Видове сливания и поглъщания



страница2/2
Дата28.12.2023
Размер37.2 Kb.
#119745
1   2
МЕЖДУНАРОДНИ СЛИВАНИЯ УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК
Таблица 1
Изследвания и изводи за банковата ефективност


Автор

Извод

Изследван сектор

Хипотеза

Rezitis (2008)

Ефективността на консолидираните банки е по-ниска, в
сравнение с тези, които не се консолидират

Гърция

по-неефективни

Beccalli и Frantz (2009)

Сливанията и придобиванията са свързани със слабо
влошаване на пърформънс показателите

Европа

по-неефективни

Liargovas и Repousis (2011)

Оперативното представяне на банките не се подобрява
след M&A

Гърция

по-неефективни

Lozano-Vivas и др. (2011)



Консолидираните банки имат по-висока ефективност в сравение с банки, които не са замесени в такива процеси

Европа

по-ефективни


Weber (2017)

Консолидациите са възможност за подобряване на
разходната ефективност.

Италия

по-ефективни

Khan и др. (2017)

Оперативното представяне на слетите банки се
повишава значително след сливането.

САЩ

по-ефективни

Singhal (2017)

Банките не подобряват ефективността ефективност
поради сливане и придобиване.

Индия

по-неефективни

Sarmiento и др. (2018)

Сливанията и придобиванията допринасят за повишаване на банковата ефективност.

Колумбия

по-ефективни

Kucukkocaoglu (2019)



Ползите по отношение на ефективността и рентабилността от сливане, придобиване или прехвърляне на акции не се реализират за разлика от
направените разходи

Турция



по-неефективни

Al-Khasawneh и др. (2020)

Сливащите се банки поддържат по-висока разходна
ефективност спрямо банки, които не се сливат.

САЩ

по-ефективни

Coccorese, Ferri (2020)

Сливанията повишават разходната ефективност само
при 5% от кооперативните банки

Италия

по-неефективни

Blanco-Oliver (2021)



Банковата реформа чрез консолидации оказва
положително въздействие по отношение на ефективността и платежоспособноста

Испания

по-ефективни

Финансовите институции по правило са приемани за по-консервативни и, ако щете, дори за мудни, когато става дума за необходимостта от някаква по-сериозна промяна. Отчасти това е обусловено и от сериозните регулации в сектора, които неминуемо внасят допълнителна нотка тежест при всяко подобно начинание. А последните години на повсеместна дигитализация в практически всички сфери на икономиката донякъде даже засилват това усещане, защото привидно противопоставят големите традиционни играчи от банковата сфера на много по-динамичните стартиращи финансово-технологични компании.



  1. “УНИ КРЕДИТ БУЛБАНК” – УСПЕШЕН ПРИМЕР НА КОНСОЛИДИРАНА БАНКА В БЪЛГАРИЯ.

“Уни кредит булбанк” е една от водещите и най-перспекитвна консолидирана банка в България. И все пак историята на Уникредит Булбанк изобилства от трансформации. За почти 60-годишното си съществуване тя преминава през смяна в собствеността, промяна на бизнес модела и значителна консолидация. 
Историята на Уни Кредит Булбанк започва през 1964 г., когато е създадена като Българска външнотърговска банка (БВБ) със 100% държавно участие. Към онзи момент тя и ДСК са единствените кредитни институции извън БНБ, която освен като централна банка функционира и като търговска, финансирайки държавните предприятия. На ДСК и БВБ е поверено обслужването съответно на домакинствата и на експортните компании. Както подсказва и името, дейността на БВБ тогава е насочена изцяло към международни търговски разплащания и финанси - и остава такава през всички години до падането на комунизма. В този период институцията открива представителства в Лондон, Франкфурт и Виена и разширява мрежата си от банки кореспонденти в целия свят. В последните години преди смяната на режима заедно с международни партньори създава базираната в Мюнхен Bayerische-Bulgarishe Handelbank (преименувана впоследствие HypoVereinsbank Bulgaria) и небанковата финансова институция "Булгарсовинвест", преобразувана през 1994 г. в Корпоративна търговска банка.
В първите години след демократичните промени институцията преживява и първата си голяма трансформация. През 1991 г. основен акционер става новосъздадената Банкова консолидационна компания (БКК), чиято цел като холдингова компания е да консолидира държавната собственост в банковия сектор и да съдейства за банковата приватизация. Следващата, 1992, година бележи преобразуването на институцията в универсална банка, която започва да разширява клоновата си мрежа в страната и да обслужва и домакинствата. Променя се и домът й - новият адрес е нова, специално оборудвана сграда на столичния площад "Света Неделя". Две години по-късно е променено и името - и така институцията, която още от създаването ѝ е известна сред банките кореспонденти като Булбанк заради телеграфния и телекс адреса си, официално приема това наименование.
След банковата катастрофа от 1995 - 1997 г. Булбанк е един от малкото оцелели играчи в колабиралия сектор. Поради характера на бизнеса си институцията е сред по-здравите и става платформа за спасяване на други банки. Разчистването на последствията от погрома е свързано и със знаковите приватизации на оцелелите държавни банки. Процедурата за раздържавяването на Булбанк е открита още през 1998 г., като в тази връзка тя постепенно се разделя с акционерните си участия в редица други търговски банки и небанкови финансови институции, сред които Корпоративна търговска банка (99.9%), Обединена българска банка (35%) и HypoVereinsbank Bulgaria (49%).
След банковата катастрофа от 1995 - 1997 г. Булбанк е един от малкото оцелели играчи в колабиралия сектор. Поради характера на бизнеса си институцията е сред по-здравите и става платформа за спасяване на други банки. Разчистването на последствията от погрома е свързано и със знаковите приватизации на оцелелите държавни банки. Процедурата за раздържавяването на Булбанк е открита още през 1998 г., като в тази връзка тя постепенно се разделя с акционерните си участия в редица други търговски банки и небанкови финансови институции, сред които Корпоративна търговска банка (99.9%), Обединена българска банка (35%) и HypoVereinsbank Bulgaria (49%).
Самата смяна в собствеността пък става факт през 2000 г. - купувачи са Unicredito Italiano и германската Allianz, които срещу общо 360 млн. евро придобиват съответно 93% и 5% от основния капитал на банката. Само година по-рано италианският акционер, роден от сливането на няколко местни банки, е започнал експанзията си в Източна Европа с покупката на полската Bank Pekao. В следващите години групата продължава да се разраства с още придобивания, като за българския пазар най-съществено е осъщественото през 2005 г. обединение с германската група HypoVereinsbank (HVB). Към онзи момент HVB е собственик на две други банки в страната - "Биохим" и "Хеброс" (формирани от своя страна след сливания, съответно на три и осем банки).
Международната сделка създава нова сила на европейския банков пазар, а едновременно с това води и до раждането на гигант в България - в периода 2005 - 2007 г. Булбанк е ядрото, около което протича сливането с "Биохим" и "Хеброс", като новата обединена институция носи наименованието Уникредит Булбанк.
Едно от най-значимите сливания на българския банков пазар е през 2006 г. между Биохим, Хеброс и Булбанк, което формира мегабанка за мащабите на родния сектор.

  • Започва процесът на обединението на Булбанк, HVB Bank Biochim и Хеброс Банк през 2006 година.

  • Създадено е специализираното дружесто УниКредит Факторинг България

  • Общите събрания на Булбанк, HVB Bank Biochim и Хеброс банк вземат решение за обединение на трите институции през 2007 година.

  • На 27-ми април е обявено правното вливане на HVB Bank Biochim и Хеброс Банк в Булбанк. Новото име на обединената институция е Уни Кредит Булбанк

  • Като първи етап от обединението на Булбанк, HVB Bank Biochim и Хеброс Банк, в началото на април Хеброс Банк преминава на нова информационна система

Така в навечерието на световната финансова криза от 2008 г. банката е най-голямата по активи на местния пазар, измествайки насочената към обслужването на населението ДСК. Уни Кредит Булбанк, която - макар и вече не специализирана - има ясен фокус в корпоративния сектор, все повече се активизира и в сегмента на дребно, като освен това има лидерски позиции и в частното и инвестиционното банкиране. И не на последно място е и пионер в пускането на различни продукти и услуги на пазара - сред които например първите в България взаимни фондове и първите структурирани депозити.
През самата глобална криза местните финансови институции преминават сравнително безболезнено благодарение на опита и уроците от трусовете на прехода - без нови фалити и дори без нито едно тримесечие на загуба за сектора като цяло. От съществено значение е и подкрепата на международните банки майки за местните им поделения. Ролята на чуждестранните собственици е ключова и през 2014 г., когато при фалита на КТБ те осигуряват ликвидност на пазара, за да предотвратят надигащата се вълна на масови тегления на средства от банките.
Уникредит Булбанк е лидер по активи до 2019 г., когато е изместена за кратко от банка ДСК, за да възвърне водещата си позиция през 2021 г. Всяко консолидиране в сектора води до концентрация на активи и до намаляване на конкуренцията в банковата система, както и до отреждане на водеща роля на консолидираната банка.
Лидер през 2022 година на банковия пазар у нас по размер на активите е Уникредит Булбанк с 26.363 млрд. лв. (18.55%), втората позиция е за Банка ДСК с 25.218 млрд. лв. (17.74 на сто). Много често обаче крайни­ят резултат на активите на компанията, получаващ се след сливания и придобивания, се различава от простия механичен сбор и затова трябва да се изчака фактическото сливане на банките да завърши.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Въпреки сътресенията на световните финансови пазари, българската банкова система остава стабилна. Според национални и международни експерти кризата не оказва пряко отражение върху балансите на българските банки, тъй като те не разполагат с рискови инструменти, които са в основата на краха на редица европейски и американски банки. Но кризата на световните финансови пазари се отразява на банките в страната индиректно чрез ограничаване на достъпа до финансов ресурс от банките-майки.
Световната финансова криза оказва силно влияние върху големите западно-европейски банки, доминиращи на българския пазар. Тези банки притежават капиталите на структуроопределящи български банки, т.е. понасяйки рискове от световната финансова криза, чуждестранните банки, опериращи на българския пазар, експонират негативните ефекти вътре в него.
„Уни Кредит Булбанк” е показателен пример за извършено, международно банково сливане в България, което нарежда банката сред първенците на вътрешния пазар. Новообединената банка осигурява конкурентна, печеливша и клиентски, насочена банкова дейност, т.е. като част от най-големия финансов лидер в Европа („UniCredit Group”), „Уни Кредит Булбанк” използва добрата практика на чуждестранната банка, с което поддържа лидерските си позиции на българския пазар.



Сподели с приятели:
1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница