Видение на максим глас. Погледни надолу!

АНА. Звучи тъпо, нали?

Пауза.

АЛЕКСАНДЪР. Навярно се досещаш, имам планове за теб, моето момче?

АЛЕКСАНДЪР. Как така „защо”? Не е ли нормално един баща в една или друга степен...? Разбираш ме.

МАКСИМ. Плановете бяха – проспериращ син в проспериращата компания на Запад.

АЛЕКСАНДЪР. Точно така. За да натрупа опит, да се върне след десет години и да поеме семейния бизнес. Ти подрани, но си добре дошъл.

МАКСИМ. А някой интересува ли се от моите планове?

АЛЕКСАНДЪР. Разбира се, Макс... И какви са те? Защо се върна по-рано?

Пауза

МАКСИМ. Има сериозна причина, но все още не я зная.

МАКСИМ. Ще я разберете сами.

АНИ. Макс е уникален – тайнствен, почти заплашителен!

АЛЕКСАНДЪР. Тогава, изслушай ме, Макс. Няма ли да ви отегча, Ани?

АНИ. Ни най-малко. Нямаме тайни. Нали, Макс?

/мълчание/

Повече от три години сме заедно. Първо – гаджета. Но сега, все ми се иска да сравня отношенията ни с тези на двама агенти в тила на врага.

АЛЕКСАНДЪР. Интересно сравнение.

АНА. Всеки пази тила на другия, всеки диша във врата на другия.

МАКСИМ. И отвреме-навреме ползва четката му за зъби.

АНИ. С него е така – постоянни майтапи.

АЛЕКСАНДЪР. Помня шегите му, така и не свикнахме с тях. Когато замина, ни липсваха.

/пауза/

Добре, нека кажа няколко думи. Стегнато, така да се каже, по войнишки. Защото бизнесът е какво – война в мирно време.

АНА. Ние ще слушаме, Макс. Понякога е полезно.

АЛЕКСАНДЪР. Всички сме в казармата, моето момче. Ти – също. Време е да си дадеш сметка за това, и за други неща.

АНА. Какво искате да кажете?

АЛЕКСАНДЪР. Двайсет години бях военен контраразузнавач. Обикаляхме поделенията семейно. Дойде промяната. Армията се присъедини към Нато. Част от офицерите преминахме курсове за преквалификация. За две години научих професионално компютър, английски език и икономика на туризма. По същото време започна приватизацията на военна собственост – техника, сгради, земи...

МАКСИМ. Земи с девствена природа.

АЛЕКСАНДЪР. Браво, Макс! Ето, че си даваш сметка за някои неща!... Тогава, навярно си спомняш, че след курсовете за преквалификация, ни изхвърлиха на улицата. Едни се пропиха, други станаха охранители, а някои направо се гръмнаха. Аз, с моя опит и квалификация, със знанието на три езика, станах учител по околен свят и физическо възпитание в начално училище. Ако бях останал там, къде щеше да си ти сега?

АНА. С Макс сме говорили за това.

АЛЕКСАНДЪР.

/отпива/

МАКСИМ. Земята е особено важна.

АНА. На твое място бих се гордяла с баща си, Макс... И бих го обичала.

МАКСИМ. Аз го обичам.

АЛЕКСАНДЪР. Няма да скрия, като депутат се боря за каузата на туризма. И се гордея с това, работя за интересите на обществото!

/пауза/

/мълчание/

Съгласувал съм с останалите собственици, готови сме да ти предложим в аванс малък акционерен дял. Като гаранция за взаимна обвързаност. Всички ние следим твоя път....

МАКСИМ. „Всички ние”?

АЛЕКСАНДЪР. Ани, познаваме се отскоро, но съм впечатлен от вас. Мисля, че бихме могли да помислим за някакво сътрудничество.

АНА. Поласкана съм. Имате ли нещо предвид?

АЛЕКСАНДЪР. Колко са работниците на целия парфюмериен картел, който представлявате?

АНА. Повече от пет хиляди.

АЛЕКСАНДЪР. Вашият отрасъл е устойчив. Навярно собствениците се грижат добре за служителите си. Поправете ме, ако греша.

АНА. Слушам ви.

АЛЕКСАНДЪР. Защо да не им предложим възможностите на нашия нов комплекс „Егоист”, една наистина невероятна туристическа дестинация. Съчетания на море, планина и минерална вода. Уютни хотели четири и пет звезди, условия за лечебни процедури, спорт и туризъм в нашата древна и красива татковина. Доскоро районът беше гранична зона, запазено е био разнообразието, предлагаме допълнителни атракции – лов, риболов, скално катерене, спускане в пещери и още какво ли не.

АНА. Добре звучи... Няма ли да попадна в конфликт на интереси?

АЛЕКСАНДЪР. Разговорът е дискретен.

МАКСИМ.

Щом е дискретен…

АНА

/връща го на мястото му/

АЛЕКСАНДЪР. Макс, уважавам чувствата ти. Някога бях същият наивник. Но днес, когато постигнах американската мечта, смятам прекаления идеализъм за нездравословен... Моето момче, нима не ти е интересно заедно да развиваме нашия общ бизнес?

Пауза.

МАКСИМ. Ти би бил щастлив, ако това стане, нали?

МАКСИМ. Всеки би подскочил от радост, ако получи такава оферта.

АНА. Бас държа – сега ще изтърси, че нещо не го кефи!

АЛЕКСАНДЪР. Той ще размисли, нормално е. Но не може да откаже на баща си. Така ме е учил баща ми, така съм го учил и аз... Нали, Макс?

Пауза.

МАКСИМ. Така е, ти си ме учил. Първо – как да открия вярната следа...

МАКСИМ. Мисля, че я открих, но я изгубих. Имах странен сън, по-скоро видение.

АНА. Сънищата – по време на отпуска!

АЛЕКСАНДЪР. От дете обичаше да ги разказва. Майка му го поощряваше, полезно било за душевното здраве... Разкажи каквото си спомняш,Макс.

Пауза.

МАКСИМ. Кръгове – малки и големи, тъмни и светли, успях да ги зърна и ги изгубих.

АЛЕКСАНДЪР. Концентрирай се, опитай да ги откриеш, те са в теб!

МАКСИМ.

/затваря очи, изпъва ръцете си напред, с дланите нагоре, и бавно започва да ги повдига, напрежението е огромно, целият трепери, бавно отпуска ръцете си/

АЛЕКСАНДЪР. По-важното е да не забравиш предложението ми, Макс.

/Максим не отговаря/

Време е да се мобилизираш! Животът не е игра, а война! С ранени и убити! Истинска война!

МАКСИМ.

/откача от стената закачената военна фуражка и я налага на главата на Александър/

АЛЕКСАНДЪР.

/козирува, дава тон/

Ние сме войници…!

ВСИЧКИ.

/пеят и маршируват/

Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред.

Имаме си пушки, от папура дръжки,

леви-десни,леви-десни, ще вървим напред.

Имаме си кончета, от върбови клончета.

Леви-десни, леви-десни, ще вървим напред.

ВИДЕНИЕ НА АНА
Чуват се различни звуци: улична глъч, клаксони на автомобили, ръкопляскания, овации, звън на монети, рев на самолетни двигатели.

АНА. Заклевам се да говоря истината и само истината... Майка ми избяга и ме остави, искаше да стане мис Свят. Първо плаках, чувствах се виновна. После крещях: ”Кучка! Гадна кучка!”... Йес! Признавам – стисках в ръцете си нейна снимка и се молех за смъртта й. Омразата ми даде сила да я надмина. Не можах да стана по-добър модел от нея, но станах работещо момиче.

/пауза/

Днес аз пътувам в асансьора нагоре, а тя се спуска. Шибаната кучка е изоставена, самотна и болна. Опитва да се сближим, прелетя хиляди километри, за да живее близо до мен... Цял живот си представях този миг, мечтах за моето отмъщение. Сега го имам, но не изпитвам нищо. Просто не искам тази жена да пречи на кариерата ми. Заради нея напуснах престижната си работа и тръгнах с Макс, моля се да не разбере истината.

По дяволите! Докога тя ще трови живота ми!? Защо не се затри завинаги!? Докато изсмуква силите ми, докато е жива, не искам да имам дете!

/пауза/

Мамо! Поне веднъж направи нещо за мен! Махни се!... Моля те, мамо!

Какво правя тук? Това не е съд.

АНА И АЛЕКСАНДЪР
В приемната на хотела.

АНА. Може би е време да си вървя.

АЛЕКСАНДЪР. Не ме притеснявате. Малко коняк?

АНА. С удоволствие.

Александър налива. Чукат се, отпиват.

АНА. От два месеца е така. Мълчалив двойник на самия себе си.

Пауза.

АЛЕКСАНДЪР. Веднъж, беше на десет, се скарахме пред него с майка му, жестоко се скарахме…Щом скандалът утихна, се огледахме – нямаше го. Къде ли не го търсихме. Накрая сякаш изникна пред очите ни. Не беше мръдвал от мястото си.Толкова силно е искал да го няма, че не сме могли да го забележим.

АЛЕКСАНДЪР. Гледаше уплашено. Изрече: „МаксИмално”. Само това, като натърти на „и”. И се успокои. Сякаш добави към името си нещо свое, което го прави невидим и му дава сила.

АНА. Описват ги такива – самотници и идеалисти.

АЛЕКСАНДЪР. Известно време това заклинание му служеше като оръжие. Имах чувството, че може да унищожи с него каквото поиска. Като порасна, не съм чувал да го употребява.

АНА. Имат издължени челюсти, като на извънземни.

АЛЕКСАНДЪР. Индигови деца, извънземни – глупости! На всички вегетарианци челюстите са издължени, като на тревопасни. Кога се задълбочиха странностите му?

АНА. Една вечер, бяхме в клуб с музика на живо, после се чукахме в един парк.

АЛЕКСАНДЪР. Отдавна не съм го правил на къра.

АНА. На другия ден се върна различен. Досега не зная каква е причината.

Пауза.

АНА. Опитвам, Александър. Той е настръхнал таралеж, бодилите му се втвърдяват навътре. Страх ме е да не го нараня. Сега дори живеем отделно, представяте ли си?

АЛЕКСАНДЪР. Използвайте всички средства, за да го опитомите.

АНА. Какво имате предвид?

АЛЕКСАНДЪР. Знаете, арсеналът на жените е далеч по-разнообразен. А вие при това не сте какъв да е екземпляр.

АНА. Как го казахте – „екземпляр”! Сякаш сме в гората на лов.

АЛЕКСАНДЪР. Ловът ми е слабост и обикновено уцелвам с първия изстрел… Ана, бихте ли се разходили с онази походка, която криете от Максим?

АНА. Нищо не пропускате, Александър.

/разхожда се, полюшвайки бедра/

Александър означава победител.

АЛЕКСАНДЪР. Защо не ходите по-често така?

АНА. Но синовете рядко са като бащите.

АЛЕКСАНДЪР. Ще се промени. Реката на живота първо измива илюзиите.

АНА. Това закон ли е?

АЛЕКСАНДЪР. Да. Всички закони имат изключения.

АНА. Дали той не е едно от тях?

АЛЕКСАНДЪР. Благодаря, Ана! Вдигнахте ми…тонуса.

/Ана спира да се разхожда/

Знаете ли той къде отиде?... Срещал ли се е днес с някого?

АНА. Сутринта минахме покрай демонстрация на природозащитници.

АЛЕКСАНДЪР. Пред парламента?

АНА. По дяволите! Да не сте били от другата страна на загражденията!?

АЛЕКСАНДЪР. Да, представете си! Аз бях там!

АНА. Сред тълпата Макс срещна свои познати.

АЛЕКСАНДЪР. Тук е едва от един ден.

АНА. Разговаря с тях и си тръгнахме.

АЛЕКСАНДЪР. А вече има познати и демонстрира срещу баща си!

Александър изкрещява от болка и притиска с две ръце ушите си.

АНА. Александър, какво ви стана?

АЛЕКСАНДЪР. Не чувам!... Проклетата тръба е в ушите ми!

АНА. Каква тръба? Да извикам ли помощ?

АЛЕКСАНДЪР. Не разбирам какво свири! Ще ме побърка!... Помогнете ми, моля ви! Разтрийте ме – по главата, по ушите!

Александър се доближава до Ана и слага глава на гърдите й.

Ана го разтрива.

Пауза.

АЛЕКСАНДЪР. Слава богу… Отново чувам!

АЛЕКСАНДЪР. Как бие сърцето ви, Ана.... Дум-дум-дум! Като тежка картечница.

АНА. Да минем на ти, Алекс.

АЛЕКСАНДЪР. Благодаря ти!

АНА. За мен е удоволствие!

/ продължава да го разтрива/

Падам си по безпомощни мъже.

АЛЕКСАНДЪР. Макс има късмет с теб, Ани.

АНА. А ти?

АЛЕКСАНДЪР. Разбира се – нали съм негов баща.

АНА. Знаеш ли, Алекс.... В древна Гърция родителите са предпочитали мъже с опит и авторитет да лишат дъщерите им от девствеността. Ако те бях срещнала там...

АЛЕКСАНДЪР. И ако беше девствена... По-добре да говорим за бизнес.

АНА. О кей! Аз съм работещо момиче.

АЛЕКСАНДЪР.

/гали я/

Имаш ли опит с такива като мен?

АНА. Падам си по закачливите мениджъри, особено ако са по-смели.

АЛЕКСАНДЪР. Кавалерите отстъпват, палавнице.

Двамата се галят.

АНА. Ти си пръв, Алекс... Ти командваш.

АЛЕКСАНДЪР. Но той е мой син.

АНА. А на мен – гадже, глупако!

АЛЕКСАНДЪР. Откъде знаеш?

АНА. Кое?

АЛЕКСАНДЪР. Че се възбуждам, когато ми говорят така.

АНА. Много ли си възбуден?

АЛЕКСАНДЪР. Като 203 милиметрова гаубица.

АНА. И искаш да гръмнеш, нали Алекс?

АЛЕКСАНДЪР. Винаги готов!

АНА. Обаче нещо те притеснява.

АЛЕКСАНДЪР. Както и теб, Ани!

АНА. Ние просто говорим за бизнес, Алекс!

АЛЕКСАНДЪР. И докога само ще говорим?

ВИДЕНИЕ НА АЛЕКСАНДЪР

ГЛАС. Значи не знаете кое предпочитате – затвор или приют за бедни?

АЛЕКСАНДЪР. Съвсем не.

ГЛАС. Проверете какви са условията на двете места и вземете правилното решение. Но престанете да отлагате.

АЛЕКСАНДЪР. Страх ме е.

ГЛАС. Там също живеят хора, нали?

АЛЕКСАНДЪР. Тъй вярно.

ГЛАС. Някои дори са щастливи.

АЛЕКСАНДЪР. Забелязал съм това, гледал съм по телевизията.

ГЛАС. Имате ли някакви въпроси?

АЛЕКСАНДЪР. Да... Какъв е процентът на щастливите по тези места?

ГЛАС. Нямаме подобна статистика.

АЛЕКСАНДЪР. Независимо от всичко, бих искал да бъда щастлив.

ГЛАС. И аз искам да бъда щастлив, но никой не ме пита, защото трябва да разпитвам по цял ден такива като вас... Да се върнем на затворите. Те стават все по-луксозни, имат отопление през зимата, не са боядисани в сиво, както преди. В един затвор дори са боядисали столовата в лимонено, после се чудят защо имат киселини. Ако не знаете, там вече си имат радиоапарати, телевизори, гостуват артисти и артистки, понякога без сутиени. Но чуйте кое е най-важното – никой отвън не може да ви безпокои без ваше съгласие... Съгласен ли сте?

АЛЕКСАНДЪР. Тъй вярно.

ГЛАС. Що се отнася до приютите, моето мнение е, че там си на свобода, няма надзиратели, но е пълно с досадни, фъфлещи старци. Нито миг спокойствие, нито миг благословена самота.... Някакви други въпроси?

Пауза.

АЛЕКСНДЪР. Ако не ми харесат нито затворите, нито приютите?

МАКСИМ И АНА

Ана подрежда.

МАКСИМ. Моля те, спри!

/тя продължава/

Не съм малко дете... Чуваш ли?

/тя продължава/

Затова наех квартира сам – за да живея както си искам!... Веднага спри!

Ана не спира.

Максим я блъска и тя полита.

Пауза.

МАКСИМ. Извинявай!... Заболя ли те?

Двамата се целуват.

Пауза.

АНА. Защо толкова се забави?

МАКСИМ. Като малък му се възхищавах.

АНА. Чаках те половин час пред вратата!

МАКСИМ. Приятелите ми го харесват.

АНА. Трябва да купим подарък на баба ти.

МАКСИМ. И жените го харесват.

АНА. Също и цветя... Отказах на баща ти.

МАКСИМ. Срещата ми продължи по-дълго, съжалявам...Отказа му?

АНА. Йес!

МАКСИМ. Какво по-точно?

АНА. Деловото му предложение... Доволен ли си?

/от площада отвън се чуват викове и скандирания/

Макс, тази улична епопея не е твоя. Защо се забъркваш?

Пауза.

МАКСИМ. Това е животът ми, Ани.

МАКСИМ. Всичко наоколо. Ти, семейството ми, приятелите, другите хора, реката, тревата, щурците, небето над нас…

АНА. Аз те попитах – кое по-точно?

МАКСИМ. Отговорих ти, Ани. Всичко. Което означава всичко. Какво не ти е ясно?

АНА. По дяволите, Макс!Винаги едно нещо е по-важно от друго.

МАКСИМ. Всичко е еднакво важно – от листото... до президента.

АНА. Това пък какво е?

МАКСИМ. Ако листото е пожълтяло, значи дървото изсъхва, по корените му не се просмуква влага. Заради отровите и планините с бетон край нас, заради озоновата дупка над главите ни. Днес листото, утре дървото, след месец гората, после ще пресъхнат реките, моретата... Когато изчезнем, кого ще управлява президентът?

Виковете отвън се усилват.

АНА. Очите ти блестят, Макс... Гледаше ме така, когато се запознахме. МАКСИМ. А ти постоянно се смееше, Ани. Рошеше косата ми и умираше от смях... Като се дипломира, започна работа и спря.

АНА. Спрях – какво?

МАКСИМ. Да се смееш.

АНА. Да се смея? Сигурен ли си?Сигурен ли си?...Продължавай!

/повишава тон, крещи/

Кажи, че не те разбирам, не забелязвам скапаните ти саксии, че се страхувам от природата! Кажи – за мен животът е кариера, пари, секс, фитнес, джип с автоматично управление. Кажи! Защо мълчиш?

/пауза/

/разплаква се/

Не мога…Помогни ми, Макс!

Пауза.

АНА.

Опитай пак! Моля те, Макс, разкажи ми!

Пауза.

МАКСИМ. Връщах се в къщи. Реших да мина отново оттам. Усетих устата си пресъхнала, умирах от жажда. В същото време имах странното усещане, че край мен има вода, много вода.

Спрях, огледах се и разбрах. Наскоро беше валял дъжд. Доближих се до най-близкото дърво и започнах да облизвам капките вода по листата му.

/мълчание/

Тогава видях птичето – шарено, с червеникава качулка. На същото дърво, на една ръка разстояние от мен, и то пиеше вода. Не се изплаши, не отлетя, продължи да утолява жаждата си. Не зная колко продължи това, стори ми се вечност. Когато птичето отлетя... Разбрах какво е водата.

Пауза.

АНА. Каква фантастична история, Макс!...Моята е съвсем обикновена. Бях на осемнайсет. Стоях на прозореца на един влак, който потегляше. На съседния коловоз друг влак потегляше в обратната посока. Ненадейно на прозореца срещу мен се появи красив мъж. Между нас протече светкавица. Протегнахме ръце, докоснахме се. Влаковете тръгнаха и набраха скорост. Поискахме да извикаме, беше невъзможно, вече бяхме на стотици метри един от друг... След секунда сякаш този миг не бе съществувал.

МАКСИМ. Винаги може да се смени посоката, винаги двама души могат да се открият. Трябва силно да го пожелаят.

АНА. Ако не вървят в различни посоки... Все още те обичам, моето момче.

МАКСИМ. Всички ме наричате „моето момче... Освен майка ми.

АНА. Защото тя знае, че си нейното момче.

/доближава се до Максим, гали го/

МАКСИМ. Когато ме галиш, настръхвам.

АНА. Броя дните, откога не сме били заедно, откакто не сме се любили, откакто не си ме чукал!

/двамата се притискат, Ана разкопчава ризата му, забелязва медальона на врата му/

Какво е това?

МАКСИМ. Кактус в херметическа капсула.

АНА. Другите носят злато, реликви... Твоите странности ме подлудяват!

/събаря го на пода/

Искам да те яхна, да стисна гривата ти! И да препускам, да препускам!

Кажи, че ме обичаш!... Кажи: „Обичам те, Ани!”! Кажи!...

МАКСИМ. Обичам те, Ани!

АНА. Наистина ли? Наистина ли, Алекс?

Максим я изблъсква и става.

Пауза.

МАКСИМ. Нарече ме Алекс?

МАКСИМ. Сторило ми се е?

/закопчава ризата си/

Но защо чух... неговото име?

АНА. Защото те е обсебил... По дяволите! Кажи ми, какво те мъчи, Макс! МАКСИМ. Не следиш ли новините, Ани? Не чуваш ли скандиранията на площада?

Отвън скандиранията стават все по-силни. На моменти двамата крещят, за да се чуят.

АНА. Не!... Не, не, не! Нищо не чувам!

МАКСИМ. „Егоист” се опитва да присвои най-красивия природен парк, за да строи нова планина от бетон и желязо. Баща ми е част от всичко това, Ани! И иска да му помагам!

АНА. Сори, Макс!... Типове като баща ти и останалите винаги побеждават, такъв е скапаният свят. Ако някога дядовците ни са спазвали правилата, за които твоите природозащитници пледират, днес нямаше да има шосета, железопътни линии, язовири.

Пауза.

АНА. Време е да се стегнеш! В тази държава бизнесът, правителството и съдебната власт са един отбор. Отборът на силните. Лично аз нямам колебание на коя страна искам да съм... А ти?

/мълчание/

Може би тайно мечтаеш да срещнеш своята революция?

МАКСИМ. Аз – революционер?

АНА. Ако искаш да успееш. Също и останалите, по площадите.

МАКСИМ. Сериозно ли говориш?

АНА. Не, разбира се! Шибаните революции се правят от шибаните тълпи, днес вместо тях милиони самотници киснат в Интернет. Истинският свят е виртуалният, а енергията на „сърдитите млади” изтича в чата. Приеми предложението на баща си. И да не го приемеш, оставаш син на милионер, единствен наследник при това... Гадно копеле! Мислиш ли, че аз не искам да съм от отбора на добрите!

Пауза.

МАКСИМ. Не съм в никой отбор, Ани. Просто не мога да си представя как един ден хората ще се усмихват в огромни колби, пълни с изкуствен кислород. Искам да направя нещо… Но как да застана срещу баща си!?

Отвън се чуват полицейски сирени. Виковете и скандиранията се превръщат в тътен.

Максим се доближава до прозореца. Изпъва двете си ръце напред, с дланите нагоре. Притваря очи и бавно започва да ги повдига, напрежението е огромно, целият трепери. В стаята се прокрадва едва забележима синкава светлина.

САЛСА
На вратата се чука.

Ана затваря прозореца. Утихва.

Максим се връща в реалността.

Ана отваря вратата.

Влиза Мария.

АНА. Изненада!...Аз казах на майка ти къде живееш.

МАРИЯ. Здравейте!

/оглежда/

Значи така изглежда квартирата на моя син. Личи, че е пипала женска ръка. Няма ли да ме прегърнеш, Макс?

МАКСИМ.

/доближава се и целува майка си/

АНА. Йес! Иначе ти кой знае кога щеше да се сетиш да я поканиш.

/пуска музика от таблета си/

Тялото препуска, танцуваш и крещиш! Енергия, здраве и любов! Днес ще научим майка ти да танцува салса!... Макс, партнирай ми!

/прегръща го, танцуват, обяснява/

Танцува се по двойки, също и по единично... Два такта по четири удара, трите се танцуват, четвъртият се пропуска. Пропуснатият удар се маркира с потропване. Ето така: раз, два три – троп, раз, два, три – троп... Макс бързо свикна... Хайде да покажем, какво можем, партньоре!

Продължават да танцуват.

МАРИЯ.

Браво, браво, браво!... Защо не съм на вашите години!

Максим се отдръпва. Ана прегръща Мария и я повежда.

АНА. Мария, годините нямат никакво значение. Ето, няма нищо страшно, нищо трудно... Едно, две три – троп, едно две, три –троп...

Двете танцуват, Мария бързо влиза в ритъм, забавлява се, Максим им се радва и пляска в такт.

АНА. Страхотна си, Мария!... Едно, две, три – троп!