Ваксина против стрес, Синелников
Няколко щриха към портрета на общуването
Изтегляне 1.43 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Възлюби-своята-болест-Валерий Синелников
| Няколко щриха към портрета на общуването Светът около нас съответства на нашите очаквания О Т безбройните и най-различни сигнали нашият мозък забелязва само тези, които съответстват на онова, което очакваме да видим. А след това ние организираме тези сигнали в модел, който отговаря на нашите представи за нещо, което „наистина съществува“ в света. С други думи, ние виждаме в хората това, което очакваме да видим. Но и ние самите съответстваме на нечии очаквания. Един селянин не можел да си намери кесията. Търсил я навсякъде из къщата, но никъде я нямало. „Сигурно са я откраднали" - помислил си той. И се опитал да си спомни кой е идвал при него през последните няколко дни. Сетил се за едно момче - син на неговия съсед. То наминало същата вечер преди да изчезне кесията. Никой друг не би могъл да извърши кражбата. Когато срещнал момчето на улицата, селянинът забелязал много неща, които „потвърждавали“ неговите подозрения. Съседският син видимо се смущавал от него, избягвал погледа му и изобщо имал вид на човек, който е „сгазил лука“. Но селянинът нямал никакви преки улики и не знаел как да постъпи. Всеки път, когато срещал момчето, то изглеждало все по-виновно и селянинът се ядосвал все повече и повече. Накрая той толкова се разгневил,че решил да отиде при бащата на малкия крадец и напрало да го обвини. И тогава жената на селянина го повикала. - Погледни какво намерих зад леглото - казала му тя и му подала изчезналата кесия с парите. Ако се отнасяте към някого като към крадец, той няма да се чувства добре с вас. Например, една жена изобщо не можеше да поддържа постоянни отношения с мъжете. Или те я изоставяха, или тя ги изоставяше първа. Каква е причината? Оказа се, че в подсъзнанието на тази жена е заложена здраво мисълта, че всички мъже са негодници и мръсници (тя повярвала в това преди няколко години, когато нейният любим отишъл при друга). И сега тя живееше в очакване, че ще я изоставят. Или се стремеше да го направи първа, за да не се окаже в ролята на жертва. Един мой пациент вярваше, че всички хора около него са мошеници. И с определена периодичност намираше доказателства за това свое убеждение. А колко често ние самите се разболяваме, като се поддаваме на общата психоза. Класически пример за това е грипната епидемия и нейното очакване. „Бъдете внимателни! - заплашват средствата за масова информация. - Идва страшен грипен www.spiralata.net 60 вирус!“ Едни хукват към аптеката, за да се запасят с различни химически средства за защита. Други се тъпчат с чесън и то така, сякаш очакват нашествие на пълчища вампири. И най-добре е човек да не се приближава до тях по-близо от десет метра. Трети пък спешно се заемат с каляване на хилавия си организъм, и ти се иска да ги попиташ: „А какво правихте през цялата година?“ А някои мнителни особи вече усещат леко неразположение. Вирусът все още е далече, а те вече боледуват. От целия този цирк имаш чувството, че не наближава грипна епидемия, а е започнала епидемия на глупостта и страха. По този повод има една хубава притча. Докато странствал по белия свят, един монах срещнал чумата, която отивала в неговия град. - Накъде си се упътила, чумо? - попитал я той. - Отивам в родния ти град - отвърнала тя. - Трябват ми хиляда живота. След известно време монахът отново срещнал чумата по пътя. - Защо ме излъга тогава? - попитал я той с укор. - Ти ми каза, че ти трябват хиляда живота, а си взела пет хиляди. - Казах ти истината - отговорила чумата. - Аз наистина взех хиляда живота. Останалите умряха от страх. Още един съвет. Не бързайте да оценявате хората, както се казва, от пръв поглед. Възможно е вашето мнение да не съответства на действителността. Докато провеждах семинара си в Гърция, аз се запознах с една прекрасна жена - професионална масажистка и Рейки мастер. Освен това, тя гледа чудесно на карти и на кафе. - Преди няколко години - започна тя своя разказ, - когато току-що бях пристигнала в Гърция от бившия Съветски съюз, правех масажи на една богата гъркиня. Тя имаше голяма къща на брега на морето. Живееше сама. Посещавах я през ден. Още първия ден видях край дома й мъж на средна възраст. Беше зле облечен, не изглеждаше добре. - Кой е този? - попитах я аз. - Бежанец от Албания - отвърна ми тя и то, както ми се стори, с известно пренебрежение в гласа. – Давам му храна, а той ми помага за някои неща в домакинството. След като й направих масажа, тя ме покани на обяд. „До влака за Солун има още три часа - помислих си аз, - имам време. На масата имаше разнообразна храна. Пийнахме малко бяло вино, хапнахме добре и си поприказвахме за това-онова. Когато обядът свърши, тя събра всички остатъци от храната в една голяма чиния. -Това е за Санасис -каза ми тя. „Каква негодница! - помислих си аз. - Виж я ти как се храни само, а на албанеца дава остатъците." - Нима той се храни с това ? - попитах на глас. - Разбира се - отговори ми тя. - За това, което върши този безделник, и това му е много. А миналата седмица - продължаваше тя - един ден не му дадох нищо за ядене. През целия ден мислех непрекъснато за този албанец. Възмущавах се мислено - как можеш толкова да мразиш хората, че да им даваш остатъците от господарската си трапеза. Да, мислех си аз, не им е леко на бежанците. А какво ли е тогава положението в тяхната страна, щом са готови да работят тук за огризки. На следващия ден реших да направя на гъркинята силов масаж. „Ето - мисля си аз, - сега ще ти покажа как се издевателства над хората." А на нея изглежда точно това й трябваше. - О-о-о - леко стенеше тя от удоволствие, - днес много хубаво ме масажираш. Миналия път беше по- различно. Ще ти плащам повече, стига да го правиш винаги по този начин. По време на обяда не издържах и попитах: -А защо храните Санасис с огризки? - Ти какво? - учуди се тя. - Да не би да искаш да му давам салам или говеждо филе? А, ето го и Санасис - каза тя, поглеждайки през рамото ми. Обърнах се и видях как иззад ъгъла на къщата се появява един голям санбернар. - Можеш да не идваш тук, мързеливецо - каза домакинята със строга нотка в гласа си. - И без друго нищо няма да получиш преди вечеря. www.spiralata.net 61 Сякаш камък ми падна от сърцето. - Значи това е Санасис? - попитах домакинята с нескрита радост. - Разбира се - отвърна ми тя, - това дебело и мързеливо чудовище е Санасис. Но не разбирам защо се радваш толкова? Оттогава не бързам да съдя за хората по първите им думи и по първите си впечатления. Използвайте закона за отражението. Вашето мнение за даден човек преди всичко е мнение за вас самите. Моята позната е видоизменила получената информация и я е свързала с образа на албанеца бежанец, тъй като в този момент една част от нейното подсъзнание е страдала във връзка със собственото й положение в Гърция (без съпруг и с три деца в непозната страна, със слаби познания по езика). Ето защо, в албанеца тя е видяла „сродна“ душа. И затова толкова е преживявала заради него. Проектирала е върху него всичките си подсъзнателни емоции: и жал, и възмущение, и гняв. Изтегляне 1.43 Mb. Сподели с приятели:
|