Видове социално осигурени лица по нои



Дата24.07.2016
Размер148.3 Kb.
#3910
Видове социално осигурени лица по НОИ

Работници или служители, осигурени за всички осигурени социални рискове при един работодател, включително членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията. (код на осигуряване 01)

Това са лица,които слючват трудов договор на някое от основанията от КТ.Те се осигуряват за всички осигурителни случаи. Осигурителите и осигурените внасят здравноосигурителни вноски по Закона за здравното осигураване в съотношение 60:40. От 01.01.2007 год. осигурителите изплащат на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното му брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение. Поради тази промяна в КСО в Декларация обр. №1 е създадена т. 16 А – “Дни във временна нетрудоспособност, с възнаграждение от работодателя” - попълва се броят на работните дни, за които работодателят е изплатил на осигуреното лице за първия работен ден от временната неработоспособност среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от среднодневното уговорено възнаграждение.


Върху това възнаграждение за първия ден от временната неработоспособност работодателят начислява и превежда дължимите осигурителни вноски и вноски за фонд „ГВРС”, Тази сума не се включва в облагаемия доход.
Справка: КТ чл.67 и чл.68 , ЗЗО, KСО: чл. 4, ал. 1, т. 1 и 5,чл. 40, ал. 4

Писмо № 24-00-43/27.09.2007г. на МФ



Относно: Данъчното третиране за целите на ЗДДФЛ (в сила от 01.01.2007г.) на сумата, която осигурителят изплаща на осигуреното лице по чл.40, ал.4 от КСО за първия ден на временна нетрудоспособност.
Лица, които работят по втори или по допълнителен трудов договор (код на осигуряване 04)

Работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време.

Работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение.

Тези работници или служители, работещи по втори или допълнителен трудов договор подлежат на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове. Осигурителните вноски при първия и при втория работодател са за четирите фонда на държавното обществено осигуряване. За родените след 31 декември 1959 г. се внасят и осигурителни вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.

Осигурителите наели на работа лица по втори трудов договор по условията на първа и втора категория труд внасят осигурителни вноски за професионален пенсионен фонд.

Здравноосигурителните вноски се внасят по реда, определен в чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване, като също се разпределят в съотношение 60:40 - за сметка на осигурителя и за сметка на осигуреното лице.

Месечния осигурителен доход по двете правоотношения не трябва да надхвърля максималния месечен размер на осигурителния доход, който за 2008 г. е определен на 2000 лв. В тази връзка при втория работодател лицето декларира, сумата върху която са му внесени осигурителни вноски за работата по основния трудов договор. Ако по основното трудово правоотношение лицето е осигурено върху максималния осигурителен доход, при втория работодател осигурителни вноски не се дължат. Когато възнаграждението по основното правоотношение е по-малко от максималния осигурителен доход по второто правоотношение се внасят осигурителни вноски, върху изплатеното възнаграждение или минималния осигурителен доход по основната икономическа дейност на осигурителя, но върху не повече от разликата между максималния осигурителен доход и осигурителния доход, върху който са внесени осигурителни вноски при първия работодател.

Работодателите, наели лица по втори или допълнителен трудов договор подават данни за осигурителния стаж и внесените осигурителни вноски по договора с Декларация обр. №1 "Данни за осигуреното лице". Данните се подават с попълнен код 4 в т. 12 "Вид осигурен". За лицата, които са осигурени при първия работодател върху максималния осигурителен доход втория работодател подава данни с Декларация обр. №1 "Данни за осигуреното лице" с попълнен код 21 в т. 12 "Вид осигурен".

Осигурителния стаж по втория трудов договор се заверява в удостоверение УП-3. В случаите, при които лицата са работили едновременно по основен трудов договор при непълно работно време и по втори или допълнителен трудов договор за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита не повече от календарното време за съответния период.

Времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от три часа се зачита на основание чл.9, ал.8 от Кодекса за социално осигуряване за осигурителен стаж при пенсиониране в съотношение 4 години за 5 години от трета категория, ако това е по-благоприятно за лицата.

Следва да се има предвид, че на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове подлежат работниците и служителите, които работят по допълнителен или втори трудов договор, когато по основното си правоотношение подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове. Това означава, че по основното правоотношение лицата трябва да са наети на работа за повече от 5 работни дни или 40 часа през календарния месец.
Справка: КТ: чл.110, чл.111, КСО: чл. 4, ал.1, т.6, ЗЗО: чл.40, ал.1, т.1
Държавни служители (код на осигуряване 05)

Държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия. Длъжностите, които се заемат от държавни служители, се определят в Единен класификатор на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в Държавен вестник. Договорите, сключени с държавните служители, не се регистрират в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, тъй като те не се сключват на основание Кодекса на труда, а на Закона за държавния служител.

Правоотношенията с държавни служители се визират като “трудови правоотношения” по смисъла на ЗДДФЛ само за целите на данъчното облагане. Държавните служители са задължително осигурени за всички социални рискове съгласно разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), т.е. за тях се дължат вноски и в четирите фонда на държавното обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителя. Като осигурени за всички социални рискове държавните служители ползват всички права по КСО. През 2008г. Минималният осигурителен доход не се прилага за работниците и служителите в бюджетните предприятия по смисъла на §1,т.1 от Допълнителната разпоредба от Закона за счетоводсто.
Справка: Закон за държавния служител: чл. 2 и чл.38, КСО чл.4, ал.1, т.2, ЗЗО: чл. 40, ал.1,т. 1, б.а). ЗДДФЛ: § 1, т. 26, буква “б” от Допълнителните разпоредби.

Лицата с учителски трудов стаж (код на осигуряване 08)

Във връзка с промени в Правилника за прилагане на закона за пенсиите /отм./ от 01.01 1997 г. се създава Учителски пенсионен фонд на извънбюджетна сметка, който се управлява от НОИ. Средствата в него се набират от осигурителни вноски върху брутните трудови възнаграждения на учителите.Този пенсионен фонд се използава при работещи на трудови и извънтрудови правоотношения учители. Средствата се изразходват за изплащане на срочни пенсии за ранно пенсиониране и на добавките към пенсиите на учителите, които са за сметка на Учителския пенсионен фонд. Осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд е в размер 4,3 на сто за сметка на осигурителя и се определя всяка година в Закона за бюджета на ДОО. Тези лица се осигуряват за всички осигурителни случаи по КСО и ЗЗО в съотношение 60:40 - за сметка на осигурителя и за сметка на осигуреното лице.


Справка: Закона за бюджета на ДОО Чл.12, т.4, КСО: чл.4, ал.1,т.1, ЗЗО: чл.40, ал.1, т.1


Изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества, на еднолични търговци, на неперсонифицирани дружества, както и синдици и ликвидатори (код на осигуряване 10)

От 01.01.2008 г. правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия са приравнени към трудовите правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ само за целите на данъчното облагане и за тях не се предвиждат нормативно признати разходи при определяне на облагаемия доход. Правата и задълженията по този вид граждански договор не се уреждат съгласно Кодекса на труда, затова тези лица нямат право на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит съгласно НСОРЗ. Тези договори не се регистрират в НАП с уведомление по чл. 62, ал.4 от Кодекса на труда. Осигурителите не внасят вноски по Закона за ГВРС върху доходите на изпълнителите по договор за изпълнение и контрол.

Осигурителните вноски на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества (неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите) се изчисляват върху получените или начислени, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но не по-малко от минималния осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

Те имат задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи и основанията за възникването му са нормативно регламентирани в чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Осигурителни вноски върху социалните разходи давани на изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества, се внасят в случай, че средствата се предоставят пряко, постоянно или периодично, без оглед дали са в пари или в натура.

Предвид уреденото по силата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравно осигуряване уеднаквяване на осигурителният доход за държавното обществено осигуряване /ДОО/ и здравното осигуряване /ЗО/, върху средствата за социални разходи, давани на изпълнители по договори за управление и контрол, се дължат здравноосигурителни вноски. През 2008 г. вноската е в размер 6 на сто, разпределена между възложител и изпълнител в съотношение 60 : 40. Задължителните осигурителни вноски /ЗОВ/ върху средствата за социални разходи се дължат, преди намаляването им с нормативно признатите разходи.
Справка: КСО чл.4, ал.1, т.7; чл.6, ал.3, ал.10, т.1,. ал.11; чл. 127, ал.1 и чл. 157, ЗЗО чл.40, ал. 1, т. 1, Писмо на НАП - Изх.No 26-Т-30/20.02.2007г; § 1, т.26, буква “з” от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ.
Осигурени само за трудова злополука и професионална болест (код на осигуряване 11)

Това са работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец. Те се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. Трудов договор може да се сключва и за работа през определени дни от месеца. Когато работникът или служителят работи при един работодател общо не повече от 5 работни дни или 40 часа в месеца последователно или разпокъсано, времето не се признава за трудов стаж.

Внасянето на вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) на посоченото основание може да бъде провеждано само ако месечното работно време на лицата, наети по трудови правоотношения, не надвишава 5 работни дни или 40 часа. Независимо от това при колко работодатели работят наетите по тези условия лица - един или повече, осигуряването им във всички случаи се провежда на посоченото основание. Когато работниците и служителите работят като осигурени за всички осигурени социални рискове при един работодател, осигуряването по второ правоотношение също се провежда за всички осигурени социални рискове дори и тогава, когато работното време при втория работодател не надвишава 5 дни или 40 часа месечно. Това означава, че по второто правоотношение не може да се провежда осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест. За лицата, работещи при тези условия, не се внасят вноски върху социалните разходи, когато те получават такива.

Доходът, върху който се дължат осигурителните вноски за работниците/служителите, работещи до 5 дни или 40 часа в календарния месец, не може да бъде по-нисък от определения минимален осигурителен доход. Неговият размер зависи от икономическата дейност на осигурителя и квалификационната група професии, в която се класифицира длъжността на осигуреното лице. Когато в трудовите договори работното време на работниците/служителите е определено в дни, минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя се определя пропорционално на отработените дни през месеца.

За тези лица се подават данни в персоналния регистър на осигурените лица, като в декларация образец №1 "Данни за осигуреното лице" се вписва вид осигурен 11.
Справка: КСО Чл. 4, ал. 2, КТ Чл.114, Коментар на Вергиния Здравкова,експерт от НОИ във в. Дневник/20.11.2007г.

Самоосигуряващи се (код по сигуряване 12)

Самоосигуряващият се е физическо лице, което се осигурява за своя сметка. През 2008г. тези лица избират да внасят авансовите си вноски върху избран доход между минималния (240 лв.) и максимален (2000 лв.) месечен осигурителния доход определен за тях със Закона за бюджета на ДОО. Самоосигуряващите се лица подават Декларация обр. 6 в компетентната ТД на НАП еднократно до 15 април за дължимите осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, универсален пенсионен фонд и здравно осигуряване за предходната календарна година. В декларацията се включват авансовите вноски направени през годината по реда на чл. 6, ал. 7 от КСО и чл. 40, ал.1, т. 2 от ЗЗО и размера на окончателната осигурителна вноска за съответния фонд или здравно осигуряване, определен по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.


Самоосигуряващите се лица попълват в т. 1 - Код на осигурителя – единен граждански номер, личен номер на чужденец, и в т. 2 - Име на осигурителя - трите имена по документ за самоличност. В т. 9 – Месец и година, за които се отнася плащането - попълва се месец 13 и годината, за която се отнася. Попълват се точки 10 – Дължими вноски за ДОО, 12- Дължими вноски за ДЗПО в универсален пенсионен фонд, и 14 - Дължими вноски за здравно осигуряване.
Самоосигуряващите се лица не попълват т.18 - Дата на изплащане/ начисляване на възнаграждението.
В Протокола /приложение №5 от Наредбата/ самоосигуряващите се лица попълват периода, през който е упражнявана дейност. Декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице" се подава от задължените лица в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите не по-късно от 10 дни след внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец.
На самоосигуряващите се лица е предоставена възможността по своя преценка и желание да подават еднократно Декларация обр. 1 (с попълнен код 22 в т. 12) за всяка календарна година, в случай че са избрали да се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. Декларацията се подава до 20 февруари на всяка календарна година с данните за месец януари, в случай че осигуряването продължава от предходната година или е възникнало от първи януари. При прекъсване или при прекратяване на трудовата дейност Декларация образец 1 се подава с данни за последния месец, през който лицето е подлежало на осигуряване, но не по-късно от 10 дни след внасяне на дължимите осигурителни вноски. При започване или възобновяване на трудова дейност, или при промяна на осигурителния доход декларацията се подава за първия пълен календарен месец, зачетен за осигурителен стаж, но не по-късно от 10 дни след внасяне на дължимите осигурителни вноски.
От 1 януари 2007 г. членовете на неперсонифицирани дружества подават Декларация обр. 1 с попълнен код за вид осигурен - 12, тъй като се осигуряват по реда, определен за осигуряване на самоосигуряващите се лица (чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО).
Самоосигуряващите се лица не попълват т. 18 - Дата на изплащане/начисляване на възнаграждението.
В Протокола (приложение No 5 от Наредбата) самоосигуряващите се лица попълват периода, през който е упражнявана дейност.
Самоосигуряващите се лица, работещи по трудово правоотношение и осигурени на това основание за всички осигурени социални рискове върху максималния месечен размер на осигурителния доход, на които осигурителният стаж се зачита по реда на чл. 9, ал. 8 от КСО, са длъжни да подадат еднократно Декларация обр. 1 - "Данни за осигуреното лице" (чл. 4, ал. 6 от Наредба № Н-8). При попълването й самоосигуряващите се лица вписват в т. 12 "Вид осигурен" код 23. Дните, които се зачитат за осигурителен стаж, се посочват в поле 16.4 "Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж". При промяна на осигурителния доход по трудовото правоотношение тези лица подават Декларация обр. 1 като самоосигуряващи се лица не по-късно от 10 дни след изтичане на срока за внасяне на дължимите осигурителни вноски.

Справка: КСО, Указания зза попълване на Декларация обр. No 6 “Данни за дължими вноски и данък по чл.42 ЗДДФЛ
Лица работещи без трудово правоотношение (код на осигуряване 14)

Съгласно действащото осигурително законодателство, лицата, извършващи определена работа или предоставящи определена услуга, без да имат сключен трудов договор, подлежат на социално осигуряване. Две са предвидените законови условия за социално осигуряване на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение:


1. те да получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата /220 лв. за 2008г./, след намаляването му с нормативно признатите разходи,
2. да не са осигурени на друго основание за съответния месец.
Ако отговарят едновременно на тези условия лицата, работещи без трудово правоотношение, но изпълняващи задължения по сключен граждански договор, трябва да се осигуряват задължително за инвалидност, поради общо заболяване, старост, смърт.
Осигурителни вноски не се дължат, когато възнаграждението по гражданския договор, след приспадане на нормативно признатите разходи, е по-малко от една минимална работна заплата и за месеца, за който е изплатено възнаграждението, изпълнителят по договора не е бил осигурен на друго основание. Дори и възнаграждението по гражданския договор да е по-ниско от минималната работна заплата, ако лицето през съответния месец е осигурено на друго основание /напр., работи по трудов договор/, то задължително се осигурява за инвалидност, поради общо заболяване, старост и смърт. Тези лица имат право на пенсии за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност, поради общо заболяване.
Размерът на осигурителните вноски за държавно обществено осигуряване е определен в чл.6 от Кодекса за социално осигуряване, като ежегодно със Закона за бюджета за държавно обществено осигуряване се определя разпределението им по съответните фондове.
Ако при гражданско правоотношение получавате възнаграждение, равно на минималната работна заплата /220лв./, вие трябва да се осигурите върху определения със закона минимален месечен осигурителен доход. Обратно, ако възнаграждението по гражданския ви договор надвишава максимално определения месечен осигурителен доход, то осигуряването ви следва да бъде върху този максималния размер на осигурителния доход.
Дължимата осигурителна вноска се разпределя между осигурителя /възложителя по гражданския договори/ и осигурения /изпълнителя по гражданския договор/, както следва: 60 на сто за осигурителя и 40 на сто за осигурения.
Осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. За невнесени в срок осигурителни вноски се дължи лихва в размер на основния лихвен процент, определен от БНБ за съответния период, плюс 20 пункта.
Относно здравното осигуряване, за лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, се прилагат разпоредбите на Закона за здравното осигуряване. Съгласно него лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, подлежат на задължително здравно осигуряване. Условие за задължително здравно осигуряване на тези лица е те да получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната. Здравната осигурителна вноска се дължи върху облагаемия доход, след намаляването му с нормативно признатите разходи. Здравна вноска се дължи винаги, дори когато полученият от изпълнителя доход по гражданския договор да е по-малък от минималната работна заплата за страната.
Ако лицето, получило възнаграждение по граждански договор, след приспадане на нормативно признатите разходи по ЗДДФЛ, е по-малко от минималната работна заплата, здравната вноска се дължи върху половината от минималния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица /6 % върху 220 лв. за 2008г./. Тя е за сметка изцяло на самоосигуряващите се лица. За 2008 г. задължителната здравно осигурителна вноска е в размер на 6 %, разпределена в следното съотношение: 60 на сто от осигурителната вноска е за сметка на осигурителя /възложителя по гражданския договор/ и 40 на сто - на осигуреното лице /за изпълнителя по гражданския договор/.
Осигурителните вноски се внасят в горното съотношение от възложителя до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

Справка: КСО чл.6, ЗЗО чл.40, т.3

Лица, получаващи обезщетение за времето, през което са останали без

работа по чл.222, ал.1 от Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование (код на осигуряване 27)

При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване на обема на работа или спиране на работата за повече от 15 дни на основание чл.222, ал.1 от Кодекса на труда работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. Паричното обезщетение по ал.222, ал.1 от КТ не може да се получава едновременно с обезщетението за безработица.

В този случай информацията за лицето се подава в НАП с вид осигурен - код 27, като върху обезщетението се дължат социални осигуровки само за фонд "Пенсии" и ДЗПО в УПФ за родените след 60г. Данните се подават с Декларация обр. №1 "Данни за осигуреното лице", като в т.12 "Вид осигурен", се попълва код 27. В т.21 "Осигурителен доход" се попълва сумата, която лицето е получило като парично обезщетение по чл. 222, ал.1 от КТ.

Здравни осигуровки не се дължат.


Писмо № 91-01-14 от 10.01.2003 г. на ГД ОВКО - Указания относно здравноосигури- телните вноски във връзка с измененията на Закона за здравното осигуряване и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2003 г., в сила от 01.01.2003 г.:
Внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите, които се признават за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 3 от КСО:
За времето, през което лицето е получавало обезщетение за оставане без работа по Кодекса на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование, здравноосигурителни вноски не се дължат върху изплатеното обезщетение.
Дните, за които се изплаща обезщетението, са дни в осигуряване и те се попълват в т.16 и т.16.1. от Декларация обр. №1.
Справка: Кодекс на труда чл.222, ал.1, Кодекс за социално осигуряване: чл.9, ал.3, т.5, Закон за държавния служител, Закон за висшето образование, Инструкция No 1 на НОИ, Указания за попълване на Декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице";


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница