Видение на максим глас. Погледни надолу!

МАРИЯ. Едно, две, три – троп!

АНА. Едно, две, три – троп!... Мъжете са жребци!

МАРИЯ. Едно, две, три – троп!... Не жребци, а магарета!

АНА. Едно, две, три – троп!... Не магарета – катъри!

МАРИЯ. Едно, две, три – троп!... Не катъри – мулета!

АНА. Мули, мули, мули – троп!

МАРИЯ. Мули, мули, мули – троп!

МАРИЯ.

Благодаря ти, Ани!С жена като теб, бих искала да съм на мястото на Макс. Хубав танц, но предпочитам тангото.

АНА. О кей. Отивам за подарък и цветя.

/пуска танго, излиза/

ТАНГО
Пауза.

МАРИЯ. Дами канят!

Мария и Максим танцуват.

МАКСИМ. Как си, мамо?

МАРИЯ. Навремето обичаше да казваш – като цвете в саксия.

МАКСИМ. Къде е саксията?

МАРИЯ. През зимата – на западния балкон.

МАКСИМ. А когато се стопли?

МАРИЯ. Напоследък е все студено.

МАКСИМ. Ритъмът е по-бърз.

МАРИЯ. Да, разбира се...

МАКСИМ. Редовно ли поливате цветето?

МАРИЯ. Все по-често пропускаме.

МАКСИМ. Още по-бързо!

МАРИЯ. Вече танцуваш по-добре от мен.

МАКСИМ. Ти си ме учила.

МАРИЯ. Беше добър ученик.

МАКСИМ. Цветята не се поливат с уиски, мамо. Изсъхват им листата.

МАРИЯ. Извинявай! Настъпих те!... Моля те, нека да спрем!

Спират да танцуват. Максим спира музиката.

Тишина.

Пауза.

МАРИЯ. Всичко е наред, синко. Цветето е в саксията, пръстта е сменена, ще го поливаме с вода, обещавам... Помниш ли първия си афоризъм?

МАКСИМ. Не искаше да се върна, нали?

МАРИЯ. Ще ти го припомня: „Цветята са за това – когато ни няма, напомнят за нас, когато сме живи, напомнят защо ни има.”

МАКСИМ. Има ли нещо, което те притеснява, мамо?

МАРИЯ. Всичко е наред. Нищо не ме притеснява, нищо, абсолютно нищо.... Задушно ми е.

Мария отваря прозореца.

Отвън нахлува грохот от скандирания и полицейски сирени.

МАКСИМ. Чуваш ли? Ела с мен! Нашето място е там.

МАРИЯ. Къде?

МАКСИМ. На площада.

МАРИЯ.

Това там не е твоя работа. Ето защо не исках да се връщаш!

МАКСИМ. Мени ли пазиш или него?

МАРИЯ. Себе си пазя!

МАКСИМ.

/отива до прозореца/

Максим скача през прозореца.

МАКСИМ. Погледнах.

ГЛАС. Какво виждаш?

МАКСИМ. Светло.

ГЛАС. Колко светло?

МАКСИМ. Бяло.

ГЛАС. Никога не е бяло докрай.

ГЛАС. Продължавай да гледаш!

МАКСИМ. Бялото потъмнява!

ГЛАС. Не спирай да гледаш!

МАКСИМ. Виждам кръгове!

ГЛАС. Какви кръгове?

МАКСИМ. Малки кръгове.

ГЛАС. Напрегни се!

МАКСИМ. Виждам големи кръгове!

ГЛАС. Браво!

МАКСИМ. Какво ли бих видял, ако е тъмно?

ГЛАС. Същото.

ГЛАС. Винаги се вижда това.

ГЛАС. Ако можеш да гледаш.

РОЖДЕН ДЕН
Дома на Ева.

Ева, Александър и Мария седят около познатата кръгла маса.

МАРИЯ. Мамо, днес не е ли „Черешова Задушница”?

ЕВА. Маша, моля ви, на моя рожден пием за живите!

АЛЕКСАНДЪР. Предлагам повече да не чакаме... За твое здраве, Ева!

МАРИЯ. Наздраве, мамо!

ЕВА. Благодаря ви, мили мои!

Чукат се. Пият. Мария едва отпива.

ЕВА. Маша, да не си болна?

МАРИЯ. Кое те кара да мислиш така, мамо?

АЛЕКСАНДЪР.

/подава на Ева голям плик/

Това е нашият подарък – безсрочен ваучер за двама. Можеш да посещаваш с когото пожелаеш всеки един от нашите хотели без никакви ограничения.

ЕВА. Да не ви разоря, мисля да живея още толкова.

АЛЕКСАНДЪР. Ти да ме разориш?

МАРИЯ. Опитвам да не пия, мамо.

ЕВА. Така ли?

МАРИЯ. Попита ме дали не съм болна.

ЕВА. Чудесно!

АЛЕКСАНДЪР. Никой не може да ме разори.

Пауза.

ЕВА. Искате да кажете, че с този ваучер от утре мога да живея като някоя богаташка? И даже да си намеря любовник?

Смеят се.

ЕВА. Искате да кажете, че вземам един куфар и се настанявам където реша? Ям и пия каквото искам, кисна в минералния басейн с коктейл в ръка, ходя на масажи... Това ли искате да кажете?

АЛЕКСАНДЪР. Точно това. Де да можеха всички пенсионери да са на твое място.

Ева се разплаква.

МАРИЯ. Не плачи, мамо! Ти заслужваш това.

ЕВА. Всички майки го заслужават.

/кръсти се/

Защо Господ Бог на едни дава всичко, на други – трохи?

АЛЕКСАНДЪР. Защото... Ако въобще го има.

ЕВА. Не богохулствай!

/кръсти се продължително/

Угасва.

ЕВА.

От вчера насам токът спира за втори път.

Мария запалва свещ.

Но поне бързо го пускат. Като бях млада, беше дискотека – два часа тъмно, два часа светло.

Пауза.

АЛЕКСАНДЪР. Какво се умълчахме?

АЛЕКСАНДЪР. Спокоен съм, скъпа.

ЕВА. Щастлива съм, че всички сме заедно!

АЛЕКСАНДЪР. Все още не сме всички.

МАРИЯ. Защо си толкова нервен, скъпи?

АЛЕКСАНДЪР. Така ти се струва.

ЕВА. Наздраве! Пийте за мое здраве!

ВСИЧКИ. Наздраве!

Чукат се. Пият. Мария едва отпива.

Светва.

МАРИЯ. Искате ли да угасим и да продължим на свещ?

АЛЕКСАНДЪР. Предпочитам светлината, нещата се виждат по-ясно.

МАРИЯ. Понякога е обратното.

ЕВА. Няма ясно, Алекс, няма нищо ясно.

СВЕТЛО И ТЪМНО

АЛЕКСАНДЪР. Най-после!

АНА. Честит рожден ден, Ева! Молим да ни извините за закъснението!

ЕВА. Благодаря ти, моето момиче! Какъв букет, ах, какъв букет!

/прегръща Ана, прегръща Максим/

Макс, можеш да ми викаш по име. Свикнах, дори ми е приятно.

МАКСИМ. Честит рожден ден, Ева!

/намята й голям шал/

ЕВА. О, любимият ми – копринен, с мъниста!

АЛЕКСАНДЪР. Не трябваше ли кавалерът да поднесе цветята?

ЕВА. Сядайте, сядайте.

Ана и Максим сядат край масата, Ана е до Александър.

Пауза.

МАРИЯ. Макс, вече така ли наричаш баба си?

АНА. Ева е жена за любов, не баба.

ЕВА. Златни ти уста, Ани!

/кръсти се/

Да ви се похваля – Мария и Алекс ми подариха пожизнен ваучер!

МАКСИМ. Честито!

АНА. Чака те безкраен лайф!

ЕВА. Всички ли имат питие? Наздраве!

ВСИЧКИ. Наздраве!

Чукат се, пият, Мария едва отпива.

Пауза.

АЛЕКСАНДЪР. Как си, Макс?

ЕВА. Ние също! И за Ани се радваме, тя изглежда толкова внимателна, съобразителна, всеотдайна.

АНА. Благодаря, Ева!

МАРИЯ. Гладни ли сте?

МАКСИМ. Бих хапнал череши. Утре едва ли ще ми остане време да си набера.

АЛЕКСАНДЪР. И какво толкова имаш да правиш?

Ева носи череши.

АНА. Супер – любимите ми хрущялки!

ЕВА. Не си пълнете устата!

Максим яде череши, една по една, подава и на Ана.

АЛЕКСАНДЪР. Откъде ги измислихте тези череши преди вечеря?

МАРИЯ. Днес е „Черешова Задушница”.

ЕВА. Днес е моят рожден ден.

МАРИЯ. Плодове се ядат по всяко време.

АЛЕКСАНДЪР. Ева е сготвила любимия миш-маш на Макс.

ЕВА. Също и баница.

АЛЕКСАНДЪР. А вие – череши!

МАРИЯ. Остави децата на мира, Алекс, не сме в казармата!

АЛЕКСАНДЪР. Не са деца, скъпа, и се успокой!

МАРИЯ. Аз ли да се успокоя?

Пауза.

Максим спира да яде череши. Ана продължава сама.

АЛЕКСАНДЪР. С нетърпение.

МАСКИМ. Колкото повече мисля, толкова по-трудно ми е да ти откажа.

АЛЕКСАНДЪР. Много се радвам, Макс! Може и да имаме дребни различия, но ние сме едно. Синът не може да каже „не” на баща си!

МАРИЯ. Вие двамата, за какво говорите?

МАКСИМ. Покани ме стана втори изпълнителен директор на „Егоист”.

ЕВА. Какъв баща, какъв баща!

АНА. Да пием за това! Наздраве!

ВСИЧКИ. Наздраве!

Чукат се, пият. Мария едва отпива.

МАКСИМ. Правилно си забелязал, татко, вече не казвам „не”. Знаеш ли защо?

АЛЕКСАНДЪР. Предполагам, ще ми обясниш.

МАКСИМ. Когато бях малък, тази дума бе единственият ти педагогически инструмент. Какво да „не” правя, с кого да „не” се виждам. Повтарях я след теб и тя поникна на езика ми, като лишей. Щом отворех уста, първо се показваше „не”.... За да го отскубна докрай, отскубнах нещо от себе си.

АЛЕКСАНДЪР. Всеки греши, синко. Съжалявам!

МАКСИМ. Затова не мога да ти откажа.

АЛЕКСАНДЪР. Нека и аз ти кажа няколко думи, Макс.

МАРИЯ. Това е рожден ден, Алекс.

ЕВА. Александър винаги казва нещо интересно.

АЛЕКСАНДЪР. Протестите на тези природозащитници, моето момче, са режисирани от наши конкуренти и техните лобита в парламента. За да спрат продажбата на земите под претекст, че са в природен парк и предизвикат предсрочни избори. Ако ги спечелят, ще направят същото, което искаме ние... Е, какво ще кажеш?

АНА. Черешите са страхотни! Нали, Макс?

МАКСИМ. Татко, приемам предложението ти.

Пауза.

АЛЕКСАНДЪР. Какво каза?

ЕВА. Сърцето му – като на Данко, от разказа на великия Горки!

АЛЕКСАНДЪР. Наистина ли?

МАРИЯ. Нещо си намислил, Макс.

АНА. Нещо жестоко при това!

МАКСИМ. Зная, че винаги си мечтал да работим заедно.

АЛЕКСАНДЪР. Така е.

МАКСИМ Аз също бих се радвал.

АЛЕКСАНДЪР. Трогваш ме.

МАКСИМ. Но имам едно условие.

АНА.

/устатата й е пълна с череши/

АЛЕКСАНДЪР. Какво е условието ти?

МАКСИМ. Да се откажете от този проект.

Ана се задавя.

Пауза.

АЛЕКСАНДЪР. Сериозно ли говориш?

АНА. Това ли успя да измислиш, Макс?

ЕВА. Гладен човек приказва с корема си. Да взема да сервирам.

МАРИЯ. Вечерята може да изчака. Алекс, синът ни очаква отговора ти.

АЛЕКСАНДЪР. Дори и да искам, не мога да направя това, Макс.

МАКСИМ. Как така не можеш? Нали си основен собственик на „Егоист”?

АЛЕКСАНДЪР. По документи. Но в действителност... Моля те, спести ми подробностите!

МАРИЯ. Макс трябва да знае истината!

Пауза.

АЛЕКСАНДЪР. Имам в компанията само пет процента.

МАКСИМ. Татко, шегуваш ли се?

ЕВА. Пет, само пет!?

/кръсти се/

МАРИЯ. Ами сега?

АЛЕКСНДЪР. Останалата част е на други хора, а регистрацията на фирмата – в офшорна зона. Ако тези хора решат, от утре безотчетните пари, луксозните автомобили, яхтата, всички екстри, дори и ваучерът на Ева могат да се превърнат в спомен.

ЕВА. Господи!

/кръсти се/

МАРИЯ. Защо ме лъга, Алекс?

АЛЕКСАНДЪР. Защото те обичам, Мария.

МАРИЯ. Обичаш властта, не мен! И какво ще стане сега?

АЛЕКСАНДЪР. Всичко ще е бъде наред, ако Макс приеме.

МАРИЯ. А ако не приеме?

ЕВА. Животът си отива, искам да му се порадвам! Господи!

/кръсти се/

АНА. Горе главите!... Пет процента от империята „Егоист” е богатство. Важното е кой управлява!

ЕВА. Милата Ани! С тебе няма да пропаднем!

АНА. Наздраве!

Чукат се, пият. Мария също пие.

АЛЕКСАНДЪР. Не можем да поставяме условия, Макс. Задължени сме на тези хора. Парите за моето депутатско място, за кабинета на майка ти, за твоето обучение, са от тях. Акционерите очакват не да скандираш по улиците и гастролираш по медиите, а да им се отблагодарим.

МАРИЯ. Ще им се отблагодарим, Алекс. Ще ги преглеждам безплатно – ушна кал, синузит, възпалено гърло. И свирка ще им направя, ако се наложи!

МАКСИМ. Мамо!

АЛЕКСАНДЪР. Съжалявам!

Пауза.

АНА. Имаш, Макс! Хората са похарчили пари за обучението ти!

МАКСИМ. Мен никой не ме е питал.

АНА. Всяка инвестиция трябва да се избие, Макс.

МАРИЯ. Не се меси, Ани!

АНА. Не ме ли харесваш вече?

МАРИЯ. Напротив, но това няма нищо общо.

АНА. Макс не е пубер, време е да се вземе в ръце!

МАРИЯ. По-добре от теб знам кой е Макс!

АНА. Така си мислиш.

МАРИЯ. Моля те, не ми дръж такъв език в собствения ми дом, Ани!

ЕВА. Този дом е мой и аз ви моля да престанете!

Пауза.

МАКСИМ. Татко, какво ще стане, ако не приема предложението?

МАКСИМ. Ти си управител, имаш правомощия. Откажи проекта.

АЛЕКСАНДЪР. Чуваш ли се какво говориш, на другия ден глутницата ще ме разкъса!

Мария изпива чашата си на екс.

МАРИЯ. Макс! Аз те разбирам, на твоя страна съм. Знаеш го, нали?

МАКСИМ. Да, мамо.

МАРИЯ. Опитай се и ти да ме разбереш.Толкова ли е трудно да приемеш?

МАКСИМ. Не е трудно, мамо.

МАРИЯ. Тогава?

МАКСИМ. Невъзможно е.

АНА. Хвърляш баща си, семейството си на вълците, Макс!

МАРИЯ. Ани, не ни плаши с вълци, не сме в джунглата, а на рожден ден!

/налива си, пие на екс/

Трябва да се веселим!

ЕВА. Господи, господи!

/кръсти се, отива до иконостаса с кандилото в другия край на стаята/

Господи, Отче Небесни, покажи ни истинската светлина и истинското щастие, истинската светлина и истинското щастие!

Отново угасва.

Мария запалва свещта.

МАКСИМ. Наоколо свети, повредата е у нас. Ще проверя.

МАРИЯ. Провери, Макс! Наздраве!

/пие сама/

АЛЕКСАНДЪР. Щом се върнеш, Макс, чакаме положителен отговор.

/Максим излиза/

Мария, спри да се наливаш!

ТЪМНО И СВЕТЛО

Всички без Максим.

ЕВА.

/кръсти се/

АНА. Излезе, без да каже нищо.

МАРИЯ. Аз обаче го чух.

ЕВА.

Обърни се към нас, обърни се към нас!

АНА. И какво чу?

МАРИЯ. Максим е наш син, ще постъпи както трябва.

АЛЕКСАНДЪР. Той е длъжен...

Александър изкрещява и изтърва чашата, притиска ушите си.

АЛЕКСАНДЪР. Тръбата!

МАРИЯ. Алекс!

АНА. Алекс!

АЛЕКСАНДЪР. Пронизва ме!

МАРИЯ. Ела да те разтрия, Алекс!

АНА. Той не те чува!

АЛЕКСАНДЪР. Боли както никога!

ЕВА.

Ако е по Твоята Воля, помогни ни, помогни ни!

МАРИЯ. Откъде знаеш, че не чува?

АНА. Мария, мога да помогна. Изкарала съм курс по китайски масаж.

АЛЕКСАНДЪР. Най-после чувам проклетия сигнал!

МАРИЯ. Опитай.

Ана слага главата на Александър на гърдите си, разтрива го. Той е със затворени очи.

ЕВА.

Помогни ни, Господи, помогни ни!

АЛЕКСАНДЪР. Тръбата свири „Тревога!

МАРИЯ. Днес говорих с известен професор по медицина.

АЛЕКСАНДЪР. Слава богу – „Тревога”!

АНА. Ушите му са толкова горещи!

МАРИЯ. Александър изпада в дигитален делириум. Срив при по-сериозно информационно и емоционално натоварване.

АЛЕКСАНДЪР. Не „Тържествена заря”!

АНА. Направо парят!

МАРИЯ. Организмът блокира сложните реакции – състрадание, възхита, възмущение.

АЛЕКСАНДЪР. Не „Траурен марш”!

МАРИЯ. Реагира примитивно – с болка.

АЛЕКСАНДЪР. Засега само „Тревога”!

/все още не чува, болката утихва, едва стене/

АНА. Главата му вибрира, сякаш е сеизмична зона!

МАРИЯ. Когато за пръв път се сблъскаме с някой мъж, изглежда вулкан.

АНА. Слава богу, ушите му охладняват!

МАРИЯ. Очакваме да изригне бял гейзер, да залее наоколо.

Светва.

АНА. Състоянието му се подобрява.

Александър спира да стене.

ЕВА.

/кръсти се/

Александър отваря очи.

КРЪГОВЕ
Максим се връща.

Изглежда неузнаваем.

МАРИЯ. Блед си, трепериш…Какво ти е, синко?

Пауза.

Всички притихват.

Пауза.

АЛЕКСАНДЪР. Той е прав?

ЕВА. Господи, помогни ни, господи!

/кръсти се/

АЛЕКСАНДЪР. Нашият син.

МАРИЯ. Това поредната ти сценка ли е, Алекс?

АЛЕКСАНДЪР. Ако не беше, трябваше да се срамуваме, че сме родители.

МАРИЯ. Аз продължавам. Да се срамувам.

ЕВА. Няма да върна ваучера! Няма!

АЛЕКСАНДЪР.

/доближава се до Максим/

Чуй, моето момче. Истината е на твоя страна, животът не е. Той има нужда от компромиси, за да могат хората да го изтърпят. Разбираш ли ме?

МАКСИМ. Не!

АЛЕКСАНДЪР. Разбираш ме.

МАКСИМ. Не!

/крещи/

Колкото и да се опитвам!

АЛЕКСАНДЪР. Някога бях същият. Докато проумея – революциите само разрушават света. Защо е необходимо това, защо?

МАКСИМ. Защото така трябва!…На чисто!... Да се разруши… за да се построи!

Максим се олюлява.

АНА. Ти лично какво си построил, Макс?

Максим не отговаря. Диша тежко.

МАРИЯ. Ставаш все по-зле! Какво ти е, синко?

/пауза/

МАКСИМ. Видях…

Пауза.

МАРИЯ. Какво видя?

МАРИЯ. Какви кръгове?

МАКСИМ. Всичко на този свят е кръг... Всеки от нас… всяко чувство… всяка мисъл… Колкото кръгът е по-голям… толкова е по-важен… за живота ни... За да няма хаос… ги обединява…

/задъхва се/

МАРИЯ. Какво ги обединява?

МАКСИМ. Пропорцията…хармонията.

ЕВА. На пророк ли се правиш, Макс?

МАКСИМ. Без нея…кръговете… губят формата си.

/задъхва се още повече/

АНА. И какви са нашите кръгове?

Пауза.

МАКСИМ.

Тук…няма кръгове…Само триъгълници!

МАРИЯ. Затова ли ти е зле?

МАКСИМ. Трудно ми е…!

АЛЕКСАНДЪР. Поеми си въздух, моето момче!

АНА. Ти не си от този свят, Макс.

МАРИЯ. Млъкни, Ана!

МАКСИМ. …да дишам!

ЕВА. Предаваш семейството, Макс!

МАРИЯ. И ти млъкни, мамо!

МАКСИМ. Задушавам се!

АЛЕКСАНДЪР. Дишай дълбоко!

/разтваря широко гърди и ръце, вдишва и издишва дълбоко/

Ето, така!

МАКСИМ.

/с огромно напрежение/

МАРИЯ. Винаги ще бъда с теб, синко.

/скръства две ръце през раменете си, все една е прегърната/

Но моето място е тук.

АЛЕКСАНДЪР. Всичко ще се оправи, моето момче!Само си поеми дълбоко въздух!

МАКСИМ.

Озон!

Чува се свистене и силен гръм.

Максим спира да трепери, цветът на лицето му се променя, става синкаво-червен, косата му щръква. Изпъва ръцете си напред, с дланите нагоре, започва бавно да ги повдига. Напрежението е огромно. Около него се прокрадва бледо синкава светлина.

Всички замръзват онемели.

Светлината става все по-ярка и светла, ослепително бяла. Сякаш в стаята изгрява слънце.

Не се вижда нищо.

Само безкрайна, нажежена до бяло пустота.

И Максим.

Сам.

В бялата пустота.

/гласът му долита от много от далеч, сякаш от Космоса/

МаксИмално!...МаксИмално!…МаксИмално!

К Р А Й