Vestitelite na zorata

Заточена на остров Бали! Точно така се чувствах, недоумявайки защо никой досега не бе споменал малката бюрократична подробност, че ми е необходима австралийска виза. С билет и паспорт в ръка и багаж, оставен за чекиране, бях уведомена, че трябва да имам този документ, за да се кача на самолета за Даруин.
Мозъкът ми трескаво търсеше логиката в това събитие и някакъв бърз начин да се справя с проблема. Щях да намеря изход. Не бях новачка в тази игра и през последните четири години на няколко пъти бях поставяла на изпитание способността си да преобразувам и превръщам пречките в послания и да преминавам с живите символи в едно ново измерение от изживявания. Няколко телекса бяха изпратени до консулския отдел в Сидни и по време на първия час от чакането си бях уверена, че всичко ще се изясни и потвърди и аз ще продължа обиколката за разпространяване на учението на Плеядианците в страната, която се намираше на юг от нас. Една седмица по-рано бях тръгнала от Северна Каролина, бях спряла за кратко на Хавайските острови и след тридневен престой в Бали бях отпочинала и готова да започна следващата част от своята двумесечна одисея.
Погледнах часовника на летището и усетих колко бавно текат минутите.
Търпеливо чаках за информация и възможност да продължа напред. Докато времето пълзеше неумолимо напред, започнах да осъзнавам, че може би съществува някаква, макар и нищожна, вероятност да не се кача на самолета. Може би това беше един от тези случаи когато, въпреки че имах такова намерение, нямаше да пътувам за никъде.
Усетих как тялото ми се съпротивлява срещу това ново положение и промените, които трябваше да настъпят в плана, тъй като не можех да се кача на самолета и да действам в съответствие с графика на пътуването си. Усещането беше направо зловещо. По дяволите!
В 11 вечерта часът на заминаването бе настъпил и както си бях с паспорта, билета и графика ми казаха, че трябва да отида в австралийското консулство чак във вторник, тъй като бе събота вечер, а неделя и понеделник са почивни дни.
Следващият полет за Даруин бе един ден по-късно от датата, на която трябваше да съм там.
Предадох се, намерих едно такси и след като натоварих багажа си, се отправих към убежището и усамотението, предлагани от стария крайбрежен хотел, който бях напуснала няколко часа по рано. Стаята ме очакваше. За момента нямах решение на този вбесяващ проблем, така че престанах да се занимавам с него. Започнах сама да се утешавам и да си вярвам, че по някакъв начин всичко ще се нареди и че щом се налага да съм заточена някъде, Бали определено е идеалното място.
На следващия ден, докато седях до прозореца на стаята си, на едно ниво с върховете на дърветата, отново бавно започнах да осъзнавам, че бях поела задължението да напиша предговор за Вестители на зората и че няма да замина за
Австралия, докато не изпълня тази задача! Отпивайки от местното кафе, се почувствах вдъхновена от средата и буйната растителност която изпълваше погледа ми. Започнах да обмислям откъде да започна и как да впиша във времето и пространството себе си и този невероятен процес, носещ името Плеядианци, който чрез мен бе започнал свой собствен живот.
Сякаш ме преследваше непрекъснато повтарящ се сън — отново и отново ми задаваха въпроса как започна всичко това? Отначало просто описвах сигналите и хода на събитията, които бяха довели до контактьорската ми работа с Плеядианците,
ВЕСТИТЕЛИТЕ НА ЗОРАТА www.
angeli-raja.eu www.
angels-light.org
11

и спирах дотук. Но постепенно, след като въпросът се повтаряше до безкрай, в мен неспокойно закипя някаква енергия и разказвайки отново все същата история, аз започнах да виждам части от една по-всеобхватна картина, където събитията и началата идваха от много посоки и многобройни „пъти”, за да се вплетат накрая в един гоблен, изпълнен със смисъл.
Когато бях дете, чувствах, че съм различна и от останалите ме отличава наследството на по-големия ми брат, който беше със забавено умствено развитие.
Неговото присъствие предлагаше множество предизвикателства на младия ми ум и нашето семейство имаше доста какво да научи. Едва наскоро “П-тата”, както галено ги наричам, ме подтикнаха да разгледам отново старите снимки от детството и да си направя преоценка на пред ставата за това коя съм аз. Следвайки този подход, сега видях ангелска любов да струи от лицето на по-големия ми брат Доналд. Снимка след снимка светлината сякаш се пречупваше и го обгръщаше в сияние. Не бях се замисляла, че може би самото му присъствие бе благословия за мен.
Нашето семейство споделяше и изследваше пределите на един собствен свят под влиянието на баба ми по майчина линия, Бабчи, която беше от полски произход и се отличаваше с достойнство и гордост, които се простираха отвъд земния й опит. Тя бе участвала и се бе изградила като личност в огромните емигрантски потоци от
Европа в началото на века, привлечена от една страна, където, както й бяха казали, улиците са покрити със злато. Именно под нейното здраво влияние двамата ми братя, по-малката ми сестра и аз играехме като деца и проучвахме вълшебната страна, която тя обитаваше. Благодарение на нея аз се почувствах истински обичана и се научих на уважение и почит към природата и на любов към земята. Тя ни каза, че моминското й име означава “звезда” на полски. По-късно тези уроци по любов към земята бяха повторени от гласа на собствената ми връзка със звездите —
Плеядианците.
Когато бях в гимназията, в резултат на това, че бях „различна”, започнах да се занимавам с метафизични идеи и за първи път изпитах въодушевление от откритието, че има много различни тълкувания на действителността, от които можем да си избираме. В края на 70-те вече изследваха материалите за египетския бог Сет и в продължение на няколко години записвах приключенията си насън, докато страница след страница поглъщах знанията за Сет.
През август 1987 г. — лятото на хармоничната конвергенция — и още веднъж, седем месеца по-късно, през март 1988 г. изживях за кратко сривове в действителността, по време на които откъслечни и натрупвани събития от наглед незначителното минало се появиха с нова сила на повърхността, яростно търсещи своето място и признание. И в двата случая тялото ми изпадаше в състояние на шок, като информацията за отвличания от НЛО биваше обикновено разглеждана и разисквана от хората около мен. Първия път, когато това се случи, успях да го приема по някакъв начин, но втория път тялото ми бе активирано със сила, каквато не бях изпитвала никога дотогава — или почти никога. Спомените ме затрупаха.
Информацията за НЛО се вливаше във файла на сънищата ми и разкриваше една истина, доста трудна за възприемане.
Няколко години преди това, в началото на 80-те, докато живеех в Таос, Ню
Мексико, късно една нощ видях в спалнята си три светлосини същества. Тогава изпаднах в истинска паника, усещане, което по принцип ми е чуждо. Тъй като нямаше сфера от човешкото познание, на която да се опра при разгадаването на положението
ВЕСТИТЕЛИТЕ НА ЗОРАТА www.
angeli-raja.eu www.
angels-light.org
12

си и степента си на безопасност спрямо тази неизвестна величина при разрешаването на тази ситуация, аз съхраних събитието/изживяването във вдъхновен от Сет дневник на сънищата. Оставих така - един отрязък от действителността без обяснение, който определено не беше сън, макар че дълги години съзнанието ми го съхраняваше на сигурно място под това наименование.
Сега старият въпрос възникна отново. В каква категория житейски файлове можеше да се впише моето изживяване? То действително ли бе наистина? Събитието отново се разигра в съзнанието ми и изведнъж всяка клетка от тялото ми знаеше, че извънземните наистина съществуват. Тялото ми никога нямаше да забрави срещата с трите сини същества и как те кръжаха над мен и ме успокояваха след някаква явно съществуваща и все пак измислена травма. Умът ми бе предизвикан да разшири кръгозора си — и да разбере. Бях поставена пред изпитанието да живея с това
Изживяване и да се интегрирам с него, а то щеше да отвори съзнанието ми за това, което ми предстоеше.

Моята действителност и тази на Плеядианците официално се пресякоха няколко месеца по-късно, в Атина, Гърция, на 18 май 1988 г. Аз бях от близо три седмици на обиколка из храмовете на Египет и Гърция с една оживена група метафизици. Започнахме от Голямата пирамида и преминавахме през древните забележителности, невинни и наивни като деца, омагьосани от тайнството, което се криеше зад безмълвните камъни. Пътуването завърши с посещение на Акропола и
Делфи и докато се сбогувахме в бара на хотела, нещо ме подтикна да установя контакт като се прибера в стаята си, седна спокойно и си представя, че отново съм в кралската камера на Голямата пирамида. Спомням си как се почувствах вдъхновена от тази идея — усещах, че тя е съвсем навременна и в духа на пътуването.
Върнах се в стаята си и щом се почувствах на сигурно място, седнах с изправен гръб и се отправих в мислите си назад към кралската камера и жуженето на гласовете, повтарящи „омммм”. Казах на себе си, че смятам да предоставя тялото си като канал
сега. Само след няколко минути изпитах остра необходимост да говоря и когато тази нужда намери израз в един шепнещ глас, различен от моя, една друга област от съзнанието ми — разумната, „владееща положението част” — започна да задава въпроси чрез мислите ми на гласа, който говореше! Това първо подобно начинание изискваше доста мисловна и психична сръчност от моя страна и тъй като говорех от името на нещо неизвестно за мен до този момент, отправях въпроси към това неизвестно и се вслушвах в отговорите, за да мога да продължа общуването.
След около половин час неизвестното се представи като „Плеядианците” без да дава повече подробности. Цялото ни общуване продължи не повече от час.
„Енергиите” бяха далечни и в изобилие и по някакъв начин бях попаднала в една блажена хармония на връзката — изречените думи ме утешаваха с отговори — която днес си спомням единствено като усещане за мъдрост и покой. Щом отворих очи бях изпълнена с дълбокото усещане за чудо. Възможно ли бе това? Дали бях попаднала на нещо, следвайки дълбоко заложените си желания, които първоначално ме бяха подбудили да тръгна на това пътуване в последния момент, или пък се бях гмурнала в илюзорния свят на мечтите и всичко това бе сън? Какво значение имаше?
Плеядианци! Усещах това като бреме от самото начало. Кой нормален човек щеше да ми повярва, че съм в контакт и говоря от името на извънземни? Това общо взето бе малко повече, отколкото отдавна установената ми, умерено радикална същност можеше да приеме.
ВЕСТИТЕЛИТЕ НА ЗОРАТА www.
angeli-raja.eu www.
angels-light.org
13

А до какъв невероятен вътрешен смут ме доведоха тези вълнения! След това се научих да уважавам и да вярвам в енергиите, които ме движат, и сега мога да прочета историята на тези първоначални сигнали в рождената ми астрологична карта и в картата на Плеядианците. По време на първия месец от нашата връзка П-тата ме посъветваха да започна да изучавам астрология. Изобщо не предполагах каква съсредоточеност и дълбока отдаденост на висшите сфери на знание изискваше тази древна наука, за да се усвои добре универсалния език и ключа към разшифроването на смисъла. Според рождената си карта Плеядианците имаха в този ден на свръзка
Слънце в Телец на 27 градуса и 57 минути. Групичката от звезди Плеяди се намира на
28 градуса в Телец. Наистина страхотен номер.
В началото, докато се опознавахме, не знаех нищо за техните номера и изкусните методи, които използваха, за да навлизат в моята действителност. Бях твърде заета да свиквам с идеята, че имам контакт с извънземни. Нашата среща и сливане изискваха натрупване на известен опит, за да се постигне по-голямо спокойствие, доверие и разбиране. От самото начало сестра ми Карен, която ми помагаше по време на сеансите, с нетърпение очакваше уговореното време, когато аз сядах да предавам послания. Тя изглежда нямаше никакви съмнения, но аз самата непрекъснато се чудех дали това действително е истина.
В желанието си да сътруднича на това, което бях създала, предоставих тялото и гласа си при определени условия в уговорено време, като освен това заявих, че ако
Плеядианците наистина съществуват, за тях не би било проблем да си уредят това, което искат, и да свършат по-голямата част от работата. Самодоволно бях преценила, че нямам никакво намерение да си губя времето с нещо, което не представлява жизнеспособно присъствие. На някои това поведение може да се стори направо абсурдно, но хората с опит в тази сфера добре разбират, че е необходимо да се установят граници. Изминаха цели две години, преди да осъществя с тях дълбока връзка, и това се случи по време на един терапевтичен сеанс, когато вълна от плеядианска любов, нямаща равна на себе си, ме заля и запечата в емоционалното ми тяло неизмеримата стойност, която те представляваха за мен. Тогава се предадох.
С времето разбрах, че Плеядианците са афиширали своето почти незабележимо присъствие в моя свят още от първия ден. Те станаха учителите и приятелите, за които бях копняла. Те изглежда имаха пряко участие в играта на синхрония и импулси, която довеждаше хората и събитията при мен. Тъй като никога не се бях притеснявала особено, не ми беше трудно да навлизам в плеядианското състояние на отпускане, докато те създаваха свой живот чрез мен. Хората и възможностите се появяваха от всички посоки. Моята работа бе да се справя и да бъда физически посредник за тяхната енергия. Всичко, на което те учеха, аз трябваше да въплътявам — да усещам и да изживявам.
Днес ние живеем в съгласие и, всъщност, аз се чувствам повече извънземна, отколкото човек. Техни- те учения оживяха чрез мен и моят живот се превърна в една плеядианска пиеса-мистерия, която ме свърза с живата артерия на душата ми с много измерения. Аз не твърдя, че все още напълно разбирам тези срещи и дори понякога се чудя как толкова много хора се ангажираха с моя вариант на илюзията! Дълбоко признателна съм за възможността в тези така бързо променящи се времена да живея, свободно изразявайки своя живот. Фактът че това творческо изражение намери смисъл в живота на толкова много хора, е за мен безценен подарък — най-голямата ми награда.
ВЕСТИТЕЛИТЕ НА ЗОРАТА www.
angeli-raja.eu www.
angels-light.org
14

P.S. Успях да стигна в Даруин навреме!
ВЕСТИТЕЛИТЕ НА ЗОРАТА www.
angeli-raja.eu www.
angels-light.org
15

(1)

Изтегляне 0.8 Mb.

Сподели с приятели: