Винаги има надежда

26 отглеждането на единственото оцеляло растение. Поливал го, торял го, почиствал земята от бурени.
И трудът на човека бил щедро възнаграден. Каква ряпа израснала само! Тя станала толкова огромна, че около нея можели да седнат десет човека.
Един ден, точно когато селянинът извадил от земята своята ряпа-чудо, покрай двора му минал главният съдия на цялата околия – влиятелен и заможен човек. Като видял това чудо на природата, съдията спрял своята карета и възкликнал:
– Но това е поразително! Как е възможно да се отгледа такава гигантска ряпа?
Слязъл той, излезли и придружаващите го и всички започнали да се чудят и дивят на ряпата. Насъбрали се и други хора.
Богатият съсед на селянина също не пропуснал да се присъедини към множеството и опитвайки се да впечатли височайшата особа, се провикнал:
– Това наистина е чудо! Вижте какво чудо се е родило на нашата земя!
В този момент съдията се приближил до бедния селянин и му казал:
– Слушай какво, човече! Трябва да изпратиш тази ряпа като дар на нашия владетел.
– Да дам своята ряпа? – възнегодувал човечецът. – Но това е последното, което ми остана от цялата градина! Какво ще ям после?
– Нима ти възнамеряваш да изядеш това чудо?! – продължил съдията. – Не си го и помисляй! Веднага изпрати ряпата на владетеля, защото в противен случай, ще го направя аз.
Какво да прави селянинът, подчинил се. Разделил се със своята безценна ряпа. А съдията натоварил растението, качил и селянина в каретата си и се запътил към царския двор. Явил се с гигантската ряпа пред владетеля и му казал:
– Господарю наш, поднасям Ви този дар в знак на благодарност за Вашето мъдро управление, за Вашата справедливост и милосърдие, благодарение на които в благословената ни страна е израснала ряпа с невиждани размери.
Нито един от Вашите поданици не е достоен да притежава това истинско чудо. Ето, водя и стопанина, отгледал тази ряпа, за да поднесе лично своите почитания.
Владетелят приел подаръка, станало му интересно, но в края на краищата не разбирал напълно защо му е тази огромна ряпа. Все пак наредил да я приберат, а селянина възнаградил със скъпоценности от царската съкровищница.
Бедният човек обаче нямал никаква полза от цялата шумотевица, защото освен че загубил ряпата си, се оказал притежател на богатство, което не му служи за нищо. Не можел просто да отиде при някой златар и да продаде царските скъпоценности. Все пак всички знаели, че те са дар от владетеля и

27 тяхната продажба щяла да бъде изтълкувана като обида. Единственият доволен бил съдията, който получил повишение.
Когато богатият съсед на селянина разбрал какво се е случило в царския дворец, се поболял от завист. „Този глупав селянин да получи такива скъпоценности за някаква си ряпа! Трябва да измисля начин и аз да спечеля царското благоволение. Какво да му принеса в дар?“, тюхкал се богаташът.
Накрая го осенила щастливата мисъл, с която да впечатли царя. Отишъл при съдията и го помолил да му уреди прием в царския двор.
Приел го владетелят, но като разбрал целта на посещението, си помислил, че отново ще му дарят някакво глупаво и безполезно нещо като онази огромна ряпа. Затова посрещнал богаташа доста хладно.
– За какво си дошъл при мен? – раздразнено попитал царят.
– Господарю мой – угоднически започнал гостът. – Искам да Ви засвидетелствам своята почит като Ви принеса в дар своята най-малка и най- красива дъщеря.
Е, това било друго нещо. На такъв подарък царят се зарадвал. Приел момичето и се разпоредил да го настанят в женската част на двореца.
– Благодаря ти, човече. И аз няма да ти остана длъжник. Ще те възнаградя както подобава. Ще получиш от мен нещо много рядко и ценно, нещо, което няма цена.
– Донесете подаръка за моя гост! – наредил на слугите си.
Какво било учудването на всички, когато след малко внесли... ряпата. Но най-потресен бил богаташът. Как е възможно съседът му да получи от царските скъпоценности, а за него да бъде тази глупава ряпа! Проклинал се за лошия си късмет, но не показал гнева си пред господаря. Благодарил с цялото лицемерие, на което бил способен, взел ряпата и си тръгнал към дома.
Когато се прибрал, кипящ от яд и злоба, той захвърлил ряпата да гние в двора му. А бедният селянин, научавайки за случилото се и като видял своята ряпа, която отгледал с толкова любов и труд, да гние в двора на съседа си, въздъхнал и казал:
– Ех, колко са глупави всички тези богаташи и големци! Съсипаха такава великолепна ряпа, без изобщо да знаят какво да правят с нея.
И продължил да се труди в своята градина.

28

Изтегляне 1.26 Mb.

Сподели с приятели: