Упражнение А сега е време да се поупражняваме. През целия ден си внушавайте следните мисли: - В живота си срещам много лоши хора, - Навсякъде има само грубияни, негодници и подлеци; - Светът е настроен срещу мен; - Нищо не е наред, всичко е ужасно, светът е несправедлив. Запишете резултата. На следващия ден се опитайте да живеете с други мисли: - В живота си срещам само доброжелателни хора; - Всеки човек се стреми да ми помогне във всичко и аз помагам на другите; - Светът е справедлив и хармоничен, животът е прекрасен. Запишете резултата. Внимание! Техника за безопасност! Договорете се предварително с подсъзнанието, че внушаваните мисли ще действат само в рамките на един ден и тяхното действие може да бъде прекратено по ваше желание. Ако някои мисли са ви харесали, можете да ги използвате в ежедневието си. Да разгледаме следната система: Аз и Заобикалящият ме свят. Заобикалящият ме свят - това е моят свят, тъй като той съществува благодарение на мен. Създаден е от мен благодарение на опита на моите прадеди. Аз съществувам благодарение на този Свят. Той ме е създал. Аз и Светът сме едно цяло. Получава се, че аз и светът няма какво да делим и няма за какво да спорим. Няма за какво да се борим, да си съперничим и да се измъчваме взаимно. Когато разбрах това, ми стана много лесно и интересно да живея. Иисус Христос ни учи: „Възлюби враговете си.“ А благодарение на новия модел на съзнанието аз разбрах, че изобщо не съществуват никакви врагове. Всеки човек в този свят е моя проекция и отразява самия мен. Затова единствено от мен зависи какво ще бъде отношението на останалите към мен. Лично аз възприемам другите хора като съюзници в познанието на света. И всеки човек на този свят ми помага за осъществяването на моите намерения. Никога не съдете за хората по себе си При мен на сеанс е жена на средна възраст. Обяснявам й, че причината за нейното заболяване е това, че тя се отнася осъдително към съседите си. - Как да не ги осъждам! - възмущава се тя. - Нашите съседи са много непочтени хора. Представяте ли си, докторе, те помолиха съпруга ми да ги закара рано сутринта на гарата. А той вече няколко пъти им помага да си докарат различни неща от вилата. Разстоянието не е малко. Поне веднъж да бяха му платили бензина. А те дори не му предложиха. - И кое тук непочтеното? - питам я аз. - Та те са ваши съседи. Днес вие ще им помогнете, а утре те на вас. - Разбира се, това е така. Но вие знаете колко е труден животът днес. А и бензинът е скъп. - А как се отнася към всичко това вашият съпруг? - интересувам се аз. - Той също се възмущава. Но не може да им откаже. - А той не е ли опитвал да им разкаже за своите проблеми с бензина и парите? - Какво говорите, докторе! Той е толкова стеснителен и почтен, че никога няма да им каже.
www.spiralata.net 62 - Тогава кажете им го вие. - Аз също не мога - казва тя, като въздъхва. - Оказва се, че вашите съседи са непочтени хора, а вие и съпругът ви, като ги осъждате злостно, сте ангели небесни. Затова боледувате - натрупвате в себе си агресия, а тя постепенно разрушава вашия организъм. - Да, прав сте - съгласява се жената. - Но нима те самите не знаят, че трябва да си платят? - А защо те трябва да знаят за вашите проблеми? Вие не сте им разказвали за тях. Освен това, мисля, че и те самите си имат достатъчно свои проблеми. Но по-вероятно е съседите ви да са също толкова стеснителни, колкото и вие. И те просто се стесняват да ви предложат пари. - Тогава как да постъпим? - пита ме тя. - Единственият изход за вас и съпруга ви - обяснявам й аз - е да се научите да уважавате финансовите си средства и да се отнасяте доброжелателно към съседите. И следващия път, когато вашите съседи ви помолят за някаква услуга, вие съвсем естествено и спокойно им кажете за финансовите си проблеми. Мисля, че те ще ви разберат. И още нещо. Това е много важно. Простете им и им благодарете за урока. След един месец същата тази жена дойде в кабинета ми. Веднага забелязах, че през това време тя много се е променила: с no-изправена стойка, подмладена, чертите на лицето й - по-меки. - Знаете ли - каза ми тя с усмивка, - вие се оказахте прав. Буквално след седмица съседите ни помолиха съпруга ми да закара майка им на село. Отначало мъжът ми искал да им откаже, но след това събрал кураж и им казал, че сега му е трудно с парите и че ще ги закара, ако те му платят. След тези думи съседът ни не само че не се отказал, но дори се зарадвал. Казал му, че и преди искал да му плати, но се стеснявал да му предложи пари. Отношенията ни се подобриха. И болестта ми се излекува напълно. Освен това, след този случай аз разбрах много неща. Винаги съдех хората по себе си. А хората са различни. При социализма никой не ни е учил да се отнасяме правилно към парите. Ето, сега усвояваме тези уроци.