Vestitelite na zorata

дадем тази книга ей така, ти ще бъдеш просто един служител. Какво ще е усилието, което ти си вложила? това ще бъде за теб раждане на нещо, раждане на един процес, който представлява съвсем нов начин за прилагане на творческото начало.
Олеле! „Как да извърша този чудотворен процес?” запитах аз. „Откъде да започна?”
Те ми отговориха: „Ще съставиш тази книга, разчитайки единствено на интуицията си. Тя в никакъв случай няма да е плод на логическото мислене.
Използвайки интуицията си, ще бъдеш направлявана и подложена на проверка, за да се разбере дали можеш да изпълниш и завършиш един проект, без логическото ти мислене да знае какви са следващите стъпки. Това ще бъде огромно изпитание за теб. То ще те извиси до едно много по-високо стъпало на съзнанието, до един ред на много по-високо ниво и вяра на много по-високо ниво. Когато всичко завърши успешно, ти ще кажеш: „Не знам как го направих. Нямам представа.”
Тази история ще покаже, че ако можеш да изчистиш хората от личната им информация, те могат да станат космически същества. Процесът, през който ще преминеш в следващите няколко цикъла на Луната, ще бъде много напрегнат за теб.
Самата ти ще преминеш през процеса на посвещаване, пишейки за него. Трябва да усъвършенстваш себе си в някои области през следващите шест цикъла и всичко това е взаимносвързано.”
Казаха ми да прослушам касетите и да свалям на хартия само тези части, които аз чувствам, че трябва да влязат в книгата. Сестрата на Барбара, Карен, щеше да преценява с интуицията си кои касети съдържат подходяща информация и да ми ги изпраща. Приятелката ми Марша също щеше да получава впечатления кои записи трябва да бъдат включени. След което аз щях да избирам какво от тях да използвам.
Наредиха ми да не прилагам никакъв ред и дори да не се замислям как да съчетая отделните части. Можех да използвам код от една до пет думи и някакъв цвят на всяка страница за категоризиране на информацията и това беше всичко.
Започнах да схващам идеята. Логическото ми мислене имаше още един въпрос.
Запитах Плеядианците: “Трябва ли да се опитаме да намерим издател, преди книгата да е завършена, или поне да обявим, че я пишем?”
Плеядианците отговориха: “Да, най-добре ще е да обявите, че започнете тази книга. Когато седнеш за първи път да работиш върху нея, разчисти бюрото си, така че около тебе да няма боклуци и безредие. Остави си едно празно място за твоите кристали, които ще ти помагат. След това можеш да отправиш една молитва за намеренията си с думите: “Сега обявявам, че започвам една книга, и нека това послание стигне до всеки издател и всеки, който се занимава с публикуването на такава информация, така че тя да стигне до хората, на които най-добре ще послужи.
Смятам, човекът, който ще публикува тази книга ще ме открие и ще дойде при мен, и обещавам да отворя себе си и да го позная. Разбирам, че аз нямам почти нищо общо
с това. Тази роля не трябва да бъде изпълнена от мен. Разбирам, че аз трябва да разпространя това послание, сякаш изпращам съобщение за раждане, и ще получа отговор. Вярвам в това.П това е всичко; останалото ще дойде само.
Помни, че процесът, през който ще преминеш, е до голяма степен част от историята, защото ще откриеш нещо от себе си; тогава историята ще бъде разказана с думите, които ти ще избереш. Ти ще разбереш значението на тази книга, защото, проправяйки път за другите, ще изживееш една действителност, основана върху изопачаването на твоята действителност и върху това, че ще позволиш различни
ВЕСТИТЕЛИТЕ НА ЗОРАТА www.
angeli-raja.eu www.
angels-light.org
6

изречения и пасажи да бъдат изопачени чрез теб, така че да съставят един нов ред.
За някой, който не вярва, това би било много трудно. Само във вярата е ключът. Няма към какво друго да се обърнеш в този процес. Става въпрос за отдаване и ще научиш, че може да си отдадена на това, което си, че няма да се провалиш, че винаги ще бъдеш осигурена и никога няма да бъдеш оставена на произвола на съдбата. Всичко винаги ще става според твоите намерения.
Твоята роля в тава е да решиш какво искаш и просто да оставиш данните да текат. Книгата ще установи свой собствен ред, докато ти научаваш все повече и повече за себе си в процеса на работа и кодираш информацията. Това, което ще изживееш, ще бъде зашеметяващо”.
Сега, когато чета тава, което ми казаха тогава, вече гледам на нещата съвсем различно. Сега осъзнавам, че те на няколко пъти споменаха, че работата върху тази книга ще бъде едно ново начало за мен, че ще бъда подложена на проверка, а хората ще трябва да се изчистят от своята лична информация, за да станат космически същества. Сега знам какво означа- ват тези думи; тогава изобщо нямах представа.
Личните ми проблеми започнаха да излизат на повърхността със страшна сила.
Не вярвах в себе си, не обичах себе си и всъщност не знаех в действителност коя съм
— не можех да отделя истинското си аз от фасадата. Започнах серия от сеанси със задълбочена работа върху тялото и това извади на бял свят още проблеми — спомени от детството, които бяха блокирани, травми и болка, натрупани в моето тяло.
Представлявах една истинска каша. Не бях в състояние да работя върху книгата, тъй като така и така едва успявах да издавам списанието веднъж на всеки два месеца.
През октомври отидох в Египет заедно с Плеядианците. Знаех, че това пътуване ще бъде важна повратна точка в живота ми и мислех, че ще ме изпълни с енергия, за да мога да започна да работя и да създам книгата. Това беше едно прекрасно пътуване, силно пътуване и то ме изстиска като лимон. То отвори с гръм и трясък съзнанието ми и събуди области в мен, за съществуването на които изобщо не бях подозирала, много от тях мрачни и грозни. Когато се върнах в Ню Йорк, определено не бях в състояние да започна книгата и всъщност не бях сигурна, че някога ще мога да го направя.
Единственото, което знаех със сигурност в този момент, бе, че трябва да напусна Ню Йорк. Не можех да се съсредоточа и да избистря съзнанието си там и се чувствах обстрелвана отвсякъде с енергия. Чувствах се гола и изложена на хорските погледи, докато вървях по улиците, и вече не можех да вляза в метрото. Беше време да се махам.
Този декември се пренесох в Северна Каролина. Когато едно нещо е правилно, резултатите от него са прекрасни. Либи, една от приятелките, които срещнах в Египет, живееше в извънградската част южно от Рали, и аз знаех, че искам да живея там.
Реших, че ще имам къща, в която да се нанеса, когато пристигна там. Представих си как трябва да изглежда тя и каква трябва да бъде земята, и Либи каза, че ще се огледа за такова място. Една седмица преди да се преместя, настоящият ми хазяин влязъл в магазина на Либи и започнал да се оплаква, защото наемателят му напускал без предупреждение. Либи казала: “Това е така, защото тази къща е за Тера!”
Следващата седмица пристигнах от Ню Йорк с всичките си вещи и се нанесох.
Къщата беше точно такава, каквато исках просторна, с много светлина и 175 акра
ВЕСТИТЕЛИТЕ НА ЗОРАТА www.
angeli-raja.eu www.
angels-light.org
7

земя. Направо идеално! В момента, в който се нанесох, започнах да оздравявам.
Лежах на земята или седях опряна на някое дърво и просто оставях природата да ме лекува. Съсредоточих се изцяло върху лечението си.
През януари, когато отидох в Мичиган да подготвя 1З-ия брой на Connecting link,
осъзнах, че работата ми върху списанието вече е минало. Покрай него бях израснала значително и сега беше време да премина към нещо друго какво бе това друго нещо, нямах представа, но когато усетя, че знам нещо по този начин, трябва да последвам интуицията си.
Когато се върнах вкъщи, в продължение на няколко дни се питах дали не съм била пълна глупачка да се откажа от работата си, при положение, че сега живеех в дълбоката провинция и не знаех дали ще мога да си намеря друга. Тогава осъзнах, че това, че нямам работа е идеално: сега бе моментът да се заема с книгата. Започнах да прослушвам касетите и да свалям на хартия различни части от тях. Работата течеше гладко и лесно и нещата изглежда вървяха. Не поставях под въпрос реда и не се опитвах да въвеждам такъв. Просто оставях всичко да протича в мен.
По това време Плеядианците провеждаха серия дневни сеанси за няколко души с цел да ни освободят от проблемите ни. Сеансите се наричаха “Изключване на кодове в съзнанието” и те правеха точно това. Стигнах до едно по-дълбоко ниво на проблемите, с които мислех, че съм се справила в Ню Йорк . Всички, които участвахме в сеансите, разчистихме много от емоционалния си багаж и станахме много близки.
Сеансите приключиха с прераждане, което бе едно от най-силните изживявания в живота ми.
Проведох още едно “четене” с Плеядианците, в което те ми разказаха за
Вестителите на Зората, които ще направят възможен космическия еволюционен скок в съзнанието, като установят най-напред честотата в собствените си тела. Внезапно разбрах: не съм била в състояние да направя книгата през 1990г., когато за първи път говорихме за това, тъй като тогава все още не съм била в състояние да задържа честотата; не съм била достатъчно изчистена, за да го направя. Попитах
Плеядианците за това.
„Ти не вярваше в себе си, мис Тера. Казваше обратното на всички, но всъщност дори не харесваше себе си. Сравняваше се и беше несправедлива към това, което в действителност ставаше с теб, а твоите близки хора отразяваха собствените ти мисли за теб. Трябваше да навлезеш по-дълбоко, както всеки трябва да навлезе по-дълбоко в пластовете на себе-омраза и неприязън. Трябваше да проучиш определени свои поведения, които не водеха в правилната посока, и да откриеш причините за тях и откривайки ги, се превърна в Пазител на Честотата. Именно за това книгата ти беше дадена по този начин защото трябваше да направиш огромен пробив в съзнанието.
Прослушвайки и превеждайки доста материали, които дори няма да използваш, ти премина през един процес на директна връзка с нас. Чу многократно, по неутрален начин, всички неща, които трябваше да приложиш пряко върху себе си, ако не искаш да изостанеш. И го направи.”
Тогава те ми казаха, че съм записала на хартия достатъчно материал и книгата вече може да бъде съставена. Нямах представа как да стане това. Дали трябваше да прочета всички страници наведнъж и да видя как мога да ги съчетая? Имаше някои страници само с по няколко изречения, а също така и дълги откъси от по няколко страници. Как щях да въведа всичко това в някакъв ред?
ВЕСТИТЕЛИТЕ НА ЗОРАТА www.
angeli-raja.eu www.
angels-light.org
8

Плеядианците казаха, че всяка вечер преди да си легна трябва да им отделям по една минута, в която да си представям корицата на Вестители на зората.
Трябваше да експериментирам с нея и ако поискам, да променям оформлението всяка вечер. Трябваше просто да поглеждам корицата, да отварям книгата, да започвам да чета страниците и след това да заспивам. Щях да получа информацията в сънищата си. Казаха ми, че ще започна да съставям книгата, четейки една книга, която вече съществува в бъдещето. Казаха, че аз няма да имам никаква работа - че те ще свършат цялата работа. Е, защо не?
Първата седмица не протече толкова добре. Визуализирах това, което ми бяха казали, преди да заспя, но когато се събуждах, изпадах в паника и започнах да се вглеждам в листовете хартия, а логическото ми мислене трескаво се опитваше да ги прочете всичките, за да въведе някакъв ред. Беше направо вбесяващо. Най-накрая един следобед, когато бях седнала в средата на пода в своя кабинет, заобиколена от листата и готова да избухна в плач, казах: “Хей, Плеядианци! Казахте, че вие ще свършите тази работа! Аз се отказвам! Ето, направете го вие!”
Започнах да събирам листовете един по един, като че ли щях просто да ги струпам на куп и да ги напъхам някъде. Но взимах един отляво и след това един отдясно, след което може би един отзад и после пак отляво. Нямаше закономерност или причина в това — никакъв ред. Дори не се замислях, просто ги вдигах. След като събрах около 30 страници, изведнъж се спрях и погледнах купчината в ръката си.
Полазиха ме тръпки навсякъде и си казах: “О, Боже, мисля, че това е първата глава.”
Взех листата на бюрото си, седнах и започнах да чета. Те съвпадаха като парченцата на пъзел. Бях шокирана! Знам, че вярвам в такива неща, но все пак, когато наистина започнат да се случват, е направо зашеметяващо. Останалата част от книгата започна да си идва на мястото без усилия, както обичат да казват Плеядианците.
Проведохме още едно “четене” и казах на Плеядианците колко съм доволна от новия процес и колко забавно е това. Те ми отвърнаха: „Това е началото на един процес на получаване на пряка насока във всичко, което правиш. Колкото по-често казваш: „Отказвам се да контролирам положението, не знам как да направя това”, толкова повече енергия ще получаваш. Когато престанеш да си пречиш, ще става все по-лесно. Трябва просто да вземеш решение, че нещо ще стане. Колкото по-често взимаш такива решения, толкова по-лесно ще става. След време, когато книгата е готова и хората те попитат как си постигнала това, искаме да им кажеш, че това е методът, който си използвала. Искаме да потвърдиш нашите учения, както успя да ги приемеш, доказвайки, че вярваш в това, което ти казваме.
Не забравяй колко време ти е отнело да разбереш процеса изцяло. Ние не ти изнасяме лекции - ние те направляваме в този процес, насочваме те, отразяваме за теб отново и отново, за да можеш да разбереш къде е силата на действието. Тя е в ясните решения - трябва да се държиш така, сякаш всичко е решено, и то ще стане.”
Останалата част от книгата просто си дойде на мястото и, верни на думата си,
Плеядианците ни намериха издател без Барбара и аз да си мръднем пръста. Разбира се, те ни свързаха с Барбара Хенд Клоу - кой по-добре би преценил как да поднесе материала на читателите? Под нейно ръководство аз пренаписах и изгладих стила на книгата и така тя се превърна от поредната контактьорска книга в нещо наистина прекрасно.
Плеядианците бяха прави. Когато погледна тази книга, не знам как стана всичко
ВЕСТИТЕЛИТЕ НА ЗОРАТА www.
angeli-raja.eu www.
angels-light.org
9

това. Не съм си я представяла, замисляла или планирала и не съм въвеждала ред в нея. Просто вярвах и им позволих да работят чрез мен. Това беше едно прекрасно изживяване, което промени живота ми. Научих се да работя с нефизически същности и никога вече няма да започвам работа по някакъв проект сама. В момента пиша сценарий за един филм и поканих трупа специалисти, с които да работим заедно върху написването, и група специалисти, които ще работят върху продаването му.
Това дава невероятно добри резултати. Наистина без усилия.
Плеядианците ми благодариха за моята работа с тях и за моята вяра и казаха, че искат да ми се отплатят и да ми подарят много чекове от духа (чековете от духа не са като нормалните чекове, които ти дават долари и центове). Те ми подариха толкова много неща. Най-важният подарък, който работата ми над тази книга ми даде, е моята самоличност. Сега вярвам в себе си, обичам себе си, разчитам на мен самата и отворих сърцето си. Тази нова любов към себе си ми донесе прекрасни приятели, които се превърнаха в мое семейство. Подобрих взаимоотношенията си с родителите и роднините си и преживях огромна изненада: преди 24 години бях оставила дъщеря си за осиновяване и сега тя ме откри. Тя живее само на два часа път от мен и в момента изграждаме взаимоотношения, изпълнени с топлота и близост. Благодарна съм, че тя се върна в живота ми.
Друг важен подарък за мен бе увереността. Аз казвах, че съм писателка години наред. Но неотдавна се събудих една сутрин, прелистих страниците от сценария си, които бях написала предишната вечер, и изведнъж знаех - аз съм писателка! Не ще

Изтегляне 0.8 Mb.

Сподели с приятели: