www.spiralata.net 69
Който мисли и говори постоянно за него, той го и призовава. А щом като дяволът е в мислите на този човек, той задължително ще се появи и в неговия живот. По принципа: който мисли и
говори за края на света, го ускорява.
Но ето за какво се сетих. А защо да не използваме тези неограничени човешки способности, така да се каже, за мирни цели. Щом като със силата на мисълта си ние (и нашите прадеди) сме създали всички известни бактерии и вируси (включително туберкулоза, сифилис и СПИН), да създадем тогава и полезни микроорганизми. Да се научим да ги управляваме. И с тяхна помощ ще изчистим планетата от сметта, ще решим продоволствения проблем (всъщност такива микроорганизми вече са създадени). И тогава любителите на апокалипсиса ще престанат да ни плашат с края на света.
От информационното изобилие човек изпада в цинизъм. Вярата на съвременния човек е силно разколебана.
Някои хора вече не вярват в нищо. Други стават фанатици. И това е страшно.
Но какво представлява вярата?
Да погледнем в тълковния речник. Вярата - това е убеждение, увереност в някого, нещо.
Готовност да се признае съществуването на нещо като истинско.
Но ние знаем, че не е възможно, Истината да бъде описана с думи. Всеки опит да се направи това води до отклоняване от нея.
Получава се не Истина, а само нейно описание, т.е. нечия гледна точка.
Именно затова въпросите за истината и вярата лично мен изобщо не ме вълнуват. Прекрасно разбирам, че всяко описание на действителността е само информация, която в една или друга ситуация може да бъде вредна или полезна.
Според мен, един мислещ и разумен човек не се нуждае от абсолютна, сляпа вяра. Знанията нямат нужда от вяра. Вярата е чудесно средство за заблуждавано на глупаците.
Законът за всеобщото привличане съществува без значение дали вярвате в него, или не. Вие можете да познавате този закон или да не го познавате, да го разбирате или да не го разбирате. Но той действа!
Сляпата вяра поражда фанатизъм. Мисля, че с проявите на религиозния фанатизъм всички вие сте запознати. Но фанатици има не само в религията. Те са много и в науката. А напоследък се появи една особена структура в бизнеса - мрежов маркетинг, която също се нуждае от фанатици.
Много лесно можем да познаем фанатика. Той в никакъв случай няма да приеме мнение,
различаващо се от онова, за което е програмиран.
Преди време при мен често идваха „мрежовици“ и ми предлагаха да се включа в една или друга маркетингова структура, като ми обещаваха баснословни печалби. -
Вие се занимавате с хомеопатия и психология -
казваха ми те - и точно това е необходимо за успешната работа в мрежовия бизнес. Аз им обяснявах, че структурата на моята дейност не предполага разпространение на някакви продукти или добавки. Но те не се отказваха. И тогава аз избрах друга тактика. Започнах много подробно да обяснявам на тези хора вредата от употребата на техните препарати и от личното им участие в мрежовата структура. - Знаете ли -
казваха ми те, -
ние не трябва да ви слушаме. Това, което ни казвате, подкопава вярата ни в продукцията и структурата. А без вяра ние не можем да работим. Няма да можем да убеждаваме хората да си купят една или друга стока или да се включат в корпорацията. И оттогава те ме оставиха на мира. На кого все пак да вярваме?
Както е казвал шефът на Гестапо, татко Мюлер: „На този свят човек не може да има доверие на никого, понякога дори и на самия себе си. Но на мен може да се вярва! Ха-ха-ха.“
Но ако говорим сериозно, вярата - това е личният избор на всеки човек. Най-напред трябва да се стремим да бъдем знаещи и умеещи хора. А много лесно можем да направим разлика между знаещия човек и фанатика. Човекът на знанието никога не убеждава никого в нищо. Той живее в хармония със себе си и със заобикалящия го свят. Не се ограничава с една гледна точка. Не отрича нищо. Приема света такъв, какъвто е, и същевременно с това се намира в състояние на постоянно търсене и развитие. Тестът за вярата и знанието е много лесен. Той се съдържа в старата поговорка: „Крушата не пада по-далеч от дървото.“ А преди две хилядолетия по този повод Иисус Христос е казал: „По плодовете им ще ги познаете.“
Отивате
например при очния лекар, а самият той е с очила. Или лекарят кардиолог има болно сърце. Тогава за какво здраве може да става дума? Ако вие се опитвате да се лекувате при такъв
„специалист“, със сигурност сте болни - от безнадеждна глупост.
www.spiralata.net 70
Веднъж участвах в група, която беше поканила един известен екстрасенс и лечител да изнесе лекция и да проведе тренинг. Към края на лекцията някой от групата попита екстрасенса как е правилно човек да се храни. -
Трябва да употребяваме само растителна храна -
каза той и да не се тровим с никотин и алкохол. След лекцията организаторите на семинара поканиха лечителя в ресторант. И както се досещате, той си поръча шишчета и червено вино. Ето и един друг пример: начело на управлението е човек с чуждо гражданство. Лично у мен веднага възниква въпросът: а защо той не си замине в родината, за да въведе ред и порядък там?
Да вярвате или да не вярвате, да знаете или да не знаете - това е изборът на пътя. Вие трябва сами да вървите по него. Затова
решавайте - ваш ли е този път, или не. Каквото си изберете, с него и ще живеете.
Сподели с приятели: