря няколко пъти по масата. Детето започва да повтаря след нея, бие дървената маса и бързо се успокоява.
Какво се случва в този момент с детето?
В него се зарежда определена програма. Отначало се предполага, че външният свят му е причинил болка. Определен е виновният обект. Така детето става жертва. На следващия етап детето е научено да заема позицията на палач-тиранин, т.е. да причинява болка на другите и това да му носи успокоение или удоволствие. И тази схема се повтаря в различни ситуации отново и отново.
Ето така, още от детството ни, ние приемаме правилата на играта, която продължаваме да играем през целия си живот, без да се замисляме за последствията. Но бедата е в това, че ние преставаме да възприемаме самия живот като игра. И затова вече не играем - другите си играят с нас!
Стремим се да станем притежатели на много вещи, но забравяме напълно, че разполагаме с огромна собственост, от която се възползва всеки друг, но не и ние. Представете си, че във вашия дом идват хора, които правят каквото си искат; говорят каквото им скимне; пакостят ви тайно. Ще ви хареса ли това? Но ние се отнасяме към себе си по същия начин. Позволяваме на всеки да се разпорежда с живота ни. Всеки, на когото му хрумне, се занимава с нас, само не и ние самите.
Политици, познати, лекари, свещеници... Всеки се разполага с нашата собственост както реши, защото собственикът го няма. А е необходимо само да станем стопани на своя живот - на това, което ни принадлежи. И тогава всичко ще си дойде на мястото. И няма да има кого да обвиняваме. Още
Волтер е казал: „Нека всеки да обработва градината си!“ Хайде, скъпи читатели, да се посветим на своя живот.

Изтегляне 1.43 Mb.

Сподели с приятели: