Вероучение част втора с ъ д ъ р ж а н и е

— Знаете ли, какво ви направих? Вие Ме наричате Учител и Господ и добре правите, понеже, наистина, съм такъв. Щом Аз, вашият Господ и Учител, ви измих но­зете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един други­му. Затова ви дадох пример да правите и вие същото, каквото Аз ви направих.

Христос открива предателя. Като седял на трапеза­та, Иисус се натъжил и казал на учениците Си: „Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде”. Той казал, че Иуда обещал на книжниците и фарисеите да им предаде Иисуса за 30 сребърника. Учениците обаче не знаели това. Те се слисали от думите на своя Учи­тел и почнали да Го питат: „Да не съм аз, Господи?” Когато Иуда също попитал, Иисус му отговорил тихич­ко: „Ти си!” Но другите не чули тези думи. Иоан, който седял на трапезата до Христа, попитал: „Господи, кой е?” Иисус му казал: „Комуто натопя в блюдото залък хляб и подам — той е”. Сетне взел залък хляб, натопил го в блюдото, подал го на Иуда Искариотски и му ре­къл: „Каквото си намислил да вършиш, върши го по-скоро”! Иуда се смутил от тия думи. Станал бързо от тра­пезата и отишъл при заговорниците. А учениците си помислили, че той отива да купи нещо, или да раздаде помощ на сиромаси.

Тайнството причащение. Когато пасхалната вечеря свършвала, Иисус взел хляб, благословил го, преломил го и дал на учениците като казал: „Вземете и яжте, то­ва е Моето тяло, което се дава на вас”. После взел чаша­та с вино, благословил го, дал н?. учениците да пият и рекъл: „Пийте от нея всички. Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за вас и за мнозина за опроща­ване на вашите грехове. Това правете за Мой спомен”.

С това Иисус установил тайнството причащение.

Прощална беседа. На трапезата Иисус се обърнал към учениците си със следните прощални думи:

— Деца Мои, още малко съм с вас. Ще Ме дирите, но не ще можете да дойдете там, където Аз отивам. Нова заповед ви давам: обичайте се един други, както Аз ви обикнах! По това ще ви познаят, че сте Мои ученици.

Петър Го попитал: „Господи, къде отиваш?” Иисус му отговорил: „Където Аз отивам, ти не можеш сега да дой­деш, но после и ти ще дойдеш”. Петър рекъл: „Господи, защо да не мога да дойда? Готов съм живота си да дам за Тебе!” Но Иисус му казал: „Живота си ли ще дадеш за Мене? Истина, истина ти казвам: преди да пропее петелът тази нощ, ти три пъти ще се отречеш от Мене.” После се обърнал към всички и продължил!

— Да не се смущава сърцето ви. Вярвайте в Бога, и в Мене вярвайте! Защото Аз съм пътят, истината и жи­вотът. Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене. Аз отивам, но няма да ви оставя сираци. Ще дойда пак при вас. Ще ви изпратя и Утешителя, Духа Светаго, Кой­то ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил. Пазете Моята заповед: обичайте се един други, както Аз ви обикнах. Няма по-голяма любов от тая, да даде човек живота си за своите близки. Ето нас­тъпи часът, когато ще се разпръснете и ще Ме оставите самичък. Но Аз няма да бъда самичък, защото Отец е с Мене. Това ви казвам, за да имате мир в Мене. В света ще бъдете скръбни, но дерзайте, защото Аз победих света!

Молитва в Гетсиманската градина. След вечерята Иисус и учениците Му се запътили за Гетсиманската градина. Той влязъл в градината с Петра, Иакова и Иоа­на. Другите ученици останали при входа. На едно място Иисус оставил тримата ученика и им поръчал да бдят и се молят. Сам Той се отдалечил още малко и паднал на колене да се моли Богу. Иисус знаел всичко, което Го очаква. Предвиждал и страданията, и смъртта Си. Затова горещо се молил Богу: „Отче, ако е възможно, нека Ме отмени тази горчива чаша (тези страдания), но нека бъде не както Аз искам, а както Ти искаш.” Дъл­го и така усърдно се молил Иисус, че от челото му почнала да пада кървава пот. На два пъти Той спохождал тримата ученика и все ги намирал заспали. На третия път им рекъл:

— Станете, ето часът настъпи! Предателят иде! Залавянето на Иисуса. Учениците станали и видели, че към тях се приближават въоръжени войници и слуги със запалени факли и свещи. Най-напред вярвал Иуда. Той се доближил до Иисуса, целунал Го и Го поздравил с думите: „Радвай се, Учителю!” Иисус го погледнал и кротко му рекъл „Иудо, с целувка ли предаваш Учите­ля си?” После се обърнал към войниците и ги попитал „Кого търсите?” „Иисуса от Назарет”, отговорили те. Аз съм, казал Иисус. Поразени от величавия вид на Христа и от Неговото спокойствие, въоръжените се от­дръпнали и паднали на земята. Иисус пак ги запитал: „Кого търсите?” Отговорили Му „Иисус от Назарет” Христос продължил: „Рекох ви, че съм Аз. Всеки ден бях с вас в храма и не дигнахте ръка на Мене! А сега сте излезли, като срещу разбойник, с колове и ножове да Ме хванете. Но нека се сбъдне писанието. Ето, хванете Ме­не, а тези оставете!”.

Тогава войниците и слугите се приближили и хвана­ли Иисуса. Петър поискал да защити Учителя си. Той извадил ножа си, замахнал и отрязъл ухото на един слуга. Но Христос му казал: „Петре, тури ножа в нож­ницата, защото, който вади нож, от нож умира.” Сетне се допрял и изцерил ухото на слугата.

Войниците повели Иисуса вързан към дома на първосвещеника. Учениците се разбягали. Само Петър и Йоан вървели отдалече зад тълпата, за да видят какво ще ста­не с техния Учител.

23. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ИИСУСОВИЯ ЗАВЕТ СВ. ЛИТУРГИЯ

Христовата църква пази свето всичко, което Иисус е завещал на Своите ученици и последователи. Това тя прави чрез частните и обществени богослужения, в кои­то нагледно ни представя живота на Христа и ни разкри­ва Христовото учение.

Литургията е най-важното обществено богослужение. При това богослужение се възнасят не само молитви и песнопения, но се извършва и тайнството причащение.

Литургията е установена от Самия Иисуса Христа, когато на тайната вечеря причестил учениците Си със Своето тяло и Своята кръв под вид на хляб и вино. Още там Христос завещал да се върши това за Негов спомен. И, наистина, след Христовото възнесение апостолите изпълнявали повелята на Христа. Когато извършвали тайнството те четели молитви, пеели свещени песни и придружавали това с различни действия, с които си спомняли и възпроизвеждали важни моменти от живота на Христа.

Постепенно се създал известен ред, по който да се извършва литургията. Този ред бил окончателно уста­новен от апостол Иаков. Апостолите го предавали на основаните от тях църкви. Това ставало устно. Христия­ните изучавали и произнасяли наизуст всички песни и молитви. Едвам в IV век, когато християнството възтър­жествувало и станало свободна вяра, литургията на апос­тол Иаков била изложена писмено от св. Василий Ве­лики.

23.1. ЛИТУРГИЯ НА СВ. ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ
Св. Василий Велики живял през IV век в Малоазийската област Кападокия, в гр. Кесария. Той бил учен чо­век, но се славел особено със своята благотворителност. Веднъж в Кесария настанал глад. Храните поскъпнали. Св. Василий свикал всички богати хора от града и им про­изнесъл такава трогателна проповед, че те сами отвори­ли хамбарите си за бедните. А сам той дал пример за благотворителност, като продал целия си имот и с полу­чените пари хранил гладуващите.

Когато станал Кесарийски архиепископ, св. Василий разширил още повече своето добротворство и проповедничество. Устроил в Кесария и околностите и приюти, странноприемни домове и болници. Той бил бележит църковен писател. Написал много книги с които разяс­нявал Христовото учение и давал наставления за добър християнски живот.

Св. Василий Велики съкратил литургията на апостол Иакова. Тази литургия наречена Василиева, се извърш­ва десет пъти в годината: в петте неделни дни на великия пост (освен Връбница) на великия четвъртък и велика­та събота, в дните пред Рождество Христово и Богояв­ление и в деня на празника на св. Василий Велики. Тя е много тържествена. Молитвите, които свещеникът про­изнася тайно преди освещаването на даровете, са дъл­ги. Певците тогава пеят по-бавно.
23.2. ЛИТУРГИЯ НА СВ. ИОАН ЗЛАТОУСТ
Св. Иоан Златоуст живял през IV век и бил родом от Малоазийския град Антиохия. На времето си той полу­чил бляскаво светско и духовно образование. Майка му го възпитала в християнски дух — да обича правдата, истината и доброто — и му вдъхвала вяра в Бога. Отна­чало Иоан бил свещеник в родния си град. След като се прочул като добър и примерен пастир, бил избран за ар­хиепископ (патриарх) в Цариград. Той живеел много скромно и се отличавал със своето красноречие. Пропо­ведите му били тъй хубави и увлекателни, че народът казвал на Иоана, че има златни уста. Затова го нарекли Златоуст.

Между многото свои съчинения св. Иоан е написал и реда на литургията, която представяла от себе си сък­ратена Василиева литургия.

Литургията на св. Иоан Златоуст се състои от три части: проскомидия, литургия на оглашените и литургия на верните. Тези три части са така свързани, че обра­зуват едно цяло, една служба, която припомня и въз­произвежда живота на Иисуса Христа.

1. Проскомидия е първата част на литургията. Дума­та проскомидия е гръцка и на български означава принос. Тази част на литургията символизира готовността на Христа да принесе Себе Си в жертва за спасение на чо­вечеството. Тя припомня още обичая на първите хрис­тияни да дават своите приноси — хляб и вино, необ­ходими за светото причастие.

Проскомидията се извършва на жертвеника по след­ния начин:

Свещеникът застава най-напред пред царските врати и се моли Богу да му даде сила да извърши достойно тайнството. След това целува светите икони, покланя се на богомолците да му простят, ако е съгрешил и влиза в олтара. Тук той облича свещените одежди, измива си ръцете и застава пред жертвеника. На жертвеника е при­готвено чисто червено гроздово вино, чист пшеничен квасен хляб, наречен просфора (принос) и вода. Све­щеникът взема една просфора и от средата и изрязва с копието кубическа частица. Тая частица се нарича агнец и има надпис:

IС ХС

NI КА което значи: Иисус Хрис­тос побеждава.

Думите и действията при проскомидията изобразяват раждането и страданията на Христа.

2. Литургия на оглашените. След проскомидията за­почва втората част на литургията, наречена литургия на оглашените. Това название тя получила още в древ­ните християнски времена, когато на нея имали право да присъстват оглашените. Оглашени се наричали ония лица, които се готвели да приемат християнството.

Литургията на оглашените символизира излизането на Христа на обществена проповед. Тя започва с тър­жествения възглас: Благословенно царство Отца и Сина и Светаго Духа сега и винаги и во веки веков. След този възглас се произнася великата ектения. Тя се състои от 12 молби, с които се обръщаме към Бога да даде мир в душите ни и мир между людете в света; да запази всички Христови църкви и ги съедини в едно; да запази храма и влизащи­те в него богомолци; да даде плодородие, да запази царя и царстващия дом; да закриля и помага на тези, кои­то пътуват, страдат или са болни.

След ектенията певците последователно пеят песни, наречени антифони.

След антифоните се извършва малкият вход. Свеще­никът отваря царските врата, взема св. Евангелие от престола и излиза през северните врата на олтара. Пред него се носи светилник със запалена свещ. Като застане сред храма, срещу царските врата, свещеникът издига . св. Евангелие и изговаря гласно: „Премъдрост прости”, което значи: прави слушайте премъдростта! После вли­за в олтара и полага св. Евангелие отново на престола.

Малкият вход е най-важният момент в литургията на оглашените. Той символизира явяването на Иисуса Христа на проповед след кръщението Му. С възгласа „Премъдрост прости” свещеникът подканя богомолците към прилично и внимателно слушане премъдростта на Христовото учение. Светилникът със запалена свещ сим­волизира Иоан Предтеча, който предшествал Христа и проповядвал за Него.

След малкия вход певците пеят — трисветата песен: „Светий Боже, Светий Крепки, Светий безсмертний, помилуй нас”. А след нея се чете Апостолът и Евангелието. Четенето на апостола ни напомня проповедта на апосто­лите, а четенето на Евангелието — проповедта на Иису­са Христа. Затова ние сме длъжни да слушаме четенето с такова внимание, с каквото бихме слушали самите апостоли и Христа.

След апостола и Евангелието се произнася сугуба (тройна) ектения, с която се молим за всички живи и умрели. Произнася се и ектения, с която молим Бога да помилва оглашените и ги просвети със Своето учение. Тогава свещеникът произнася:

с което подканя оглашените да напуснат храма. С това завършва втората част на литургията.

3. Литургия на верните. Тя е най-важната част на литургията, понеже тогава се извършва тайнственото причащение. Нарича се литургия на верните, защото на нея имат право да присъстват само вярващите, кръстените в Христа. Тя символизира последните съби­тия от живота на нашия Спасител — тайната вечеря, страданията, смъртта, възкресението и възнесението.

Литургията на верните започва с подкана към бого­молците за усърдна молитва. Свещеникът се моли тай­но да го удостои Бог със силата на Св. Дух за да извър­ши с достойнство светото тайнство. През това време певците пеят тържествената херувимска песен:

Като се изпее първата половина на песента, свещени­кът отива при жертвеника, взема с дясната ръка св. ча­ша, а с лявата — дискоса, излиза през северните вра­та, минава посред народа и влиза през царските врата в олтара, като оставя св. дарове на престола. Царските врата се затварят, завесата се спуща, а певците продъл­жават и завършват херувимската песен. Това пренасяне на св. дарове от жертвеника на св. престол наричаме Велик вход.

Когато става Великият вход, свещеникът се моли с висок глас да помене Господ в Своето царство / царя, царския дом /, правителството, духовното началство, христолюбивото войнството и всички православ­ни християни, живи и умрели. А народът стои благого­вейно с наведени глави или коленичил и пази пълно мълчание.

Великият вход символизира отиването на Христа на страдания и смърт на Голгота; поставянето на св. даро­ве на престола — Христовото погребение, а затваряне­то на царските врата и спускането на завесата — поста­вянето на надгробния камък и запечатването на гроба.

След Великия вход вярващите се приготвят към осве­щаване на даровете. Свещеникът изпросва над богомол­ците мир и братска обич и подканя всички към силна вяра. Тогава се чете символът на вярата. След това с тържествени възгласи се обръща внимание на всички, че трябва да стоят добре и със страх да устремят сърца­та си към небето, защото настъпва най-важният момент от литургията — освещаването на св. дарове. Свещени­кът чете молитва, с която благодари на Бога за всички добрини. След нея припомня на вярващите тайната ве­черя и произнася гласно казаните тогава думи от Христа: „Вземете и яжте, това е Моето тяло, което се ломи за вас, за опрощаване на греховете". „Пийте от нея всич­ки; това е Моята кръв на новия завет, която заради вас и за мнозина се пролива за опрощаване на греховете”. Тогава свещеникът взема с кръстообразно сложени ръце св. чаша и дискоса, вдига ги над престола и гласно казва: което значи: „Твои са даровете, Господи! Ние ти ги принасяме в жертва от всички християни за всички добрини”. А певците пеят: „Тебе възпяваме, Тебе благославяме, на Тебе благодарим, Господи, и Ти се молим, Боже наш!” В това време свещеникът се мо­ли в олтара тайно да изпрати Бог благодатта на Св. Дух и да освети хляба в тяло Христово, а виното — в Христова кръв. Той благославя хляба и виното, и в тоя миг, със силата на Св. Дух, те стават истинско тяло и истинска кръв Христова. Това е най-вели­кият момент в литургията. Свещеникът пада на колене и се моли, щото осветените дарове да послужат не за осъждане, а за прощаване греховете на тези, които ще се причестят. След това се пее Достойно ест — търже­ствена песен в чест на Дева Мария, чете се Господнята молитва Отче наш и се напомня още веднъж на вярва­щите, че св. дарове се дават само на тези, които са чисти от грехове и готови да се причестят. Най-напред се при­честяват свещенослужителите и то в олтара. След това царските врата се отварят, и свещеникът вдига високо св. чаша и подканя вярващите за причащение с думите: Това показване на чашата символизира Христовото възкресение. Вярващите, които са се готвили за при­частие, пристъпват смирено и се причестяват, Св. дарове се показват на вярващите още веднъж и се пренасят на жертвеника. Това пък символизира Хрис­товото възнесение.

На края свещеникът благославя вярващите и произ­нася отпуст. Раздава се анафора — нарязани частици от просфората, от която е изваден агнецът, и богомол­ците се разотиват.

24. ЛИТУРГИЯ НА ПО-РАНО ОСВЕТЕНИТЕ

ДАРОВЕ
В първите християнски времена християните били гонени. Не всякога те можели спокойно да извършват светата литургия. Затова била установена кратка литур­гия на която християните се причащавали с дарове, осветени по-рано при друга литургия. Редът на тази ли­тургия бил изложен писмено през IV век от римския папа Григорий Двоеслов. Литургията се нарича литур­гия на по-рано осветените дарове. Тя се свързва с вечер­нята и се извършва и сега всяка сряда и петък през Ве­ликия пост. Светите дарове — Агнецът — за тази ли­тургия се освещават на Златоустовата или на Василиевата литургия.

Литургията на по-рано осветените дарове няма проскомидия. Не се извършва и литургия на оглашените. Вместо херувимска песен, пее се:

Сега силите небесните с нас невидимо служат, защото, ето влиза Царят на славата. Ето извършената тайна жертва тържествено се принася.

С вяра и любов да пристъпим, за да станем причастници на вечния живот. Алилуия. Алилуия. Алилуия.

Великият вход се прави мълком. Свещеникът излиза с дискоса и св. чаша от северните врата минава по солея покрай иконите и през царските врата влиза в олтара. В това време всички богомолци са коленичили, и в храма владее пълна тишина. Този е най-тайнственият момент в литургията. Понеже даровете са осветени по-рано, всички молитви и песни за освещаване на даровете са из­пуснати. Направо след великия вход вярващите се при­готвят за причащение. При отпуснатата молитва се спо­менува името на св. Григорий Двоеслов.

24.1. УТРБНЯ И ВЕЧЕРНЯ
Утренята е богослужение, което се извършва сутрин. Тогава християнинът въздава Богу благодарност, загде­то Той го е запазил през нощта и усърдно Му се моли да го предпазва и през деня от всякаква беда и да му дава сили за полезен труд и добри дела.

Утренята символизира зората на новозаветното вре­ме — християнството. Затова тя започва с тържествена песен, която ангелите пеели при раждането на Христа: «Слава на Бога във висините, на земята мир и между чо­веците благоволение».

На утренята се пеят и свещени песни за живота на празнувания светия или за празнуваното събитие из живота на Христа. Утренята завършва с тържествено славословие на Бога. В делничен ден след славословието се прави отпуст. В празник и винаги, когато се служи литургия, след славословието започва литургията на оглашените. А през време на утренята свещеникът из­вършва проскомидията.

Вечернята е богослужение, което се извършва към 4—5 часа след пладне. На вечернята християнинът бла­годари Богу за добре прекарания ден и Го моли да му прости сторените през деня грехове, както и да го пази през настъпващата нощ. С вечернята започва богослужението за следващия ден (празник). Пеят се песни в чест и на празника или празнувания светия.