Ваксина против стрес, Синелников

www.spiralata.net
65
А после?
После тя не остана доволна от консултацията. Не й поисках пари, макар че изгубих цял час, за
да разговарям с нея.
- Мислех - обръща се тя към мен, - че ще ме хипнотизирате, ще решите всичките ми проблеми
и аз ще се събудя оздравяла.
Защо се случи това?
Защото пожертвах себе си и своето време. Но оправдани ли са подобни жертви? И въобще трябва ли да жертваме нещо в живота си?
Сега, когато някой ми позвъни и ме помоли да го запиша за консултация в „моето време“, аз го моля да се обади допълнително или го записвам за друг час, удобен и за мен, и за него.
Разбира се, в живота има екстремални ситуации, когато се решава някакъв жизненоважен въпрос.
В такъв случай се отказвам от съня си и бързам да спася човешкия живот. Но дори и в такива ситуации аз се обръщам към своите пациенти на подсъзнателно ниво и ги моля да изберат по-подходящо време за кризата.
В тази връзка има един анекдот:
Това се случва в Одеса. Рабинович затваря аптеката и се приготвя да си отиде вкъщи. Към него
се доближава някакъв човек, който го моли:
- Моля ви, не затваряйте аптеката, Трябва да си купя лекарство.
- Виж какво - казва му Рабинович, - нима не са те учили на добри обноски? Работих цял ден и сега
искам да се прибера у дома. Гладен съм. Ела утре сутринта.
- Но до сутринта може вече да не съм жив.
- Е-е-е, любезни, готов си да се молиш за болестта си. Чуй какво ще ти кажа: твоята болест не
е по-важна от моята вечеря.
Щом някой не се вписва в моя график, значи той подсъзнателно не е готов за среща с мен. Това означава, че и аз не съм готов да му помогна. По-добре е той да дойде в друго време, удобно и за двамата. Или да се обърне към друг специалист. Това се е потвърждавало много пъти в моята практика.
Ето и друг случай.
В кабинета ми дойде пациент, който веднага започна с претенциите си:
- Докторе, много трудно се свързах с вас. Въобще, аз съм ходил при много лекари. И всички се
оказаха шарлатани. Последния път бях при един такъв. Обеща ми, че ще ме излекува, а ме излъга.
Поиска ми куп пари, но от това не ми стана по-добре.
Още от първите му думи разбрах, че пред мен стои изпечен лъжец, за когото парите са на
първо място. И че той изобщо не се интересува от своето здраве.
- Знаете ли - казах му аз, - няма да работя с вас.
- Защо? - попита ме той вече с по-спокоен тон.
- Първо - започнах да обяснявам, - уважавам всички колеги и онзи лекар, за когото ми
разказахте. И не искам да бъда на тяхно място, за да разказвате след това на някого, че доктор
Синелников е шарлатанин. Второ, ако някой е отишъл на лекар и предявява претенции към него,
значи му няма доверие. А щом пациентът не се доверява на лекаря, не може и дума да става за
здраве.
Няма значение дали ще кажете „да", или „не“. Важно е с какви мисли и чувства го правите.
Например, ако давате пари назаем, но същевременно се тревожите дали ще ви ги върнат, или не, тогава тези пари няма да са полезни. А и вие няма да изпитвате особено приятни чувства. Но ако откажете поради алчност или подозрителност, това също няма да е най-добрият вариант.
За себе си съм разбрал отдавна, че ако помагаш на някого и ако едновременно с това си изпълнен с добрина, твоята помощ ще бъде от полза. Ако душата ти е изпълнена с такива чувства, като алчност, подозрителност или чувство за вина, тогава със своите действия само ще навредиш. Това се нарича
„мечешка услуга“.
Същото е и с думата „не“.
Когато казвам „не“, това не означава, че отказвам да помогна. Помощта може да бъде оказана по различен начин. Един се нуждае от добра дума, друг от пари, а трети - просто от добър ритник. Важно е моето „да“ или „не“ да е благоприятно за мен и за заобикалящия ме свят.
Аз се осланям преди всичко на своите чувства и мисли. А те винаги трябва да бъдат чисти.

Изтегляне 1.43 Mb.

Сподели с приятели: