Вероучение част втора с ъ д ъ р ж а н и е

— Вие Ме търсите — казал им Иисус — не защото ви­дяхте чудеса, а защото ядохте от хлябовете и се наси­тихте. Трудете се и не за тленна храна, а за храна, която ще ви даде вечен живот.

Народът почнал да Го моли: „Господи, давай ни винаги от този хляб!”

Иисус продължил:

— Аз съм хлябът на живота. Който дохожда при Ме­не, няма да огладнее, и който вярва в Мене, няма да ожаднее никога.

Христос разкрил на народа, че е дошъл на земята, за да изпълни Божията воля, А волята на небесния Отец е: „Всеки, който види Сина и вярва в Него, да има вечен живот, и Аз ще го възкреся в последния ден”.

След тия думи Иисус казал: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който яде от тоя хляб, ще живее вечно. Хлябът който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, ще има живот вечен и Аз ще го възкреся в послед­ния ден”.

Мнозина не разбрали добре думите на Христа. Иисус пророчески говорел за тайнството причащение, което установил на Тайната вечеря. Чрез това тайнствено ние, наистина, приемаме тялото и кръвта Христови под вид на хляб и вино.

5. 
   ЧОВЕШКИТЕ ОБИЧАИ И БОЖИЯТ ЗАКОН
   

(Матей 15:1—20; Марко 7:1—15)

— Защо Твоите ученици не спазват преданието на старците?

— Защо пък вие престъпвате Божия закон заради ва­шето предание? Знаете, че е заповядано: „Почитай баща си и майка си”. Вие сте наредили, че ако някой не желае да храни родителите си, достатъчно е да им каже: „Това, което се пада вам, давам го дар на Бога”. Тъй наруших­ме Божията заповед заради вашето предание. Лицемери, добре е казал за вас пророк Исаия, че почитате Бога с устата си, а сърцето ви е далеч от Него.

И като се обърнал към народа, добавил:

- Знайте, че не това, що влиза в устата на човека, осквернява, а онова, що излиза от устата, то осквернява човека. Чрез устата излизат от сърцето лоши думи, зли помисли за убийства, кражби, хули. Това осквернява човека. А яденето с немити ръце не осквернява.

Тези думи на Иисуса Христа се отнасят за душевната чистота. Те не значат, че не бива да си мием ръцете преди ядене. Както се грижим за телесната чистота, така трябва да се грижим и за чистотата на своята душа.

Фарисеите и този път останали посрамени и си отишли.

5. 
   ХАНАНЕЯНКАТА И НЕЙНАТА СИЛНА ВЯРА
   

(Матей 15:21—28)

— Господи, сине Давидов, смили се над мене! Дъщеря ми зле страда от бяс!

Иисус не и отвърнал ни дума. Тогава учениците Го помолили да отпусне жената. Иисус им казал:

— Аз съм пратен само при изгубените овци от дома Израилев.

Тогава жената паднала в краката на Иисуса и казала: „Господи, помогни ми!” Иисус и рекъл: „Не е добре да се взема хлябът от децата и да се хвърля на псетата”. „Да Господи”, отговорила жената, „ала и псетата ядат от тро­хите, що падат от трапезата на господарите”. Тогава Христос и казал" „О, жено. голяма е твоята вяра. Нека бъде според желанието ти!” И веднага дъщеря и оздра­вяла.

Със Своето привидно гордо и студено държание Иисус искал да изпита вярата на хананеянката. Той искал още да покаже на учениците Си, а чрез тях и на всички иудеи, че и всред езичниците, които евреите презирали, има хо­ра със силна вяра. Тая вяра ги правела достойни да ста­нат Христови последователи.

5. 
   ПРЕОБРАЖЕНИЕ
   

(Матей 17:1—9; Лука 9:28—36; Марко 9:2—9)

Наближавало времето на Христовите страдания. Иисус искал да затвърди у учениците вярата, че Той е наистина, Син Божи, при все че трябва да умре. Затова един ден взел тримата си най-приближени ученика — Петра, Иакова и Иоана — и се възкачил на планината Тавор. Там почнал да се моли. Учениците задрямали, понеже били изморени.

По едно време учениците се събудили и видели Иисуса преобразен: лицето Му светело като слънце, а дрехите Му блестели като сняг; от двете Му страни стояли проро­ците Мойсей и Илия и разговаряли с Иисяса за Неговите страдания и смърт в Йерусалим. Учениците се слисали. Петър казал: „Учителю, добре е да бъдем тук. Ако жела­еш, ще направим три колиби — "една за Тебе, една за Мойсея и една за Илия”. В същия миг светъл облак пок­рил всички. От облака се чул глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте!”

Учениците се уплашили и паднали ничком. След малко Иисус се допрял до тях и кротко им казал: „Станете не бойте се!”. Когато се изправили те видяли Иисуса в обикновения Му вид.

На слизане от планината Христос поръчал на ученици­те Си да не казват никому за случилото се преди Той да възкръсне от мъртвите.

Този ден. Преображение Господне — се празнува вся­ка година на 6 август.

14. ХРИСТОС И НЕГОСТОПРИЕМНИТЕ САМАРЯНИ

Но и самаряните не обичали иудеите за тази им над­менност. Когато някой иудеин минал през тяхната земя, те не му услужвали с нищо.

Един път Иисус минавал с учениците Си през Самария. Вече се мръкнало. Иисус пратил в близкото село да при­готвят за нощуване. Но самаряните узнали, че пътници­те са иудеи, затова отказали да ги приемат. Двама от уче­ниците, Иаков и Иоан, възнегодували от това и рекли на Иисуса:

— Господи, искаш ли да кажем да падне огън от не­бето и да изгори селото, както някога направи пророк Илия?

Но Христос им отговорил:

— Не знаете, на какъв дух служите. Син Човечески дойде не да погубва човешки души, а да спасява.

След това отишли да пренощуват в друго село.

5. 
   ЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА И БОЖИЯТА ВОЛЯ
   

(Лука 12:13—31: Матей 6:25—34)

— Господи, кажи на брат ми да си разделим бащиното наследство!

Този човек мислел, че Иисус Христос е земен цар и ще се заеме да урежда препирните за имот между хора­та. Иисус бил наставник и Спасител и не се занимавал с такива работи. Той се възползувал, обаче, от този слу­чай и почнал да поучава народа:

— Не ламтете за големи богатства, защото истинското щастие не е в богатството. По-важно е да правите добри­ни и да обогатявате душата си с небесни съкровища, кои­то ще ви направят достойни за царството Божие.

И, за да обясни нагледно значението на земните бо­гатства. Той им казал:

— Нивата на един богат човек родила толкова много, че нямало място да се прибере житото. Богатият решил да събори старите житници и да построи нови и по-големи, в които да се помести всичко. Като прибрал жи­тото, той си думал: „Сега имаш много богатство, душо! Яж, пий и се весели!” Но Бог му казал: „Безумнико, нощес ще ти вземат душата. Кому ще остане това, що си приготвил?

После Иисус се обърнал към учениците си и им рекъл:

— Затова и казвам: не се грижете, какво ще ядете, или какво ще облечете. Погледнете птиците, цветята и пол­ската трева. Ако Бог се грижи за тях, нима ще остави вас, които сте много по-ценни? Преди всичко търсете Царството небесно и знайте, че всичко друго ще ви се даде.

С тези думи Христос осъжда всички, които лакомо трупат имоти и пари, а забравят да се погрижат за душа­та си. Земните богатства са временни и нетрайни. Днес човек ги има, а утре може да ги изгуби. А душата е вечна. Всеки трябва да се грижи преди всичко за нея и за ней­ното спасение.

15.1. ДЕСЕТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД

За истинския християнин не е достатъчно само да не ламти към земни блага. Той не бива и да завижда на дру­гите. Завистта е един от най-лошите пороци. Затова с тази заповед Бог ни забранява да завиждаме. Нека всеки бъде доволен от това, що има, и се радва на успеха на своя ближен. Така той ще покаже, че е истински и до­бър християнин.

16. БРАТСКИ СЪВЕТИ И ОПРОЩАВАНЕ НА ОБИДИТЕ

— Ако брат ти съгреши нещо против тебе — съветвал Иисус слушателите Си — иди и се обясни с него насаме. Ако той се разкае, прости му. Ако ли не, вземи един — двама свидетели и заедно идете да го вразумите. Ако ли и тях не послуша,обади на църквата. Ако не послуша и църквата, тогава нека ти бъде като чужд човек и престани да общуваш с него.

Иисус често съветвал да прощаваме на близките си, както техните недостатъци и грешки.

Веднъж Петър запитал Христа: „Господи, колко пъти да простя на брата си, когато съгреши против мене? До седем пъти ли?

Иисус отговорил: „Не до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем.”

От тия думи се вижда, че човек трябва да е готов вся­кога да прости на близките си. Той трябва да прощава искрено и от сърце. Тогава може да иска от другите да простят неговите грехове.

За да разберат слушателите по-ясно това, Иисус казал следната притча:

— Един цар поискал да разчисти сметката със слугите си. Оказало се, че един слуга му дължал 10 000 таланта и не можел да заплати дълга си. Царят заповядал да про­дадат и него, и жена му, и децата му, и целия му имот, за да си прибере парите. Слугата паднал на колене пред ца­ря и почнал да му се моли:

— Господарю, смили се над мене! Имай още малко търпение, и аз ще ти изплатя всичко.

Царят се смилил, пуснал слугата и му простил дълга. На излизане от двореца слугата срещнал свой другар, който му дължал 100 динария. Той го хванал за шията, почнал да го души и да му вика:

— Плати ми всичко, което ми дължиш! Другарят му паднал на колене и се молил да го почака малко. Жестокият слуга не го послушал, а го хвърлил в тъмница, докато му изплати дълга.

Другите слуги видели станалото. Те се възмутили от тая жестока постъпка и съобщили всичко на царя. Царят повикал слугата и му рекъл:

— Рабе лукави, аз ти простих целия дълг, защото ми се примоли. Не трябва ли и ти да се смилиш над другаря си и да му простиш дълга?

И като се разгневил, заповядал да го затворят докато му изплати дълга.

— Така и Моят Отец небесен ще постъпи с всеки, кой­то не прости от сърце на брата си погрешен и ята му — завършил Иисус.

17. ХРИСТОС И ДЕЦАТА

— Оставете децата да дохождат при Мене и не им пре­чете, защото на такива принадлежи царството небесно. Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него.

С тия думи Христос изисква от възрастните да бъдат чисти.и невинни като децата.

18. ХРИСТОС И БОГАТИЯТ МОМЪК

— Учителю благи, какво трябва да правя, за да получа вечен живот!

Иисус му отговорил:

— Изпълнявай Божиите заповеди: не кради, не убивай, не лъжесвидетелствай, почитай баща си и майка си.

— Всичко това пазя строго от младини. Какво още ми не достига? — рекъл момъкът.

Тогава Иисус казал:

— Ако искаш да бъдеш съвършен, иди и продай имота си, раздай парите на бедните и после тръгни след Мене.

Като чул това, момъкът си отишъл натъжен, защото бил много богат.

Иисус тогава се обърнал към учениците Си и им казал:

— Богат мъчно ще влезе в царството небесно! По-лесно е да мине камила през иглени уши, отколко­то богат да влезе в царството Божие.

Тия думи на Христа се отнасят до ония богати люде, които са привързани силно към богатствата си и не пра­вят никакви добрини. Такъв бил и този момък.

19. ЗАГОВОР ПРОТИВ ХРИСТА И ТЪРЖЕСТВЕНО ВЛИЗАНЕ НА ИИСУСА В ЙЕРУСАЛИМ

— Какво да правим? — питали се те един друг, — Тоя човек върши много чудеса. Ако Го оставим свободен, всички ще повярват в Него. Римляните тогава ще разо­рят и страната и народа.

Първосвещеникът Кайафа казал:

— За нас е по-добре да умре един човек, отколкото да загине цял народ.

Всички се съгласили с него и решили да търсят сгоден случай да погубят Иисуса.
ТЪРЖЕСТВЕНО ВЛИЗАНЕ НА ИИСУСА В ИЕРУСАЛИМ
(Матей 21:1—17; Марко 11:1—11; Лука 19: 29—48)
Наближавал празникът Пасха, последен за земния живот на Иисуса. Шест дни преди празника Христос тръгнал с учениците си за Йерусалим. Стигнали до се­лото Витфагия, близо до Елеонската планина. Иисус пратил двама от учениците си да отидат в селото и Му доведат ослицата с младото осле, които ще видят вър­зани на пътя. Учениците докарали ослицата и ослето и наметнали върху тях горните си дрехи. Иисус възседнал ослето. Всички тръгнали към Иерусалим.

В града узнали, че Учителят пристига. Много народ излязъл да Го посрещне вън от града. Едни постилали дрехите си по пътя, други хвърляли цветя и палмови клонки и викали: „Осана (спасение) на Давидовия син! Благословен е Онзи, Който иде в името Господне!”

Между навалицата имало и фарисеи. Те не могли спо­койно да гледат народната радост и казали на Иисуса: „Учителю, кажи на учениците да млъкнат!” Иисус им отговорил: „Ако те млъкнат, камъните ще почнат да викат!”

Преваляли Елеонската планина, отгдето се виждал це­лият град. Иисус тъжно погледнал Йерусалим, запла­кал за него и казал:

— Иерусалиме, Иерусалиме, ако не знаеш, къде е твоето спасение и каква участ те чака! Тежки дни ще настанат за тебе. Враговете ти ще разсипят и тебе, и децата ти. Камък върху камък няма да остане в тебе!

С тези думи Иисус предрекъл разрушението на Иеру­салим от римляните, станала през времето на импера­тора Тит.

Начело на многохиляден народ Иисус тържествено влязъл в града. В Иерусалим тогава имало евреи, дош­ли за празника от далечни земи. Те не били чували за Христа, затова учудени питали: „Кой е този?” Народът отговарял: „Това е Иисус, пророкът от Назарет Гали­лейски!”

Иисус отишъл направо в храма. Той намерил в него търговци, които продавали жертвени животни или разме­няли пари. Иисус ги изпъдил и казал: „Писано е, че домът Ми е дом на молитва, а вие го направихте разбой­ническо свърталище!”

В храма надошли мнозина слепи и сакати. Иисус ги изцерил. Първосвещениците виждали тия чудеса и слу­шали, как децата и в храма продължавали да викат: „Осана на Давидовия Син!” Разгневени от това, те рекли на Иисуса: „Не чуваш ли, какво говорят децата?” Иисус им отвърнал: „Та нима не сте чели писанието, гдето е казано: Из устата на младенци и кърмачета ти си при­готвил похвала!”

Същия ден вечерта Иисус отишъл във Витания, близо до Йерусалим, гдето пренощувал.

20. НЕВЕРИЕТО НА ИУДЕИТЕ

И ИЗОБЛИЧАВАНЕТО НА КНИЖНИЦИТЕ

И ФАРИСЕИТЕ

1. 
   НЕВЕРИЕТО НА ИУДЕИТЕ
   

Иисус Христос често осъждал неверието на Иудеите и казвал:

— Който вярва в Мене, вярва в Оногова, Който Ме е изпратил. Като светлина дойдох в света, та всеки който вярва в Мене, да не остане в тъмнина. Ако някой чуе думите Ми и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да го спася. Който отхвърля Ме­не и не приема думите Ми, има кой да го съди. Защото Аз от Себе си не говоря, а от Отца, Който Ме е пратил. Той Ми заповядва, какво да говоря и що да кажа.

Книжниците и фарисеите обаче останали глухи за тия думи. Те останали слепи и за чудесата, които Христос вършел. Тяхната злоба към Иисуса от ден на ден растя­ла. Христос виждал всичко това и знаел, че враговете Му се готвят да Го убият. Но Той не се боял от тях и при всеки удобен случай ги изобличавал.

20.2 ИЗОБЛИЧЕНИЕ НА КНИЖНИЦИТЕ И ФАРИСЕИТЕ
(Матей 23)
През един от последните дни на Своя земен живот Христос бил в храма и се обърнал към народа със след­ните думи:

— Книжниците и фарисеите са седнали на Мойсеевото седалище. Правете всичко, което ви кажат, но не пос­тъпвайте според делата им. Защото те едно говорят, а друго вършат. Всичко правят, за да ги видят хората. Ис­кат да са първи навсякъде — и в синагогите, и по го­щавките. Вие бъдете скромни. Защото, който се възгордява, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат.

Книжниците и фарисеите слушали тия думи и трепе­рели от яд и злоба. Христос се обърнал направо към тях и смело взел да ги изобличава:

— Горко ви, книжници и фарисеи, лицемери, загде­то затваряте Царството небесно пред хората! Нито вли­зате, нито другите пущате да влязат!

— Горко ви, загдето изпояждате домовете на вдови­ците, а сетне дълго и лицемерно се молите, поради кое­то наказанието ви ще бъде по-голямо!

— Горко ви, загдето давате десетак и от градинските треви, а забравяте най-важното от закона: правосъдие, милост и вяра. Вие сте слепи водачи, които прецеждате комара, а поглъщате камилата.

— Горко ви, книжници и фарисеи, лицемери, загдето сте заприличали на варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, а отвътре са пълни с нечистота. По­казвате се пред хората праведни, а сте пълни с лицеме­рие и беззаконие.

— Горко ви, загдето издигате паметници на пророци­те и казвате: „Ако бяхме на мястото на нашите бащи, не щяхме да проливаме кръвта на пророците”. С това сами показвате, че сте синове на ония, които са избили пророците. Змии и рожби ехидни, как ще избегнете осъждането? Върху вас ще падне всичката праведна кръв пролята на земята.

После казал:

— Иерусалиме, Иерусалиме, който избиваш пророци­те и с камъни убиваш пратените при тебе. Колко пъти съм искал да събера чедата ти, както кокошка събира пилците под крилете си, но те не пожелаха! Ето, оставя се домът ви пуст. Отсега нататък няма да Ме видите, докле не кажете: благословен е идещият в име Господ­не!

С тези думи Иисус завършил изобличителната си реч към книжниците и фарисеите и напуснал храма. Това било последното Негово явяване в храма.

21. ЛЕПТАТА НА ВДОВИЦАТА. ПРИТЧА

ЗА ТАЛАНТИТЕ
Лептата на вдовицата

(Марко 12:41- 44; Лука 21: 1 - 4)

Когато излизал от храма, Иисус седнал срещу кутия­та, в която богомолците пущали пари за храма. Мнози­на минавали и пущали в кутията, кой колкото желае. Богаташи важно се спирали, бавно разтваряли тежки кесии и пущали в кутията кой повече, кой по-малко.

Но ето че се задала една бедна вдовица. Тя се спряла смутена пред кутията и срамежливо пуснала в нея две лепи (около две стотинки). Когато отминала, Иисус казал на учениците си: „Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна в кутията най-много. Защото другите даваха от излишъка, а тя даде всичко, що имаше — ця­лата си прехрана”.

Добротворството е една от първите християнски доб­родетели. На земята има много бедни и нуждаещи се люде. Като им помагаме, ние изпълняваме своя христи­янски дълг. С това доказваме, че, наистина сме проник­нати от Христовото учение.

Когато помагаме някому, трябва да правим това ис­крено и от сърце. Не е важно, колко даваме, а как го даваме.

1. 
   ПРИТЧА ЗА ТАЛАНТИТЕ
   

(Матей 25:14—29)

— Един богат човек тръгнал за чужбина. Той повикал слугите си и им раздал имота. На единия дал пет талан­та, на другия — два, а на третия — един, всекиму спо­ред силите. След това заминал.

Първият слуга вложил петте таланта в работа и спечелил още пет. Същото направил и вторият, който полу­чил два таланта — и той спечелил още два. А онзи, който получил един талант, отишъл и го закопал в земята.

След време господарят се завърнал и поискал сметка от слугите. Пристъпил първият слуга и казал:

— Господарю, ти ми даде пет таланта. Ето, аз спече­лих с тях още пет.

Добре, верни служителю — отговорил господарят — Понеже си ми бил верен в малко, назначавам те на по-голяма длъжност. Радвай се заедно с мене!

Пристъпил вторият слуга и рекъл:

— Господарю, ти ми даде два таланта. Ето, аз спече­лих с тях още два.

Господарят похвалил и наградил и тоя слуга. Най-после дошъл третият слуга и казал на господаря си:

— Господарю, аз знаех, че си жесток човек: жънеш, гдето не си сеял, и вземаш, гдето не си давал. Затова зарових твоя талант в земята и ето, сега ти го връщам.

Господарят се разгневил и заповядал да затворят ле­нивия служител, а таланта дал на първия слуга. После казал, че на достойния, макар и да има, ще се даде още, а на недостойния, макар и да няма ще му се вземе и оно­ва, що има.

От тази притча става ясно, че трудолюбивият винаги припечелва, а ленивият губи и това, което има.

22. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ
(Матей 26:14—56; Марко 14:10—5; Лука 22:1—54;

Йоан 13:1—38; 18:1—11)

Пасха, за да не се разбунтува народът, и бързали да свършат всичко преди празника. Неочаквано при тях се явил Иуда, родом от гр. Кариот и затова наричан Иуда Искариотски.

Иуда бил един от 12-те Христови ученици. Той пазел общата каса, в която прибирали суми за помагане на бедни. Иуда бил сребролюбив и завистлив. Тригодиш­ната близост с Иисуса Христа не изкоренила от душата му лошите навици и пороци. Помрачен от сребролюбие, Иуда решил да предаде своя Учител.

— Аз съм съгласен да ви предам Иисуса. Какво ще ми дадете за това? — казал той на първосвещениците.

Предложили му 30 сребърника, колкото се запла­щал тогава един убит роб. Иуда се съгласил.

Пример на смирение. Наближавал празникът Пасха. Според Мойсеевия закон евреите били длъжни да за­колят и приготвят пасхално агне и да го ядат с безквасен хляб и горчиви треви. Учениците запитали Иисуса, къде да приготвят пасхалното агне. Иисуса пратил Петра и Иоана в града при едного от Своите последователи. Двамата ученика приготвили всичко, необходимо за ве­черята. Вечерта Иисус дошъл с останалите ученици. Преди да почнат вечерята Иисус станал, взел съд с во­да, препасал престилка и почнал да мие краката на уче­ниците Си. Като свършил умиването, Той се облякъл, седнал пак на трапезата и им казал: