Вечността – цената на живота

Ярл Пейсти

С този кратък въпрос Иисус Христос издига човешката душа в удивителна позиция: дори ако е възможно да придобиеш целия свят и неговото богатство, всичко това не може да се сравни с ценността на една душа.

В оригиналния текст на гръцки е използвана думата “космос”, преведена на български като “целия свят”. А това значи, че ценността на твоята и моята душа е по-голяма от ценността не само на познатия ни свят, но и на цялата създадена от Бога вселена. Безбройното множество звезди и планети не може да се сравни с ценността на една човешка душа.

Защо Иисус оценява човешката душа толкова високо?

Мисля, че причините са няколко. Бих искал тук да разгледам две от тях. Първо, защото човек е Божие творение и е създаден за определена божествена цел. В началото Бог сътворява небето и земята с всички живи същества, които я обитават. В книгата Битие се казва: “И Бог видя, че това беше добро.” Но обърнете внимание, че създаденото не Го удовлетворява напълно. Бог е любов, а любовта се нуждае от подобен обект. Ето защо Бог създава човека по Свой образ и подобие: “И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде” (Бит. 1:27).

Когато създава човека, Бог иска не просто да сътвори същество по Свой образ и подобие и да има общение с него, но и да го направи господар над Своето творение, така че някога човекът да царува с Него и да споделя Неговата слава. Бог е промислил за нас прекрасна цел. Но много хора, макар да знаят, че намеренията на Бога за тях са най-добри, съзнателно се отказват от Неговата любов и избират пътя, който води във вечната гибел. Те позволяват на дявола, който е княз на този свят, да заслепи умовете им и да ги измами, за да не изберат Божия път. Ето защо Иисус казва: “Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?”Ако придобие всичко, а главното изгуби, каква полза би имал?

Другата причина Христос да оцени толкова високо човешката душа е фактът, че тя е вечна. Неведнъж съм се опитвал да си представя вечността, но не стигнах доникъде. Страхувам се, че никога няма да разбера какво точно означава вечност. Опитвал съм се да стигна до по-ясна картина, като я сравня с време. Но това не е възможно. Понятието “вечност” е непостижимо за човешкия разум. Макар да сме вечни творения, поради ограничението на плътта си не сме способни да осъзнаем значението на вечността.

Помислете само: за всеки от нас няма да има време, през което той да не съществува. Когато сме живели, да речем, хиляда години, това ще бъде само началото на вечността. Ако добавим още няколко хиляди или милиона години, и това ще бъде само началото, защото вечността няма край. Ние ще живеем вечно, винаги. Животът започва от момента на зачатието и душата, която Бог дава на човека, е вечна. Дори ако в космоса не остане нито един атом, нито една планета, ако Слънцето и Луната изчезнат, ние с вас ще живеем.

Светът с нетърпение очакваше деня, когато космонавтите ще кацнат на Луната. Да предположим, че настъпи време, когато подобни полети се извършват редовно, и че всеки път космонавтите ще отнасят на Луната си по една шепа пръст от нашата планета. Когато цялото земно кълбо бъде пренесено на Луната “на шепи”, вечността все още ще започва.

Нека се опитаме да свържем размишленията си за вечността с нощта, която никога не свършва и след смъртта на човека става вечна. Мисълта за мъките на безбожната душа във вечния мрак е ужасяваща и непосилна. Не е чудно, че хората не искат да мислят за вечността. Обзема ги ужас и те избягват тази мисъл.

За миг си представете, че чувате този вик от ада: “Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък” (Лука 16:24). Изминаха две хиляди години, откакто тази нещастна, измъчена душа моли не за една чаша, не за една глътка, а само за една капка вода. Някой да докосне с мокър пръст пресъхналите устни и поне замалко да облекчи страшните мъки в ада. Нещастникът моли, проси, вика за капката, която ще разхлади езика му, но досега не я е получил. Уви, това все още е началото. Той ще моли през цялата вечност и никога няма да я получи. Това е страшно.

Можем ли да си представим целия ужас от мъченията на душата в ада през вечността? Неспирен вопъл и ридание, безкраен плач и проклятия. Едно е да мислиш за ужаса на предстоящите войни, бедствия и опустошения, съвсем друго е срещата с вечността. Границата, която отделя този свят от отвъдния, е толкова незабележима, че животът на всеки от нас може да спре неочаквано, във всеки миг от деня или нощта. А после?

Какво ни очаква там, във вечността?

Ако искате да имате представа какво означава вечната гибел на душата, ужасът на ада, трябва да погледнете към Голгота. Нищо друго не ни позволява да вникнем в същността на вечната гибел. Колко трагична трябва да е тя, щом Божият Син е длъжен да отиде на смърт, да пролее святата Си кръв, за да спаси човешката душа от вечната мъка.

Божият Син прие образ на роб, стана жертва за грях, пое върху Себе си вината на целия свят и доброволно умря на Голготския кръст, за да ни спаси от вечния ад.

Но защо възмездието за греха е толкова строго? Грехът е бунт срещу самия Бог, нарушение на Неговия Закон. Грехът до такава степен е отвратителен за Бога, че Той не може да го гледа и трябва да отвърне лицето Си от всеки, който е грешен. Никой и нищо не е в състояние да ни избави от греха и да ни оправдае пред Бога. Това е способна да направи само заместническата смърт на някой невинен, безгрешен и свят. А такъв човек на земята не съществува, защото всички са съгрешили. Има само един изход от това печално състояние – изкуплението на човешката душа чрез жертвата на Божия Син. Иисус Христос, Божият Син, се въплъщава в човешки образ и отива на доброволна смърт, за да умилостиви святия Бог, Който мрази греха.

Това, което кара Бог да даде Сина Си на такава смърт, е любовта Му към грешниците, от една страна, и ненавистта Му към греха, от друга. Грехът, за който не сме се покаяли, ни води към гибел. Само когато пристъпим към Бога с покаяние и вяра в Неговия Син, кръвта на Иисус Христос ще ни очисти и Бог ще ни приеме.

В Гетсимания, докато Христос се моли, душата Му е в агония. Потта Му капе на земята като капки кръв. Облят от кървава пот, Той призовава: “Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша…” (Мат. 26:39). В продължение на три часа в Гетсиманската градина Той повтаря тази молитва. Иисус не избягва кръста, но душата Му е обременена от греха на цялото човечество. Той се моли: “Отче, ако има друг път, друг начин да спася човешката душа, позволи Ми да го избера, но нека бъде не Моята, а Твоята воля.”

Приятелю, за да изкупи твоята и моята душа, Бог избира единствено възможния за спасението път. Той дава Своя Син в жертва за греха. Бог заплаща много високо, защото Неговата любов е оценила мен и теб така. Ако имаше друг начин за спасение на човека, Бог щеше да отговори на Иисусовата молитва в Гетсимания. Но Бог се заема със спасението на моята и твоята душа, затова Иисус казва: “Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля” (Мат. 26:42). Бог изкупва човешката душа чрез кръвта на Своя възлюбен Син.

Сега, когато знаете, че Бог е платил толкова скъпо за вашето спасение, как ще отговорите на въпроса: “Каква полза за теб, ако придобиеш целия свят, а повредиш на душата си? Или какъв откуп ще дадеш за душата си?”

Какво ли не би дал богатият младеж, за да коленичи още веднъж пред Иисус и да чуе думите Му: “Едно не ти достига: иди, продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите… ела и Ме следвай” (Марк 10:21). Как би искал той да има тази възможност, която все още имате вие днес. Но, уви, минали са две хиляди години от момента, когато този човек е стоял на границата на вечното блаженство. Само една крачка го е отделяла от това. А сега той е във вечността, от която няма връщане назад. Цялото му богатство не е в състояние да изкупи неговата душа.

Бог е дал на човека способността да мисли логически. Нима не е по-разумно сега да решите този най-важен въпрос, вместо да чакате утрешния ден? Утре може да бъде късно.

Дяволът предлага на човека да задоволи страстите му. Забележете, казах “предлага”. Но наистина ли ги задоволява? Това е съвсем друг въпрос. Той казва на човека: “Ще ти дам радости и удоволствия!” Но не предупреждава човека какво го очаква накрая. Това, което предлага дяволът, ще хапе като аспид. Точно това, което довежда човека до ада, във вечността непрекъснато ще го мъчи и изтощава. Страстите ще горят у него като огън, който никога не стихва.

Бог предлага Своята любов. Предлага кръвта на Сина Си, за да ви умие от всеки грях и да ви представи оправдани и съвършени пред Него. Предлага вечен живот в рая, където е приготвил място за вас. Предлага да бъдете Негово дете, Негов наследник, за да царувате вечно със Сина Му. Покайте се, вярвайте в Господ Иисус Христос и ще бъдете спасени.

Хората отиват в ада само по една причина: защото пренебрегват кръвта на Христос, Неговото спасение и любов.

Днес, докато благоприятното време все още продължава и чувате Христовия призив, не огорчавайте Святия Дух, не пренебрегвайте увещанието Му. Бог казва: “Няма Моят Дух да бъде вечно занемаряван от човеци” (Бит. 6:3, СИ) и “Търсете Господа, докато може да се намери” (Ис. 55:6).