Валтер нитше брачен съветник

Малките лисици в лозето

„Хванете ни лисиците, малките лисици, които погубват лозята; защото лозята ни цъфтят!“ (Песен на Песните 2:15)

След този преглед на фазите, през които преминава един брак, ще се спрем по-специално на проблемите, които застрашават брачната лодка по пътя към целта. Една яхта неизбежно се поврежда в борбата си с ветровете и вълните — боята се олющва, платната се прокъсват, въжетата се протриват и трябва да се сменят, даже корпусът може да пропуска отнякъде вода. Яхтата трябва да се ремонтира, иначе ще потъне — бавно, но сигурно. Много двойки отчаяно се мъчат да изгребват нахлулата вода, но това е напразно хабене на сили — първо трябва да се запуши пробойната!

Може би такъв ремонт изглежда много труден за момента, но в крайна сметка той ще има решаващото значение и ще спести много излишни усилия.

Библията ни казва да изкупваме, а не да пропиляваме времето. Пробойна, която не се запуши своевременно, се разширява. Бракът се изживява само веднъж — затова здраво се заловете с него, и то още веднага!

В следващите глави ще насочим погледа си към някои от най-често срещаните проблеми в брака, като ще се спрем внимателно на първопричините за тях — „пробойните“, които до голяма степен вече разгледахме в предишните глави. Много проблемни ситуации могат да се преодолеят, ако и двамата съпрузи имат готовността да се захванат да осъществяват на практика вече изложените принципи. Но малките дупчици също не бива да се пренебрегват, а своевременно да се запушват. Двамата трябва добре да усвоите този занаят! С тази цел ще разгледаме по-подробно най-често срещаните брачни проблеми и възможностите за тяхното разрешаване.

При това разглеждане ще вместим различните проблеми отново в контекста на образа на „брачната лодка“.
„Бракът се сключва в празничен костюм, но трябва да се изживее във всекидневно облекло.“

Решаване на брачни проблеми

Като ръководен принцип за това ще ни послужи стихът от 1. Йоан 1:7:

„Но ако ходим в светлината, както е и Той в светлината, имаме общение един с друг, и кръвта на Исус Христос, Неговия Син, ни очиства от всеки грях.“

Помолете се Бог да Ви даде ясен поглед, да не Ви остави да се заблуждавате. Срещал съм двойки, при които мизерията в брачните им отношения беше очевидна за всички околни, но мъжът продължаваше упорито да твърди, че всичко в брака му е наред.

От момента, в който Вашият партньор почувства, че бракът Ви е разстроен, той вече наистина е разстроен. Бракът, както видяхме, е организъм от два индивида, които са станали едно цяло. Ако едната част страда, то поне едната половина на организма е болна, а кой би твърдял, че един организъм е здрав, ако половината от него е болна? Ако Вие, като мъж, казвате, че бракът Ви е в ред, въпреки че жена Ви дълбоко в себе си чувства обратното, Вие не ходите в _светлината“. Би трябвало да се стреснете от своята нечувствителност, която Ви пречи да видите фактите. Добре е също и да престанете да изтиквате проблемите от съзнанието си или да говорите за _естествено изхабяване“. Бъдете честни към себе си!

Не избягвайте трудностите в брака. Те Ви дават шанс за постигане на задълбочени, зрели отношения. И помнете: винаги трябва да започнете най-напред от себе си, от своите представи, своето отношение, своята способност да обичате. Брачната терапия винаги започва първо с индивидуална терапия в Божията светлина.

Отнасяйте се честно към своя партньор. В момента, в който решите да предприемете нещо за „потъващата лодка“, трябва открито да му дадете да разбере: „Аз ще бъда честен спрямо теб, без да те обиждам, без да те обвинявам, честно съзнавам, че и аз съм виновен“ — от този момент нататък се открива пътят за следващата стъпка:
... имаме общение един с друг
Най-силният израз на душевно и духовно общуване е задълбоченият разговор.

Когато общуваме с Бога, Той ни говори (чрез Словото Си) и ние Му говорим (в молитва). Общуване, разговор означава говорене и слушане, споделяне и възприемане на споделеното от другия. Разговорът е един от най-решаващите аспекти при решаването на брачните проблеми.

В семейства, където разговорът не съществува, няма и възможност за оправяне на отношенията.

Именно понеже разговорът е така важен, той е застрашен от редица опасности и често бива обстрелван с незабележими стрели, които причиняват малки, но дълбоки рани.

За какво трябва да внимаваме при един разговор?
Разговор означава споделяне
За някои съпрузи споделянето е всичко друго, но не и необходимост. На хората със затворен характер им е много трудно да се разкриват пред други. Разкриването при тях трябва да започне с взимане на волево решение: „Трябва да споделя, въпреки че не чувствам нужда от това.“

Мълчанието невинаги е предизвикано от егоизъм („Като не ми се прави нещо, няма пък да го правя ...“), а може да служи и като коварно оръжие. Ако някой мълчи, той може би иска (дори и несъзнателно) да накаже партньора си по този начин, да му отмъсти или да го засегне на някое чувствително място. Божието мълчание в Стария Завет беше знак за съд и наказание. Когато Бог престанеше да се открива, това беше наказание за упорития израелски народ, изпаднал в идолопоклонство. Този, който мълчи, се прави на съдия, поставя се на Божието място и се смята за праведен. Ясно е, че по този начин той не само изпада във фарисейщина, но и същевременно пречи на каквото и да било разрешаване на проблема. Като смята себе си за прав, той се счита в правото си да оставя другия в мъчителна неизвестност, или да го обсипва с упреци. Драги мълчаливецо, побързай да извадиш гредата от окото си, та да можеш да виждаш по-ясно и да извадиш и съчицата от окото на партньора си!

 Разговор означава слушане

Именно когато човек има желание да изгражда брака си, правилното слушане е изключително важно. Смисълът на разговора се крие именно в това, да се сближиш наистина с другия, да го опознаеш. Само ако си поставите такава цел, Вие ще можете истински да слушате.

Можете ли да си припомните някои ситуации от детството, когато сте питали някой възрастен за нещо и сте получавали безукорно подробен отговор, който обаче е нямал нищо общо с въпроса?! Какво разочарование! А и сега, като възрастен човек, се разочаровате и обиждате, когато забележите, че не Ви слушат наистина. Само когато слушате някого, можете да влезете в истински контакт с него, само така можете да участвате истински в живота на партньора си. Слушането е ключът към разбирателството, вратата към сърцето на другия.

Истинско слушане не е възможно:

— когато смятате, че предварително знаете какво ще каже другият;

— когато предварително сте си изградили мнение за другия или вече сте му поставили „диагноза“;

— когато се опитвате да чуете само онова, което Ви се иска (тогава непременно ще извъртите казаното така, че да означава това, което Вие искате, или ще припишете на другия неща, които той всъщност не е казал);

— когато не оставяте другия да се доизкаже или пък не му давате достатъчно време да формулира мислите си;

— ако още по време на „слушането“ обмисляте и формулирате отговора си;

— когато искате да се наложите на другия;

— когато не сте готови да приемете и уважавате другия с неговите особености като човек;

— когато поставяте себе си в центъра на света!

Дж. Гетс дава следния съвет: „Може например да кажеш: „Прочетох тази книга ... и в нея авторът предлага единият да задава въпроси на другия, за да може по-добре да опознае себе си и отношението към партньора си. Аз много искам да ти ги задам. Може ли да поговорим сега, или предпочиташ някой друг път?“ Редът на задаване на въпросите е от голямо значение. Най-напред се започва с „по-безопасните“, а след това се преминава към по-щекотливите. Много е важно да се спази тази последователност. Това ще помогне и на питащия, и на отговарящия да бъдат по-деликатни, по-честни и по-открити.

2. Кое според теб е моето най-силно качество?

3. С какво мога да допринеса, за да чувстваш по-голямо удовлетворение?

4. Кои неща в мен и в моето държание най-много те смущават?

5. Ако ти можеше да промениш нещо в мен, какво щеше да е то?

Внимание: много е важно отговорите на въпросите да не се обсъждат още при първия разговор. Просто слушайте какви отговори дава партньорът Ви. И на двамата Ви трябва време да помислите и да се помъчите да бъдете обективни. Ето защо е много важно да не се впускате веднага в обяснения по отговорите на Вашия партньор дори ако това много Ви се иска. Опитайте се да не реагирате и с изражението на лицето си, като например обидено да погледнете настрана или изобщо да не го гледате в очите. Дръжте се приятелски и се опитвайте да слушате колкото се може повече, за да разберете какво всъщност мисли и чувства Вашият партньор.

Ч. Суиндол препоръчва: „Най-добре си отделете една цяла вечер за това. Можете да останете вкъщи, да излезете на разходка или дори да преспите на друго място. Мястото не е най-важното, но трябва да сте сами, за да можете спокойно да мислите, да разговаряте и да сте заедно, без някой да Ви прекъсва.

1. Постойте най-малко 15 минути в спокойна тишина. Намислете си четири неща, които особено много харесвате във Вашия партньор и ги напишете. В разговора се изслушвайте внимателно един друг.

2. Ръководете се от 1 Петрово 3:1-7 и си признайте някоя своя черта на характера или някой навик, които бихте желали с Божия помощ да промените. Заявете готовността си да се промените в тази област.

3. Преди да си легнете, си поставете поне две главни цели за Вашия брак. Помолете се заедно и поискайте от Бога това да стане действителност, а не да остане само мечта.

4. След като направите това, разменете си листовете с написаните четири неща, които особено много цените във Вашия партньор. Запазете ги и ги препрочетете няколко пъти — и тази вечер, и през следващата седмица.

Ако отдавна не сте правили това в брачния си живот (а вероятно повечето от Вас не са го правили никога), може би в началото ще Ви бъде малко неудобно. Но веднъж започнете ли да сте откровени и честни един към друг, наистина да общувате, това ще се превърне в жизнена необходимост за Вас.“

Всеки от нас е имал вече възможността да опита как от дума на дума набързо избухва караница. Трябва да осъзнаем, че думите, които изговаряме в яда си, са като отровни стрели, насочени към партньора ни.

Много е важно да разговаряте по същество за проблема, а не да нападате личността на другия. Когато в гнева си му казвате: „Колко си противен!“ — Вие му нанасяте смъртоносни рани, които изключително трудно зарастват.

Разговорите по брачни проблеми изискват голяма тактичност и деликатност. Дайте на партньора си да разбере, че зачитате чувствата му и правите всичко необходимо, за да овладеете собствените си отрицателни чувства. Нали все пак не бихте желали ненужно да го обстрелвате с отровни стрели!

Аз винаги се чувствам ужасно неудобно, когато някой мъж пред други хора заговори саркастично за жена си. Тази публична, хапеща ирония не е нищо друго освен коварно оръжие, с което той я наранява — това е грехът на злобата в най-чистия му вид!

Същия ефект имат и присмехулните „шеги“. Въпреки че мотивът на някой мъж, който се присмива на жена си в по-широк кръг от хора, може да не е непременно злоба, това пак я засяга дълбоко. Всеки, който се присмива, иска да се самоизтъкне за сметка на другия. Той цели да покаже, че стои далеч над нещата, на които се присмива. Очевидно е, че присмехът е признак на слаба, горделива и несигурна натура, в която няма любов.

Проведете разговора в спокойна атмосфера. Погрижете се да не Ви се пречи. Децата трябва да са вече в леглото, телефонът — да се изключи, а също и звънецът.

Можете да си вземете и отпуска и да заминете някъде, където ще можете в пълно спокойствие да поправяте пропукалата се брачна лодка. Не допускайте обаче физическата близост да замести липсващата душевна близост. Пълноценната полова близост трябва да се породи от подновеното разбирателство, от разговора, от душевната общност на двамата.

В новата обстановка може би ще Ви бъде по-лесно да започнете тактичен разговор. Отначало бъдете сдържани, но положително настроени, като че ли тепърва се запознавате. Така бавно и внимателно, в стремежа си да разберете другия, все повече и повече ще се доближавате един към друг. Тази нова близост може да Ви даде и един нов поглед за същественото, може ясно да Ви покаже къде е проблемът. През този нов „меден месец“ Вие можете да откриете, че бракът не върви просто така, от само себе си, че сексът не решава проблемите, а влюбването не трае дълго. Така можете наново да се „научите да се обичате“.

 

Очистване

Тази трета точка е не по-малко важна от първите две. Резултатът от един откровен, честно и добронамерено проведен разговор непременно ще бъде осъзнаването на собствената вина, на собствения провал. Тази вина не бива да се потиска, а трябва да се назове с истинското име и да се изповяда: „Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:9).

Вината пред нашия брачен партньор е преди всичко вина пред Бога. Ние сме виновни пред Този, на когото принадлежи нашият партньор! Ние сме виновни пред Създателя на брака, тъй като сме злоупотребили с Неговото творение, тъй като от наши егоистични или други човешки подбуди ние сме изкривили и опорочили основния замисъл на брака — да бъде отражение на любовта на Христос към Неговата църква.

Затова ние трябва да изповядаме вината си пред Бога и да приемем с вяра Неговата прошка.

При това не можем да се разминем просто с едно: „Боже, прости ми всичките ми прегрешения.“ Изповядване означава да назовем нещата с истинските им имена, точно, безкомпромисно, открито и честно. Също толкова конкретна и точна трябва да бъде и молитвата ни за промяна. Трябва да помолим Бога да ни даде разбиране, да се намеси в живота ни, да промени поведението ни и да ни помогне отново да се научим да обичаме своя брачен партньор.

Принципът на прошката е изключително важен в един брак и трябва постоянно да се практикува. Но аз мога да простя истински само ако самият аз съм бил простен от Бога. Ако аз се радвам на Божията прошка, тогава мога да прощавам и на другите.

Никога не бива да пренебрегваме дребните бодилчета на своите грешки (които най-често са по-големи, отколкото предполагаме). Жената се ядосва, че мъжът отново е закъснял, а той отвръща с някоя хаплива забележка (вместо кротко да я успокои). Тя му се присмива за нещо, това го наранява дълбоко и го кара да пропусне някой комплимент или букет цветя. Не са ли хиляди такива дреболии в нашето брачно всекидневие, в които грешим, които не вършим по Божиите мащаби?

Ето защо е толкова важно да молим другия за прошка. Човекът между другото се отличава и с това, че носи отговорност и може да бъде виновен, тъй като има свобода — докато едно животно не може да има вина, защото няма свободна воля.
Какво е важно при прошката?
Прошка означава “хвърляне в морските дълбини“. Простено означава изтрито, забравено. Следователно прошка означава и мълчание по въпроса не само пред други хора, но и пред провинилия се. (Трябва да се отбележи, че разказването на провинението пред други хора в повечето случаи представлява банален акт на отмъщение!) Практически това означава, че аз никога, по никакъв повод не бива вече да споменавам греха на партньора си. Той е простен и вече не съществува. Който при някакви обстоятелства отново напомня на партньора си стара вина или дори тайно насочва поглед към нея, той живее в дух на непростителност, което Бог определя като грях с тежки последствия.

Когато прощавате, трябва добре да съзнавате какво точно прощавате. Ако партньорът Ви изведнъж разбере, че Вашето “прощавам ти“ е било само една стандартна фраза, която не се е отнасяла до нещо конкретно, това ще му причини ужасна болка. Необходима е и голяма доза честност. Ако след един сериозен разговор за изясняване на отношенията единият от партньорите изпита огромно облекчение, когато разбере, че другият вижда по-голяма вина в себе си — това няма нищо общо с прошката.

На прошката и примирението не трябва да се гледа като на някакво собствено постижение, като на лична заслуга. Това не е дело, с което мога да се гордея, тъй като аз съм в състояние да прощавам на партньора си, само защото и на мен Бог ми е простил. Само поради това мога и да го моля за прошка. Тук е възможно да се промъкне едно фалшиво смирение, едно неискрено “Моля те, прости ми“, което има за цел само да създаде ореол на “мъченичество“, с който човек после се гордее.

Не забравяйте, че при прошката и примирението винаги остава една остатъчна, неосъзната вина. Само Бог може да вижда до дълбочините на сърцето ни. Има много неща, които ние даже не осъзнаваме и за които въобще не се чувстваме виновни, но които в действителност са грях. Когато изчистим това, което Бог ни открива, тогава можем да Го помолим и да ни очисти от неосъзнатото и неизвестното. Бог ще ни дава тези възможности именно за да израстваме и в “познанието на собствената си греховност“. Веднъж един християнин ми каза: “Колкото по-дълго живея с Бога и колкото повече се приближавам към Него, толкова по-дълбоко осъзнавам собствената си греховност.“ И това е логично. Колкото повече се излагаме на силна светлина, толкова по-ясно изпъкват и най-скритите мръсни петна.

Ето защо дайте възможност и на Вашия партньор да порасте в “познание на грешките си“. Прощавайте му и нещата, които той все още не е осъзнал като вина. Живейте със съзнанието, че и Вие се провинявате спрямо него в много неща, които още не сте осъзнали. Затова целта и на двамата съпрузи трябва да бъде пълната, всеобхватна прошка.

На тази основа вече можем да разгледаме и някои други проблеми в брака.

Ето един типичен пример за това: Георги е бил “глезеното мамино детенце“. Когато се оженва, скоро забелязва, че жена му няма намерение да бъде като майка му. Тогава той започва да сравнява двете, като, разбира се, сравненията винаги са в полза на майката. Тя го е будила по три-четири пъти сутрин, носила му е дрехите в леглото, поднасяла му е закуска с яйце, варено точно три минути и половина. Сега всичко това му липсва и разваля отношенията с жена му. _Майка готвеше това винаги така...“, “Майка правеше това иначе...“ — и нищо чудно, че скоро Мария започва да развива неприязън към свекърва си. Но тежко, ако се опита да се защити: _Все ми е едно как го е правила майка ти ...“ — веднага бива прекъсната: “Защо сега намесваш майка ми!?“ — без той въобще да забележи, че всъщност той я е “намесил“.

Навиците, разбиранията, традициите от “вкъщи“ трябва да се оставят по същия начин, както и трапезата на мама и татко. Ако това не стане, не е възможно да се постигне хармоничен брак.

Също така трябва да се откажем и от всякакъв _семеен шовинизъм“. За съжаление в много бракове има постоянни спорове и разправии, защото се правят опити родителите да се поставят на преден план (“Това не е въпрос на предпочитание, просто им дължим уважението!“) Новогодишните подаръци за неговите родители не бива да са по-скъпи от тези за нейните, да не говорим, че неговите родители са идвали вече цели два пъти повече на гости!... Положението се влошава допълнително от това, че често роднините много обичат да се сърдят.

На какво се дължи този “семеен шовинизъм“? Дали искаме да покажем на другия от какво сме се отказали заради него? Или желаем да изтъкнем високите достойнства на рода си? Оставете този “семеен шовинизъм“ и застанете изцяло на страната на своя партньор! Няма защо да играете ролята на съдия в двубоя между снаха и свекър, зет и тъща! Вие сте неделима част от своя брачен партньор и затова се дръжте като такава!

В началото на книгата видяхме, че напускането се отнася до много области от предишния ни живот и е от огромно значение за брака. В много случаи съпрузите дори не са “напуснали истински“ бившите си приятели или приятелки. Тогава миналите връзки не се признават сдържано, с много такт и малко срам (както е редно в началото на една дълбока брачна връзка), а с тях дори се парадира. И тук единият иска да покаже на другия, какво (или кого) е трябвало да остави заради него — само че в действителност не го е оставил! Оставянето означава пълно скъсване — снимки, спомени, недобри връзки.

Друг пример е, когато жената цени семейството повече от брака си. Тя се отдава изцяло на децата, а отношенията с мъжа остават на второ място.

Жените, които са склонни към перфекционизъм, често са изложени на опасността да прекалят с грижите си към децата, като при това въобще не забелязват, че пренебрегват по-важните брачни отношения.

Бракът продължава, “докато смъртта ни раздели“. Той е оста, около която трябва да се въртят всички отношения в семейството. Ако тази ос се пречупи, цялото семейството се разстройва. За разлика от брака връзката между родители и деца е предопределена един ден да бъде разкъсана. Затова родителите трябва винаги да живеят със съзнанието, че децата са им временно поверени, за да ги отгледат и възпитат, но че те не са тяхна собственост и един ден ще ги напуснат. Само така те могат да подготвят правилно децата си за техния бъдещ живот. Който привързва децата към себе си, им прави много лоша услуга. Често такива деца попадат в прекалена зависимост, те остават незрели и несамостоятелни и не могат хармонично и здравословно да преминат към собствения си живот.

Когато една жена постави децата на първо място в живота си, мъжът започва да се чувства пренебрегнат и да търси другаде признание и внимание. Нещата се влошават още повече, когато жената използва детето като заместител на партньора си и заедно с детето образува фронт срещу съпруга и бащата. Такова поведение е тежък грях, нанася дълбоки рани на брачните отношения и винаги има тежки последствия за душевното развитие на детето.
Проблеми с парите
Въпреки че често финансовите проблеми са само външен предлог за караници, истинската причина за които е някакъв друг, по-дълбок и прикрит конфликт, изненадващо много бракове страдат от такива трудности. Парите действително могат да се превърнат в гигантски проблем за брака. Затова ще разгледаме тази тема малко по-подробно.

Както при всички останали проблеми и тук неправилните действия се дължат на неправилно вътрешно отношение. Ето защо първо трябва да се замислим и да си изясним какво вътрешно отношение имаме всъщност към парите.

За много хора парите означават сигурност. Който обаче поне малко познава историята, лесно ще разбере каква измама е това. Отново и отново става така, че парите, които имаме, изведнъж изгубват всякаква стойност. Но дори и да пренебрегнем този чисто материален аспект, пак парите не ни осигуряват истинска сигурност, тъй като с тях не може да се купи нито здраве, нито вътрешен мир, нито хармония, нито щастлив семеен живот. Дори напротив — много често семейният живот, здравето и душевният мир се похабяват именно поради гоненето на пари. Точно това, което искаме да си подсигурим, се застрашава от трескавите ни дейности.

Мнозина са били възпитани в това, че парите дават престиж и добро самочувствие. Горко на този, който мери собствената си ценност като човек по дебелината на портмонето си! Финансови удари се случват на всеки човек и затова такова самочувствие не струва и пукната пара.

Но най-голямата опасност се състои в това, че с помощта на парите ние се опитваме да задоволим колкото се може повече от своите лични потребности. Но щом задоволим една, веднага се обажда следващата (която дотогава може би не сме и осъзнавали). Който е сменил старото си колело с мотопед, най-напред страшно се е радвал и е смятал нуждата си за задоволена. Но не след дълго се пробужда друга потребност — не би било зле да кара мотоциклет, или още по-добре — кола (възможно по-голяма, по-луксозна). Хумористът Вилхелм Буш е изразява този факт в следните стихове:
Това, което си жадувал,

най-после получаваш.

И ти ликуваш облекчен:

“Постигнах вече мир блажен!“

Приятелче, не е за хвалене!

И обуздавай си устата

едно изпълнено желание

след миг си води и — децата.“

Това е и причината, поради която много млади семейства затъват в дългове. Доста е съблазнително да можеш да си купиш веднага нещо, за което иначе ще трябва да пестиш месеци и години. Но в Римляни 13:8 апостол Павел ни съветва да не оставаме на никого длъжни в нищо, а в Притчи 22:7 се казва: „Който взема на заем, е слуга на заемодавеца!“

Има, разбира се, случаи, в които е нужно да се вземе заем. Но това винаги трябва да става разумно, в ясни граници, с ясна перспектива за връщане във възможно най-къси срокове. Тук говоря за частната сфера на семейството. Една фирма поради естеството на дейността си може да бъде принудена да работи с кредити, но и тук принципът на Притчи 22:7 си остава в сила.

И така, посочените мотиви водят до погрешни действия във финансовата сфера на брака.

Най-напред той трябва да осъзнае две неща: първо, че неговите пари и всичките му други притежания са собственост на Бога! Християнинът се е предал с цялото си същество и с всичко, което има, на Исус Христос. Така че и парите му са Божии. Християнинът всъщност е управител на средства, които не са негови, и той трябва да се отнася отговорно към тях. Това означава, че той не може току така да пръска пари за каквото му се прииска, дори и да би могъл да си го позволи. Той трябва трезво да преценява „нуждите“ си и винаги да поставя Божията работа над личните си желания.

Другата важна истина е, че Бог е поел грижата за Своето дете и неговото семейство. Бог е обещал, че „праведният няма да бъде оставен, нито потомството му ще проси хляб.“ (Псалм 37:25) Особено в трудни времена като днешните, когато много семейства имат съвсем реални трудности да „свържат двата края“, е особено важно и двамата партньори да се опрат на това обещание и спокойно да разчитат на Божия промисъл за всеки нов ден. Може да се окаже наистина фатално за един брак, ако единият или и двамата се поддадат на психозата, че „нямаме пари, за да живеем“. Постоянното притеснение на тази тема неминуемо води до конфликти между двамата, създава изнервена атмосфера и общо чувство на несигурност и страх, което, от библейска гледна точка, е явен грях.

Разбира се, не бива да се изпада и в другата крайност. Един съпруг християнин трябва ясно да съзнава своята отговорност за издръжката на семейството си и да не лентяйства безгрижно с аргумента, че _Господ ще промисли.“ Господ наистина храни небесните птици, без те да _сеят и жънат“, но те и не биха могли да правят това, докато човекът може. И така, съпрузите християни трябва да правят всичко, което е в областта на тяхната собствена отговорност, но със спокойното съзнание, че не са оставени сами на себе си, че над тях ден и нощ бди техният любящ Баща, който много добре знае всичките им нужди.

В този практически аспект на управлението на финансите е важно да сме наясно с факта, че мъжът и жената възприемат много неща по съвсем различен начин. Често жената смята, че тази или онази придобивка е непременно необходима, защото тя повече мисли за настоящето, докато мъжът, който мисли в по-далечна перспектива поради генералната отговорност, която лежи върху него, е по-склонен да се въздържа от покупки. Поради тези различия често се създава напрежение и откритият разговор е абсолютно необходим!

Ето един пример от моя собствен опит: преди известно време трябваше да подменим две неща, които вече бяха приключили живота си — холната гарнитура и колата. „Гарнитурата“ ни се състоеше от облечени в плат дунапренови възглавници, които жена ми и майка ми бяха ушили сами още в началото на съвместния ни живот, тъй като тогава нямахме възможност да си купим истинска. След дългогодишна усилена употреба се беше износил не само платът, но и дунапренът се беше сплескал. Според мен обаче гарнитурата все още можеше да се използва — щом като може да се седи на нея, значи си е добра. Нямаше нужда да е чак толкова красива. По въпроса за колата обаче бях на съвсем друго мнение: аз не отдавам голямо значение на външния блясък и малките вдлъбнатинки не ме смущаваха, но тя вече не вървеше както трябва. От време на време просто спираше. И аз, разбира се, си мислех, че по най-бързия начин трябва да се заема с намирането на някаква „по-свястна“ кола. Жена ми обаче не смяташе проблема с колата за толкова трагичен. Съвсем естествено е мъжът и жената да възприемат такива големи покупки по различен начин. Затова е още по-необходимо тези проблеми да се обсъждат трезво и разумно.

Но нека продължа: когато една позната ми обърна внимание, че на нашите мебели не само не приличат на нищо, но и на тях не може да се седи удобно (което никога дотогава не бях забелязал), и че това ни пречело на „гостоприемството“, веднага взехме решение да купим гарнитура (колата трябваше да почака).

Аз лично бих посъветвал всяка брачна двойка да си води домакинска тетрадка, в която да се отбелязват всички разходи. Тогава в края на месеца човек може да получи реална представа за вида и размера на разходите на семейството.

Добре е всеки от партньорите да има възможност да използва една малка част от общите пари за свои лични нужди (което не изключва отговорността му пред Бога), без да трябва да дава отчет за всяка стотинка. Домакинската тетрадка е много полезна, но едва ли има смисъл едно семейство да води цяло подробно и педантично счетоводство.

По-големи покупки е позволено да се правят — да, изрично казвам позволено — само по взаимно съгласие. Тук не става дума за липса на доверие, това е израз на уважение към общата отговорност за парите на семейството.

При финансови затруднения също е важно икономиите да се предприемат общо. Един мъж, който държи на жена си „конско“ заради някоя туба с крем или нова блуза и я призовава да бъде по-пестелива, а същевременно си купува различни вратовръзки за всяка риза, редовно си пийва с приятели и дори и не мисли да спре да пуши, постъпва не само нетактично, но и несправедливо и греховно.

Истината обаче е, че причина за лошото настроение обикновено не са големите и малки неща от околния свят, а вътрешната нестабилност, жаждата за някакво „далечно щастие“, за промяна и разнообразие, подтиснатото недоволство и бунт срещу обстоятелствата и в крайна сметка — срещу пътя, по който Бог ме води.

Лошото настроение най-често се дължи на недоволство и неблагодарност и следователно е грях — то е пряко непослушание на Божието Слово, защото Бог казва: „Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете, защото това е Божията воля за вас в Христос Исус.“ (1 Солунци 5:16-18)

Бог не заповядва нещо невъзможно. Тези три стиха ни сочат и изходен път от недоволството: Как можем винаги да се радваме (което не означава постоянно да се смеем и да преливаме от възторг, а да имаме трайно Божията радост в сърцето си)?

Това е възможно, ако се молим непрестанно, т.е. ако постоянно живеем със съзнанието за Божието присъствие, ако разговаряме с Него и Му доверяваме и най-незначителните подробности от всекидневието си, ако във всичко, което правим — било то готвене, чистене или на път — поставяме всичко в Божията ръка и вършим всекидневната си работа с пълна вяра в Неговото водителство. Това означава „да се молиш непрестанно“. По този начин аз винаги ще оставям грижите си в Неговите ръце, няма да се тормозя и притеснявам за това или онова и ще мога трезво да правя планове, да разсъждавам, да взимам решения — а всичко останало мога с пълно доверие да поверя на Него.

Ние можем да бъдем винаги радостни и доволни, когато сме благодарни за всичко. Ако например си счупя крака, пак мога да бъда благодарен — не непременно за счупената кост, а че Бог и при тези обстоятелства си остава Бог — моят Господ и Спасител, че Той и от тази неприятност може да направи най-доброто за мен. Да си благодарен за Божиите пътища (а Бог е обещал, че и най-тежките ситуации в живота на Неговите деца съдействат за тяхно добро — Римляни 8:28), означава да Му имаш доверие. Обратното е недоверие към Неговия промисъл и бунт срещу Неговите действия. Това води до постоянно недоволство и лошо настроение.

Един начумерен християнин не само че не може да бъде привлекателен пътепоказател към своя Спасител, но и лошото му настроение предизвиква у партньора му отрицателни чувства, досада и отчуждение. Затова радвайте се „в Господа“ и това ще бъде силата Ви (Неемия 8:10). Изразете доверието си към Бога, като бъдете благодарни, и тогава и домът, и бракът Ви ще се изпълнят с радост.
Изневяра (прелюбодейство)
Хората постоянно се опитват да направят изневярата нещо приемливо за обществото, да я представят не само като „рицарско престъпление“, а дори и като „освежаване, обогатяване на брака“. Но въпреки това повечето от нашите съвременници познават трагедията, която произтича от такива постъпки. Днес дори понятието „прелюбодейство“ се обявява за остаряло и това се представя като един от аспектите на съвременната свобода (макар и такива опити да са правени още преди стотици и хиляди години!). Безброй филми и сериали втълпяват на зрителите, че една брачна двойка може да си позволи пълна свобода в сексуално отношение, като при това и двамата са напълно щастливи и доволни — без ревности, без трагедии. Такива филми се ползват с огромна популярност, защото чрез тях човек се опитва за заглуши угризенията на съвестта си, да притъпи моралното си чувство. Но действителността е друга и винаги ще бъде друга. Изневярата нанася дълбоки рани на човешката психика и междучовешките отношения и често е видимата кулминация на една пълна неспособност за любов.

  

Причини за изневярата

Първо, изневярата в повечето случаи е резултат на една съсипана брачна връзка. Съпрузите са се откъснали един от друг — мъжът се чувства неразбран и се поддава на примамката на някоя жена, която „по-добре го разбира“, или пък съпругата се чувства „за пръв път в живота си истински обичана“. Също така и прекомерното, небиблейско въздържане от сексуална близост може да изложи съпруга по-силно на изкушението за изневяра. Възможно е и мъжът да търси „да се подмлади“ или „да се докаже“ с някоя извънбрачна връзка.

За един християнин достигането до практическо прелюбодейство е бавен процес. То се подготвя в сърцето — противно на действието на Светия Дух и противно на тихите угризения на собствената съвест. Изневярата се поражда и подхранва най-напред в мисълта, човек си позволява да си играе с огъня, излага се на определени ситуации, защото търси еротичното напрежение. Това, че някои християни не извършват практическо прелюбодейство, се дължи единствено на страха им от последствията, а не на принципното им вътрешно отношение към този грях.

Ако някой каже: „Ах, аз без да искам някак така изведнъж се подхлъзнах!“, това означава, че този човек още не е застанал в Божията светлина — още не си е дал сметка, че дълго преди това тайно е подхранвал и поддържал този грях дълбоко в сърцето си. Тук от решаващо значение е да бъдем напълно честни!

Тази честност започва с това, че християнинът трябва да признае пред себе си и да приеме факта, че неговата плът не е новородена и че „плът и кръв не могат да наследят Божието царство“ (1 Коринтяни 15:50). Това означава, че и при християните все още продължава да е налице влечението към прелюбодейство, към грях — желанието за сексуални отношения без отговорност, за еротично удоволствие без любов и вярност. Голяма част от чара на изневярата се състои именно в това — да действаш, без да поемаш трайна отговорност, да получаваш еротично удоволствие, без да се обвързваш с вярност и себеотрицание и без да се грижиш да търсиш и задоволяваш истинските потребности на партньора си. Християнинът обаче е в състояние да избере друг път чрез силата на Исус.

На практика това означава, че и един християнин е и ще продължава да бъде изложен на изкушения. Но изкушението все още не е грях! Когато Исус казва, че „всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“, това означава, че „гледането“ и „пожелаването“ са части на едно общо мисловно действие — „прелюбодейството в сърцето“. Това, че ние като християни също сме подложени на сексуални изкушения, е факт, който можем и трябва да си признаем. Но ако човек поддържа изкушението, подхранва „първата мисъл“ с по-нататъшни мисли, тогава той вече извършва мислено прелюбодейство, което — ако има възможността — ще се развие в душевно прелюбодейство (флирт, влюбване, еротично желание) и чак накрая ще стигне до физическото действие. Който се старае да забули в съзнанието си факта на сексуалното изкушение, толкова по-бързо ще стигне до „душевното прелюбодейство“, защото едно изкушение, което се изтиква от съзнанието, със сигурност продължава тайно да се подхранва — със скрити представи и фантазии, за които човек не иска да си даде сметка и които не признава и пред себе си.

Корените на прелюбодействието често се крият и в някои навици от „стария живот“, от които човек не се е отказал напълно и след като е повярвал. Един мъж например се беше занимавал активно с порнография. Тези картини, разбира се, си остават в съзнанието му и след новорождението му, дори и след като се ожени за една мила вярваща жена. Той беше допуснал тези порнографски представи в сексуалния живот с жена си, дори понякога при интимната близост с нея си представяше една своя бивша партньорка. Това страшно вътрешно прелюбодейство притъпи сексуалната му чувствителност към жена му и пътят към практическото прелюбодейство беше открит.
Прелюбодейството разрушава
Това, че прелюбодейството е толкова сериозен грях, се дължи не само на факта, че то разрушава брачния организъм и дълбоко наранява отделния човек, но и на това, че то по най-срамен начин опетнява крайната цел на брака, а именно да бъде отражение на любовта на Христос към Неговата църква. Християнин, който изневерява на жена си, засвидетелства пред видимия и невидимия свят, че Исус също би могъл да изневери на Своята невеста — църквата!

 

Прошката

Съществено важно е обаче този християнин не само да има готовност да се бори срещу причините за греховното си поведение, но и въобще да се замисли какви са те. Тъй като изневярата е последната стъпка в една дълга поредица от греховни действия, е необходим един цялостен оздравителен процес, за да могат да бъдат премахнати причините, които са довели до нея. Затова Божието Слово в Яков 5:16 ни препоръчва: „Изповядайте един до друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравеете!“ Човек трябва да изповяда греха си пред някой зрял християнин не за да получи прошка (тя се получава само от Исус Христос — виж 1 Йоан 1:9), а за да може да започне оздравителният процес! Той трябва да се посъветва и как могат отново да бъдат поставени в ред отношенията му с брачния партньор, тъй като те са били разрушени и той е извършил тежък грях против него дори ако прелюбодейството е останало в тайна. Затова трябва да потърси една откровена, очистваща изповед пред брачния партньор, която изяснява и в крайна сметка обогатява брачните отношения. Начинът и времето на разговора трябва добре да се обмислят, защото не би било разумно брачният партньор да бъде изненадан неподготвен с една зашеметяваща изповед само защото човек иска бързо да възвърне собственото си душевно равновесие. Даже и при такава изповед любовта се грижи за доброто на другия!

Който осъзнава тази опасност, няма нужда да изпада в паника и да отбягва приятелства с християни от другия пол. Той може спокойно и радостно да поддържа такива ценни отношения, но при това трябва да бъде изключително недоверчив към себе си! В християнските среди греховните отношения най-често започват съвсем невинно. Човешкото сърце е майстор в прикриването на истинските намерения и чувства. Много скоро човек започва да търси еротичното напрежение, да си играе с него, увлича се в играта, прави някои намеци и признания — и понякога (но невинаги) развитието се прекъсва, най-често от жената едва преди физическото прелюбодейство. И при това човек може дори да се чувства много „духовен“! Обаче не иска да си признае, че преди това се е плискал във водите на душевното прелюбодейство, което е не по-малко отвратително от физическото. То също разрушава семейството, защото как може един брак да бъде жизнеспособен, когато или единият партньор, или и двамата живеят в непрестанна изневяра в своите чувства, желания, намерения и представи?

Ето защо изпитвайте винаги своите мисли, скрити намерения и желания и не мислете, че сте неуязвими в тази област!

Ако имате трудности в брака си, не избирайте за доверен съветник някой неженен, а и особено млад човек от другия пол. Така по Ваша собствена вина ще попаднете в голямо изкушение — и най-вероятно то ще Ви победи.

Но преди да извикате възмутено: „Какво законничество, какво тесногръдие!“, изпитайте себе си дали наистина някога сте имали готовността да откриете напълно пред Господа своите скрити греховни желания, дълбоките корени на понякога дръзката си фантазия и жажда за сексуални приключения, имате ли и сега готовността да позволите на Бога да осветли и тази област от Вашия живот и да я подчини на Своята власт?
Самозадоволяване
Фактът, че огромна част от младите мъже и малка част от младите жени някога в живота си са практикували самозадоволяване, вече говори за различията между мъжа и жената в сексуалната област. На това ще се спрем по-късно.

Самозадоволяването е навик, който за съжаление невинаги изчезва автоматично, когато човек стане християнин — именно защото е навик, от който трябва да се отвикне. Много християни страдат от този навик, не знаят какво точно да мислят за него, тъй като съществува целият спектър от най-разнообразни мнения — от „най-отвратителния и гнусен грях“, до „обогатяваща индивидуална любов“. В едно обаче всички са единни — проблемът е „табу“!

А точно това не би трябвало да бъде, защото и „решенията“, с които човек се сблъсква в течение на времето в различни разговори, свидетелстват за огромно невежество по този въпрос.

Един съпруг например ми довери, че вече съвсем се е отчаял от себе си. И то защо: посъветвали го по-скоро да се ожени и проблемът със самозадоволяването щял да се реши. Той се оженил по-скоро — но не щеш ли — проблемът пак се появил!

И много естествено — как няма да се появи, когато самозадоволяването не е необходимият „вентил“, чрез който уж се изпускала излишната „сексуална сила“ (както някои твърдят). Точно обратното — съвсем скоро отново се натрупва _излишна сила“, която трябва да се „изпуска“ — напрежението нараства, а не намалява! Онанизмът се превръща в истински проблем, когато, вместо да изчезне веднага след пубертета (което и обикновено не става), придобие характер на зависимост, на пристрастяване. За разлика от зависимостта от алкохол или никотин самозадоволяването не уврежда здравето (както навремето плашеха младежите). Проблемът е по-скоро в явленията, съпътстващи пристрастяването, които в крайна сметка се превръщат в причини за самозадоволяването.
„Самозадоволяването в брака е точно обратното на това, за което Бог е създал сексуалността.“

Волфганг Бюне
Гонитба на удоволствия
Гонитбата на удоволствия винаги и на всяка цена е много характерна за нашето съвременно общество. Алкохолиците и наркоманите в известен смисъл правят същото — с помощта на алкохол, наркотици и лекарства те променят химическото равновесие на тялото си, а оттам и чувствата си. Необходимата концентрация алкохол в кръвта действително влияе на „химията на чувствата“ — човек може да почувства лекота, радост. Значи проблемите и напрежението на живота се решават с помощта на химията, с една промяна на емоционалния свят на човека. Такива хора в крайна сметка са зависими от чувствата си. Те не могат да издържат на душевно напрежение, не могат да се справят с живота и не могат да правят нищо, без да бъдат движени от чувствата си. Подобно е положението и при самозадоволяването. Не „приятното чувство“ при онанизма е грях, а фактът, че се злоупотребява със сексуалната наслада (създадена от Бога) за освобождаване от душевно напрежение, за забравяне на проблемите или просто за произвеждане на „чувствена химия“.

Сексуалната връхна точка бива изживявана единствено и само за собственото „аз“. Вместо сексуалността да се практикува, както Бог я е замислил — за да се направи щастлив друг човек, самозадоволяващият развива навика да се наслаждава сам на собствената си страст, да търси да ощастливява сам себе си.

По правило самозадоволяването, особено при мъжете, се придружава от развратни мисли. Мъжът си представя някоя еротично въздействаща жена и мислено се сношава с нея. По този начин самата сексуалност за него все повече и повече придобива характера на самозадоволяване чрез постоянна смяна на партньорките.

Ако такъв мъж се ожени, тези представи ще продължават да го преследват. Той е силно застрашен от греха на мислено прелюбодейство по време на интимни отношения със собствената си жена. И най вече той ще продължи да практикува тази себична сексуалност, която търси единствено собственото си удоволствие и едва ли ще е способен да постави своята сексуалност в служба на любовта, да се интересува от потребностите на жена си и да се стреми да я направи щастлива.

Поради тези причини един християнин, който практикува самозадоволяване, трябва да се откаже от този навик с помощта на Христовата сила — не защото трябва да му бъде отнето едно „приятно чувство“, а защото този навик го прави негоден за истинска любов.
„Любовта не може да се изпробва, както не могат да се правят и експерименти със смъртта. Любов, която се

изпробва през задната вратичка на физическото сношение, винаги оставя след себе си дъха на гнилоч и разложение. Пропиляната любов никога не достига до върха.

Любовта обаче е като огън — не открит, а в печка — не видим за всеки, не под открито небе, а в уюта на колибата и под капака на печката. Ако я няма печката, ако колибата на брака още не е построена, този огън е необуздаем, поглъща всичко около себе си и изпепелява всичко, което му се изпречи на пътя.“

Шойнеман
Ревност
„Тихо сърце е живот на тялото“ се казва в Притчи 14:30, „а разяреността е гнилост на костите“.

Тука не става дума за естественото желание за самозащита, с което човек отбранява някое скъпо притежание, застрашено с хитрост и насилие от истински врагове. Не, тук говорим за ревността, за „буйната страст, която търси страдание“.

Тази ревност не е израз на любов (в която винаги се съдържа свобода), а на жажда за власт. В някои случаи брачните партньори проявяват ревност, защото не са могли да преодолеят горчиви преживявания от детството си (развод на родителите, разрушено семейство). В други случаи причината е нестабилно самочувствие. Ревнуващият се счита за пренебрегнат, изтикан настрана, онеправдан. Той е обладан от страха, че ще загуби партньора си. В такива случаи брачната терапия се състои в отстраняване на психическите смущения на ревнуващия.

Ревността може да се дължи и на незнание, например на неяснота относно факта, че партньорът е подложен на изкушения. Ако жената живее с чувството, че е голяма красавица и поради това мъжът е напълно застрахован от всякакви изкушения (като може би и той самият потвърждава пред нея), тогава ще дойде ден, когато тя ще трябва да установи, че това е лъжа и лицемерие. И вместо да приеме по библейски начин човешката слабост на мъжа си, тя започва да ревнува.

Възможно е обаче и някой от партньорите да започне да ревнува поради разни забележки за минали преживявания на другия. Тогава често се започват _кръстосани разпити“ като при съдебен процес за убийство. Такива проблеми не съществуват в бракове, при които партньорите са „открили картите“ още преди годежа или сватбата. Една цялостна, искрена изповед ще помогне много — тогава партньорът ще е наясно с паданията и тъмните страни на другия, така че няма да има повече „изненади“, които да дават поводи за ревност. Човек, който приема своя брачен партньор като дар от Бога — не като своя собственост — и който знае, че самият той е обичан и ценен от Бога, може успешно да се бори срещу своите изблици на ревност. Така той ще се научи съзнателно да оказва доверие на партньора си, за което партньорът от своя страна ще му бъде много благодарен.


Истинският център
Исус — слънце в блестящи зари!

Исус — радост, рушаща стени!

Който гледа към Него и сам ще блести,

като слънце в сияйни зори!

Подобно е и в брака. Слънцето, около което кръжат партньорите, трябва да бъде Исус. Всяка планета, която поиска да измести слънцето, неминуемо ще предизвика катастрофа. Ако бракът се върти около красивата жена, около мъжа или децата (или пък около телевизора, колата, ходенето на почивка и прочее), брачната система ще рухне. Жената, мъжът или детето се превръщат в идоли. Но един идол никога не може да извърши онова, което се очаква от него...

И тъй, пълноценният брак се върти около слънцето — Исус Христос. Естествени следствия от това са общата молитва (в която двамата заедно търсят Божията воля, искат Бог да им говори и да ги води) и общуването с други християни (където те могат да служат на другите, да проявяват гостоприемство, да се коригират взаимно, да се учат да обичат и да дават).

В бракове, където тази практика липсва, е почти невъзможно Исус да бъде центърът, Слънцето. Затова повалете идола и започнете да се въртите около същинското Слънце във Вашия брак — Исус Христос!

Както вече забелязахте, драги читатели, в тази глава разгледахме преди всичко такива брачни проблеми, които се пораждат в самите отношенията между партньорите. Съществуват много други, които по същество не са проблеми на брака, а проблеми на отделния индивид, които се отразяват пагубно и на неговия брак.

При тези случаи е необходимо с предимство да се разрешат по правилен библейски начин именно тези индивидуални проблеми: депресии, неврози, комплекс за малоценност, избухливост, по-силно или по-слабо изразени шизофренни симптоми.